Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2010 15:31 - В Европа преди България 5
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3047 Коментари: 1 Гласове:
0



10 октомври 2006 г. 

Музеят на музиката е един от двата музея, които бих искала да покажа на всички.
image
Точно в него снимането не беше забранено, и точно в него си забравих апарата на гардероба. Първо, музеят е в най-прекрасната сграда, която съм виждала. На няколко етажа има инструменти от целия свят (над 6000 експоната). На входа ти дават слушалки, и пред всяка витрина, като наближиш кръгчето с нарисуваните слушалки на пода, чуваш по 3-4 откъса от произведения, изпълнени на съответния инструмент: от дудук до звънци от Тибет. Чух такива изпълнения на акордеон и чембало, че станах техен вечен почитател. Дисковете, които продаваха, просто не са ми по джоба, така че останаха в бъдещите ми планове. Другото забележително на музея е, че провежда занятия с деца и увредени хора (слепи, дауни и пр.). Дава им инструменти, предполагам – не тези от витрините, и т.н. Въобще, грижата за инвалидите и увредените си личи. Няма обществена сграда, в която до входа да няма подредени инвалидни колички. Инвалиди и увредени се срещат непрекъснато по улиците. Не че са повече, отколкото в България, но средата е достъпна.


11 октомври 2006 г. 

Посетих брюкселската катедрала Saint-Michel et Sainte-Gudule. Справките – в справочниците.

 image


image

image

Музеят на шоколада
е близо до Големия площад. Влязох вътре. Отидох на касата и веднага заявих: „Гутен таг!”, за да не се пробват да ми говорят на други от трите официални за Белгия езици: френски и фламандски (диалект на нидерландския). Усмихнато ми казаха на немски, че тук има два етажа, а там има три етажа, а на третия има дегустация на шоколад и дай сега 7 евро. Като се обърнах, ми тикнаха в ръката мъничка бисквитка, топната в шоколад. Това не беше третият етаж, така че можеше да се предположи, че не това е дегустацията на шоколада. Всеки вече се сеща, че напротив – точно това беше дегустацията на шоколада. В тясното помещение (музеят е в стандартна къща) имаше наблъскани 30-40 огромни мъже с костюми и вратовръзки, които ми пречеха да проникна по-навътре. Някъде в дъното някой им говореше на френски, жена превеждаше на славянски език (да речем чешки), който аз не разбирам никак. Поскучах, поскучах и накрая („екскюз ми”) си пробих път до края на помещението, където очаквах да намеря стълба за другия обещан ми етаж. Там наистина имаше дървена витичка стълбичка, по-тясна от стандартен стол, какъвто я запречваше, сложен начерчик, защото, както казах, беше по-широк от стълбата. Аз, като пълна патица, реших че са запречили стълбата, за да не могат мъжете да хукнат нагоре преди да са чули лекцията, посветена вероятно на производството на шоколад в Белгия през вековете. Постоях притисната до стената и стола 10-15 минути, заболя ме кръстът, стана ми задушно, около мен имаше само две-три големи снимки на шоколадени занаятчии и нещо като чакрък, но за шоколад. И нещо като копаня, но пак за шоколад и древна. Накрая не издържах, екскурзоводът не се канеше да млъкне, мъжете също скучаеха много и пуфтяха.

image


image

Пробих си пак обратно път при жената на касата и казах: „Извинете, искам да се кача на горния етаж, но на стълбата има стол”. Тя ми се усмихваше широко и повтаряше „да, да”. Какво „да”? Повторих казаното и попитах дали може да махна стола. Тя се усмихна още по приветливо и малко загрижено за здравето ми и каза „Да, да, стол. Заповядайте” След което ми предложи стола си, за да седна. Тогава осъзнах, че жената знае на немски само онова, което ми каза в началото.

Мобилизирах се и избълвах всички английски думи, които ми дойдоха на ум: стълба, нагоре, стол, КЪДЕ Е ВТОРИЯТ ЕТАЖ? В крайна сметка се оказа, че има още само два етажа (а не и още три)  и те са на друго място, също всеки с площ от около 40-50 квадрата, с витрини с: чаши за шоколад, канички за шоколад,
image
форми за шоколад,
image

рокли върху шивашки манекени, лодка (вероятно на инките),
image

чинийки с шоколад и съставните части от които се прави + табелки с процентите от всяка съставка,
image

какаово зърно в буркан като жаба във формалин,
image

порцеланово какаово зърно,
image

гипсово какаово зърно
image

и много снимки на какаови зърна и чернокожи на заден план.
image

image

Имаше и едно истинско какаово зърно на много тъмно място във витрина до пода.
image

По този повод вече знам как да направя музей на сиренето в София. Подбирам някоя къща, събирам от дворовете в Симеоново по-запазени тенекии от сирене, добавям снимка на крава, снимка на овца, снимка на коза, снимка на бивол, снимка на овчар със стадото му. Трябват ми също така ямурлук, онова, дето се бие масло с него, селска носия от някой регион, чинийки със сирене, канички и чаши за мляко, пълни с подходяща бяла течност или гипс, шишенца с мая. И листи, на които да обясня кое за какво е само на български и на граовски диалект. Даже по-добре само на граовски диалект, за да не би някой турист да знае български. И на третия етаж – дегустация на сирене. Дайте сега 20 лева.

Ако говорим сериозно, хората правят от една тенекийка музей, забележителност! Това е много поучително от патриотична гледна точка. Освен че вадят от нея пари де!

Доста разстроена от това, че не можах да науча нищо, се сбогувах с много учтивата жена и тръгнах към музея на Брюксел, защото бях крайно неподготвена и не знаех нищо за града, в който пребивавах. Този музей е на самия Голям площад и съответно е доста по-голям от повечето къщи.
image

Влязох вътре. Изобщо-не-учтив мъж с вид на охранител седеше на касата. Часът беше 15:45. Аз му казвам „Гутен таг!” Той ме поглежда мрачно и с разперени пръсти на ръката посяга към мен: „Файф о клок клоузт”. Аз обаче съм упорита и го питам игриво-дружелюбно: „Сега е 15.45. Нямам ли достатъчно време до 17?” Той озверя, заразмаха ръце и каза с железен глас: „Но мобайл! Но фотоу! Файф о клок клоузт”. Еми... На ти 5 евро.

Първата огромна зала, както и всички останали в Брюксел – полутъмна, съдържаше няколко камъка, като че изкъртени от Хисаря. И табела на непознати за мен езици. Добре, колко дълго мога да гледам няколко камъка? В следващата зала имаше макет на града. В следващата – на всяка стена по един огромен гоблен. Сигурно не разрешават да се снимат, за да не си ги избродирам вкъщи. Поне на светкавицата можех да видя какво има на тях. В последната зала имаше стотина „пикльовци” с костюмчета. Не знам къде съхраняват останалите 700.

И така, в 4:10 приключих с музея, като в това време влиза и посещението на тоалетната. Тя е забележителна с това, че в нея няма място за мен и за чантата ми, та чантата остана отвън. И за други неща няма място вътре, предполага се, че всички пикаем като Манекен пис прави.



Тагове:   Брюксел,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - :-)
02.09.2010 12:12
очаквам откриването на музея на сиренето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445719
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930