Постинг
17.05.2011 17:10 -
Позитивен пост - 3 (Белоградчик)
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 6135 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2011 10:32
Прочетен: 6135 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 18.05.2011 10:32
15.05.2011.
Според Гугъл пътят от София до Белоградчик е около три часа, независимо откъде ще минеш. Понеже през Петрохан е с 50 километра по-кратко, тръгнахме оттам. Ама я откарахме над четири часа, въпреки че не шофирах аз и съответно знаците за ограничения в скоростта хич не бяха на почит. Вярно, че се отбихме за около половин час да видим Клисурския манастир, но това не ни забави особено.
В Клисурския манастир съм била преди седем-осем години, една ранна пролет, почти зима, след като преди това бях посетила Чипровския и Лопушанския манастири.
Впечатли ме колко е някак си баровски. При това не видяхме никъде жива душа. Ходихме из снежната мъгла, всички звуци бяха задушени от нея, нищо не чувахме, нямаше кого да попитаме... Абе бяхме си сам-сами на света. После дочух, че манастирът наистина бил мутренски и това обяснява доста неща. Тогава се оказах сама в храма. Случваше ми се за пръв път. Взех си свещи, оставих чинно пари и през цялото време се борех с желанието да погледна какво толкова има в олтара. После пак така самотни си отидохме.
Сега, напротив, съботен ден, тарапана, свадби, кръщенета... Едва успях да направя няколко снимки:
Над главите на венчаващите се:
Разни допълнителни дворчета, в които не ме напускаше усещането, че съм в ресторант:
Много трудно се правят снимки без в тях да попаднат тези "декорации".:
Както и да е, времето беше хубаво, въздухът беше чист, хората бяха в добро настроение... Понеже не е правилно (предполагам), да показвам снимки от чужди сватби, ще покажа само това:
Продължихме към Белоградчик. След Монтана пътят беше ПЕРФЕКТЕН! ВЕЛИКОЛЕПЕН! СЪВЪРШЕН двулентов път. Направо писта.
Белоградчик е малък и спретнат.
Отново се изтърсих на място абсолютно неподготвена. При това от крепостта си купих възможно най-неподходящия пътеводител. Отделно си мислех, че не е нужно да взимам онези брошури, в които всяка скална фигура е снимана (вероятно от хеликоптер), дадено й е названието и е разказана легендата, свързана с нея. Защото нали в интернет всичко има. Има трънки! В интернет има едни и същи текстове, постнати в различни сайтове, плюс пълна липса на скалните фигури с названията им. Е, ако нещо съм пропуснала, интернет да ме прощава, пък който ги намери, да сложи тука едно линкче.
Засега ето скицата на калето:
Първа порта:
Втора порта (и се вижда третата):
Като минахме втората порта, гледам вляво това:
Хм!
А отпред това:
Хм! Хм!
Нещо не ми се връзва със знанията. Влизаме вътре:
Хъм! Хъм! Хъм-хъм!
Какви са тия русские избы и печки?
Хм!
Както и да е. Няма кой да ни отговори, затова продължаваме нагоре.
През тази врата влизаме в третия кръг.
И пред нас се очертава перспективата от едно ГОЛЯЯЯЯМО катерене на стоградусова жега.
Тия стълби обезсърчиха доста лелки, които бяха дошли по чехълки на високи токчета.
Преди да стигнем стълбите, минахме край още нещо озадачаващо:
Пред този "параклис" седи малко нервен чичо, който настоява да разгледаме книгата, която продава (точно такава със снимки и легенди). Удостоих го с внимание чак на слизане, и то защото вече много ми се ядоса на пренебрежението. Обаче поне го попитах за тези загадъчни руски реалии. Декори били. Филм бил сниман и ги били оставили после ЗА АТРАКЦИЯ!!! Хм, това май не е най-позитивната част от блога, ама нейсе...
После в нета намерих това: http://www.nasamnatam.com/patepis/Belogradchishkite_skali-1179.html .
Намерих и още нещо, ама го изгубих: снимка от същия ракурс (то по друг начин трудно може да се снима), обаче на стъпалата седнал човек, облечен като монах. Настоявам на "облечен като". И обяснение към снимката, че тук човек можел да запали свещ и да се помоли.
