Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2011 13:32 - Упорита посетителка на столични забележителности
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 4445 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 29.01.2014 16:14



От много време се каня да обиколя столичните национални туристически обекти. През пролетта дори проучих как да посетя Националния църковен историко-археологически музей при Светия синод. Беше неделя и един привично възгрубичък чичко отсече, че музеят работи само в работни дни от 9 (или 10?) до 17 ч. Много хубаво, ама и аз работя тогава.
И сега, понеже си взех два дни отпуска, за да оправя един пореден проблем с общината, но, абослютно невероятно!, проблемът се реши за 10 минути (е, парите няма да ми върнат, ама догодина.... Майната им!) и аз останах с два свободни дни. Е как да не посетя синодалния музей, че и не само него?
Отидох. Ядец. Била Малка Богородица. Не работел. Утре.
За да не съм капо, хукнах към криптата. Пак ядец. Защото е Малка Богородица, вероятно.
Тогава... Тогава... Синагогата.

Внушителна ограда. Откъде ли се влиза? Тежка, черна, желязна врата. Попристъпвах нерешително пред нея. Дойде забързана мрачна жена, позвъни нервно на звънеца, отвориха й автоматично и аз се шмугнах подире й. От портиерската стаичка в двора изскочи мъж:
- Какво искате?
- Ами, - казвам, - тука в туристическата ми книжка пише, че...
Обяснявам.
Мъжът отсича:
- Има три начина. Първо: слагам ви печатите и си тръгвате. Второ: давате два лева, влизате да видите синагогата, слагам ви печатите и си тръгвате. Трето: давате два лева, отивате да видите синагогата, после отивате в музея, там плащате не знам колко, връщате се, слагам ви печатите и си тръгвате.
Някак си от многото повтаряне останах с впечатлението, че иска да си тръгна. Обаче аз вадя два лева, той ги взима, дава ми не билет, а да го наречем флаер за Синагогата, въздъхва и казва:
- Дайте да ви сложа печат.
После, когато тръгвам към Синагогата, вика след мен:
- А зад канцеларията надолу по стълбите можете да видите символите на еврейската вяра. То там е тъмно, но аз съм го осветил.
И още нанякъде ме насочи, но аз не го разбрах.

В брошурката пишеше, че тази Синагога е "най-голямата сефарадска синагога в Европа". Това звучи като нещо много за гордеене (понеже нямах подръка речник). Чак после в сайта разбрах, че "сефарадска" означава "испано-еврейска ". Няма да преразказвам сайта (http://www.sofiasynagogue.com).
Красива е:

image

image

image

image

Поседях, повъртях се вътре и реших да видя символите на еврейската вяра.
Намерих стълбите и тръгнах надолу.
Откачени врати. Леко притеснително.

image

Изключително е тихо между другото.
image

Не се плаша, продължавам.
image

Слизам и (да не забравяме гробната тишина!):
image

Това отгоре е без светкавица. Със светкавица не е толкова мистично:
image

Преди да продължа си поглеждам в краката вдясно и виждам на земята в праха и пепелчука да се търкаля еврейската звезда. Хм. А над нея - тръба.
image

Снимките са със светкавица, и едва вкъщи видях какво съм трябвало да видя.
Книги и пак тръба. Ама това май е нарочно.
image

Направо не е случайно това с тръбата и дето всичко лежи на земята.
image

А като видях оплесканите (хайде да ги наречем "оформени") с латекс книги, бурканчета, столове и тръби, вече бях сигурна, че това са ИНСТАЛАЦИИ:
image

В тъмното ги помислих за мерденета, после разбрах, че са свитъци.
image
Около свитъците има поляти с латекс илиянски листета, които в чист вид ще срещнем и по-долу.
image
Малко приличат на бутафорни тези колони.
image

Ако следващите експонати са без тръби над главите си (и над душите си), то е защото тръбите са тук:
image

Ето още символиimage

image

А това с тези диодни ленти  е в коридор, който се вижда през дупка в стената:
image

Малко по отблизо:
image

Със светкавица:
image

Тук забелязва ли се колко са пластмасови тези листета?
image

Това едва ли има общо с еврейската вяра:
image

В другия край на коридора:
image

Усетих, че ако се кача и възникна в тази стая, притежателите на приглушените гласове, които се чуваха от там, няма да ми се зарадват много. Върнах се обратно.
image

Отидох в портиерната да си взема багажа.
Мъжът обясни, че експонатите били подредени така по идея на една артистка (в по-късно изречение - сценографка) от Народния театър. А онова с диодните ленти и силно китайско-пластмасовите листенца на квадрати по пода имаше нещо общо с вселената и универсума. Пък колоните - с храма на...
- А какво с музея? - попитах, понеже не бях разбрала къде е.
- А, - махна мъжът с ръка. - Какво ще го гледате. Там тия неща ние си ги знаем. Ние, казвам, защото аз съм си християнин. Ние си го знаем, как сме спасили евреите.
В следващите дни се оказа, че не съм единствената, която е чувала тези слова.

