Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2011 17:10 - Позитивен пост - 3 (Белоградчик)
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 5547 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 18.05.2011 10:32


15.05.2011.

Според Гугъл пътят от София до Белоградчик е около три часа, независимо откъде ще минеш. Понеже през Петрохан е с 50 километра по-кратко, тръгнахме оттам. Ама я откарахме над четири часа, въпреки че не шофирах аз и съответно знаците за ограничения в скоростта хич не бяха на почит. Вярно, че се отбихме за около половин час да видим Клисурския манастир, но това не ни забави особено.
В Клисурския манастир съм била преди седем-осем години, една ранна пролет, почти зима, след като преди това бях посетила Чипровския и Лопушанския манастири.
image

Впечатли ме колко е някак си баровски. При това не видяхме никъде жива душа. Ходихме из снежната мъгла, всички звуци бяха задушени от нея, нищо не чувахме, нямаше кого да попитаме... Абе бяхме си сам-сами на света. После дочух, че манастирът наистина бил мутренски и това обяснява доста неща. Тогава се оказах сама в храма. Случваше ми се за пръв път. Взех си свещи, оставих чинно пари и през цялото време се борех с желанието да погледна какво толкова има в олтара. После пак така самотни си отидохме.
Сега, напротив, съботен ден, тарапана, свадби, кръщенета... Едва успях да направя няколко снимки:

image

image

image

Над главите на венчаващите се:
image

image

image

image

image
Разни допълнителни дворчета, в които не ме напускаше усещането, че съм в ресторант:
image
Много трудно се правят снимки без в тях да попаднат тези "декорации".:
image

Както и да е, времето беше хубаво, въздухът беше чист, хората бяха в добро настроение... Понеже не е правилно (предполагам), да показвам снимки от чужди сватби, ще покажа само това:

image

Продължихме към Белоградчик. След Монтана пътят беше ПЕРФЕКТЕН! ВЕЛИКОЛЕПЕН! СЪВЪРШЕН двулентов път. Направо писта.
Белоградчик е малък и спретнат.

image

Отново се изтърсих на място абсолютно неподготвена. При това от крепостта си купих възможно най-неподходящия пътеводител. Отделно си мислех, че не е нужно да взимам онези брошури, в които всяка скална фигура е снимана (вероятно от хеликоптер), дадено й е названието и е разказана легендата, свързана с нея. Защото нали в интернет всичко има. Има трънки! В интернет има едни и същи текстове, постнати в различни сайтове, плюс пълна липса на скалните фигури с названията им. Е, ако нещо съм пропуснала, интернет да ме прощава, пък който ги намери, да сложи тука едно линкче.
Засега ето скицата на калето:


image

Първа порта:
image

Втора порта (и се вижда третата):
image

image

Като минахме втората порта, гледам вляво това:
image

Хм!
А отпред това:
image

Хм! Хм!
Нещо не ми се връзва със знанията. Влизаме вътре:
image
Хъм! Хъм! Хъм-хъм!
Какви са тия русские избы и печки?
Хм!
Както и да е. Няма кой да ни отговори, затова продължаваме нагоре.
image


image

През тази врата влизаме в третия кръг.
image
И пред нас се очертава перспективата от едно ГОЛЯЯЯЯМО катерене на стоградусова жега.
image
Тия стълби обезсърчиха доста лелки, които бяха дошли по чехълки на високи токчета.
image

Преди да стигнем стълбите, минахме край още нещо озадачаващо:

image

Пред този "параклис" седи малко нервен чичо, който настоява да разгледаме книгата, която продава (точно такава със снимки и легенди). Удостоих го с внимание чак на слизане, и то защото вече много ми се ядоса на пренебрежението. Обаче поне го попитах за тези загадъчни руски реалии. Декори били. Филм бил сниман и ги били оставили после ЗА АТРАКЦИЯ!!! Хм, това май не е най-позитивната част от блога, ама нейсе...
После в нета намерих това: http://www.nasamnatam.com/patepis/Belogradchishkite_skali-1179.html .
Намерих и още нещо, ама го изгубих: снимка от същия ракурс (то по друг начин трудно може да се снима), обаче на стъпалата седнал човек, облечен като монах. Настоявам на "облечен като". И обяснение към снимката, че тук човек можел да запали свещ и да се помоли.
Не може! "Параклисът" е от стиропор и ще пламне. Нервният чичко твърдеше, че зад вратата му има скала и че той лично е вързал вратата с въже, за да не пробва някой да пали там. Защото имало една крайно настойчива жена, която много трудно се отказала от желанието си.
До тука с не дотам позитивните наблюдения  (и все пак човекът е положителен герой - грижи се за безопасността на обекта).

Да се отдадем на панорамата:

image

image



image


image

image

image

image

image

image

Изключено е да се меря с фотографите, затова на всички желаещи да видят умопомрачителната гледка, препоръчвам : http://www.360.bg/vt/belogradchishki-skali/

За по-мързеивите - продължавам:

image

image

image

image


image

image

image

image

Много е високо! И като няма ограда, бездната направо ме тегли надолу.
image

image

image

image

image

image

Въпросът със скалните фигури е доста сложен, защого като си върху тях, не виждаш кой знае какво. Освен това те са разпръснати в три групи, отдалечени на километри, тъй че си трябва брошура.
Ето тука една карта:
image

На нея са показани с цифри най-известните скални фигури.
Пък аз не разпознах ни една, като изключим "Зайчето", което не че разпознах, ами ми го показа един милозлив и общителен човек:

image

Иначе ето още малко:





image


image

image

image

image

Най-безопасното място да порастнеш (ако си дърво):

image

Някои хора така ги разбират нещата:
image

Скала:
image

Белоградчик може да се мери с Ловеч по люляковост:
image

Но има и други цветя:
image

На връщане минахме през Враца и Ботевград - за три часа! При това карах аз и много стриктно спазвах ограниченията. Пътят е също перфектен като се изключи разстоянието между табелите за вход и изход във Враца. За тази отсечка мога да кажа само, че НЯМА ТАКОВА ТРАСЕ! Може да се ползва единствено за офроуд с уазки. В мига, в който се подмине табелата на изхода се появяват кръпки, а малко по-късно и шосето става много добро.
Принципно, ако от София се тръгне не по-късно от 7:30 сутринта и не се минава през Петрохан, има възможност дори да се разгледа Магурата, но е по-добре в този край да се отиде поне за три дена.
Надявам се е станало ясно, че това е един позитивен пост за прекрасната ни природа, прекрасното време и големия ми късмет да ги съчетая в почивен ден!



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - прекрасно, Ани! прекрасно!
17.05.2011 19:48
отдавна не съм била по тия места. ако сега решавам да ходя - ще е напролет. убедиха ме снимките.
цитирай
2. toninabog - Поздрави!
18.05.2011 09:40
Както обикновено прекрасни снимки и чудесен разказ!
цитирай
3. kolchakova - Позитивна новина
18.05.2011 10:45
rummi написа:
отдавна не съм била по тия места. ако сега решавам да ходя - ще е напролет. убедиха ме снимките.

Тя е, че пролетта е тук от два месеца!
цитирай
4. kolchakova - Един ден...
18.05.2011 10:46
toninabog, за съжаление снимките не са прекрасни. Но един ден, когато си купя истински фотоапарааат...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449684
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930