10.06.2010  Балчик

Пристигнахме в Балчик на девети привечер. Още когато резервирах квартирата, намерена в интернет, хазяйката се притесни: "Ами ние сме малко в ремонт". Аз си помислих, че къщата й е в ремонт и се бях настроила да прескачам торби с цимент докато си стигна до леглото. Обаче - нямала това предвид жената.

На пръв поглед Балчик е като един Холивуд.



На втори - мултикултурен, мултирелигиозен...



Дойде хазяйката да ни вземе от горното площадче и ни поведе по едни... Не бих ги нарекла улици... Това ми напомня радио-сценките на Парцалев и Багаров отпреди 40 години. Парцалев казва: "Много си ми симпатичен... Чудя се какво удоволствие да ти доставя... Да взема да те поразходя из някоя разкопана улица ли...." Е ние на тази хазяйка и бяхме ама извънредно симпатични. И на цялата балчишка управа.



Балчик има много улици, но не смятам да ги показвам всичките, макар че бих могла. Толоква бях ядосана, че почти не остана неснимана.






Целият град бил в процес на смяна на канализацията. Просто да си хвърлиш колата и да си вземеш бронетранспортьор. Както и да е, ремонтът е за добро - нека.

Жената даде ключа от етажа - спартански обзаведен, но просторен, светъл, точно като за летуване: теракот, легла, хладилник, телевизор. Е, в банята имаше някаква хватка с душа, но вече забравих каква: или душът беше и чешма, или чешмата беше и душ... Няма значение. Само да не забравяш като се къпеш да изнасяш тоалетната хартия. Но то това важеше и за русенския не-знам-колко-звезден хотел, а и ще продължи да важи и за по-нататък. Във всеки случай мечтата ми да седя сутрин рано на бяла тераса и да си пия кафето се сбъдна. Което не означава, че е изчезнала.

Хвърлихме багажа и хукнахме към плажа (рима в стил Н. Йорданов).
Приемам, че ние сме глезени бургазлии, свикнали на копринен пясък и тези камъни по брега и във водата дразнят нашите лигави крачета. Приемам, че из града текат повсеместни изкопни работи. Но не приемам, че в морето на централния плаж трябва да шурти с гигантски дебит смърдяща на запъртък течност, че е редно водата да е по-мръсна и от тази на Дунав при Русе, а из нея да плуват тонове гнусни неща... Не, не, възмутителен е този балчишки централен плаж. Възмутителен и крайно гнусен. Проточилите се навътре като ребра на калкан вълноломи в известна степен сепарират мръсотията, така че в далечния край поне нямаше едри частици. Така бяхме зажаднели за море, че се прежалихме и се топнахме да поплуваме преди да се стъмни. Сега се чудя с кой акъл го направихме, но тогава явно не сме мислили. Нали цялото пътуване го планирахме на бесни обороти с цел да останем цял ден и две вечери на морето - да се насладим на така прехваленото Северно Черноморие. Откак съм се върнала никой не смее вече да ми го хвали.
Разходихме се после край брега с безбройните ресторанти и се прибрахме твърдо решени да ходим на следващия ден на друг плаж. Разпитахме хазаяйката и една нейна гостенка, която вече 12 години идвала тук, и у нас се оформи план да започнем следващия ден с Ботаническата градина, после да отидем на Тузлата, където да се намажем с кал и от един път да си решим всички здравословни проблеми, а след това да идем нагоре към Каварна на друг плаж, който се казвал Бялата лагуна и бил много топъл, плитък и въобще...
Мечтаната закуска на бяла тераса с изглед към морето (макар и отдалеч и като се абстрахираш от булдозерните последици и заприказвалите от тъмни зори на неразбираеми езици строителни работници). Въпреки това - кафе, сутрешен хлад, птички...
В девет сутринта слънцето препичаше и ослепяваше, така че и снимките в Ботаническата градина и Двореца не станаха кой знае какви. И двете места са очарователни и в известен смисъл измиват очите на Балчик и плажа му. Из цялата Университетска ботаническа градина щъкат жени с формени тениски, които се грижат за растенията и с готовност участват в разговори с посетителите. Всички са много чувствителни на тема бъдещето на градината и пространно излагат болките си за това, кой иска да им я отнеме. Печелят слушателите си изцяло на своя страна... Но точно тук липсва един следващ момен. Така и така си изхабила 15 минути, за да се сдобиеш с привърженик, бутни му в раката една подписка от типа :"Не съсипвайте градината, господа управляващи!". Ама не, няма такова движение. Само приказки и хленчове за разтоварване.



Градината е красива и старателно поддържана.


Много не разбирам страстта към катуси, но очевидно е широко разпространена.