Мъжът като че ли много искаше да си тръгна и аз го направих. А нямаше да е зле да видя как е пресъздадено това спасение. Дали някъде е споменато, че все пак едни 11343 са отишли еднопосочно в Треблинка и единствената заслуга на царя е била, че е намалил таксата за дезинфекция от 250 на 200 марки. Имам предвид, че, за да изпратим евреите в Треблинка, е трябвало да платим на хитлеристите по 250 марки на изпратен човек. За дезинфекция на хората, не за друго.  Голям разход за хазната. Браво на царя, че е намалил това бреме. А може би тези евреи не ни се броят, защото са били от Македония и Беломорска Тракия. Ще трябва да се върна в този музей въпреки нежеланието на портиера.

На следващия ден, от ТРЕТИ опит!, посетих музея на Св. Синод. Честно си признавам, че той вероятно интересува само определен много-много тесен кръг специалисти.

Насочих се към църквата "Света София".
По пътя (зад Националната галерия):
image
Не е ли върхът?
А това:
image
Каквото и да значи.

Отидох до църквата. Пак ядец. Вътре мутри се женят. Около нея изглежда така:

image

Това е само малка част от десетките костюмирани мрачни разновъзрастови мъже със слушалчици в ушите, които кръжаха като акули наоколо и не пускаха никого до храма.
Аз тая работа не я разбирам. Какъв е тоя твой празник, дето не искаш да го споделиш, и то чак да затвориш храма за лично ползване? Ама аз напоследък много неща не разбирам.
Та, след като нагло се приближих до страшните хора и разузнах, че ще трябва да чакам поне половин час, отидох да посетя криптата. Тук успях от ВТОРИ път.
Сега, да не обидя някого, ама като разглеждах иконите ми направи впечатление, че колкото повече се приближават до 19-ти век, толкова по-глупави стават. Ама то това е така май не само с иконите. Някои и на мангите им викат "визуална култура".

Върнах се към "Света София". За ВТОРИ път.
Понеже тия дни имаше анкета сред софиянци къде е гробът на Вазов - ето го, зад църквата.
image
А пред нея, на "Раковска", има негов паметник. За информация на софиянци.

Струва си да се посети, даже "да се посЕЩАВА", тази църква. Ако не е затворена за някои от тия ненаженили се парвенюта. И хорът е забележителен.
Попитах жената, която продава свещи,  дали този хор пее само на сватби. Имах предвид, дали пее само по поръчка или човек може да дойде на служба тук и да го чуе. Тя каза "Не, не само. Пее на свадби, на погребения, на кръщенета... " и дълго изрежда на какво още пее хорът. В крайна сметка с ловки въпроси узнах, че може да бъде чут всяка неделя от девет часа.
Жените в църквата имаха деловия и забързан вид на чиновнички. И не случайно. Време беше да излизаме - започваше следващата сватба.

И така, с упоритост успях да посетя някои столични забележителности.

image



Тагове:   синагога,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - bravo!
28.09.2011 22:08
браво!
цитирай
2. kolchakova - Браво, я!
29.09.2011 10:00
Човек трябва да е много упорит и тогава вижда какви ли не интересни неща из София.
цитирай
3. club50plus - чудесен разказ
29.09.2011 11:58
за уж познати, но всъщност слабо познати места!
цитирай
4. hadzapi - Браво за упоритостта Ви, особено това за сивагогата.
03.10.2011 21:16
Не знаех, че може да се посети.

Настина хубави и отворени всекидневно местенца в София, са - Ларгото - старата църква, това е точно при Президенството, влиза се свободно вътре. Църквата, мисля, че се казваше "Св. Николяй", точно до сградата на бившия Централен Кореком, почти срещу нея е единият вход на църквата "Св. Петка", тази малка църквичка е много тиха и спокойна, малко посещавана и малко хора я знаят. Също - Ботаническата градина към Биологическия факултет на СУ тази на Паметника Левски, градинката е разкошна вътре. :)

Манастирите около София, малко познати и доста от тях - трудно откриваеми, но за щастие повечето ги издирихме и посетихме, има не малко такива малки манастирчета, едното е даже в самия квартал "Орландовци (за тези манастирчета може доста да пиша и кои са и къде са...)

При ЦУМ старата историческа църква "Св. Петка", тази в подлеза, отворена е всеки ден през работно време, за събота и неделя не мога да кажа дали е отворена.

Музея на Земята и хората, тоза за камъните и минералите също е интересен, но това сигурно го знаете.

Криптата долу на Ал. Невски с експозицията на иконите не ми е интересна била и на мен, самата катедрала обичам да влизам в нея, заради тишината и спокойствието, големината и това, че няма постоянно гледащи зле свещеници или служители, диша се свободно вътре, все пак е храм-паметник. :)

Кътчета, кътчета, такива невероятни места сме откривали и малко посещавани в София. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1816552
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031