Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2010 15:22 - Автоспринт 1. Ден първи. Орлова чука
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 6992 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 25.05.2018 12:30



Автоспринт

или

срамна ли е бързата работа и кой е майсторът

 Ден първи - 07.06.2010

 „Книга за България” на Румяна Николова и Николай Генов е нещото, което ме подтикна да планирам пътуването си из Североизточна България. Истината е, че много части на света са ми по-близко познати от този край, въпреки че дядо ми е от румънска  Добруджа. Прочетох книгата и си казах: я, какви скални манастири, какво чудо. Къде съм тръгнала, като не познавам собствената си страна. Избрах си маршрут, проучих всичко, разпечатах карти за всички отсечки (да живее Гугъл!), направих си екселска таблица с пунктове, разстояния, часове на тръгване и пристигане, резервирах легла, проверих по два пъти резервациите, само веднъж сменихме времето за отпуските (капитализъм!) и тръгнахме. Предстояха ни 1500 километра за шест дни. Всичко беше на наша страна – и фирмата за отчитане на топломерите, която мина предната седмица (а можеше да определи дата между 7 и 12 юни), и времето, което ми подари абсолютно безоблачна седмица с поносими температури, и здравето, и колата... Всичко! Само дето часовете в денонощието са 24. Очерта се стремглаво препускане, с което е свързано и подзаглавието, но това е тема за друг път.

Пътят до Плевен, а и почти до Силистра, е великолепен на фона на това, което съм свикнала да виждам от Балкана надолу. И продължава да се ремонтира (Поздрави на министър Плевнелиев!).

Само че в самия град табелите не са най-натрапчивото нещо. Дали защото още съм абсолютно неопитна в шофирането по чужди градове или защото табелите не са най-важното нещо за властите там, но не се справих добре с градското ориентиране. Истина е, че съм се губила два пъти и в София. Единия път се въртях сума време между някакви блокове в посока Илиянци, докато зърнах между тях най-после Витоша и успях да придобия целенасочени движения. А втория път... Втория път някак внезапно се оказах на трамвайните релси при „Свети Седмочисленици”. Но пък не съм казала, че в София има табели.

Така и така пътят ни минаваше през Плевен – отбихме се да видим Плевенската панорама. Същата си е, като преди 35 години. Само петното на фасадата е по-ново.

 image

След  нас имаше още две семейства с малки деца, които изявиха желание да влязат. Дали лелката вътре се обиди, че не си платихме за екскурзовод или въобще не беше на кеф, но обходът ни протече под резки команди от типа на: „Качете се горе!”, „Слизаме всички ЗАЕДНО!”, „Разгледайте сега това!”. На въпроса ни от къде на къде да започнем да разглеждаме последва рязък отговор: „След като няма екскурзовод е все едно”. Сърцето й се смекчи все пак от децата и на виковете им „Бомби! Бомби!” лелката отсече: „Това са снаряди!”, а освен това два-три пъти им каза по нещо за някои исторически моменти – само на тях, но и ние се присламчихме да чуем. Интересно разказваше. Но кратко. Истината е, че не платихме за екскурзовод, защото ни стана неудобно да ангажираме жената само за нас (не знаехме, че има още 5-6 човека). А имах и още едно подозрание, което по-късно се оправда и за което ще спомена по-нататък.

 

Пред панорамата на сергии продаваха разни кичозни сувенири на твърде нескромни цени. Купих си веднага карта на града – поне да добия представа къде се намирам, чеше започнало да ми се гади от дезориентация. Картата, естествено, беше два пъти по-скъпа, отколкото в книжарницата. Извадих си поука. Паркът обещаваше да е прекрасен, но нямахме време – друга ни беше целта.
image

И се понесохме към Орлова чука.

 Аз изобщо не смея да твърдя, че съм турист. Още по-малко, че познавам някоя планина. Аматьорският ми крак е стъпвал в петте ни големи планини и в някои от по-малките, стъпвал е в Кавказ и в Андите, но само на крайно безопасни пътеки в най-благоприятно време. Въпреки това ще си позволя да кажа, че не вярвам да има планина, за която да може да се каже, че не е великолепна. От друга страна, моят отговор на въпроса „Коя планина ти харесва най-много” във всеки един момент ще е различен – в зависимост от душевното ми състояние, сезона и кой знае още какво. Но това, което видях в Поломието, не зависи от настроенията ми.

 image

Мисля, че няма как да се опише този простор, величие, мощ и история.

 image

 Добре, че е изобретена фотографията!
image

image

Въздухът кънтеше от една много щедра кукувица, която ни обещаваше вечен живот. (Това в случай, че въпросът е "Колко години ще живея?". Защото ако е "Кога ще се оженя?", нещата за брат ми не стоят добре).
image

На всеки кръгъл час пред пещерата застава водачът, взима чакащите и ги води вътре (след като им продаде билети, в това число и такъв за снимане).

Очарованието на Орлова чука не е в безбройните сталактити, сталагмити и сталактони,  с които се хвалят Леденика, Магурата, Съева дупка и прочее. Това е огромна, но уютна, приятелски настроена пещера.

 image

Целогодишно 14 градуса – перфектна температура. Подът е равен, топъл, много е френдли. Най-равната пещера. От гледна точка на пода. От гледна точка на тавана нещата не стоят баш по този начин.  Не се срещат често такива удобно изрязани места за минаване.

 image

Значителна част от пътя се взима в такава и още по-клекнала поза.

 image

Ако искаш, де. Иначе можеш да си седиш в Концертаната зала или в някоя друга голяма зала и да не видиш нищо от сложната система тунели и чудеса.

 image

image

image

Реката е дълбала, дълбала, не я е мързяло. После се е оттекла и е оставила прекрасно обиталище за кроманьонци и неандерталци. Е, и за пещерни мечки. image

Намерете си я сами горе.

Тези графити не са от кроманьонци. Поне не от древни. Което показва, че красотата не стига до всеки и може и да не спаси света.
image

Тука чакаме да стане най-после сталактонът.

 image

Предимството да сте само двама души и водача в пещерата  е, че цялата пещера е само за вас, не ви пречат чужди излъчвания, чужди възторзи, никой не ви бута да вървите, можете да дадете воля на въображението и душата си. Недостатъкът е, и аз, като бивш учител го разбира, че водачът (който е действащ учител) губи въодушевлението и артистизма си пред толкова малка аудитория. Вероятно леко претупа нещата, защото не видяхме, или поне аз не си спомням да сме видели, най-голямата зала - Големите сипеи. Със сигурност не видяхме колонията прилепи. Както и гуано по земята. Само едно прилепче се стрелна пред носа ми, но това ми се е случвало доста често и без да съм в пещера. Иначе човекът стегнато разказа каквото следваше и показа това-онова, но не бих окачествила излъчването му като заразителен ентусиазъм. Като бивш колега го разбирам. Заведе ни до разни неща, с които са свързани разни поверия. Като се има предвид, че пещерата е открита само преди 70 години, предполагам, че „поверията” са измислени от екскурзоводите.

Естествено, че ако пипнеш Големия сталактит, 315 м. висок и половин метър в диаметър, ще ти се сбъднат всичките желания.
image

Ако се съмняваш, можеш да се подсигуриш още веднъж, като се завреш в някоя от дупките по тавана.

 image

Също така не е лошо да пийнеш вода от синтровото изворче (доколкото може да се пие в тази поза). Гарантира вечно здраве.

 image

Можеш смело да застанеш под висящите пирамиди и да си сигурен, че няма да ти паднат на главата,

 image

понеже те пази светецът на пещерата.

 image

А това, че щом видиш дупка, трява непременно да се снимаш в нея, ние си го знаем по природа.

 image

Някой път ще събера на едно място всички дупки по света, от които надничаме.

 От тази пещера излизаш наистина умиротворен – нищо заплашително няма в нея, внушава сигурност и доброта.

