Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2010 12:39 - В Европа преди България 6
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3451 Коментари: 1 Гласове:
2



12 октомври 2006 г. 

Послушах съвета на Весела (трябва да се слуша Весела!) и отидох в къщата-музей на Виктор Орта.
image

Отново неприветлив билетьор, който като на малоумна ми нареди с жестове да си провеся чантата като партизанка през гърдите и отпред. После Весела ми обясни, че понеже по стълбите било тясно, ако чантата ми е отзад, може да ожуля стените. Никога нямаше да се сетя! Има резон, но защо толкова грубо! Естествено, там не се снимаше. А много жалко. Къщата вътре е много светла и просторна (не забравяме, какви са белгийските къщи!). Отвън заема същото място. Снимките са от интернет, не само от музея, просто за обща представа. Каталозите бяха безумно скъпи.

 image

image

image

image

image

image

13 октомври 2006 г. 

Когато приключих парите, реших да отида във free-музей. Така в пътеводителя намерих Музей на фенерите, намиращ се на майната си. Весела ми каза пак ненатрапчиво: „Недей да ходиш бе”.  Но аз пътувах, пътувах и стигнах. Тръгнах по улицата, вървях, вървях, после се сетих, че в пътеводителя пишеше „Музей на открито, ..... улица, от №50 до № 57”. Ето това е музеят. Целият!
image

9 улични лампи. Половината с неонови крушки и тръби! Снимах ги всичките. Последната, като малко по-оригинална – 2 пъти.

image


image

image

image

image

image

   
Когато се върнах в София, забелязах, че имаме десетки по-красиви „фенери”, с което се връщам на темата за музея на българското сирене.

На отсрещния тротоар обстановката беше нещо средно между сточна гара, складовете на топливо и циганската махала (без цигани). При все това нямаше жив човек. Обзе ме ужасно чувство на неуют. Въпреки това реших да ида до поредната църква, която бях видяла от трамвая. Пътя до нея минаваше по една пуста улица, на която, ако нямаше високи зидове, имаше пусти места с изхвърлени опикани, кървави или просто раздрани матраци, завивки,парцали, боклуци и гадости, каравана, в която очакваш да видиш зелени наркомани... Имаше и сгради с прозорци. Някои – много кокетно подготвени за Хелоууин.  Тях ги снимах.
image


image


Съседните – толкова страшни, че не посмях да ги снимам. Имах чувството, че отвътре ще изскочи някой труп да ми се кара. Много кофти място. Въпреки това геройски стигнах до царквата (
Unsere liebe Frau auf Laken) и прилежащото и гробище, които се оказаха забележителност. Разгледах началото на гробището – интересно е. После се обърках, по коя от улиците трябва да тръгна обратно. Избрах една, тръгнах и след малко си познах на тротоара едно кучешко лайно! Това беше „моята” улица! Идвайки насам си бях гледала предимно в краката, та си познах пътя по „находките”.

    На връщане се качих в метрото. Много черно, вонящо, претъпкано и грозно.

 image

Ей тая жена с оранжевиникаквата връхна дреха се е облегнала на схемата на метрото. Нямаше намек, с който да я преместя от там, за да видя къде да се кача. И отпред й заничах, и отзад. Нищо не я смути в разговора и с другата жена. Смятам, че това, да не забелязваш другите е в основата на търпимостта и в градския транспорт. Просто отчуждението е стигнало до такава степен, че не виждаш никого около себе си. По същата причина могат да те прередят. Те не те виждат. Ти не виждаш, че те пререждат. Никой не се нерви. Всеки си живее сам и философски се справя с препятствията по пътя си, ако и да са човешки тела.

Весела е права, че трябваше да я избутам с подходящи реплики, но някак си, когато се чувствам чужденец, не ми е комфортно да се намесвам в чужди разговори.

 За сравнение – това е софийското метро. image

Снимката е от интернет, защото за разлика от други метра в нашето фотографирането е забранено.

 Музеят на изкуството (старото и модерното) е мястото, където Весела единствено ме посъветва да отида. Аз отидох, но, първо, не предполагах, че е толкова голям, второ, не предполагах, че ще ми стане зле. Влязох първо при модерното изкуство – гледаше ми се нещо по живо от стари фламандски майстори. И като заслизах по едни етажи и полуетажи под земята, стълби наляво, стълби надясно и много често – полумрак, задух. Очевидно, не съм била добре, защото много скоро ме обхвана паника, че никога няма да мога да изляза оттук и ми се прииска веднага да проверя, ще намеря ли изхода. Намерих го доста лесно, но не пожелах да влизам отново. Все още ме потиска мисълта, че мога да вляза в тази сграда, макар че фоайето беше много красиво и антично. Въпреки лошото си състояние забелязах как пред една картина на Дали на земята са насядали 20-ина младежи и някой им обяснява нещо. След около час, когато се връщах в търсене на обратния път, те продължаваха да седят там, не се бутаха, не се лензеха, не блееха. ТЕ СЛУШАХА! Така видях няколко групи! Това ме поизпълни със завист.

 Музеят на парите (на Белгийската банка) е много забележителен. Първо, момчето на входа наистина знаеше немски. Второ, даде ми една "слушалка", която да ме води по витрините.
image
Слушалката разказа куп интересни неща. Щях да науча много повече, ако знаех френски или фламандски. Залите са много мултимедийни и интерактивни. Разказват с филми, записи и комикси разни финансови тайни. В тези чекмедженца на залата, която разказва за защитите на еврото, си слагаш банкноти и там ти ги осветяват и ти показват разни неща.
image

Аз, обаче, банкноти вече нямах. Тези монети    са залепени на пода.
image

Вижда се, че някои не са били особено добре залепени. Това не са картини и телевизори, а екрани, на които ти показват разни финансови събития и ти разказват за тях. НЕ на немски, за съжаление. Не и на английски.

 image



image


Този чичко наднича необяснимо към пода на залата през перила. Всъщност, там някога е имало стълбище.

image


image

Хубави и поучителни музеи, особено този на фенерите.



Тагове:   Брюксел,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - :-)))
17.09.2010 13:56
наистина на фенерите е №1 без конкуренция. их, защо и аз не бях там....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445846
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930