Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2010 13:55 - Беглик Таш или Кой какво вижда (22.05.2010)
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 7014 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 09.06.2020 18:08


Беглик Таш или Кой какво вижда (22.05.2010) На вълшебното, магическо място попаднах благодарение на логистичната и техническа помощ на семейство Петрови. В смисъл, че Росица настоя, Петър милостиво се съгласи да се откаже от съботното си колоездене, а дъщеря им дойде, въпреки че от една тийнейджърка такова нещо не се очаква.
Беглик Таш се намира в бившата (слава богу!) резиденция "Перла". Преди сто години моето семейство прекарваше там съботите и неделите си. Веднъж, нагласени, натъкмени с палатка и прочее, отидохме на обичайното си плажуване и... Ядец! Телени огради. Резиденция! Ей тогава за първи път намразих властта. Политическа или финансова тя винаги ти отнема най-хубавите неща, които ти се полагат някак си от Бога. Поне аз така мисля. (Тази уговорка би трябвало да е излишна, защото естествено, че ще пиша това, което мисля, а не някакви универсални истини). Та лиши ме Живков от този рай и за мен беше вълшебно да се върна отново в него. Лошото има и добра страна - може би нямаше да е толкова девствено, ако не е било дълги години резиденция. Не знам. Даже ме е страх да кажа къде се намира - да не го заваря следващия път в опаковки от чипсове и всякакви вместимости за бира.
За Беглик Таш намерих абсолютно оскъдна информация в интернет (в края съм посочила няколко сайта, макар да не е проблем за всеки интересуващ се да си ги намери и сам). Общото впечатление е, че никой не знае, като какво се явява този мегалитен... Този мегалит. Това малко намалява вината ми, че по традиция отидох без да прочета нищичко по темата. Ако се направи съпоставителен анализ на текстовете, ще се разбере, че е по-добре да не се вземат абсолютно на сериозно.
Казват, че е мегалитно светилище. Други опонират, че било стоянка на скотовъди. Според едни камъните са донесени отнякъде, според други са си природни образувания.
Като се почне от името: Беглик Таш, Беглик таш, Бегликташ, Бейликташ и прочее - веднага става ясно, че не е категорично ясно все още нищо. Много авторитетен източник като "Дневник" пише,че "за тракийците Беглик е апостол, полубог, а таш е камък".
Удивително прилича този тракийски език на турския. Чудесен повод за турците да кажат, че са тракийци, та да си имаме и с тях закачка освен с македонците и сърбите. Интересна тема за дискусия е също така доколко един полубог е апостол и обратното. Както и да е. Дано и икономическите им писания в "Дневник" да не са със същата достоверност.
Това, което се знае относително сигурно е, че комплексът е открит и откопан 2003 година. Дотогава явно е бил покрит с пръст (вижда се по камъните докъде) и Живков с компания са си играели на ловци - вишката и една хранилка за животни още стоят.
Ако се разгледат по-стари снимки в нета ще се види, че в началото е имало импровизирани табели, които са давали поне някаква насока на мислите на посетителите. Като тази:

image Имало и надписи как се казват отделните каменни... явления. Събирали били и пари за вход. Изнасяли били и беседи. Не констатирах следи от подобни дейности. И слава богу. Нямаше и други посетители, така че изживяването, потапянето, пренасянето, медитацията бяха пълни. Само ние и космоса.
Странджанските гори не могат да се сравнят с нищо. Във всеки един сезон. Краят на май... абе какво да го пиша, то се вижда от снимките. Ако се прибавят топлината, уханията, тишината... Няма такъв свят!

imageimageimageimageПърва среща с фауната (снимка с телефон и с фотоапарат - по избор)

image
imageГлогът цъфти:
imageИ дивите перуники:
imageИ въобще, за да няма недоумения по повод на заглавието - съдейки по снимките в интернет, хората виждат камъни. Аз видях гущери, бръмбари, жаби, костенурка, следи от диви прасета, безброй цъфнали цветя. Не мога да повярвам, че камъните могат да породят такова усещане за щастие. Затова не съм станала и археолог вероятно.
След километър и нещо заплесване по всяко листо и буболечка излязохме на поляна:
imageТази снимка я взех от интернет, за да покажа какво виждат хората там:

imageАз не видях същото:
imageimage И въобще, докато бях там (поради неграмотност и крайно лоша пространствена ориентация), изобщо не усетих тези камъни като нещо смислено и свързано. Много съжалявам, но е факт. Трябваше да се подготвя. После, като порових в нета, ограмотих се какво е трябвало да видя и започнах да съпоставям снимките там с тези, които има в моя апарат. Оказа се, че доста от нещата съм ги видяла, ама не съвсем.
Например това е снимка от интернет на нещо, което наричат "Часовник" и според някои са донесени и обработени камъни, според други - един камък сам си се е нацепил и огладил през хилядолетията:

imageАз, обаче, вместо часовник видях ето какво:
imageА по-точно:

image Тази ръка е на Петър и не цели да ни покаже гущера, а да присъства в кадъра, щом не съм съгласна да снимам непрекъснато целия й собственик.
Що се отнася до този камък, едни го наричат "Апостол таш", други "Главен олтар", трети: "Циклопска скала"; едни твърдят, че се подпира на две точки, други - че се подпира на три точки. А аз, като повечето хора, щом видя дупка, веднага се завирам в нея и се снимам. Това отдавна е престанало да бъде оригинално, а в конкретния случай би могло да се оцени като твърде фамилиарно, ама какво да правя - инстинкт.


