Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2011 17:00 - Уж в Несебър, ама - в Поморие
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 5968 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 15.09.2011 23:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

04.09.2011

Честно казано, към Несебър ни поведе единствено липсата на печат в книжката за стоте национални туристически обекта. Отдавна не се чувствам добре в този позорен панаир, но пък е срамота да ни е празно квадратчето точно там. Подминахме планините от емпайър-стейтс-билдинги в началото на Поморие. Естествено, че не сме спирали, за да ги снимам, но и май никой друг не го е правил, защото не намерих в интернет снимка, илюстрираща болезнената страст на десестки хиляди хора да дишат плътно притиснати един до друг. 

Нещо такова, но умножено по някое много голямо число на много малко място.

image image

По тия кошери имаше транспаранти на руски, та се сетих за една история. До средата на 19 в. Поморие бил по-голямо и по-развито селище от Бургас, който си бил направо малко незначително селце. И пристанището на Поморие било много по-добро като местоположение за търговския флот. Юрнали се чужденците натам, обаче поморийци се сговорили да не ги пускат да им се врат в бизнеса. И хората, воглаве с австрийския "Лойд", се настанили в Бургас. И поморийският мюдюрин и той се пренесал там след време. Едва ли не и Сливенският пашалък и той (Бургас се мятал за пристанище на Сливен... Нямам нищо против Сливен). Та така се стигнало до днешното положение на нещата. Не уважили тогава поморийци чужденците, и достатъчно складове не построили. А сега им строят мегатермитници. Коя ли от двете истории ще се окаже по-поучителна?
С кола отивам в Несебър за пръв път. Противно на очакванията, пътят не беше претоварен, карахме си добре и не знам защо решихме на колелото, в чийто център има знак "Несебър",  да последваме един автобус. Вероятно сме предположили, че ще ни отведе до стария град. Безпочвено предположение. Карахме, карахме, гледам надясно - дано зърна отбивката за стария град... Нищо, само гигантски сгради и тарапана. По едно време виждаме табела "Поморийската кал сега и в Свети Влас".  Опа! Спирачки! Ни сме срещали табела "Слънчев бряг", ни "Свети Влас". Аз продължавам да изповядвам вярата, че табели трябва да има, или да кажат как се нарича това ново образувание.  Слизам от колата и се провирам между баровски хотел и папурена ограда до масите на пясъка - да видя къде е Несебър в морето. В тази бетонна тъпня човек ни по слънцето, ни по дърветата, ни по звездите... по нищо не може да се ориентира. Ни по табели. Видях го далееече-далееече назад, обърнах се да се връщам при колата, пътят ми препречва едно спретнато, кръглолицо момче, еднозначно циганче и почти еднозначно сервитьорче, поглежда ме в очите и казва:
- Хиелоуу!
Аз се стъписах и направо избягах, без да се издам какъв език говоря.
Минах на бегом край кухнята, откъдето изскочи една ама рошава, ама мърлява, ама бясна циганка...

Тъй. Върнахме се обратно и стигнахме до Несебър. Пътем забелязах култовия някога хотел "Кубан". Един приятел разказваше, че като отишъл в Слънчев бряг, шашнал се от гигантските постойки. И на едно място видял малко трафопостче. Попитал какво е това. Хотел Кубан, му отговорили. Е чак много малко не е.

Снимах му за хиляден път символа на Несебър, че то друго я успее човек, я не.

image

Сто процента е символ, щом се среща под път и над път. Основно над път.

image

Още с влизането ни понесе тълпата. Спряхме на първия попаднал паркинг - 3 лв. за един час и после за всеки 10 минути по левче. Като прибавим и жегата, ясно е, че не възнамерих да го докарам до левчетата.
Иначе това си е все там и все в същата поза:


image

Решихме все пак да се поразходим половин час. Църквата "Свети Йоан Алитургетос" ни беше най на сгода и тръгнахме към нея. Слънцето прежуря. Стълби. Туристи (аз, не знам защо, никога не се чувствам турист).

image

Отгоре - чудно моренце.
image

А в самата църква - това:
image

Няма да го описвам, само ще допълня, че пееше първо "Жълтата подводница", веднага след това "Пусть бегут неуклюже..."

Както казах в един пост преди няколко дни - да гледаме нагоре!

image

image

Аз лично вместо мелница предлагам тази снимка за символ на Несебър:

image

А най-добре да е клипче, за да се вижда как се клатят всички тези цветенца..
...
Отидохме в "Св. Стефан". Хем да разгледаме, хем да питам къде се слагат печатите. Честно, щяхме да влезем, но жената от будката така излая , че печатите се слагали в музея срещу влизане, че се ядосах и си тръгнахме.
Пред вратата на музея пушеха две жени. Казвам "Добър ден". Питам за печатите. И пак ме олайват: "Печатите се слагат вътре след посещение". Няма "Добър ден".
Нещо съм станала много обидчива. Влизам. В будката седи мъж - як, на средна възраст, с униформа. Мъж да продава билети... Питам за печатите. И той: "Първо посещението и след това". Аз имам специално мнение за историческите и археологически музеи едно и второ - хич не обичам насилието. Давам парите за билетите и питам: "Има ли определено време, което трябва да престоя вътре, за да ми сложите после печат?" И се чудя дали ще се сбием. Обаче човекът отговаря абсолютно търпеливо: "Не". После: "Дайте да ви сложа печатите" (защото нали вече си бяхме купили билети). А, не, казвам, първо обикалям и тогава. Естествено, че вътре могат да си разглеждат само тесни специалисти от разните там епохи. Потичахме из двете зали и след три минути се върнахме, получихме си печатите и си тръгнахме.
Пихме по едно златно кафе на пристанището, гледайки как акустира една фрегата.