 Малко снимки отвън:

 Суетен гущер.

 image

Всъщност, вторият май е по-суетен – веднага дотича.

 image

Красота:

 image

image

Животинки:

 image

При толкова много доброта - закономерно изпадане в детство:

 image

Това невинно козле
image

е достатъчно силно, за да събори двуметров наивен мъж
image

и достатъчно безочливо, за да пие след това от ръцете му

image

Тук ще внеса малко проза:
image

В случай, че не се виждат надписите: над лявата врата пише "Тоалетна / WC с тоалетна чиния", над дясната: " Тоалетна / WC с клекало". Няма да разсъждавам за функцията на надписа "WC", но е факт, че малцината желаещи предпочетоха дясната врата. Поздрави на чешкия художник!

Хванахме пътя за Червен.
Явно рязкото напускане на София ни се е отразило зле, защото в един момент бяхме поразени от силен главобол. Точно пред входа на Червен спряхме да пием хапчета с шепи. Повод за снимка:

image

И крепостта се вижда:
image


image


Намерихме къщата, къща "Петрова". Казвам го, защото друга такава великолепна нощувка нямахме. Сияйно чиста и удобна къща с интелигентна, отворена към света стопанка, която в тежката следобедна жега не преставаше да си разкрасява двора.
Окопаваше си цветята, събираше охлювите, защото й цапали зеленчуците със слузта си:

image


Но нямало да ги унищожи, а щяла да ги изхвърли в дерето. Само този си остави:

image


Целият етаж беше наш -  стаи, кухня. Единствената молба - да не се ходи вътре с обувки. И да не се пуши, което нас не ни засяга. Навсякъде е пипнато:

image

image


image

Да не показвам повече, да не ме заподозрете в непоискана реклама.

Главоболът обаче не минаваше и ние се отказахме да ходим на крепостта, дремнахме и после до късно вечерта в отлично здраве седяхме на терасата, лениво се протягахме към черешата и гледахме залеза

image

а после и нощта. Вихрушките от светулки не можах да снимам. Представете си ги.










Тагове:   орлова чука,


Гласувай:
2
0



1. ivoso - Супер са
18.06.2010 15:55
и снимките и похода.
цитирай
2. анонимен - acerca de los caracoles-za ohliuvite
18.06.2010 16:31
Ako razkazha na Remo za tazi zhena ,koiato sabira ohliuvite y gi hvarlia posle v dereto,toi shte ya obiavi za dostoen za uvazhenie ekoligist y vinagi shte si sopmnia za podvida i.I shte go natriva v nosa na Fernando,koito ni razkazvashe che v negovata kashta v Necochea,Argentina, primamval ptitzi "teltehue" za da yadat ohliuvite.Ako ptitzite ne se poyaviavali togava hvashtal motikata y gi razmazval.Tova predizvikva vikove :Asesisno!!!!!Ubiets y sledvat dalgi obiasnenia za tova kak triabva da se varvi s mnogo vnimanie kogato vali zashtoto ohliuva mozhe da izskochi otvsiakade y da vzeme da ti se preprechva na patia i da ti marda zaplashitelno s antenite.
Mira
цитирай
3. анонимен - Червен
18.06.2010 18:32
И аз съм бил в едно село Червен, но то е в Родопите. Това твоето къде е?? Хубави са полята и горите. Всъщност, по-добре не внасяй география, за да не го нападнат това място туристите.
Мирко
цитирай
4. анонимен - пещерата и интригата
21.06.2010 16:23
Много добри фотографии, а пещерата особено ми хареса. Е, не мога да си представя да си сгъна гърба, за съжаление, но все едно ми хареса, много плавни, успокояващи линии, не е агресивно озъбена отвътре като Съевата дупка или Дяволското гърло примерно. Само може би не съм чела внимателно, но не разбрах интригата с онова подозрение от началото на разказа - в Плевенската панорама - което се било потвърдило, но явно съм пропуснала как точно. Аффтар, пеши есчо! Изкопаемото
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449365
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930