Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2010 16:37 - Автоспринт 6. Ден четвърти: Балчик
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 7647 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 02.07.2010 16:39



10.06.2010  Балчик

Пристигнахме в Балчик на девети привечер. Още когато резервирах квартирата, намерена в интернет, хазяйката се притесни: "Ами ние сме малко в ремонт". Аз си помислих, че къщата й е в ремонт и се бях настроила да прескачам торби с цимент докато си стигна до леглото. Обаче - нямала това предвид жената.

На пръв поглед Балчик е като един Холивуд.

image

На втори - мултикултурен, мултирелигиозен...

image

Дойде хазяйката да ни вземе от горното площадче и ни поведе по едни... Не бих ги нарекла улици... Това ми напомня радио-сценките на Парцалев и Багаров отпреди 40 години. Парцалев казва: "Много си ми симпатичен... Чудя се какво удоволствие да ти доставя... Да взема да те поразходя из някоя разкопана улица ли...." Е ние на тази хазяйка и бяхме ама извънредно симпатични. И на цялата балчишка управа.

image

Балчик има много улици, но не смятам да ги показвам всичките, макар че бих могла. Толоква бях ядосана, че почти не остана неснимана.




image

Целият град бил в процес на смяна на канализацията. Просто да си хвърлиш колата и да си вземеш бронетранспортьор. Както и да е, ремонтът е за добро - нека.

Жената даде ключа от етажа - спартански обзаведен, но просторен, светъл, точно като за летуване: теракот, легла, хладилник, телевизор. Е, в банята имаше някаква хватка с душа, но вече забравих каква: или душът беше и чешма, или чешмата беше и душ... Няма значение. Само да не забравяш като се къпеш да изнасяш тоалетната хартия. Но то това важеше и за русенския не-знам-колко-звезден хотел, а и ще продължи да важи и за по-нататък. Във всеки случай мечтата ми да седя сутрин рано на бяла тераса и да си пия кафето се сбъдна. Което не означава, че е изчезнала.

Хвърлихме багажа и хукнахме към плажа (рима в стил Н. Йорданов).
Приемам, че ние сме глезени бургазлии, свикнали на копринен пясък и тези камъни по брега и във водата дразнят нашите лигави крачета. Приемам, че из града текат повсеместни изкопни работи. Но не приемам, че в морето на централния плаж трябва да шурти с гигантски дебит смърдяща на запъртък течност, че е редно водата да е по-мръсна и от тази на Дунав при Русе, а из нея да плуват тонове гнусни неща... Не, не, възмутителен е този балчишки централен плаж. Възмутителен и крайно гнусен. Проточилите се навътре като ребра на калкан вълноломи в известна степен сепарират мръсотията, така че в далечния край поне нямаше едри частици. Така бяхме зажаднели за море, че се прежалихме и се топнахме да поплуваме преди да се стъмни. Сега се чудя с кой акъл го направихме, но тогава явно не сме мислили. Нали цялото пътуване го планирахме на бесни обороти с цел да останем цял ден и две вечери на морето - да се насладим на така прехваленото Северно Черноморие. Откак съм се върнала никой не смее вече да ми го хвали.
Разходихме се после край брега с безбройните ресторанти и се прибрахме твърдо решени да ходим на следващия ден на друг плаж. Разпитахме хазаяйката и една нейна гостенка, която вече 12 години идвала тук, и у нас се оформи план да започнем следващия ден с Ботаническата градина, после да отидем на Тузлата, където да се намажем с кал и от един път да си решим всички здравословни проблеми, а след това да идем нагоре към Каварна на друг плаж, който се казвал Бялата лагуна и бил много топъл, плитък и въобще...
Мечтаната закуска на бяла тераса с изглед към морето (макар и отдалеч и като се абстрахираш от булдозерните последици и заприказвалите от тъмни зори на неразбираеми езици строителни работници). Въпреки това - кафе, сутрешен хлад, птички...
В девет сутринта слънцето препичаше и ослепяваше, така че и снимките в Ботаническата градина и Двореца не станаха кой знае какви. И двете места са очарователни и в известен смисъл измиват очите на Балчик и плажа му. Из цялата Университетска ботаническа градина щъкат жени с формени тениски, които се грижат за растенията и с готовност участват в разговори с посетителите. Всички са много чувствителни на тема бъдещето на градината и пространно излагат болките си за това, кой иска да им я отнеме. Печелят слушателите си изцяло на своя страна... Но точно тук липсва един следващ момен. Така и така си изхабила 15 минути, за да се сдобиеш с привърженик, бутни му в раката една подписка от типа :"Не съсипвайте градината, господа управляващи!". Ама не, няма такова движение. Само приказки и хленчове за разтоварване.

