Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2009 12:04 - Ние с Чили 9
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3385 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 16.01.2016 16:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
19-20.02.2009 Океанът

Когато тръгнахме рано сутринта, имах усещането, че знаем какво ще правим - отиваме в Исла Негра (под Сан Антонио) , гледаме каквото гледаме, после спим в някакво бунгало, на другата сутрин тръгваме на север и разглеждаме Валпараисо.

image Обаче в подлеза на автогарата срещнахме едно момиче, което раздаваше рекламни брошури за екскурзии до Варпараисо, Виня дел Мар и Реняка. И ние, които до тук се бяхме придържали към план А, веднага чевръсто се прехвърлихме на план Б и вместо за Исла Негра потеглихме към Валпараисо.

Това е автогарата в Сантяго.

imageВъв Виня дел Мар ни чакаше момиче от същата фирма, което ни заведе в офиса, където пък ние започнахме да чакаме да дойде микробус за нас. Това е прозорец там и снимката доказва, че дъждът не е често явление.

imageТази снимка от по пътя доказва, че съм обективна:

image Пътувахме по Via las palmas и тези палми ми приличат на древни дружелюбни диплодоци, които си подават главите от гънките на планината:

image
image Видът на този надпис ми навява мили спомени от минали години:image Това ми хареса, защото е жълто (оранжево ;)):
image Историята с тази църква на 70 км. от Сантяго (Santuario lo Vasques) била, че молбите към Бог се отправяли с обещания, че ако ги изпълни, молещият се ще допълзи до тук на колене.Тъй като не видях нито един пълзящ по пътя, нито кървави следи от продрани колене, си правя извода, че или господ не си гледа работата, или хората не вярват чак толкова, че да си изпълняват ангажиментите към Бог. Или пък въобще няма комуникация.
image Това е винарна, но за винарните - друг път.
image Доста ограждения:image Тези дръвчета са евкалиптчета - мои любими дървета. Когато са малки, са сребристо-сини и наистина сияят на слънцето, което тук, за съжаление, не се вижда. Когато порастнат имат друго очарование.
image С едно микробусче ни закараха до тук - Reloj de Flores във Виня дел Мар, оттук ни взе друго микробусче с 4-5 аржентински туристи вътре, единият от които поразително приличаше на руснак и си го кръстихме Вадим. Цялата обиколка я направихме с това микробусче, което имаше два големи недостатъка – много му бяха мръсни стъклата, първо, и второ – не спираше достатъчно често, така че не можах да направя хубави снимки.
image Шофьорът е третият и, всъщност, основен недостатък на микробусчето, както и виновник за първите два. Той си караше по пътя и нямаше никакво желание да обясни къде сме и какво виждаме. Стори ми се че не ни се радва особено.

Иначе ето някои от нещата, които успяхме да направим ние:

image
Това на върха, ако не се лъжа, е президентският дворец:image image По брега:

image Вляво от дървото трябва да се види емблематичният Castillo Wulff, но когато приближихме, шофьорът даде такава фора, че снимка по-отблизо не излезе. Поне дървото:

image Hotel del Mar

image Леко европейски привкус:

image Вода!
image
image
На тази снимка забележителното е друго мое любимо дърво - араукарията:

image
Шофьорът беше така добър да спре пред Museo Arqueologico Francisko Fonck, но не за да го разгледаме него, а за да отидем до някакъв пазар за сувенири. Аржентинците хукнаха, а ние бързо се снимахме с един моай

image
и после бързо претичахме през самия музей, където има история, флора и фауна:

image
Различни размери моаи и един бонус в синьо:

image
Основната ни цел беше да видим Jibaros - балсамираните глави. Много съм навътре вече в технологията на приготвянето им, за в случай, че някой се интересува. И, въпреки че са доста посвити, запазвали чертите на собственика. Само дето приживе не е ходел със зашита уста.

image Така за 15 минути се запознахме с историята и географията и се върнахме при напазарувалите аржентинци и нервния шофьор. Направо не го кефехме, според мен.
Този пореден радушен светец е пред църквата Сан Експедито. Аз, като настоящ спедитор, не можех да не се заинтересувам от нея. Това е светецът на спешните дела, които трябва да се решат веднага, бързо; закрилник на младите, студентите, учениците, болните, тези, които имат проблеми в работата и в семейството, тези, които водят съдебни дела... То май не остана незакрилян. Бил римски войн, командир на легион в Мелитене, Армения. Решил да се покръсти и един гарван му казал да го направи утре. Обаче той рекъл: не, ще го направя ДНЕС! Убили го, естествено. На 19 април 303 година. И сега всяко деветнайсто число на месеца е ден на Сан Експедито. Има си сайт: http://www.sanexpedito.cl/ и там можеш да си пратиш молбата до четвъртък (вече има към 75 000, ако им е верен броячът). Тогава ти включват тъжненията в петъчната литургия. Това май не е много бързо, но е добре администрирано.


