Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2011 12:29 - Гарнизонно стрелбище и много други... такива
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 7200 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 24.11.2011 10:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Точно седмица след личното ми откритие, че Музеят на земята и хората не е гарнизонно стрелбище и че на тази територия има три сгради, тръгнах да доразгледам.
Да започнем с една октомврийско-ноемврийска теменужка, че за дълго време само тя ще ми е:
image

Този път се спуснах по булевард "Черни връх", доста по спокойно за вървене място от "Богатица".
Не знам защо този Паметник на съветския войн не е обект на масови желания да бъде срутен. Пази боже, да не рече някой, че подкокоросвам. Ни най-малко. Аз съм враг на събарянето на паметници.

image

Сетих се, че никога не съм го разглеждала.
image
Това, неочаквано за мен, няма да са ми единствените надписи за деня.
image

"За родную хату":
image

Въпреки, че беше ден за избори, изобщо нямах борбено настроение. Тъй че се отдадох на градската природа и наивно си мислех, че ще се огранича с това.

image

И така, наближавам Гарнизонното стрелбище.

image

image

image

image


Пътем да припомня, че интересът ми към Гарнизонното стрелбище бе породен от две неща. Първо, не съм го виждала. И второ - там било имало храм на поезията. За храма на поезията ще поговоря след малко. Първо - стрелбището.

Когато отивах към Гарнизонното стрелбище, не бях правила никакви справки, надявах се там да намеря информация. Имах хубаво есенно настроение.


image

image

Ей тука някъде ме задминаха мъж, жена и дете. Жената попита: "Това Маргините ли са го купили?". Мъжът каза "Да..." и не че в този момент го убиха, ами по-нататък не чух, защото отминаха.
Напрегнах се. Никак не искам да ми се намесват мутри и престъпници в разходките.

Занадничах любопитно през прозорците. Очаквах да видя музей, експозиция...
image
Малко озадачаващо помещение.
image

Да бе!
image


Чаакай малько, както казваше възмутено един мой познат чилиец!

image

Нали ужким мемориал? Нали Вапцаров?
image

Това категорично не е свързано с...

Я да обиколим малко сградата.
image

И както нахално си завирах фотоапарата между решетките и чуках с обектива му по стъклата,
image ей от тая врата излезе един мъж, на когото касата му беше възтесничка. Честно си признавам, разтрепераха ми се коленете и взех да ломотя нещо за това, че ей на, толкова години живея в Лозенец, пък не съм знаела къде е Гарнизонното стрелбище.... Ама това ли е.... щото до тук виждам само фитнес... Пък много искам да го посетя... И така треперкам си аз, а той хвърли мрачен поглед към апарата... Айде, викам си, сега ще го строши... Поусмихна се и вика: "То е от другата страна (сочи зад гърба си с палец), ама работи само от време на време... Чат-пат..." А аз, и откъде се извъдих толкова нахална, питам какво е това бялото дългото... "Това са.... други съоръжения" отсече мъжът и се прибра. А аз си плюх на петичките и отидох да търся мемориала.
image

image

image
Естествено - заключено. И няма работно време. През прозорците - толкова:
image

image

image

На другия ден порових в интернет с надежда, да намеря нещо за историята на Гарнизонното стрелбище. Там обаче тази сграда живее почти единствено и само като обект на дългогодишни скандали.
 
В Стандарт, от 24 Май 2006 има и мъничко история:
Стрелбището е построено през 1932 г. за нуждите на столичния гарнизон. До 1969 г. се ползва по предназначение като обслужва поделенията от столичния гарнизон, тогавашната организация за съдействие на отбраната и стрелкови клубове. Съоръжението разполага с три тир тунела, определени и оборудвани за стрелба с дълбочина 100 метра. След 1989 г. няколко ведомства спорят за него. В крайна сметка остава общинска собственост. Столичната община ремонтира единия от тунелите, в който е разстрелян Вапцаров. Останалите два са действащо стрелбище. Цялата сграда пък от 2003 г. е дадена на общинска фирма "Егида" за стопанисване. Обектът е лицензиран като учебно-тренировъчен център за обучение и подготовка на охранителния състав на дружеството. От по-миналата пък година Гарнизонното стрелбище е обявено за паметник на културата от национално значение.


Тук не мога да се въздържа и да не цитирам и изречение от "24 часа"
: Мемориалът "Гарнизонно стрелбище", в който е бил разстрелян поетът Никола Вапцаров, е построен през 1936 г. Ползвал се е за тренировъчни стрелби, а 2-етажният корпус е бил гарнизонен арест.
(ОБОЖАВАМ журналистите!) Плюс четири години разлика в датата на построяването.

