Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2009 15:32 - Ние с Чили 10
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 4218 Коментари: 5 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
21.02.2009 Valle de Colchagua

Още не бяха изсъхнали по нас океанските пръски, още не се бяха наместили ставичките – хукнахме на юг, отново през Ранкагуа, към Сан Фернандо и после към Valle de Colchagua, долината известна с производството на вино.
Преди тръгване – ранна сутрешна снимка с поредния моай пред хотела, от който ни взеха (до този хотел пък ни докараха с друг автобус от Парке Арауко и аз така и не разбрах защо беше прекачването).

image
В Сан Фернандо ни качиха на ретро-влак (Tren del vino), с който да стигнем до Santa Cruz и тамошната винарна.
Без коментари пускам няколко снимки от пътя (и шосеен и железопътен) – за да покажа нещо от Чили. image
Това май е разсадник за палми. imageЛюбимата розова църква на Мира.
  image
image
image
image
image
image
imageimageimage image
Във влака (от ранна сутрин!) започнахме дегустация на вина.
За мое огромно съжаление нищо не разбирам от вина, вкусове и послевкусове. Но въпреки това е голямо удоволствие да си в такъв влак, да те обслужват толкова слънчево и да се чудят какво удоволствие още да ти доставят.
Началник влака? Кондуктора? imageТой не е баш слънчев, ама и не го видяхме повече.
Раздадоха ни чаши. imageПочнаха да наливат бели, червени вина и розета. imageМезе – шишче със сиренца и сушени кайсии. imageКошници с Empanadas,imageс курабийки...imageКултурната програма – един твърде гръмогласен мъж.
imageМеждувременно започнахме едно лудо снимане през прозореца, imageв резултат на което апаратът ми се напълни с десетки снимки на размазани лозя, наклонени като при ураган (това е защото нямам стабилизатор). Освен онези лозя на редове, с които сме си свикнали, имат и други масиви от асми, малко по-високи от човешки бой.
imageОбщото между всичките е, че видът им е на непипнати от човешка ръка. Макар да имам доказателство, че се обработват и берат от хора. image
Очевидно след тях не остават следи като от вилнели малоумници.

В Санта Круз на гарата ни посрещна музикална програма.



След като ни демонстрираха местен танц, поканиха някой от туристите да се включи. И от цял вагон чилийци (или поне – латиноамериканци) кой се включи? Мира. Която до сега не е танцувала такива неща, както се вижда, но е любознателна и обучаема. Започнах да снимам, но не очаквах, че ще спрат да танцуват преди края на музиката, затова се фокусирах в един момент върху краката на момчето.



 

Внезапно танцът беше прекратен и Мира, като изгледа клипчето, каза със съжаление: „Ех, не си снимала, как го целунах!”. Обаче Митко ме потупа: „Снимала си го”. Тъй като брат ми не е човек, който ще измисли нещо успокоително, очевидно съобщаваше факт. И сега е време за днешната загадка: какво е имал предвид брат ми?

Прощални снимки с влака (в профил и ан фас): image
image
Качиха ни отново на автобуса и ни откараха до винарната Viсa Santa Cruz (онова бялото на върха е обсерватория).
image
Не може хълм без Богородица. image
Във винарски център и кръстът е от бъчви, както и да се разбира това.
image
Разказваха ни за виното, показваха ни.

Напояването е капково (това черно маркуче по земята), което, чух, в Европа било забранено, защото щели да се повишат добивите, пък имало някакви документи,които не били съгласни. image

Пред всеки ред има роза. Розите индикирали състоянието на лозите. Ако за розата е добре – и за лозето ще е добре.
image
imageimageМалко от избите.
image
Те са действащи, но това не им пречи да са чисти.
image
И не миришат на бъчва.
image
Пак пихме вино, естествено.

Но това с избите беше малко по-късно. Първо, понеже много бяхме прегладнели:), ни заведоха на обяд в един ресторант, да речем, на хълм № 1:

imageТова е ресторантът отвън:

imageТова грозде по тавана е истинско – там си расте.
image
Понеже забелязах, че когато показвам снимки, най-голямо оживление настъпва щом се появи яденето – пускам снимки от шведската маса. image

Нещо като боб.
    image   Целинка:
image Картофки:  
image Зехтин:
image Царевица:
image   Огромните тави със сочни телешки, свински и пилешки пържоли не можахме да снимаме, но Митко успя да открие и къде магерят (буквално) готвачите.


  imageИ снимки от нашата маса. В началото:
image Хлебче с тиква:

imageМасло с различни подправки:

  image С люта разядка:

image И в другото начало:image
imageДесертчето:
imageНа туната (това зеленото) и се виждат семките-сачмички.

След това трябваше да се прехвърлим на отсрещния хълм. До там се полагаше да ни откарат с микробус, в който ни наместваха петнайсет минути. А пътят, който трябваше да изминем, е този (до жълтата сграда):

image
Човекът, който върви отпред, е местният организатор.
Микробусът, шофиран от жена, изгасна. Митко каза безстрастно: „Изгасна на втора”, ама не разбирам къде тук е интригата. Дали не се беше опитала да тръгне на втора? Докато тя запали, човекът почти стигна отсреща. И така разбрахме къде отиваме и за колко метра всъщност става дума. Ама на - глезиха ни.