imageТова се вижда изпод камъка:
image Другият всеобщ стереотип е щом се появи тясна цепнатина, веднага да се обяви, че който мине през нея, не е грешен. Добре, аз приемам, че лакомията е грях. Ама не съм съгласна, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ грях!

image Нещо не съм чула да се твърди, че който не мине прав под нещо си без да го допре с теме е твърде нисък и няма да попадне в рая, защото явно е зъл, щом е толкова дребен. Или пък, че ако го допре, е твърде висок и подземното царство е затворено за него, понеже много материал за дрехи и кревати е прахосал приживе. И моля ако някой измисли по-добър пример, който дава възможност чрез физически параметри да се мерят нравствените - веднага да го упомене.
По някаква причина съм убедена, че ако се съблека и се намажа със зехтин - ще мина. Мисля, че ще мина и така, ама не посмях да рискувам, защото тези скали не ми се виждат лесни за местене от "Гражданска защита".
Със сигурност не сме обиколили всичките 12 декара на комплекса (според други - 6 декара), но ето все пак една бърза разходка:
imageimageТова са пътеки от нещо, което наричат "Лабиринт" и е древен вариант на Вълшебната шапка от "Хари Потър" - определя кой за какво става: който тръгне наляво - става за жрец, надясно - за всичко останало. Ние тръгнахме надясно, ама не знам дали това беше входът.
image
image
image
imageТук исках да снимам едно сухо дърво, но внезапно като от нищото на скалата кацна в артистична поза красивият и суетен Петър в сбъднало се очакване да бъде запечатан на кадро.
imageА после си снимах дървото.
imageОще камъни:
image
imageТова беше единствената дупка от многобройните упоменати по сайтовете каменни кръгове, вани, магически знаци и стъпки, която осмислих като следа от човешка дейност.

image
image
image
imageНа това му казват ту ритуален долмен, ту свещена пещера.
imageТака изглежда отвън навътре:
imageА така изглежда светът навън:

imageСледи от човешка дейност?
image

image
imageВ крайна сметка легнах и почнах да снимам нагоре:
imageВсъщност, камъните не ме впечатлиха (пак да повторя - поради неграмотност).
Но много отдавна не бях виждала и държала костенурка.
Без сол ще те изям!
imageГорката костенурка горчиво съжали, че е излязла на пътеката.
imageЕстествено, че не се е качила сама на скалата
imageама как да се измъчвам да клякам, за да я снимам.
imageТова не е стремеж към оригиналност, а просто исках да покажа колко е малка. Иначе си беше за клип как се качи върху телефона и се изпързяла по наклона като на сърф.
imageНай-после, след като се отчетох с камъните, да покажа флората:
imageimageimage
imageimageДруго сухо дърво:
imageimageimageМек и топъл мъх:
imageimageimageimageimageimageimageСнимахме този гущер навръщане
imageИ чак вкъщи, като увеличихме фотографията, разбрахме защо не демонстрира гущерска подвижност:
imageА след това отидохме на морето! Топлото! Тихото! Чистото!
imageimageimageimageimageimage
Благодарности на семейство Петрови за великолепния подарък!


И  накрая - обещаните сайтове:

http://www.burgasmuseums.bg/poi.php?l=0&p=1&s=30/indexbg.htm

http://imagesfrombulgaria.com/v/The_Bulgarian_History/Beglik_Tash/

http://sladkahapka.blogspot.com/2008/07/blog-post_09.html

http://poblizo.com/?p=3594

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2006/07/11/271514_beglik_tash_-_bulgarskiiat_stounhendj/

http://sis.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/03/23/beglik-tash.54301

http://www.travelguide-bg.com/articles/article.php?id=74

http://www.balkanmysteries.com/bg/?p=85&lang=bg

http://www.evgenidinev.com/seen/oil_cape/ препоръчвам снимките!

http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Dolmeni/Beglik_Tash/Beglik_Tash.html

http://okolosveta.com/index.php?p=patepis&k=eur&c=bg&w=9&do=1&src=778



Тагове:   Беглик,   Какво,


Гласувай:
4
0



1. innamorata - Поздрави!
29.05.2010 10:41
Страхотна разходка.
цитирай
2. анонимен - nikoj ne bi mogal da go napravi po...
18.02.2011 20:47
nikoj ne bi mogal da go napravi po-dobre ot teb,beshe strahotno udovolstvie da se varna tam........Rosica
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445775
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930