Не може! "Параклисът" е от стиропор и ще пламне. Нервният чичко твърдеше, че зад вратата му има скала и че той лично е вързал вратата с въже, за да не пробва някой да пали там. Защото имало една крайно настойчива жена, която много трудно се отказала от желанието си.
До тука с не дотам позитивните наблюдения (и все пак човекът е положителен герой - грижи се за безопасността на обекта).
Да се отдадем на панорамата:
Много е високо! И като няма ограда, бездната направо ме тегли надолу.
Въпросът със скалните фигури е доста сложен, защого като си върху тях, не виждаш кой знае какво. Освен това те са разпръснати в три групи, отдалечени на километри, тъй че си трябва брошура.
Ето тука една карта:
На нея са показани с цифри най-известните скални фигури.
Пък аз не разпознах ни една, като изключим "Зайчето", което не че разпознах, ами ми го показа един милозлив и общителен човек:
Иначе ето още малко:
Най-безопасното място да порастнеш (ако си дърво):
Някои хора така ги разбират нещата:
Скала:
Белоградчик може да се мери с Ловеч по люляковост:
Но има и други цветя:
На връщане минахме през Враца и Ботевград - за три часа! При това карах аз и много стриктно спазвах ограниченията. Пътят е също перфектен като се изключи разстоянието между табелите за вход и изход във Враца. За тази отсечка мога да кажа само, че НЯМА ТАКОВА ТРАСЕ! Може да се ползва единствено за офроуд с уазки. В мига, в който се подмине табелата на изхода се появяват кръпки, а малко по-късно и шосето става много добро.
Принципно, ако от София се тръгне не по-късно от 7:30 сутринта и не се минава през Петрохан, има възможност дори да се разгледа Магурата, но е по-добре в този край да се отиде поне за три дена.
Надявам се е станало ясно, че това е един позитивен пост за прекрасната ни природа, прекрасното време и големия ми късмет да ги съчетая в почивен ден!
Според Гугъл пътят от София до Белоградчик е около три часа, независимо откъде ще минеш. Понеже през Петрохан е с 50 километра по-кратко, тръгнахме оттам. Ама я откарахме над четири часа, въпреки че не шофирах аз и съответно знаците за ограничения в скоростта хич не бяха на почит. Вярно, че се отбихме за около половин час да видим Клисурския манастир, но това не ни забави особено.
В Клисурския манастир съм била преди седем-осем години, една ранна пролет, почти зима, след като преди това бях посетила Чипровския и Лопушанския манастири.
Впечатли ме колко е някак си баровски. При това не видяхме никъде жива душа. Ходихме из снежната мъгла, всички звуци бяха задушени от нея, нищо не чувахме, нямаше кого да попитаме... Абе бяхме си сам-сами на света. После дочух, че манастирът наистина бил мутренски и това обяснява доста неща. Тогава се оказах сама в храма. Случваше ми се за пръв път. Взех си свещи, оставих чинно пари и през цялото време се борех с желанието да погледна какво толкова има в олтара. После пак така самотни си отидохме.
Сега, напротив, съботен ден, тарапана, свадби, кръщенета... Едва успях да направя няколко снимки:
Над главите на венчаващите се:
Разни допълнителни дворчета, в които не ме напускаше усещането, че съм в ресторант:
Много трудно се правят снимки без в тях да попаднат тези "декорации".:
Както и да е, времето беше хубаво, въздухът беше чист, хората бяха в добро настроение... Понеже не е правилно (предполагам), да показвам снимки от чужди сватби, ще покажа само това:
Продължихме към Белоградчик. След Монтана пътят беше ПЕРФЕКТЕН! ВЕЛИКОЛЕПЕН! СЪВЪРШЕН двулентов път. Направо писта.
Белоградчик е малък и спретнат.
Отново се изтърсих на място абсолютно неподготвена. При това от крепостта си купих възможно най-неподходящия пътеводител. Отделно си мислех, че не е нужно да взимам онези брошури, в които всяка скална фигура е снимана (вероятно от хеликоптер), дадено й е названието и е разказана легендата, свързана с нея. Защото нали в интернет всичко има. Има трънки! В интернет има едни и същи текстове, постнати в различни сайтове, плюс пълна липса на скалните фигури с названията им. Е, ако нещо съм пропуснала, интернет да ме прощава, пък който ги намери, да сложи тука едно линкче.