Може би отглеждането на кактус е като да изядеш чаша сол заради удоволствието след това да изпиеш кофа ледена вода. И тука - гледаш ги, гледаш ги, бодеш се на тях, а накрая те вземат, та цъфнат за ден -два:



Аз повече си падам по агавето и по този случай - една стара снимка от друг континент:


и една тукашна, на която се вижда, че нашето е по-високо.


Още малко снимки от градината:


Лилии, естествено:


Естествено - отблизо:


Други цветета:










След това със същия билет минаваме през друг турникет (като в метро станция) и влизаме в двореца на кралица Мария, който е също една ботаническа градина с множество постройки. За него има толкова много писано и публикувано, че просто няма какво да кажа, особено след като съм го претичала за два часа.
Впечатляващо е колко начина е измислила жената (чрез градинарите и архитектите си, естествено) за да се наслаждава на водата (изрично предупреждение, че не става за пиене!):











Тук сащо сигурно тече вода, когато не е толкова изпепеляващо горещо.








Пак лилии.


И пак естествено отблизо:


Много-много-много цветя.


Цялата разходка мина в горещия аромат на рози, липи и всякакви други цветя, в горещите им багри. Всичко в двореца е мистика, екзотика, романтика, смесица от култури и цивилизации (Нимфеум, Гетсиманска градина, Градината на Аллах...).


И ето роза в банална поза:


Следва дълъг размисъл за това, може ли красотата да е банална. Наум.
Алеята на виното предлага малко спасителна сянка.


Плачещите дървета:


Едно плачещо дърво:



Така нареченото "Тихо гнездо"


Къщата много прилича на българска, ама с това минаре... Било реверанс към другите култури и религии. Чудя се тази кралица Мария, като е толкова езотерична, как е управлявала царството си. Май няма какво да се чудя, ами да взема да попрочета малко история.
В Тихото гнездо ми харесаха само прозорчетата на банята:


Пред градината - така характерните за Черноморието ни сергии с китайски и индийски сувенири. Не ми се иска тук да се отплесвам по темата, но все пак. Твърде са неатрактивни нашите рапани и мидички, слепени като зайчета, та за да си изкараме хляба (щото от какво друго може да се живее?) предлагаме всякакви екзотични седефи. Хубаво ги предлагаме, ама защо ги купуват?


Облагородени от красота, багри и аромати, хукнахме към Бялата лагуна. Видяхме стрелка към прашен тесен път, който стръмно се спуска надолу. Кривнахме, а срещу нас се заизкачва чудовище-самосвал. Ние спряхме стъписано - ни напред, ни назад. Е, назад можеше, ама много трудно. За нас трудно, а за самосфалът - не. Шофьорът ни даде знак да го последваме и тръгна на заден ход по пътя надолу. Стигна почти до брега и там кривна към строежа, който се вихреше непосредствено на брега. Силно озадачени прекрачихме през грамади от натрошен бетон и се оказахме на...




без малко да кажа "пясъка".



Това всъщност са парчета мазилка и някакви сини квадратчета, много приличащи на стъкло, но произведени от някакъв полимер с мозайкова цел.
Та това е прехвалената Бяла лагуна. И, срам не срам, ще си призная, съблякохме се и си казахме: " Стана сто часът, няма за кога да търсим по хубаво място. Бухваме се във водата и толкова".



Ама то и във водата не може да се влезе от каманаци и трошляци. Да не говорим за срамежливо маскираната като не знам какво тръба.


И съвсем да не припомняме, че на десет метра от нас гърмят самосфал и багер, гърмят и вдигат циментова пушилка.
Както си бяхме по бански се качихме в колата, изкатерихме склона и продължихме в непознатата пресечена местност да търсим така известните северни черноморски плажове. Още малко и щеше да се мръкне. Като видяхме този, рекохме: тука ще е, иначе направо ще си лягаме.
Това въженце с флагчета малко не го разбрахме - само за коли ли е или и на хора забранява да влизат на плажа (защото може да е нещо частен).


А самият плаж изглежда така:


Или лягаш на половин километър от водата в подобния на разорана целина и доста твърд пясък (щото много ясно, че за чадъри и шезлонги няма да платим), или пък си постилаш хавлийката край пътя между боклуците:



Където и да си, гледката е следната:


При това положение е естествено, да виждаш повсеместно и без изключение такива сгради:


Ето го надписа и по-отблизо:


Сигурно има език, на който "ZA NAEM" значи нещо.
Другата масова табела:



Само не ми е ясно какви са тези оптимисти, дето се надяват да продадат имотите си. И кои глупаци ги купуват. Както и кои глупаци ходят да си дават парите за да преживеят подобен сървайвър.

Изкъпахме се напук, изсъхнахме и си тръгнахме да се разхождаме за последно из Балчик, понеже повече не смятаме да го посещаваме.

