Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2010 11:24 - Жената-амфибия
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3530 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 17.01.2011 14:02



Павел баня 18 - 26.09.2010.

Идва ден, когато се налага човек да се погрижи за хардуера си. Избрахме си хотел със съдействието на интернет. Резервацията на стаите отне 15-20 телефонни обаждания, като първата половина от тях приключваха с "Обадете се по-късно, сега не мога да ви обърна внимание". Естествено, че при такава обезсърчителна комуникация порових за друг някой хотел там, но нито един не ми вдъхна повече доверие. Реших да възпитавам у себе си упоритост и хладнокръвие. Възпитах ги и след 3-4 дена бях възнаградена с доста стегнат, но все пак информативен разговор относно условията, които хотел "Маркони" предлага. Последваха още 5-6 телефонни позвънявания от тяхна страна за уточнавяне на датите, броя нощувки, вида на стаите и прочие подробности - за всяка подробност по един отсечен звън. Преведох капаро по банков път и реших да спестя на обидчивата си душа евентуалното поредно отхвърляне на опита ми да задам въпрос. Затова им написах писмо на посочения в сайта мейл - да ми потвърдят писмено резервацията. В известен смисъл това общуване премина наистина абсолютно безболезнено - смисълът е, че и до ден днешен не съм получила отговор. В крайна сметка се принудих да звънна и да изпитам щастието да не бъда отрязана, а напротив - приветствана и с потвърдена макар и устно резервация. Последното ми позвъняване беше за да чуя още веднъж, че да, има охраняем паркинг. И тръгнахме да се грижим за себе си.
Септември ни дари чудесно време и безаварийно пътуване.

Хотелът е в самия център на града, малък и приятен.


image

Това е къща за гости срещу хотела и нямаща нищо общо с него, но се е докарала като него и правят симпатичен ансамбъл.


image

Остава неизяснен въпросът как така тези, които изхвърлят боклука, не са изкъртили кокетната вратичка и защо изобщо си правят труда да прибират кофата вътре.

image

Ще пусна няколко снимки от хотела, пък ако ще и да се приемат като непоискана реклама.
Не знам как се нарича на съвременен език столовата, но това тук е мястото за закуска, обед и вечеря, плюс бар, плюс кафе.
Обедното меню освен разнообразно и добре приготвено е и на съвсем прилични цени - порцията не надвишава четири лева. А да, и не мирише на столова.

image

Снимката на стълбището съм я сложила с цел, която ще изясня по-надолу.
image

В сутерена са всичките кабинети. Като гледаш фоайето, някак забравяш, че ей сега ще те бият с ток на сухо и под вода, ще те теглят на екстензии, ще те принуждават да заемаш какви ли не неестествени пози под благовидното название ЛФК  и ще ти причиняват още куп силни физически усещания с обяснението, че е за твое добро.

image


image

Басейнът е мъничък, горе-долу десет на четири метра, но е достатъчен за лечебната физкултура на 7-8 човека едновременно. Ако ще ходите в "Маркони", изрично се поинтересувайте, колко души е групата: дори осмият човек причинява дискомфорт и подводно ритане.
Температурата в басейна е около 35 градуса, много е приятно, чисто и според мен - наистина лечебно. Само дето не може да се плува дълго - получаваш странното усещане, че се потиш във водата.
Изобщо не беше лесно да направя снимка на празния басейн - много е популярен сред гостите на хотела. Гледах всеки пет минути през балкона пластмасовия слабо прозрачен покрив и гадаех - виждам ли да се белеят тела в синята вода или  мога да изтичам да поплувам на свободен терен. Само един път ми се удаде да изживея пълното удоволствие "Сама-в-празен-топъл-чист-минерален-басейн". През другото време като че ли ме дебнеха да се появя и от джакузито (което се вижда вдъното на снимката) и разни потайни ъгълчета изскачаха желаещи да се топнат. В случая със снимката влязох и чаках повече от половин час и когато всички най-после се изнесоха усетих, че ако постоя още минута вътре, ще ми призлее - в тази вода не бива да се кисне дълго. И така, като едно измамено камилче, не можах да направя и една дължинка, излязох, изгледах  жално какво оставям след себе си и си тръгнах, но, пуста лакомия, реших да изтичам за фотоапарата - поне да го снимам, като не мога да го имам.


image

Иначе поведението на хората в басейн е също като онова им на улицата - никого не виждат и с нищо не се съобразяват. Тъй като очите й /му са насочени към теб, би могло да се предположи, че те гледа и те вижда как плуваш срещу нея / него. Но не само не се отмества, ами дори застава и така, че още повече да ти пречи. Нейсе.