image

Градината е красива и старателно поддържана.
image

Много не разбирам страстта към катуси, но очевидно е широко разпространена.
image

image

image

Може би отглеждането на кактус е като да изядеш чаша сол заради удоволствието след това да изпиеш кофа ледена вода. И тука - гледаш ги, гледаш ги, бодеш се на тях, а накрая те вземат, та цъфнат за ден -два:

image

Аз повече си падам по агавето и по този случай - една стара снимка от друг континент:
image

и една тукашна, на която се вижда, че нашето е по-високо.
image

Още малко снимки от градината:
image

Лилии, естествено:
image

Естествено - отблизо:
image

Други цветета:
image

image

image

image

image

След това със същия билет минаваме през друг турникет (като в метро станция) и влизаме в двореца на кралица Мария, който е също една ботаническа градина с множество постройки. За него има толкова много писано и публикувано, че просто няма какво да кажа, особено след като съм го претичала за два часа.
Впечатляващо е колко начина е измислила жената (чрез градинарите и архитектите си, естествено) за да се наслаждава на водата (изрично предупреждение, че не става за пиене!):

image

image

image

image

image

Тук сащо сигурно тече вода, когато не е толкова изпепеляващо горещо.
image

image

image

image

Пак лилии.
image

И пак естествено отблизо:
image

Много-много-много цветя.
image

Цялата разходка мина в горещия аромат на рози, липи и всякакви други цветя, в горещите им багри. Всичко в двореца е мистика, екзотика, романтика, смесица от култури и цивилизации (Нимфеум, Гетсиманска градина, Градината на Аллах...).
image

И ето роза в банална поза:
image

Следва дълъг размисъл за това, може ли красотата да е банална. Наум.
Алеята на виното предлага малко спасителна сянка.
image

Плачещите дървета:
image

Едно плачещо дърво:

image

Така нареченото "Тихо гнездо"
image

Къщата много прилича на българска, ама с това минаре... Било реверанс към другите култури и религии. Чудя се тази кралица Мария, като е толкова езотерична, как е управлявала царството си. Май няма какво да се чудя, ами да взема да попрочета малко история.
В Тихото гнездо ми харесаха само прозорчетата на банята:
image

Пред градината - така характерните за Черноморието ни сергии с китайски и индийски сувенири. Не ми се иска тук да се отплесвам по темата, но все пак. Твърде са неатрактивни нашите рапани и мидички, слепени като зайчета, та за да си изкараме хляба (щото от какво друго може да се живее?) предлагаме всякакви екзотични седефи. Хубаво ги предлагаме, ама защо ги купуват?
image

Облагородени от красота, багри и аромати, хукнахме към Бялата лагуна. Видяхме стрелка към прашен тесен път, който стръмно се спуска надолу. Кривнахме, а срещу нас се заизкачва чудовище-самосвал. Ние спряхме стъписано - ни напред, ни назад. Е, назад можеше, ама много трудно. За нас трудно, а за самосфалът - не. Шофьорът ни даде знак да го последваме и тръгна на заден ход по пътя надолу. Стигна почти до брега и там кривна към строежа, който се вихреше непосредствено на брега. Силно озадачени прекрачихме през грамади от натрошен бетон и се оказахме на...