Разгледахме музея на виното. Снимка към музея:

image
Снимка откъм музея:imageИзключително много съжалявам за това, че не снимах момичето, което ни разказваше за виното. Изглеждаше на 14-15, смугло, но с избила руменина и такива прекрасни зъби, че не можех да си откъсна очите от тях. Между тези зъби испанският звучеше като вълшебство. Отделно, че детето се отнасяше абсолютно отговорно към работата си. Мечтая да видя наша ученичка да артикулира така!

Само да вметна, че основният ни екскурзовод, от Сантяго, беше студент - Сирил (предполагам - Ciril), с перфектни, каза Мира, английски и френски (ама, както се казва във вица, като знае толкова много езици, да не сме се разбрали?). Това по темата кой как заработва пари (добавка към онези жонгльори от кръстовищата).

Естествено, че имаме на снимка всяка тапа, тирбушон и бутилка от музея, но няма да влизам в подробности. Тука едно пано се е получило интересно.
image
От хълм № 2 с лифт се качихме на следващия хълм №3,

imageна който има обсерватория и възстановка на индиански къщи от различни племена.
Да обърна внимание все пак на тези великолепни, сияещи... треви.

imageimageЕто ги къщите:
imageimage
Не са били много високи тези индианци.
image
Направо са си били дребни.
image
Това над огнището, каза организаторът, imageбило легло, ама според мен нещо се е объркал, като ги гледам тези сиджимки, на които виси. А и не вярвам един да спи там, а другите да го гледат отдолу, щом пък е чак толкова хубаво да се опушваш. По-скоро ми прилича на сушилня.
image
Тези маски показват китайско влияние. Според мен ставаше дума за съвсем скорошни неща, защото ми се струва, че китайците са дошли след испанците.

Най-после да видим моай!

imageНещо ритуално:
image
Имаше и нещо като ботаническа градина – купища кактуси и столетници. imageТози изсъхнал кактус май е от онези, от които се прави pala de agua (музикалният инструмент със семената, който издава звук на течаща вода).

Това е изглед от обсерваторията (която, естествено!, работи нощем).



Още от покрай обсерваторията:
image
Малко на сянка:image
Още малко панорами:
image
И това е - тръгнахме си.

Едно сънче навръщане.
image
Още веднъж долината Colchagua:

image
През част от времето се опитвах да обясня в пряка реч, защо така ми харесва името на тази долина, но май не успях. Затова сега ще опитам в мерена:

* * *
Съзнаваш ли, Колчакова,
че ретро-влак те лашка
в далечната Сolchaguа,
чилийската адашка,

а всъщност – и роднина
(ний всички сме от Банско),
и няма чуждо вино
макар в далечно странство,

и странство, всъщност, няма:
Сolchaguа, Колчакова,
си е на хвърлей само
(ако си силен в мятането).

Като слязохме на Парке Арауко, слънцето залязваше:

imageТова 0485, което свети на таблото, информира колко свободни паркоместа има на паркинга.

Преди да се приберем, минахме през супермаркета Jumbo, където Митко демонстративно наснима една значителна част от артикулите. Това е въпросното cochayuyo – водораслото, което ако много дълго вариш, може и да изядеш. Грешка е, че не взехме.

image
И накрая, пак към начините да се заработват пари от малките и младите. Студенти с униформи на магазина седят до касите и помагат на клиентите да си приберат стоките в торбички. А клиентите им дават стотинки в една касичка - ако искат. Защото студентите не са там на заплата. Мира, като човек, който има двама студенти, не пропуска да пусне звонка от рестото.



 


Тагове:   Чили,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Chudesen posting
19.05.2009 19:25
Mnogo krasivo!
Blagodaria, che spodeli :)
цитирай
2. анонимен - парадокс е
19.05.2009 19:59
дебел пътешественик
цитирай
3. soleilelle - много интересно разказваш(:ст...
20.05.2009 00:50
много интересно разказваш(:страхотни снимки(:
цитирай
4. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
20.05.2009 18:00
Мхм, само за капковото напояване нещо не съм съгласен. Миналата година 6 месеца брах портокали и лимони в Испания и почти навсякъде на полето беше с капково напояване. Това дето го казваш, че е забранено заради повишени добиви е пълна глупост. Капковото напояване и прекалено ценно, особено за испанците, тъй като тука водата е много малко, а така се пести. Те най- малкото не могат да си позволят да плащат на поливане с цистерни- прекалено големи разходи. А и още не виждам как някой с документи ще забрани по- високият добив...и то в Европа, където храните са пълни с нитрати и няма комисия, която да следи за тях.
А иначе разказът ти е увлекателен.
цитирай
5. kolchakova - аз също
21.05.2009 10:17
не съм съгласна за капковото напояване, но не съм достатъчно мотивирана, за да изчета директивите на ЕС за селското стопанство и да оборя чутото. Просто - в света витае и такава... такъв... такова ... да речем: такъв слух.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449795
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930