Да продължим със "Стандарт": Договорът на "Егида" с наемателя "Армитекс" е сключен през октомври 2005 г. за десет години. "Той е в ущърб на Столичната община, защото наемът е изключително нисък", обясни зам.-кметът Цветан Цветанов. Ощетяването на градската управа беше и един от поводите за кмета Борисов да поиска оставката на шефа на "Егида" Момчил Ямаков. Столичният общински съвет обаче не му я даде. "Ще изчакам резултатите от проверката и ако съмненията ми за корупция се потвърдят, ще го дам на прокурора".

А за това последното ги обожавам още повече! Журналистите, де! Никой после не намерих да е ходил, да е питал, да се е интересувал има ли корупция и даден ли е някой на прокурор. Пардон, точно от тази голяма и подробна статия ва "24 часа" от 2010 година става ясно, че всичко е изрядно (това не е мнението на журналистката, да бъдем честни).

Както и да е. Сградата, в която са разстреляни Никола Вапцаров и още над 50 души, е реставрирана през 2003 година като музей на националното помирение и място за почит към жертвите на политическо насилие. И както е така един музей, е даден от общината на моята любима ЕГИДА да я стопанисва и да тренира вътре. Тя пък я дава под наем на някаква си фирма "Армитекс", която е създадена през 2005 г. от  20-годишен търговски посредник.

 Как се чувствате, Никола Йонков Вапцаров, в този мемориал?

Та историята продължава. Кметът Бойко Борисов получил сигнал, за незаконен строеж. Нали е паметник на културата? Какъв строеж? И пожелал да види. О, чудо! Дор до три пъти не могъл да влезе там. Не го пуснали. Пък отишъл накрая с телевизии и полиция. С администрацията си. И видели, че в общинския имот, он же паметник на културата, са изградени тоалетни и други санитарни помещения, въздуховоди за климатични инсталации за бъдещия ресторант.... А отвън - бетонна площадка, наречена от някои журналисти "площадка за барбекю", от други - "площадка за лятна градина". Тази снимка е от "Стандарт":

image

Сега площадката я няма. Познайте кой е терминаторът на барбекюшки съоръжения?

За "Храма на поезията" бях чела предварително. Ето какво знаех, отивайки да го търся:

Открит е на 23.07.2008 година по идея на кинорежисьорката и писателка Мая Вапцарова

Наричат го също Мемориал и Пантеон.

    
Справка от тълковния речник: мн. пантеони, (два) пантеона, м.
                       1. У древните гърци и римляни – храм, посветен на всички богове.
                       2. Монументално здание, в което са погребани видни личности.
                       3. Съвкупност от всички богове в една религия.


Първата копка е направена на 23 юли 2007 г., по повод 65-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров

През 2009 година, по случай сто години от рождението на Н. Вапцаров ще се монтира и камбана, която ще бие на 23 юли, датата, когато е разстрелян поетът.

Сега много ми се ще направо да цитирам
actualno.com

Предвижда се от храма да започва и "Алея на поезията", където ще бъдат изписани стихове на Никола Вапцаров и произведения на съвременни автори.

Така София ще е първият град в света с храм на поезията, а цялото пространство ще се оформи като място на паметта, отбелязват от министерството.

Ще ми се да копна нещо и от "Стандарт" 24 Юли 2008:

След време към това място на паметта ще се включат и пространства, посветени на музиката и пластичните изкуства, каза зам.-министърът на културата Иван Токаджиев. Идеята за създаването на поетичен храм са прегърнали още 36 писателски съюза по света. Подобни мемориали ще бъдат посветени и на други поети носители на Световната награда за мир като Янис Рицос и Салваторе Квазимодо.

Е, от това тържествено откриване са минали три години. Редно ли е да си представя, че като отида, ще видя там нащо голямо, на което може да се закачи камбана, и не само може, ами е закачена вече от две години, пък има и "Алея на поезията", по която някак си са изписани стихове, пък има и разни други пространства, посветени на....
Редно ли е, или не е редно? Логично ли е? Ами всъщност не, не е логично, защото след 2008 година друго в интернет на темата не се среща. Логиката ми беше изневерила.

Това е "Храмът на поезията":


image

То си го и пише в този самотен, посипан с есенни листа кръг...

image

Предвид текста, не мога да се сдържа и ще цитирам още нещо от  "Стандарт", от горната статия за откриването:

Никола Вапцаров се казва архитектът, оформил пространството около храма. Той е племенник на поета. Неговият син, който също носи името Никола, е роден в деня, в който е простреляно сърцето на автора на "Вера". "Няма нужда да учим стиховете му наизуст, защото той е сред нас", каза 23-годишният Вапцаров, който поразително прилича на великия си роднина.