image

без малко да кажа "пясъка".

image

Това всъщност са парчета мазилка и някакви сини квадратчета, много приличащи на стъкло, но произведени от някакъв полимер с мозайкова цел.
Та това е прехвалената Бяла лагуна. И, срам не срам, ще си призная, съблякохме се и си казахме: " Стана сто часът, няма за кога да търсим по хубаво място. Бухваме се във водата и толкова".

image

Ама то и във водата не може да се влезе от каманаци и трошляци. Да не говорим за срамежливо маскираната като не знам какво тръба.
image

И съвсем да не припомняме, че на десет метра от нас гърмят самосфал и багер, гърмят и вдигат циментова пушилка.
Както си бяхме по бански се качихме в колата, изкатерихме склона и продължихме в непознатата пресечена местност да търсим така известните северни черноморски плажове. Още малко и щеше да се мръкне. Като видяхме този, рекохме: тука ще е, иначе направо ще си лягаме.
Това въженце с флагчета малко не го разбрахме - само за коли ли е или и на хора забранява да влизат на плажа (защото може да е нещо частен).
image

А самият плаж изглежда така:
image

Или лягаш на половин километър от водата в подобния на разорана целина и доста твърд пясък (щото много ясно, че за чадъри и шезлонги няма да платим), или пък си постилаш хавлийката край пътя между боклуците:

image

Където и да си, гледката е следната:
image

При това положение е естествено, да виждаш повсеместно и без изключение такива сгради:
image

Ето го надписа и по-отблизо:
image

Сигурно има език, на който "ZA NAEM" значи нещо.
Другата масова табела:

image

Само не ми е ясно какви са тези оптимисти, дето се надяват да продадат имотите си. И кои глупаци ги купуват. Както и кои глупаци ходят да си дават парите за да преживеят подобен сървайвър.

Изкъпахме се напук, изсъхнахме и си тръгнахме да се разхождаме за последно из Балчик, понеже повече не смятаме да го посещаваме.

Ето няколко снимки. Не знам защо, но преобладават врати.
Просто врата:

image

Врата, зад която няма нищо:
image

Врата, зад която има нещо, но до него трябва да вървиш много дълго (нещото не се вижда, естествено)
image

Врата, зад която има нещо крайно обезсърчително в края на деня, особено ако си натоварена с торби.
image

Вариант на горното, но стълбите са преди вратата и хич не са малко.
image

Ето ги:
image

А това е художествената галерия. Изглеждаше добре и решихме едва ли не да влезем. Обаче като изкачихме стълбите видяхме отпред на една пейка две лели с лаптоп на коленете. Бре, викам си, наборките колко са отворени. Приближаваме, а от лаптопа се носи дива чалга и тия двете се подрусват почти незабележимо от кеф. А, не! Няма да вляза в галерия, в която работят такива тетки! И не влязохме.

image

Това е за Балчик. Съжалявам, че не беше прекрасно преживяване. Много ми се искаше, ама...

За край едно всевиждащо око:

image



Тагове:   Балчик,


Гласувай:
2
0



1. innamorata - Бях в Балчик преди няколко години.
02.07.2010 22:02
Бях в Балчик преди няколко години. Прекарахме много добре. От това, което виждам, градът се е променил... Жалко.
цитирай
2. анонимен - за бялата лагуна и др.
04.07.2010 15:27
Ъмм... аз все пак си мисля, че с бялата лагуна сте попаднали леко в грешка... според моите спомени пътят дотам е асфалтиран, отбива се вдясно току преди Каварна, минава през с. Топола, после се вие много красиво и на места бая стръмно надолу, така че шофиращият да не се захласва по красотата, ами да си отваря очите, после долу минава през леко обезсърчителна соц реалност на вехти къмпинги и някогашни почивни станции, вляво остава една голяма, хм, нестанциявече, ами хотел, вдясно продължаваш за към Бялата лагуна. Беше никак не лошо място, разбира се, с поправката като за северен плаж (демесу не чакай кристално бял и ситен пясък, щото такъв просто няма тъдява). Можехте да идете до Камен бряг, Калиакра и преди Калиакра - на плажа Болата, уникален (все още, макар и променен, гледах му снимки на фотоизложбата в градската градина в София миналата седмица). А прекрасни и девствени плажове имаше нявга нагоре ехеее чак към Шабла вече и към румънско. Сега не знам как е... Поздрав от валящото се в калта изкопаемо, прочее :)
цитирай
3. анонимен - демесу да се чете демек
04.07.2010 15:28
собствено
цитирай
4. kolchakova - за Бялата лагуна
05.07.2010 10:25
Ами на снимката се вижда една полуразрушена боядисана в синьо стена с надпис "Вхите Ла..." а и някъде по пътя, който действително беше асфалтиран преди да се спусне сто метра стръмно надолу, имаше табела. И си е преди Каварна - "току преди". Можехме да отидем на Камен бряг, разбира се, и в Румъния можехме да отидем, ама щеше да се мръкне. Колкото до фотоизложбите - те най-често се правят за да се показват красоти. Всеки майстор-фотограф може да снима кое да е нещо красиво, даже Бялата лагуна.
цитирай
5. анонимен - пада мрак...
05.07.2010 16:30
Долавям известен предразсъдък спрямо северночерноморските плажове май? А на аргумента "не отидохме и не видяхме, щото щеше да се мръкне" просто не знам какво да отговоря :-). Разбира се, кое да е нещо може да се снима красиво. Също така може да се снима като уродливо. :-) Дето вика подпоручик Дуб, "вие ме знаете откъм лицето, но още не ме познавате откъм опакото." :))
цитирай
6. kolchakova - мрак-мрак
05.07.2010 17:10
Аз пък долавям известен намек, че нарочно съм снимала нещата грозни, едва ли не от южночерноморски шовинизъм. А? Да използваме Елем Климов: "Иди и виж!"
Да, щеше да се мръкне и тук е темата за бързата работа и срама за майстора. Пак да кажа, не сме ние майсторите и не е наш срамът. Ние просто нямахме време и трябваше да бързаме. Тая цялата работа там ми прилича на къща, която някъде е почистена, ама на много места не е, а аз имам твърде малко време, за да намеря чистия и здрав стол. Е, трябва ли непременно да се оплескам цялата, да се натъртя и прочее при цялата слава на северното черноморие и прокламирането на България като туристическа дестинация? Или по-добре да си стоя права някъде другаде? Иначе знам, че има красиви места - току що гледах едни прекрасни снимки от най-северния край.
цитирай
7. анонимен - не е като да не сме го виждали, действително...
06.07.2010 13:34
Няма такъв намек, по-скоро беше закачка, но написано явно е изглеждало много сериозно въпреки нацвъканите надлежно от мен усмивки като в тийнейджърски форум :-) За съжаление като туристическа дестинация сме доста... специфични, да. И тук, където съм сега, отсреща на един хвърлей има някакви разорани целини, а по езерото плуват живописно някакви мазни зелени пяни (или пени?), макар че сигурно в това му е екзотиката, не знам. Можем да се утешаваме, че това ни е средиземноморската специфика и че гърци и италианци са същите мърлячи (което не е съвсем вярно, но не е и съвсем невярно). Така или иначе, подредени и уредени като централно- и северноевропейските нации няма да станем. Никога. Амин. Поради което би било добре да се понауча аз например да откривам красивото сред грозното. Когда б вы знали из какого сора... Сор - бол. "Родина, сине, родина..."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445813
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930