Беглик Таш или Кой какво вижда (22.05.2010) На вълшебното, магическо място попаднах благодарение на логистичната и техническа помощ на семейство Петрови. В смисъл, че Росица настоя, Петър милостиво се съгласи да се откаже от съботното си колоездене, а дъщеря им дойде, въпреки че от една тийнейджърка такова нещо не се очаква.
Беглик Таш се намира в бившата (слава богу!) резиденция "Перла". Преди сто години моето семейство прекарваше там съботите и неделите си. Веднъж, нагласени, натъкмени с палатка и прочее, отидохме на обичайното си плажуване и... Ядец! Телени огради. Резиденция! Ей тогава за първи път намразих властта. Политическа или финансова тя винаги ти отнема най-хубавите неща, които ти се полагат някак си от Бога. Поне аз така мисля. (Тази уговорка би трябвало да е излишна, защото естествено, че ще пиша това, което мисля, а не някакви универсални истини). Та лиши ме Живков от този рай и за мен беше вълшебно да се върна отново в него. Лошото има и добра страна - може би нямаше да е толкова девствено, ако не е било дълги години резиденция. Не знам. Даже ме е страх да кажа къде се намира - да не го заваря следващия път в опаковки от чипсове и всякакви вместимости за бира.
За Беглик Таш намерих абсолютно оскъдна информация в интернет (в края съм посочила няколко сайта, макар да не е проблем за всеки интересуващ се да си ги намери и сам). Общото впечатление е, че никой не знае, като какво се явява този мегалитен... Този мегалит. Това малко намалява вината ми, че по традиция отидох без да прочета нищичко по темата. Ако се направи съпоставителен анализ на текстовете, ще се разбере, че е по-добре да не се вземат абсолютно на сериозно.
Казват, че е мегалитно светилище. Други опонират, че било стоянка на скотовъди. Според едни камъните са донесени отнякъде, според други са си природни образувания.
Като се почне от името: Беглик Таш, Беглик таш, Бегликташ, Бейликташ и прочее - веднага става ясно, че не е категорично ясно все още нищо. Много авторитетен източник като "Дневник" пише,че "за тракийците Беглик е апостол, полубог, а таш е камък".
Удивително прилича този тракийски език на турския. Чудесен повод за турците да кажат, че са тракийци, та да си имаме и с тях закачка освен с македонците и сърбите. Интересна тема за дискусия е също така доколко един полубог е апостол и обратното. Както и да е. Дано и икономическите им писания в "Дневник" да не са със същата достоверност.
Това, което се знае относително сигурно е, че комплексът е открит и откопан 2003 година. Дотогава явно е бил покрит с пръст (вижда се по камъните докъде) и Живков с компания са си играели на ловци - вишката и една хранилка за животни още стоят.
Ако се разгледат по-стари снимки в нета ще се види, че в началото е имало импровизирани табели, които са давали поне някаква насока на мислите на посетителите. Като тази:

Имало и надписи как се казват отделните каменни... явления. Събирали били и пари за вход. Изнасяли били и беседи. Не констатирах следи от подобни дейности. И слава богу. Нямаше и други посетители, така че изживяването, потапянето, пренасянето, медитацията бяха пълни. Само ние и космоса.
Странджанските гори не могат да се сравнят с нищо. Във всеки един сезон. Краят на май... абе какво да го пиша, то се вижда от снимките. Ако се прибавят топлината, уханията, тишината... Няма такъв свят!

Първа среща с фауната (снимка с телефон и с фотоапарат - по избор)


Глогът цъфти:
И дивите перуники:
И въобще, за да няма недоумения по повод на заглавието - съдейки по снимките в интернет, хората виждат камъни. Аз видях гущери, бръмбари, жаби, костенурка, следи от диви прасета, безброй цъфнали цветя. Не мога да повярвам, че камъните могат да породят такова усещане за щастие. Затова не съм станала и археолог вероятно.
След километър и нещо заплесване по всяко листо и буболечка излязохме на поляна:
Тази снимка я взех от интернет, за да покажа какво виждат хората там:

Аз не видях същото:
И въобще, докато бях там (поради неграмотност и крайно лоша пространствена ориентация), изобщо не усетих тези камъни като нещо смислено и свързано. Много съжалявам, но е факт. Трябваше да се подготвя. После, като порових в нета, ограмотих се какво е трябвало да видя и започнах да съпоставям снимките там с тези, които има в моя апарат. Оказа се, че доста от нещата съм ги видяла, ама не съвсем.
Например това е снимка от интернет на нещо, което наричат "Часовник" и според някои са донесени и обработени камъни, според други - един камък сам си се е нацепил и огладил през хилядолетията:

Аз, обаче, вместо часовник видях ето какво:
А по-точно:

Тази ръка е на Петър и не цели да ни покаже гущера, а да присъства в кадъра, щом не съм съгласна да снимам непрекъснато целия й собственик.
Що се отнася до този камък, едни го наричат "Апостол таш", други "Главен олтар", трети: "Циклопска скала"; едни твърдят, че се подпира на две точки, други - че се подпира на три точки. А аз, като повечето хора, щом видя дупка, веднага се завирам в нея и се снимам. Това отдавна е престанало да бъде оригинално, а в конкретния случай би могло да се оцени като твърде фамилиарно, ама какво да правя - инстинкт.


Това се вижда изпод камъка:
Другият всеобщ стереотип е щом се появи тясна цепнатина, веднага да се обяви, че който мине през нея, не е грешен. Добре, аз приемам, че лакомията е грях. Ама не съм съгласна, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ грях!

Нещо не съм чула да се твърди, че който не мине прав под нещо си без да го допре с теме е твърде нисък и няма да попадне в рая, защото явно е зъл, щом е толкова дребен. Или пък, че ако го допре, е твърде висок и подземното царство е затворено за него, понеже много материал за дрехи и кревати е прахосал приживе. И моля ако някой измисли по-добър пример, който дава възможност чрез физически параметри да се мерят нравствените - веднага да го упомене.
По някаква причина съм убедена, че ако се съблека и се намажа със зехтин - ще мина. Мисля, че ще мина и така, ама не посмях да рискувам, защото тези скали не ми се виждат лесни за местене от "Гражданска защита".
Със сигурност не сме обиколили всичките 12 декара на комплекса (според други - 6 декара), но ето все пак една бърза разходка:
Това са пътеки от нещо, което наричат "Лабиринт" и е древен вариант на Вълшебната шапка от "Хари Потър" - определя кой за какво става: който тръгне наляво - става за жрец, надясно - за всичко останало. Ние тръгнахме надясно, ама не знам дали това беше входът.



Тук исках да снимам едно сухо дърво, но внезапно като от нищото на скалата кацна в артистична поза красивият и суетен Петър в сбъднало се очакване да бъде запечатан на кадро.
А после си снимах дървото.
Още камъни:

Това беше единствената дупка от многобройните упоменати по сайтовете каменни кръгове, вани, магически знаци и стъпки, която осмислих като следа от човешка дейност.




На това му казват ту ритуален долмен, ту свещена пещера.
Така изглежда отвън навътре:
А така изглежда светът навън:

Следи от човешка дейност?



В крайна сметка легнах и почнах да снимам нагоре:
Всъщност, камъните не ме впечатлиха (пак да повторя - поради неграмотност).
Но много отдавна не бях виждала и държала костенурка.
Без сол ще те изям!
Горката костенурка горчиво съжали, че е излязла на пътеката.
Естествено, че не се е качила сама на скалата
ама как да се измъчвам да клякам, за да я снимам.
Това не е стремеж към оригиналност, а просто исках да покажа колко е малка. Иначе си беше за клип как се качи върху телефона и се изпързяла по наклона като на сърф.
Най-после, след като се отчетох с камъните, да покажа флората:

Друго сухо дърво:
Мек и топъл мъх:
Снимахме този гущер навръщане
И чак вкъщи, като увеличихме фотографията, разбрахме защо не демонстрира гущерска подвижност:
А след това отидохме на морето! Топлото! Тихото! Чистото!

Благодарности на семейство Петрови за великолепния подарък!


И  накрая - обещаните сайтове:

http://www.burgasmuseums.bg/poi.php?l=0&p=1&s=30/indexbg.htm

http://imagesfrombulgaria.com/v/The_Bulgarian_History/Beglik_Tash/

http://sladkahapka.blogspot.com/2008/07/blog-post_09.html

http://poblizo.com/?p=3594

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2006/07/11/271514_beglik_tash_-_bulgarskiiat_stounhendj/

http://sis.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/03/23/beglik-tash.54301

http://www.travelguide-bg.com/articles/article.php?id=74

http://www.balkanmysteries.com/bg/?p=85&lang=bg

http://www.evgenidinev.com/seen/oil_cape/ препоръчвам снимките!

http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Dolmeni/Beglik_Tash/Beglik_Tash.html

http://okolosveta.com/index.php?p=patepis&k=eur&c=bg&w=9&do=1&src=778

Страхотна разходка.

nikoj ne bi mogal da go napravi po-dobre ot teb,beshe strahotno udovolstvie da se varna tam........Rosica