image
Качиха ни на една панорамна площадка - бързо да се огледаме.


image
По пътя:


image Това е Реняка. Хотелите са стъпаловидни, но всъщност са едноетажни – просто следват релефа на хълмовете.


image
image
Спряхме на плажа. Във всеки случай, ако сме се затъжили - можехме да мушнем по един дюнер. Не липсва.


image
Вместо това слязохме на пясъка. Понапрегнах се, като видях как са облечени плажуващите в четири следобед малко след разгара на тяхното лято:

image И спасителите ми се видяха с нещо като винтяги. Пък дебелината на въжето ме накара да се позамисля.

image ОКЕАНЪТ!



image
Като видях, как се плискат децата, си рекох, че не може да е чак толкова пък студено.

image
Може, да ви кажа. Стъпваш и краката ти веднага губят всякаква чувствителност. В известен смисъл след това не ти е студено.

image А термометърът показва градусите целзий.



image
Добре, това беше сбъркан термометър. Другите сочеха 25 градуса.
И така, стана ясно, че във водата могат да се забавляват само малките, неразумни деца. Защо ги пускат родителите им така и не разбрах. А големите разумни хора за какво ходят на плажа съвсем не ми стана ясно. Е, има това-онова за правене. Например - масаж:

image Имаше и батут. Можеш и да се поблъскаш малко сам в себе си в това кълбо:

image Качихме се пак в микробуса и тръгнахме обратно към Валпараисо. Валпараисо е вторият по големина град в Чили (други казват - шестият; може би изключват почти срастналите се с него Виня дел Мар и Риняка). От тук някога започнала колонизацията на западния бряг. Изглежда много малък, но някак е събрал триста хиляди жители. Подобно на Суел е защитен като едно от местата от световното културо наследство на ЮНЕСКО. Чилийският Конгрес е обявявил Валпараисо за "Културна столица на Чили" и седалище на новото Министерство на културата. Има си девет университета.

Минавахме край забележителни къщи, които не успявах да снимам, но се успокоявах от факта, че туристическата фирма ни беше дала диск с „300 великолепни снимки от Валапараисо”. Намерих в нета този адрес: http://www.flickr.com/photos/belrobplace/2395884442/in/photostream/ където могат да се видят някои от красотите, макар че фотографът леееко е прекалил с палитрата. Тук също има нещо добро:
http://bg.tixik.com/image-409048.htm
На картата преброих 23 хълма, но едва ли са всичките. Пак там бяха посочени само 15 асансьора (ascensores) като този. И всеки си има име. Шофьорът спря и каза, че ако искаме, можем да се качим с него до горе. Ама така го каза, че да разберем, колко той не иска. И никой не посмя да му губи времето с прищявките си.



image Така че това успях да снимам през стъклото:


image
image
image
Ще Ще-не ще, откара ни при Ла Себастияна - втората в списъка къща на Пабло Неруда.


image Вътре отново не можеше да се снима, но градината е великолепна, цъфтяща


image и има най-разнообразни пейки.


image
Взех пак няколко снимки от интернет. Това е спалнята. Човекът е имал голяма слабост към спалните и особено е държал на изгледа от тях.


image
Иначе вътре е така:

image

image
Това е от банята:

image
Неруда остава отрано без майка. Син е на машинист (тогава още не е имало Пиночет - да вземе и да закрие железниците). Такива като Неруда и Радичков разбиват иначе стройната ми теория за генната и социална предопределеност. Даже само горните три снимки са достатъчни, без да говорим за къщата в Исла Негра.
Още един изглед към Валпараисо. Обръщам внимание на араукариите.




image Шофьорът беше така добър да ни откара до една алея над пристанището, където също можеха да се купят сувенири.

image Този захарен памук дълбоко ме потресе с цвета си.

image Ето как се прави - трябва ти само онази тубичка.

image
Пристанището:


image Лодка за разходка:
image Смяна на самоличността:


image
Това е площадът пред пристанището - Сотомайор с паметник на Артуро Прату.