Ако нещо не е така, отговорност да си носи вестникът!

В предишния пост пуснах препратка към сайт, в който има снимка на следната табелка:

image

Сега тази табелка я няма и дори не успях да открия откъде е била изтръгната. Супер-дарители! Супер! Просто СУПЕР!

Иначе пластиката не е все още в съвсем окаяно състояние:
image
Вероятно се дължи на факта, че се намира между Гарнизонното стрелбище и шосето и не страда от наплив на случайни минувачи.

А сега, след като камбана не видяхме и не чухме,  да се огледаме за "Алеята на поезията".
image

Има проблеми поезията в България, струва ми се. Поне с алеята си.
image

Ако се вярва на вестниците пък, тези "красиви паркови лампи" са останали от времето на несполучливия опит на наемателите на Гарнизонното стрелбище да го превърнат в кръчма с лятна градина. Една полза от цялата работа.
image

Стига толкова! Да си ходим!
Да погледаме красота без мутри и фалшиви родолюбци!
image

image

Обаче излизайки от градината виждам гледаща към нас макар и малко под ъгъл алфа табела:
image
Едва ли имат предвид Хилтън! Я от другата страна:
image

Това е положението! Редът на поднасяне на информацията казва всичко.

Колкото до ЕГИДА, тя ми е любима, защото в битността си на помощник-директор се борих десет години да опазя имуществото на училището от крадливите й служители, по-крадливи от всички ученици и квартални цигани на куп!

Продължаваме към НДК.

Много одобрявам изложбите, които правят на моста. Това е просто мнение, не че някой ме пита. Чудно, как не са наслагали и там паметник до паметник.

А след това гледам по пътя към Параклиса някакъв паметник. Я да го видя и него.
Приближавам се и си мисля, добре де, може ли толкова да го окрадат и очукат, че да не си личи какво е било...

image

Че съм неграмотна си признавам. Но поне ми е плюс, че се старая да се ограмотя:
image
Не било окраден паметник, а парче от берлинската стена.
image

Значи пак политика, насилие, жертви, диктатури...
Ето го и Параклисът:

image

Казах аз, че онези надписи на Кръста няма да са ми единствени за деня:
image

Малко да починем:
image

image

Хубаво е на 30 октомври да ти работят фонтаните!
image

Още един паметник! С неразбираема за простосмъртните концепция.
image
Добре, до кога!:
image

В случай, че не е ясно, ще повторя:
image

И тука вече усетих, че ми се гади от пушки, трънени венци, убити, умрели, разчленени тела, кървави жертви на какви ли не малоумия, невинни жертви, виновни жертви, забрани, ЕГИДИ, дарители, политика... Зад всичките се крие само едно - алчност.., омотана във фалшив морал.

Каква е тая страст на всеки метър да вдигаме мемориали!

И не само реших да игнорирам всичко и да виждам само това:

image

image

image

Ами и за по-лесно хукнах към Драгалевци:
image

image

image

Природата все още се изхитря да не ражда гранати.



Гласувай:
9
0



1. lubara - Поздрави, kolchakova!
01.11.2011 14:59
Паметникът на Съветския воин го познавам от шестдесетте години, когато бях дете.
Е тогава наистина това беше прекрасно и спокойно място.
А в Гарнизонния арест съм лежал два дни като войник в Спортната рота. През лятото на 71-а. Всъщност аз бях този, който служеше най-близо до родния дом, ако така мога да нарека апартамента ни на "Крум Попов" 77, срещу хотел Хемус.
Отдавна я няма предишната идилия на тези места.
А нали знаеш малко циничното име на онзи обезкостен паметник пред НДК-
" Седмокрил петох..ник".
Прочети "Апартаментът" - разказ http://lubara.blog.bg/izkustvo/2008/03/15/apartamentyt-razkaz.173118
Поздрави! Някой ден трябва да се разходя в този парк, така непознат, дори и на мен ще ми е интересно. Много хубави снимки и информация си поместила.
цитирай
2. martiniki - и аз така - игнорирам грозотата
01.11.2011 16:15
и виждам само есента, снимките с нея са прекрасни! толкова е фотогенична, и топла, и руса, че и червенокоса на места!

а като прочетох тази обява за конкурс първо за теб се се сетих
http://www.lamartinia.com/
цитирай
3. alexs - Снимките са чудесни! Историята е ...
03.11.2011 07:03
Снимките са чудесни!
Историята е грозна, но какво да се прави в такива времена живеем!
цитирай
4. анонимен - един нормален човешки поглед
15.06.2012 09:20
един нормален човешки поглед
цитирай
5. анонимен - Браво, Колчакова!
15.06.2012 11:40
И благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445765
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930