Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2011 15:57 - Подбалканстване 1 - мисли, породени от тавани
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3650 Коментари: 1 Гласове:
3



02-04.04.2011

След интензивно, но кратко търсене на уикенд-цел, спрях се на Копривщица с подцели Сопот, Карлово, Калофер и Старосел. Всъщност, подцелите възникнаха вече по пътя, което засили усещането ми за свобода, появило се при мисълта, че отивам на тези места за първи път сама, без да ме водят и без да водя тълпи от ученици.
Първо малко за пътя.  Прибрахме се по магистралата и мога спокойно да заявя, че подбалканският път е по-добър от нея. Много по-добър. Като се изключат няколко километра, изрязани за ремонт и няколко, пред които имаше тобела "Пътят е в ремонт", но по-правилно щеше да е, ако пишеше "Пътят е ЗА ремонт". Защото "в ремонт" не беше. Но въпреки това, ако се кара бавно, няма никаква опасност за колата, което не мога да кажа за магистралата. Тъй че препоръчвам за Копривщица да се пътува отгоре.
Да не говорим, че освен надпрепускване с комплекисрани мутри, на магистралата не може да ти се случи нищо интересно. А тука:

image

image

image

Малко по-нагоре:
image

image

С нощувката подходих съответно на намерението си да презаредя родолюбието си - наехме стая в къща, строена 1876 г. Конкретната година научихме на място и в главата ми неминуемо просветна мисълта, че докато едни са си горили къщите, други са си ги строили. Тази мисъл ще припява на други, объркани и скандални, но за тях - по късно.
Аз съм израсла в къща на гредоред и се учудих как няколко десетилетия в кооперация не са заличили навиците ми да внимавам как стъпвам, как затварям вратата и колко силно говоря. Да, това е единствения недостатък на къщата, в която спахме и която препоръчвам - има естествената чуваемост на гредоредна къща.

Хаджи Иванчовата къща:
image

image

image

Теменужки-екстремнички:
image

Като вметка ще кажа, че цените на стаите в интернет се въртят около 50-60 лв, но на място с тихо питане може да се намери и 10 лв. на легло. Не в такава къща, естествено. По-скоро като на морето - две-три стаи на етаж с общ санитарен възел. Аз преценявам парите за нощувката като струващи си.

image


image

image

Е добре, за леглата бих предпочела да са малко по-широки, но това все пак е мнение на извънгабаритен човек.
image

Още когато навремето си боядисах тавана в спалнята син констатирах в себе си промяна към положително събуждане. Съвсем друго е усещането. И е съвсем-съвсем друго, когато отвориш очи в стая, на две от стените на която има прозорци, така че таванът изгрява над теб:

image

Малко трудно се фокусира погледа - кое е наистина релефно, а кое само се прави на такова:

image

Като се добави и мисълта, че не си на работа - усещането е опияняващо, възвисяващи и много възторжено.

Следват куп тривиални размисли за това, какви са били хората, живели в такива къщи. Тези размисли ще прескоча, но ще пусна няколко тавана.

Е, има и ниски такива:
image

Това е Дебеляновата къща и този, който си удари главата и все още много го боли, не е на снимката.

Думата ми е за другите тавани.

Ослековата къща:

image

image


image

Къщата на Бенковски:

image

Къщата на Каблешков:
image

image

image

image

Лютовата къща:
image

image

Този ми е най-любимият:
image

Седях си в къщата на Каблешков, гледах тавана и ме обземаха все по-еснафски  мисли. Добре, викам си, баща му работил, блъскал се, по двайсет часа не е ставал от мястото си (ако четем Ив. Хаджийски), правил къща-слънце, с тавани-слънца и внезапно пристига неговият сополанец и казва: "Пък аз сега ще я горя тая къща, понеже искам революция". Е, вярно, че къщата е цяла. Вярно, че и Гаврил Хлътев своята не изгорил, а изгорил чуждите, ама все пак... Хипотетично...  Емваш се и решаваш, че искаш революция и без много-много да се интересуваш хората какво искат ги повеждаш на смърт... И на баща си труда бастисваш, и майка си разплакваш... Винаги съм мислила, че геройството на тези хора не е в това, да се изпрявиш срещу турската империя, а е в това, да опиташ да поведеш баш тоя народ на въстание. Геройство, ама пък бая нахално ми се струва да се разпореждаш с чужди съдби.
И понеже сега чета Хайнлайн, ще споделя една негова мисъл:

Демокрацията се базира на предположението, че милион души са по- умни от един човек. Да опитаме отново? Това никога не съм можел да го разбера. Автокрацията се базира на предположението, че един човек е по- умен от милиони. Да опитаме пак и това? И кой ще решава?

Споделям я не защото я споделям, а точно обратното. Понеже в нея е предпоставено убеждението, че непременно се цели да се случи нещо умно. Пък това изобщо не е така. Всеки цели да се случи само онова, което на него му се иска. Като изобщо не е задължително да е разумно. Затова сме на тоя хал.

Мда, от дистанцията на времето нещата с въстанието хич не ми изглеждат еднозначни. Което не означава, че лично аз ежеминутно не изгарям от желание да унищожа всички, които ми пречат на илюзията за свобода. Дори с цената на къщата си. Пък и на чуждите.

Еднозначна е обаче красотата на създаденото преди век и половина. Къде се дяна тази красота?



Тагове:   Копривщица,


Гласувай:
3
0



1. eleonoraknyazheva - Можели са да живеят живота в хубавите си къщи,
06.04.2011 17:19
както много други еснафи...
...Но са били хора с мисия.:)
Знаеш ли, наскоро си мислех, ей така хипотетично, ако изведнъж всичко стане безплатно. Отначало всички ще се юрнат да грабят на юруш, после ще се презадоволят от взетото и нали няма да могат да го препродадат, просто ще върнат излишното обратно или ще го подарят на други. Парите и ценните метали, като разменно средство, са най-голямото зло на тази земя. Заради тях хората са превръщани в роби и се е проляла много кръв, и не само това, разбира се...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449659
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930