Ето няколко снимки. Не знам защо, но преобладават врати.
Просто врата:



Врата, зад която няма нищо:


Врата, зад която има нещо, но до него трябва да вървиш много дълго (нещото не се вижда, естествено)


Врата, зад която има нещо крайно обезсърчително в края на деня, особено ако си натоварена с торби.


Вариант на горното, но стълбите са преди вратата и хич не са малко.


Ето ги:


А това е художествената галерия. Изглеждаше добре и решихме едва ли не да влезем. Обаче като изкачихме стълбите видяхме отпред на една пейка две лели с лаптоп на коленете. Бре, викам си, наборките колко са отворени. Приближаваме, а от лаптопа се носи дива чалга и тия двете се подрусват почти незабележимо от кеф. А, не! Няма да вляза в галерия, в която работят такива тетки! И не влязохме.



Това е за Балчик. Съжалявам, че не беше прекрасно преживяване. Много ми се искаше, ама...

За край едно всевиждащо око:

Бях в Балчик преди няколко години. Прекарахме много добре. От това, което виждам, градът се е променил... Жалко.

Ъмм... аз все пак си мисля, че с бялата лагуна сте попаднали леко в грешка... според моите спомени пътят дотам е асфалтиран, отбива се вдясно току преди Каварна, минава през с. Топола, после се вие много красиво и на места бая стръмно надолу, така че шофиращият да не се захласва по красотата, ами да си отваря очите, после долу минава през леко обезсърчителна соц реалност на вехти къмпинги и някогашни почивни станции, вляво остава една голяма, хм, нестанциявече, ами хотел, вдясно продължаваш за към Бялата лагуна. Беше никак не лошо място, разбира се, с поправката като за северен плаж (демесу не чакай кристално бял и ситен пясък, щото такъв просто няма тъдява). Можехте да идете до Камен бряг, Калиакра и преди Калиакра - на плажа Болата, уникален (все още, макар и променен, гледах му снимки на фотоизложбата в градската градина в София миналата седмица). А прекрасни и девствени плажове имаше нявга нагоре ехеее чак към Шабла вече и към румънско. Сега не знам как е... Поздрав от валящото се в калта изкопаемо, прочее :)

собствено

Ами на снимката се вижда една полуразрушена боядисана в синьо стена с надпис "Вхите Ла..." а и някъде по пътя, който действително беше асфалтиран преди да се спусне сто метра стръмно надолу, имаше табела. И си е преди Каварна - "току преди". Можехме да отидем на Камен бряг, разбира се, и в Румъния можехме да отидем, ама щеше да се мръкне. Колкото до фотоизложбите - те най-често се правят за да се показват красоти. Всеки майстор-фотограф може да снима кое да е нещо красиво, даже Бялата лагуна.

Долавям известен предразсъдък спрямо северночерноморските плажове май? А на аргумента "не отидохме и не видяхме, щото щеше да се мръкне" просто не знам какво да отговоря :-). Разбира се, кое да е нещо може да се снима красиво. Също така може да се снима като уродливо. :-) Дето вика подпоручик Дуб, "вие ме знаете откъм лицето, но още не ме познавате откъм опакото." :))

Аз пък долавям известен намек, че нарочно съм снимала нещата грозни, едва ли не от южночерноморски шовинизъм. А? Да използваме Елем Климов: "Иди и виж!"
Да, щеше да се мръкне и тук е темата за бързата работа и срама за майстора. Пак да кажа, не сме ние майсторите и не е наш срамът. Ние просто нямахме време и трябваше да бързаме. Тая цялата работа там ми прилича на къща, която някъде е почистена, ама на много места не е, а аз имам твърде малко време, за да намеря чистия и здрав стол. Е, трябва ли непременно да се оплескам цялата, да се натъртя и прочее при цялата слава на северното черноморие и прокламирането на България като туристическа дестинация? Или по-добре да си стоя права някъде другаде? Иначе знам, че има красиви места - току що гледах едни прекрасни снимки от най-северния край.

Няма такъв намек, по-скоро беше закачка, но написано явно е изглеждало много сериозно въпреки нацвъканите надлежно от мен усмивки като в тийнейджърски форум :-) За съжаление като туристическа дестинация сме доста... специфични, да. И тук, където съм сега, отсреща на един хвърлей има някакви разорани целини, а по езерото плуват живописно някакви мазни зелени пяни (или пени?), макар че сигурно в това му е екзотиката, не знам. Можем да се утешаваме, че това ни е средиземноморската специфика и че гърци и италианци са същите мърлячи (което не е съвсем вярно, но не е и съвсем невярно). Така или иначе, подредени и уредени като централно- и северноевропейските нации няма да станем. Никога. Амин. Поради което би било добре да се понауча аз например да откривам красивото сред грозното. Когда б вы знали из какого сора... Сор - бол. "Родина, сине, родина..."