image
Armada de Chile:

image Докато с Митко цвърчахме и снимахме тази Лада от всичките й страни, шофьорът за първи път прояви нещо човешко и полюбопитства, какъв ни е проблемът.   image Има нещо там с ладите в Чили, в смисъл, че този, който ги разпространявал, нещо се скарал с руснаците и спрял да ги внася, но не се отказал от правата и сега никой в Чили вече 15 години не внася нови.
image Това е сградата на Чилийския Конгрес. През средата на осемдесетте Конгресът нещо досадил на Пиночет и той със закон го преместил във Валпараисо - да си заседава там. Май идеята му е била добра, защото следващите президенти не са отменили закона.   Привечер хванахме автобус за El Quisco – курортно селище, в което приятелка на Мира държи бунгала. Пристигнахме по тъмно и с известно щуране (наляво ли, надясно ли, десет преки ли или само четири) намерихме бунгалата. Да отбележа, че щурането се координираше по телефона чрез Хуан, защото Мира не можеше да набира (неплатена сметка). Бунгалото имаше вид на почистено от мъж и после дълго неупотребявано. Мъжът дойде да си вземе парите. Ние пристъпихме към употребяването и веднага си записах една поука, която в последните години пренебрегвах - винаги си носи тоалетна хартия.
Хвърлихме раниците и изскочихме на лов за храна и хартия. Накупихме различни видове емпанадас и едни понички с манхар (churro relleno de manjar). Манхар е кондензирано мляко, което после е дълго варено на водна баня и е леко карамелезирано. В Чили се продава на килограм, в буркани, в консервни кутии. Има цели стилажи за него в суперите. Който обича кондензирано мляко ще разбере, защо искам да живея в чилийски супер.
Прибрахме се в бунгалото (две стаи, баня, кухня) с покупките (и тоалетната хартия!). Изкъпахме се (и Киско е газифициран), хапнахме вкууусни емпанади и още по вкусни чурро-та и стана време за лягане. Мира отиде в спалнята, а ние с Митко - в стаята с двете легла. И си сядам аз да се събувам, чува се трясък и... леглото пропада. Един злорад човек веднага дотича с фотоапарат да ме снима, но снимката я показвам само срещу лична карта, удостоверяваща пълнолетие. Иначе разглобих леглото и с факти доказах, че то си е било счупено отпреди и дори една част от него липсва. Направихме го да изглежда като здраво и се преселих в спалнята.
На сутринта излязохме да се разходим край ОКЕАНА. От вратата ни се вижда ето това: image Бялата пяна и бялата мъгла в много по-големи размери се виждаха и вечерта в тъмното, но не можех да повярвам, че това е възможно. Въпреки грохота.
А това е къщата на хазяина. Другата къща вдясно показва образец на тамошната архитектура - дъсчена и "наколна".   image Снимахме малко хвъркати:

imageimage
Разходихме се по една алея и после слязохме на брега. Илюстрирам колко е студено.

image По камъните имаше много кръстове. Не знам какъв трябва да си, за да влезеш в това, което се вижда. Кръстовете са наистина много. И не са поука, явно.
  image  Тук на това твърде кофти клипче, ако човек има търпение да го изгледа, може за секунда да се види онзи тюркоазен цвят при разбиването на вълните, който се мъчих да уловя.


image
Тук също малко се вижда.  
image
А това са водорасли, изхвърлени от морето - кочаюйо. Като маркучи са жилави.

image
Има и чушкоподобни.

image
Ето и едни изтръгнати "с корена". Едно такова малко коренче (наистина малко), цялото в полипи и раковини, си взех за спомен, оставих го да съхне на двора с пълното съзнание, че ще го забравя и... го забравих. Заедно с едно навито кочаюйо.

image Стъпих на края на мокрия пясък с навика, че и да дойде вълничка, ще ми намокри пръстетата. Ама не може да дойде, защото ще стигне най-много еей до там, дето е самотната скаличка. И хич не ми мина на ума, че ако не можеше, пясъкът нямаше да е мокър чак до тук. Дойде вълничката, една такава плоска, все едно е кротка, ама непоколебима. До къде точно ме намокри също мога да покажа на снимка срещу лична карта. И нямаше изсъхване. Все едно си в ледени кюнци.

image
Това е друг вид водорасло. Не съм пипала слонски уши, но сигурно са такива - като дебела гума.

  image
Отвътре са така (не питайте как успяхме да го разкъсаме) :

image Ето как се събират и сушат водораслите. После се продават и който е навит да ги вари дълго и безутешно - за награда ги яде.imageВече свикнах, че на плаж се ходи така облечен.
image И че във водата играят само децата, и то най-малките.

image Ама като видя, че и една възрастна жена се топна,
image Митко също се бухна с главата напред. Няма едно студено Хумболтово течение да му се опре, я!
image
Това е камък на брега.


