Това е абсолютно непретенциозен постинг - просто една разходка бързо със скрола за онези, които имат сантименти към Бургас.
Първо - Уикенд-Експрес (поздравявам БДЖ-то за нововъведението!). Бързо, чисто, просторно, не усещаш времето.
А през прозореца - неземна земя:









Тази размазана снимка я сложих, защото нямам друга, с която да илюстрирам невероятните полета от бели и червени цветя.


Тук в далечината се вижда една ивица макове:







И после изведнъж:










Това, което не успях да снимам (докато се сетя да си извадя апарата) са полетата с някакво искрящо-лилаво цвете, премесено с искрящо-червени макове и искрящо-зелени треви. Жалко.

На излизане от бургаската гара:







Това чудище се е стропОлило на мястото на бившия хотел "Приморец". Може и да е хубав, ама му е тясно там, където е.








Някои хора знаят какво да правят, щом зърнат фотоапарат.






Към моста:













И на връщане от моста - много имам да говоря за скулпторите, спечелили проекти. Ама още ме държи прекрасното настроение.




Морската градина ("Булеварда")














Закон: когато и да отида в Бургас, "Флората" току що е свършила.
















А, имам ли нещо на челото си?



Все пак - ще се върна на темата за скулптурите на "Булеварда". От една страна ми се виждат твърде нагъсто. От друга - имам забележки.
Примерно, авторът на следващата скулптура, вместо да лее анорексик-концлагерист след химиотерапия,


можеше да прочете някое и друго стихотворение на Христо Фотев.
Но, хайде, да приемем, че тук поне се чувства напън за художественост.
Ами това чукундурско произведение как ме изплаши само:



"Не може така!", както през три минути се казва в нашумял турски сериал.
Да гледаме все пак положително! Да гледаме безспорните неща.



Водаааа...



Няма водааа...



Не съм ходила на манифестация от 1984 година. Като видях фанфарната музика - тутакси се залепих за нея, защото съм свирила 5-6 години. Но и в основното ми училище, и в немската гимназия оркестрите ни бяха два-три пъти по-големи от тези. Да не говорим, че споменатите училища сега въобще минаха без музика. Въпреки това се разчувствах. И още помня нотите.









Мажоретки, училищни униформи...










Публиката ръкопляска на всяко училище.




И малко по бургаските улици:














На "Морска" - улица бургаска
и капитанска, и рибарска                     (Хр. Фотев)



И не само на "Морска", но доста близо:




И да завършим с един мак от плажа:

Mnogo sa hubavi i tsvetni.Tuk trudno namirash takiva poleta otdadedni samo na tsvetiata.Navsiakade zhito,pshenitsa,tsarevitsa,arandanos,malini,yabalki ,na sever -avokado i t.n.Vsichko koeto Chili iznasia v chuzhbina.Nikakvi glezotii kato makove i drugi takiva.Tsvetiata za prodan sa v parnitsi i ne se vizhdat ot nikade.Mnogo mi haresa Burgas,tolkova chist i blestiasht!

Снимките ти са чудесни!

Поздрави!

опиум за народите, денонощна аптека :-)))

искам в Бургас! независимо от статуите! град с неповторимо излъчване.

Отново прекрасен Бургас, макар и вече да не е оня същият, но нали и ние не сме онези същите, така че вероятно се, хм, уравновесяваме по другост, ако не по друго. Гледам снимките ти и за пореден път се чудя се кое ли те кара да заобичаш един град, в който не си роден и отраснал. Ако става заради твой близък приятел, на когото държиш и от когото някак "прихващаш" емоции към града, то дали ти също си заобичала София по подобен механизъм? :-)