Иначе в помещението се кипрят цъфнали китайски рози и увивни растения, които излъчват очевидно щастие от влагата и топлината.


image

Зад плъзгащата се врата в дворчето можеш да полежиш на слънце, но не ми е много ясно как се прави това с мокър бански на тези дунапренени дюшеци. Както и защо му е на някой след топлата вода да излезе на горещ припек.

image

Колкото до стаите - просто примирах от удоволствие да се изтягам на слънце между процедурите.

image

Тази масичка в коридора случайно е празна.

image

С което искам да започна забележките си. 
Обикновено край масичката седят от една до четири жени, които се грижат за чистотата. Нерядко ядат или люпят стръвно семки. Което не означава, че не е чисто. Аз поне нямам забележки към чистотата, дори напротив. Но все пак не изглежда добре на фона на четирите звезди на хотела. И въобще у мен се заражда хипотезата, че реалната категория на хотелите в БГ е някаква функция от броя звезди и коефициента, получен като съотношение между местоположението на хотела и определени регионални и професионални характерологични особености на персонала. Рехабилитаторките, например, въобще не подозират, че съществува "Вие"-форма. "Ти"-кането им идва така отвътре, че чак ти става неудобно, ако се държиш префърцунено учтиво и не само им говориш на "Вие", ами им казваш и "Добър ден". Идеята в балнеохотел с четири звазди хавлиите да се сменят на три дена също ми се вижда екстравагантна. Целодневно се занимавах с това да излизам от една вода и да влизам в друга. Нямам случай да съм била по-продължително време мокра  отколкото в Павел баня. Просто се превърнах в амфибия. И вечно мокрите хавлии също допринесоха за метаморфозата ми. Дори благосклонното почти лятно слънце не можа да ми помогне. Непрекъснато сушах на балкона бански и кърпи и не мога да си представя какво щеше да е, ако валеше.
Но стига съм се заяждала.
За да не се самозабравя, отидох да видя стария, шейсетгодишен санаториум, наречен "Рехабилитационен център". Побиха ме тръпки. Коридорите сто процента са тъмни, а в стаите леглата са средно по ... да речем седем. Не, не, супер си бях в "Маркони".

image

И този асфалт е точно в духа на детството ми, когато нямаше къде да се науча да карам ролкови кънки, но чудесно овладях ходенето и прескачането на препятствия с тях. Изпълни ме с мили спомени тази пукнатина, затова я снимах.

image

Произведение на изкуството на стената на санаториума:

image

Тук вероятно преглеждат без да подозират за пряката връзка между физическо и психическо състояние.
image

А това се вижда през стъклото и изяснява онази снимка на стълбище по- горе


image

Иначе отзад санаториумът има по-нова част и хубав басеин, в който водата, по моето скромно мнение, би могла да се сменя и всеки ден.

image

Така леко се прехвърляме на темата за градските водоеми. В средата на септември само това езерце на централния площад можеше да се похвали с макар и оскъдна, но все пак вода:

image

Другите чудесно се вписваха в есенните паркове с аромат на седемдесетте години (което на мен ми харесва по своему):
image


image

Тази чешма на централния площад, според информация от местен жител, не е с минерална, а с обикновена вода от Тъжа. Но всички ходят там да си наливат или защото не знаят това, или защото поради факта, че тече непрекъснато, водата е по-студена и вкусна.

image

Отстрани са изписани имената на загиналите през войните. Малко странно са изписани, бих казала с известен нюанс на претупване:

image

Няколко снимки от парка (странна смесица от спряло време и актуално отглеждане на цветя):
image

image

image


image

Лоша новина за надошлите в парка на Павел баня притежатели на нефтодобивни компании:
image

По улиците има умилително спретнати цветни оазисчета:

image

image

image

Листата на това дръвче блестяха ослепително на слънцето, което за съжаление тук не си личи.

image

image

Есен:
image

image


image

Брястовете, казват, били един от символите на Павел баня. Не разбрах кои са другите символи, както и дали само в Павел баня има брястове. Но все пак конкретно тези са си забележителност благодарение на резбаря Иван Бубев.
image


image

Малко снимки от града.

Една врата, през която отдавна не е минавал никой:


image

Гнездото е на покрива на Професионалната гимназия по хотелиерство и ресторантьорство (или на СОУ "Христо Ботев"?). Следват известните асоциациативни вериги: гнездо - щъркелчета - училище - дечица - есен - отлитане - долитане.
image

Снимката е поздрав за онези, които навремето са слушали Мирча Кришан.
image

На централния площад има паметник на Георги Димитров - само табелката с името му е изкъртена.

image

А иначе от време на време сутрин през площада делово пресичат кон, кобила и жребче и отиват само те си знаят накъде. Изчезват бързо, но миризмата им остава задълго.

Без да разбирам от архитектура, ще отбележа развитието на един детайл по къщите в Павел баня:

image

image

image

image

image

image

image

Срещу тази табелка...
image

... се намира следната "постройка" (всъщност, търся антоним на думата, но да не е все пак "руини") на неизвестна за мен възраст:

image

Зад табелката се намира почти стогодишният храм "Рождество на Пресвета Богородица":

image

И двете сгради са в България: едната - просто в България, другата - в Красива България.

А това е близкият до града край на язовир Копринка. За съжаление от много киснене  по басейни, вани и под душове не намерихме време да отидем до по-цивилизования, казват, край откъм язовирната стена.

Оттук погледнато, водата много се е отдръпнала и не отскоро:


image

image

Сниман срещу сланцето, язовирът изглежда малко по-различно:
image

Това не са селскостопански култури, предполагам, а язовирното дъно, завзето от един единствен вид растение:
image

Тази рибка не илюстрира наближаващия апокалипсис, а какво може да ти се случи, ако не се харесаш на рибаря:
image

Иначе по земята могат да се срещнат и по-живи неща:
image


И за финал - единство на съдържание и форма:

image

Навръщане имах известен спор с пътната карта, защото според нея се прибирахме по същия път, а според мен - не. Този въпрос така и остана неизяснен.



Тагове:   хотел маркони,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445741
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930