image
С този автобус стигнахме до Исла Негра. Обикновено билетите им имат много авторитетен вид, повечето дори се състоят от три части с перфорации като на пощенски марки и стюардът първо къса една трета, накрая къса втората, а третата си остава за теб. Тук мъжът, който продаваше билетите, беше по анцуг, а в джоба му имаше руло хартиена лента, дебела един сантиметър с нарисувани на нея зайчета. Края на лентата стърчи, къса зайче, дава ти го, взима парите.


image
Това е къщата на Пабло Неруда в Исла Негра. Тук чакаш да дойде реда на твоята група и четеш по стените биографията му.


image
Тази снимка цели да ме подсети да обясня как се образуват чилийските имена. Ще го направя, обаче с имената на Ара. Майка й е Мирослава Раймондова Петрова. Баща й е Хуан Гутиерес Фуентес. Ара е Аранча Гутиерес Раймондова. Това е положението - бащиното на бащата и после бащиното на майката. А Ремо е как? Раймонд Гутиерес Раймондова. Не могла Мира да обясни на чилийците, че това "а" в някои части на света не подхожда на мъж. Не че Ремо се е засилил насам де.


image Истинското име на Неруда е Нефтали Рикардо Рейес Басуалто (с баща Josй del Carmen Reyes Morales и майка Rosa Basoalto Оpazо). Какво му е харесало толкова в името на чешкия поет Ян Неруда, та си го е взел за псевдоним, не знам. Все едно някой да си вземе за псевдоним "Пушкин".
  Колекционирал е какво ли не - от раковини и пеперуди, през лули и бутилки, до носове на кораби. Сигурен бил, че дървените хора в столовата му си имат свой живот, плачат, обичат се...
  image
Видял в океана да плува дъска, извадил я и си направил от нея писалище. А видял, както си лежал в спалнята. Снимките, естествено, са от интернет.
  imageСъбуждаш се и виждаш това:

image Човекът много е държал на изгледа от спалнята.
Къщата (купена някога недостроена) станала тясна за толкова предмети и той все достроявал отделни стаи, които приличат ту на каюти, ту на вагони. В стаята с колекцията от бутилки вече не пускат посетители, защото някой влязъл и наподобил слон в стъкларски магазин - бутнал нещо, съборил нещо. Затова вече гледаме само отвън:

image

image А това е барът му:

image Снимката на емблематичното място е предшествана от вик: "Няма никой, снимай бързо!"

image Окото на Рибата.

image
Това е моето любимо агаве. Снимката е от друго място, но я сложих за в случай, че някой е забравил какво е агаве.

image
Това е прецъфтялото му съцветие в Исла Негра.


image
Украшение. Сто процента си има история.

image
Не намерихме по-оригинален начин да се снимаме.

image
Тук акцентът е върху квадратното дъно от шише.

image
Съчетание на естетика и идеология:


image
Друг кът от двора:

imageГлавата, за която говорих в друг пост.


image
Митко къса листа от евкалипта в двора на къщата защото си помислих, че някой би се зарадвал не само на надървен индианец, но и на евкалиптово листо от дома на Пабло Неруда в Исла Негра.


image
На тази снимка в далечината са третите ми любими дървета - аромо. Те приличат на иглолистни, но "попските им ръкави" не висят надолу, а са нагоре. И не са иглолистни.


image Отблизо е така:image
Поради моята невроза си взехме билети за автобуса в шест часа - да не би всички по-късни да се откажат да дойдат. Така че, когато влязохме в този ресторант, имахме само половин час да си поръчаме, да ни донесат и да го изядем. И точно така стана. Без напомняне.

image
Да припомня, че сме в малко село.

Този корниз от ресторанта го показвам, не само защото е красив, но и защото забравихме да снимаме пазара със сувенири отвън, откъдето изкупихп почти всички морски таралежи (erizos de mar) - лилавите куполчета.

image
Това в чинията е palta cardinal – авокадо, пълнено със скариди. Много свежо! За нула време ни донесоха и вид риба (tollo), и други разни неща (за началната разядка дори не споменавам). Всичко току що приготвено и вкусно. Пак да припомня, че тази чистота и великолепно обслужване става в едно прашно село.


image Автобусът, представете си!, дойде навреме.

И после по Autopista del Sol – вкъщи.


Тагове:   Чили,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zulu - Поздрави за
15.05.2009 15:01
страхотния пътепис!!!! :)))
цитирай
2. soleilelle - (:
16.05.2009 00:47
много ми хареса,благодаря(:
цитирай
3. rummi - като гледам снимките се сещам,
16.05.2009 12:51
че едно време чувах коментари как Хуан прилича на българин, а Мира - на чилийка. вярно е!

само дето не мога да определя твоята и на Митко истинска принадлежност. защо не пообиколите още страни? да видим в коя ще се впишете най-естествено?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1463608
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1431
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031