14 октомври 2006 г. 

Отидохме в Антверпен. По пътя с влака видяхме витрините с проститутките. Отдалеч изглеждат бели (проституткиге) – като порцеланови. Отблизо и да искам, няма как да разбера как изглеждат, нито пък има как да ги снимам. Някой там много се биел.

Антверпен е ГРАДЪТ! Там, наистина, не обичали чужденците, предполагам особено – имигрантите. То затова е и толкова красив, чист, сериозен град.

Гарата е най-великолепната гарова постройка, в която съм влизала. Тя, обаче, е толкова тъмна и огромна, че явно, съдейки и по резултатите в интернет, никой не е успял да снима отвътре както трябва. Жалко.

 Както се вижда, нищо не се вижда! 

Ето една малко по-качествена от интернет:


Поразходихме се, понаслаждавах се, поседяхме на река Еско (Схелде).


Видяхме статуята на малкия Брабо, който отсякал ръката на алчния великан, имал неблагоразумието да тормози гражданите, като им иска пари за да ползват пристанището. Отсякал я и я хвърлил през реката. (Аntwerpen = Hand (ръка) + werfen хвърлям)). Миличък мъничък Брабо!

Катедралата, с картини на Рубенс. Няма какво да се говори.          

                       

 
Заради тази снимка влязох в един магазин и, както си личи, снимах тайно:

  Като се върнахме в Брюксел, отидохме в ИКЕА. Народни цени. Магазините не ме интересуват особено. Обаче знам защо ИКЕА няма да дойде в България. На входа има контейнерчета с малки моливчета – да си записваш на специални таблички номерата на стоките, които са твърде големи, за да си ги вземеш в количката. Моливчетата са си там, и си взима само онзи, на когото му трябва. Да обяснявам ли? След касите пък има щанд за хот дог. 50 цента сандвича. Другаде такава цена не видях. И 50 цента – чаша. Празна. Можеш да си я пълниш с безалкохолни по избор на корем. За ходдога – машини с горчица и кетчупи. И нито един човек с буркани, туби, тенджери или цистерни – да си точи за до края на живота си.

 15 октомври 2006 г.  (неделя)

Все така бавно и спокойно, като че не ми предстои да летя, отидохме до английската книжарница – да търсим готварски книги за брат ми. Цените на книгите са.... Въпреки това е приятно да гледаш какви книги има. Те пък и бездруго – на английски. Аз този език не го чета. Та така. Разходихме се. Красиви витрини. Прекрасно време.

После лека-полека взехме багажа и потеглихме за летището.

Това е изкуство.

Това е НАТО. Минах край него без да му направя нищо.

 И си отлетях. В тъмното не се виждаше, тресат ли се крилата, та си пристигнах дремейки и без излишен страх.


И две допълнения:

Беше разгарът на предизборната кампания. Плакати - само на лични и клубни прозорци и по едни шперплатови небоядисани, подпрени с нерендосани греди временни табла, които после най-вероятно изчезват. Това тук е от квартала, в който живях, предимно с турско население:


Ходейки насам-натам попаднах и на едно гробище: