Една разходка из квартала с неочаквана за мене полза.
От "Кръста"  надолу по "Богатица" е грозна гледка с безумни псевдо- и липсващи тротоари и движение, натоварено като на околовръстното. Е има и нещичко като за душата в неделния мрачен следобед.












В парка зад последната спирка на шестицата вече започна да се появява надежда:



Веднага смятам да си призная, че НИКОГА не съм минавала тук. Ама НИКОГА. Поне не в съзнателния ми живот. Определено е приятно за разхождане.


Този човек изглежда има лично отношение към дръвчето. Подрязва го, оглежда го, реже друг клон... Прилича на ентусиаст.



Да, струва си разходката:




Тук съм уловила нещо от разногледостта, която ме обзема при вида на такива дребни плодчета.


И внезапно виждам нещо, което не съм подозирала, че съществува. После, като разбрах какво е,  смътно си спомних, че в средата на юни имаше някакво откриване и накакви големи фанфари:



Ето как е изглеждала сградата в съвсем близкото минало:

В този й вид ми изглежда позната.
Преустройството й в музей на съвременното изкуство е започнало точно преди една година. А протестите срещу преустройството - преди две


Абревиатурата й позволява обиграване - САМСИ.


На това отпред във фейсбук му викат "надгробна плоча на съвременното изкуство" :

Е, да прочетем табелите:




Без да коментираме последното изречение, което издава склонноста на автора му да се удивлява на очевидни неща, първите изречения на двата текста малко ме объркаха. "Софийски Арсенал е част от архитектурен комплекс". "Сградата е част от комплекса "Софийски Арсенал"...
Никога не съм се замисляла за тези сгради. Някак си знам, че има "Музей на земята и хората", посещавала съм го стотици пъти, знам, че има гарнизонно стрелбище, където е разстрелян Вапцаров и където не съм ходила, защото такива места не ме привличат... Ама как се съвместяват тия сгради във времето и пространството никога не съм знаела. Табелите вместо да ме осветят, съвсем ме оплетоха. Така: Музеят на съвременното изкуство е част от комплекса "Софийски арсенал". Това го разбрах. Обаче Компелексът "Софийски Арсенал" част от кой комплекс е?...Та реших на първо време да погледна в нета. Там този исторически и архитектурен проблем изобщо не стои. Срещат се само новини за скандали, преустройства и откривания. СА живее под имената Национален музеен комплекс "Софийски Арсенал" или НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЕН КОМПЛЕКС „АРСЕНАЛА”. Не става всъщност ясно, това едно и също нещо ли е или не. Ту комплекс, ту мемориал. Ту мемориален комплекс. Среща се и словосъчетанието: "Арсенал-Гарнизонно стрелбище". Тук вече съвсем се дезориентирах. Истината е, че аз първо ходя, снимам, после мисля. И така, забелязах, че май са повече от двете сгради.. Та надникнах в Гугъл:



После намерих и една концепция на Министерство на културата:


Ааа, сега вече е ясно. И добре, че има и един сайт на оръжелюбиви хора, та в него намери и малко история:

Там е бил Софийският Арсенал, българската военна фабрика, където се е изработвал барут, правили са се патрони и други муниции, извършван е ремонт на всякакви оръжия. Там са се обучавали и оръжейниците, участващи в производството. По-късно 1927 г. фабриката е преместена в Казанлък - ДВФ, държавна военна фабрика. А в стария Арсенал остават да функционират само някакви спомагателни производства.

Софийски Арсенал. Много стара и историческа военна фабрика. Произвежда какво ли не - и барут, и патрони, и окопни ками... какво ли не! И ремонтира оръжие. През /20-те или 30-те години, не помня/ се мести в Казанлък - Държавна Военна Фабрика - но и софийската част функционира малко или повече даже и през 40-те.

малките "хълмчета" в парка зад "Земята и хората" са остатъците от обваловката на складовете и цеховете на СА


(Предполагам, че става дума за тези хълмчета)

Най-ранният български патрон , който притежавам е от 1898 година с монограм СА-Софийски Арсенал и лъвчето отгоре на 12 часа на дъното на гилзата.
Софийски Арсенал произвежда този вид боеприпаси до 1923 година.

Производството на патрони в СА започва през 1895 година. На първите партиди /до 1906/ не се щемпелова лъвче, а чертички, които означават броя на презареждане. Последния патрон на СА в моята колекция от 1924

Ще речете - какво толкова задълба в тия патрони, ама друго не намерих. Засега. А и добавя нюанси към биографията на Вапцаров.

И така. Софийският Арсенал съществува поне от 1895 г. В него са се произвеждали боеприпаси. Съответно, предполагам, сградите са били цехове. Някои от тези работилници или части от тях вече не съществуват. В края на двайсетте години на миналия век Арсеналът се мести в Казанлък, а в сградите се нанася Школа за запасни офицери.

Сегашният Музей на съвременното изкуство е бивш щаб на тази ШЗО, а преди това е бил административна сграда на Арсенала (това последното не го прочетох, но го предполагам)
Ето какво още намерих в нета:
Съществуващата постройка от комплекс на бившия "Софийски Арсенал" е паметник на културата и е изградена в края на XIX в. Сградата носи характерните белези на класическата архитектура и включва два пълноценни етажа, както и допълнително мансардно пространство.

През 80-те години на миналия век, постройката е адаптирана за нуждите на Националната галерия за приложни и декоративни изкуства. Понастоящем е филиал и функционира като депо-склад на колекцията на Националния музей за българско изобразителнио изкуство в областта на приложните изкуства.

Вътре още не съм влизала, но ето едно изкуство отвън:



Сегашният Музей на Земята и хората е бивша "Голяма коларска работилниза" на Арсенала, и бивша столова на ШЗО
Една стара снимка:


И нови снимки:







Наоколо:






Стъпка по стъпка напред:







А Гарнизонното стрелбище на ШЗО , което не забелязах, преди това може би също е било работилница (?). Сега е Мемориал, реконструиран през 2004 година.

Бойко Борисов в битността си на градоначалник преди 5 години разби някаква бетонна площадка, подготвена от лоша фирма за ресторант. Лошата фирма не ги пускаше и те с Цветанов отидоха с полиция (Цветанов тогава не беше полиция а зам. кмет по сигурността). И моята любима "ЕГИДА" е замесена, но не знам в положителен или в отрицателен аспект. Това ще е първият и положителен аспект, ако е така.



Снимката взех от тук, както и пояснението: "Никола Вапцаров е осъден на смърт на 23 юли 1942 година по дело 585/1942г. и разстрелян същата вечер на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София. Това същото, което съм снимал."

От 2008 година там било имало и Монумент "Храм на поезията" и "Алея на поезията" . Снимки могат да се видят тук.

Изненадите за мен продължиха.
Изобщо не може да се каже, че десет години не съм ходила "на НДК-то", обаче този параклис (Православния параклис "На всички български мъченици" - част от паметника на жертвите на комунизма в България. Къде е останалата част не видях) го виждам за пръв път.  А е осветен още на 11.06.2001 година и по снимките се вижда Софиянски (!). Това смътно си го спомням, макар че точно на тази дата се занимавам изключително със себе си.


Професионална снимка може да се види тук.

А аз ще си продължа с моите:



Цветът е като на клен, ама листата повече на дъбови мязат:






Накрая пускам снимки на булевар "Витоша". Като гледах проектите на арх. Диков и сие, нищо чудно, това да се окажат едни от последните снимки на улицата в този й вид и след 50 години да ги гледаме с носталгия, която към момента не знам откъде ще се вземе :)






А тук се опитах да пусна едно видео на "Бабье лето", но не знам как става това. Който знае - моля да ми каже.
www.youtube.com/watch

ще го карам отзад напред. бул. "Витоша" е в скандално занемарено състояние. строежа на метрото има връзка с това, кризата - също. но имам надежда. нали поне е пешеходна зона, което, междувпрочем, доста помага да се забележи разрухата.

а нагоре е истинска наслада :-). независимо от историята, стрелбището ми беше любимо място когато можех да си позволя да се движа с велосипед из София, което ще рече от 1973 до 1996 година приблизително.

поздрави за поста!

Щом си ходила там по това време, значи знаеш, какво е било и точно сега е моментът да го опишеш! Нека описването започне СЕГА!

Много добре си го пуснала видеото, само че свих прозореца - да не го гледам, а само да го слушам :-))) нали съм си талибанка...

А снимките ти ми харесват. Често си мисля, че ти този град го обичаш повече от мен. Или той те обича повече. И във всички случаи се вглеждаш повече в него. Всичко това е чудесно, той има нужда да бъде обичан и вглеждан, горкият.

не, не съм го сложила хубаво. Другите как го правят, че направо от тук да се пуска ютюба? И да се вижда. И изобщо. Призовавам който знае - да сподели.
За града - не усещам да го обичам принципно и безусловно. Но обичам хубави неща, открития и да си чувствам корените.

Възхитителни пътеписи! Умеете да откривате прекрасното и да отминавате с ирония грозното. Завиждам Ви за тази умереност. Прочетох блога Ви, защото е цитиран от Медиапул.бг във връзка с поредния скандал около Гарнизонното стрелбище. Но оттук нататък ще го следя с интерес. Желая Ви приятни разходки из София... и не си забравяйте фотоапарата!

С поздрав,
Владимир Сотиров

уважаеми господин Сотиров. Отминавам с ирония грозното само от безсилие. Физическо и институционално.