Засега ето скицата на калето:
Първа порта:
Втора порта (и се вижда третата):
Като минахме втората порта, гледам вляво това:
Хм!
А отпред това:
Хм! Хм!
Нещо не ми се връзва със знанията. Влизаме вътре:
Хъм! Хъм! Хъм-хъм!
Какви са тия русские избы и печки?
Хм!
Както и да е. Няма кой да ни отговори, затова продължаваме нагоре.
През тази врата влизаме в третия кръг.
И пред нас се очертава перспективата от едно ГОЛЯЯЯЯМО катерене на стоградусова жега.
Тия стълби обезсърчиха доста лелки, които бяха дошли по чехълки на високи токчета.
Преди да стигнем стълбите, минахме край още нещо озадачаващо:
Пред този "параклис" седи малко нервен чичо, който настоява да разгледаме книгата, която продава (точно такава със снимки и легенди). Удостоих го с внимание чак на слизане, и то защото вече много ми се ядоса на пренебрежението. Обаче поне го попитах за тези загадъчни руски реалии. Декори били. Филм бил сниман и ги били оставили после ЗА АТРАКЦИЯ!!! Хм, това май не е най-позитивната част от блога, ама нейсе...
После в нета намерих това: http://www.nasamnatam.com/patepis/Belogradchishkite_skali-1179.html .
Намерих и още нещо, ама го изгубих: снимка от същия ракурс (то по друг начин трудно може да се снима), обаче на стъпалата седнал човек, облечен като монах. Настоявам на "облечен като". И обяснение към снимката, че тук човек можел да запали свещ и да се помоли.
Не може! "Параклисът" е от стиропор и ще пламне. Нервният чичко твърдеше, че зад вратата му има скала и че той лично е вързал вратата с въже, за да не пробва някой да пали там. Защото имало една крайно настойчива жена, която много трудно се отказала от желанието си.
До тука с не дотам позитивните наблюдения (и все пак човекът е положителен герой - грижи се за безопасността на обекта).
Да се отдадем на панорамата:
Изключено е да се меря с фотографите, затова на всички желаещи да видят умопомрачителната гледка, препоръчвам : http://www.360.bg/vt/belogradchishki-skali/
За по-мързеивите - продължавам:Много е високо! И като няма ограда, бездната направо ме тегли надолу.
Въпросът със скалните фигури е доста сложен, защого като си върху тях, не виждаш кой знае какво. Освен това те са разпръснати в три групи, отдалечени на километри, тъй че си трябва брошура.
Ето тука една карта:
На нея са показани с цифри най-известните скални фигури.
Пък аз не разпознах ни една, като изключим "Зайчето", което не че разпознах, ами ми го показа един милозлив и общителен човек:
Иначе ето още малко:
Най-безопасното място да порастнеш (ако си дърво):
Някои хора така ги разбират нещата:
Скала:
Белоградчик може да се мери с Ловеч по люляковост:
Но има и други цветя:
На връщане минахме през Враца и Ботевград - за три часа! При това карах аз и много стриктно спазвах ограниченията. Пътят е също перфектен като се изключи разстоянието между табелите за вход и изход във Враца. За тази отсечка мога да кажа само, че НЯМА ТАКОВА ТРАСЕ! Може да се ползва единствено за офроуд с уазки. В мига, в който се подмине табелата на изхода се появяват кръпки, а малко по-късно и шосето става много добро.
Принципно, ако от София се тръгне не по-късно от 7:30 сутринта и не се минава през Петрохан, има възможност дори да се разгледа Магурата, но е по-добре в този край да се отиде поне за три дена.
Надявам се е станало ясно, че това е един позитивен пост за прекрасната ни природа, прекрасното време и големия ми късмет да ги съчетая в почивен ден!
отдавна не съм била по тия места. ако сега решавам да ходя - ще е напролет. убедиха ме снимките.
цитирайКакто обикновено прекрасни снимки и чудесен разказ!
цитирайrummi написа:
отдавна не съм била по тия места. ако сега решавам да ходя - ще е напролет. убедиха ме снимките.
Тя е, че пролетта е тук от два месеца!
toninabog, за съжаление снимките не са прекрасни. Но един ден, когато си купя истински фотоапарааат...
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
За този блог
Гласове: 1494