Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2010 16:25 - В Европа преди България 7
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 1823 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.01.2011 14:17


14 октомври 2006 г. 

Отидохме в Антверпен. По пътя с влака видяхме витрините с проститутките. Отдалеч изглеждат бели (проституткиге) – като порцеланови. Отблизо и да искам, няма как да разбера как изглеждат, нито пък има как да ги снимам. Някой там много се биел.

Антверпен е ГРАДЪТ! Там, наистина, не обичали чужденците, предполагам особено – имигрантите. То затова е и толкова красив, чист, сериозен град.

image

image

image

Гарата е най-великолепната гарова постройка, в която съм влизала. Тя, обаче, е толкова тъмна и огромна, че явно, съдейки и по резултатите в интернет, никой не е успял да снима отвътре както трябва. Жалко.

 Както се вижда, нищо не се вижда! image

Ето една малко по-качествена от интернет:
image

Поразходихме се, понаслаждавах се, поседяхме на река Еско (Схелде).
image

Видяхме статуята на малкия Брабо, който отсякал ръката на алчния великан, имал неблагоразумието да тормози гражданите, като им иска пари за да ползват пристанището. Отсякал я и я хвърлил през реката. (А
ntwerpen = Hand (ръка) + werfen хвърлям)). Миличък мъничък Брабо!
image

Катедралата, с картини на Рубенс. Няма какво да се говори.           image

image                       
image

 image
Заради тази снимка влязох в един магазин и, както си личи, снимах тайно:
image
 
Като се върнахме в Брюксел, отидохме в ИКЕА. Народни цени. Магазините не ме интересуват особено. Обаче знам защо ИКЕА няма да дойде в България. На входа има контейнерчета с малки моливчета – да си записваш на специални таблички номерата на стоките, които са твърде големи, за да си ги вземеш в количката. Моливчетата са си там, и си взима само онзи, на когото му трябва. Да обяснявам ли? След касите пък има щанд за хот дог. 50 цента сандвича. Другаде такава цена не видях. И 50 цента – чаша. Празна. Можеш да си я пълниш с безалкохолни по избор на корем. За ходдога – машини с горчица и кетчупи. И нито един човек с буркани, туби, тенджери или цистерни – да си точи за до края на живота си.

 15 октомври 2006 г.  (неделя)

Все така бавно и спокойно, като че не ми предстои да летя, отидохме до английската книжарница – да търсим готварски книги за брат ми. Цените на книгите са.... Въпреки това е приятно да гледаш какви книги има. Те пък и бездруго – на английски. Аз този език не го чета. Та така. Разходихме се. Красиви витрини. Прекрасно време.
image

image
После лека-полека взехме багажа и потеглихме за летището.

 image

Това е изкуство.

image

Това е НАТО.
Минах край него без да му направя нищо.

 И си отлетях. В тъмното не се виждаше, тресат ли се крилата, та си пристигнах дремейки и без излишен страх.


И две допълнения:

Беше разгарът на предизборната кампания. Плакати - само на лични и клубни прозорци и по едни шперплатови небоядисани, подпрени с нерендосани греди временни табла, които после най-вероятно изчезват. Това тук е от квартала, в който живях, предимно с турско население:

image

Ходейки насам-натам попаднах и на едно гробище:
image

image

image

 



Тагове:   Брюксел,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445886
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930