image

И след това решихме все пак да се върнем в Поморие, да видел брат ми морската гара

image

където преди 20 години  участвал в боядисването на една яхта и пускането й на вода
image
и си плакнел крачетата, които тогава не били 46-то номерче.
image

Гарата е доста неподдържана, но има излъчването на онези неща, за които е по-важно да функционират, отколкото да изглеждат като нови. Това на морето често се случва.
Поморие е на една крачка от Несебър, но е спокоен и приятен град. Гларусите държат да участват в компаниите по масите. По-нахални са от маймуни.

image
Минахме по алеята,
image
на моста този път не можахме да се качим
image

защото го препречва преграда с табела:

image
Аз английски не знам, така че ми остава надеждата поне там всичко да е ОК.

Иначе има всякакви къщи. И такива:

image

и такива:
image

Центърът е изключително приятен:
image

image

image

image

А на тръгване се отбихме в забелязания още при пристигането ни "Музей на солта".
За да се стигне от онези блокове до него, трябва да се премине по един път, който е преодолим за лека кола, но е за предпочитане човек да е с джип.

image

image

image

Аз, като един посетител на брюкселските "Музей на шоколада" и "Музей на фенерите" оценявам високо нашия.
image

image

Пускат ти и филмче за добива на морска сол по света:
image

А после един господин с изключително положително във всяко едно отношение излъчване ти отговаря на въпросите. Обяснява всеки един от басейните каква роля играе, какво е лугата и какво е онова черното в последия басейн. Лоша новина за жената, която е вътре - това не е поморийската кал.

image

Музеят ми хареса първо заради това, че го има, което означава, че все пак някой го е грижа за нещо. Второ, защото носи усещането за едно чудо на природата, което сме спрели да възприемаме като такова.

image

Трето, защото пази спомена за многовековния достоен труд на човека.
image

И след искрената патетика не мога да на покажа тези табелки:

image

Музеят остави в мен крайно удовлетворително впечатление. Иначе гадости за него могат да се прочетат в коментарите тук:
http://pomorie.biz/1162/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0/

Какво ли става с нас, освен че не знаем никакви езици, освен може би английски?


Тагове:   несебър,   Поморие,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Поздрави, kolchakova!
14.09.2011 17:20
Преди година минах покрай Поморие, бях втрещен от това, което си запечатала на първата снимка.
И само това ли, не ми се говори...
Обещал съм си, от Бургас до свети Влас - никогиш вече!
цитирай
2. martiniki - много ми беше интересно,
14.09.2011 22:15
кое по напред?
преди две лета влязохме в Поморие, но не намерихме къде да паркираме и си излязохме, така че съм си с ученическите спомени отпреди 20 и кусур години
и още - значи така се въртяхме и ние скоро в Пловдив! пак поради липса на табели, едва напипахме пътя за София
сега се замислих какво е да се чувстваш турист - и си отговорих - ми не знам, пътник - да, куфар, спътник, морски човек, бродник, гост, пешеходец...но турист - непознато чувство
изненада ме думата "солар" - не съм я свързвала с професия
цитирай
3. kolchakova - И аз така
15.09.2011 10:08
lubara написа:

Обещал съм си, от Бургас до свети Влас - никогиш вече!

И аз съм си го обещала преди много време, но ... заради печатите... Понеже е срамота човек да е от Бургас, и да няма печати от този край...
И ме е яд, че и тези бисери отидоха при свинете.
цитирай
4. kolchakova - За Пловдив
15.09.2011 10:18
martiniki написа:
значи така се въртяхме и ние скоро в Пловдив!

Ако се напъна и се сетя, ще пусна един кратък разказ за това, как преди 7-8 години изпращах войник в Пловдив и как се щурахме там
цитирай
5. lubara - Поздрави, kolchakova!
15.09.2011 13:18
Спомних си как лятото на 70-та ( леле, мале! ) пътувах на стоп от Созопол до Варна. Някъде около Поморие ме качи един с открита кола, старичка, ама много шарена и запазена. Шофьорът непрекъснато си свирукаше и си повтаряше : " Понтиака" на моряка". Около пътя бяха дървета, полета, врабчета, чист въздух и сини морета.
Нищо подобно не виждам сега, може би е и от възрастта!
Ама не само...
цитирай
6. анонимен - Interesting, thanks
24.09.2011 23:51
Greetings! Quite beneficial assistance on this short article! It really is the tiny modifications that make the most important alterations. Many thanks a great deal for sharing!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1815781
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031