Точно седмица след личното ми откритие, че Музеят на земята и хората не е гарнизонно стрелбище и че на тази територия има три сгради, тръгнах да доразгледам.
Да започнем с една октомврийско-ноемврийска теменужка, че за дълго време само тя ще ми е:


Този път се спуснах по булевард "Черни връх", доста по спокойно за вървене място от "Богатица".
Не знам защо този Паметник на съветския войн не е обект на масови желания да бъде срутен. Пази боже, да не рече някой, че подкокоросвам. Ни най-малко. Аз съм враг на събарянето на паметници.



Сетих се, че никога не съм го разглеждала.

Това, неочаквано за мен, няма да са ми единствените надписи за деня.


"За родную хату":


Въпреки, че беше ден за избори, изобщо нямах борбено настроение. Тъй че се отдадох на градската природа и наивно си мислех, че ще се огранича с това.



И така, наближавам Гарнизонното стрелбище.










Пътем да припомня, че интересът ми към Гарнизонното стрелбище бе породен от две неща. Първо, не съм го виждала. И второ - там било имало храм на поезията. За храма на поезията ще поговоря след малко. Първо - стрелбището.

Когато отивах към Гарнизонното стрелбище, не бях правила никакви справки, надявах се там да намеря информация. Имах хубаво есенно настроение.

Ей тука някъде ме задминаха мъж, жена и дете. Жената попита: "Това Маргините ли са го купили?". Мъжът каза "Да..." и не че в този момент го убиха, ами по-нататък не чух, защото отминаха.
Напрегнах се. Никак не искам да ми се намесват мутри и престъпници в разходките.

Занадничах любопитно през прозорците. Очаквах да видя музей, експозиция...

Малко озадачаващо помещение.


Да бе!



Чаакай малько, както казваше възмутено един мой познат чилиец!



Нали ужким мемориал? Нали Вапцаров?


Това категорично не е свързано с...

Я да обиколим малко сградата.


И както нахално си завирах фотоапарата между решетките и чуках с обектива му по стъклата,
ей от тая врата излезе един мъж, на когото касата му беше възтесничка. Честно си признавам, разтрепераха ми се коленете и взех да ломотя нещо за това, че ей на, толкова години живея в Лозенец, пък не съм знаела къде е Гарнизонното стрелбище.... Ама това ли е.... щото до тук виждам само фитнес... Пък много искам да го посетя... И така треперкам си аз, а той хвърли мрачен поглед към апарата... Айде, викам си, сега ще го строши... Поусмихна се и вика: "То е от другата страна (сочи зад гърба си с палец), ама работи само от време на време... Чат-пат..." А аз, и откъде се извъдих толкова нахална, питам какво е това бялото дългото... "Това са.... други съоръжения" отсече мъжът и се прибра. А аз си плюх на петичките и отидох да търся мемориала.





Естествено - заключено. И няма работно време. През прозорците - толкова:






На другия ден порових в интернет с надежда, да намеря нещо за историята на Гарнизонното стрелбище. Там обаче тази сграда живее почти единствено и само като обект на дългогодишни скандали.
 
В Стандарт, от 24 Май 2006 има и мъничко история:
Стрелбището е построено през 1932 г. за нуждите на столичния гарнизон. До 1969 г. се ползва по предназначение като обслужва поделенията от столичния гарнизон, тогавашната организация за съдействие на отбраната и стрелкови клубове. Съоръжението разполага с три тир тунела, определени и оборудвани за стрелба с дълбочина 100 метра. След 1989 г. няколко ведомства спорят за него. В крайна сметка остава общинска собственост. Столичната община ремонтира единия от тунелите, в който е разстрелян Вапцаров. Останалите два са действащо стрелбище. Цялата сграда пък от 2003 г. е дадена на общинска фирма "Егида" за стопанисване. Обектът е лицензиран като учебно-тренировъчен център за обучение и подготовка на охранителния състав на дружеството. От по-миналата пък година Гарнизонното стрелбище е обявено за паметник на културата от национално значение.

Тук не мога да се въздържа и да не цитирам и изречение от "24 часа": Мемориалът "Гарнизонно стрелбище", в който е бил разстрелян поетът Никола Вапцаров, е построен през 1936 г. Ползвал се е за тренировъчни стрелби, а 2-етажният корпус е бил гарнизонен арест.
(ОБОЖАВАМ журналистите!) Плюс четири години разлика в датата на построяването.

Да продължим със "Стандарт": Договорът на "Егида" с наемателя "Армитекс" е сключен през октомври 2005 г. за десет години. "Той е в ущърб на Столичната община, защото наемът е изключително нисък", обясни зам.-кметът Цветан Цветанов. Ощетяването на градската управа беше и един от поводите за кмета Борисов да поиска оставката на шефа на "Егида" Момчил Ямаков. Столичният общински съвет обаче не му я даде. "Ще изчакам резултатите от проверката и ако съмненията ми за корупция се потвърдят, ще го дам на прокурора".

А за това последното ги обожавам още повече! Журналистите, де! Никой после не намерих да е ходил, да е питал, да се е интересувал има ли корупция и даден ли е някой на прокурор. Пардон, точно от тази голяма и подробна статия ва "24 часа" от 2010 година става ясно, че всичко е изрядно (това не е мнението на журналистката, да бъдем честни).

Както и да е. Сградата, в която са разстреляни Никола Вапцаров и още над 50 души, е реставрирана през 2003 година като музей на националното помирение и място за почит към жертвите на политическо насилие. И както е така един музей, е даден от общината на моята любима ЕГИДА да я стопанисва и да тренира вътре. Тя пък я дава под наем на някаква си фирма "Армитекс", която е създадена през 2005 г. от  20-годишен търговски посредник.

 Как се чувствате, Никола Йонков Вапцаров, в този мемориал?

Та историята продължава. Кметът Бойко Борисов получил сигнал, за незаконен строеж. Нали е паметник на културата? Какъв строеж? И пожелал да види. О, чудо! Дор до три пъти не могъл да влезе там. Не го пуснали. Пък отишъл накрая с телевизии и полиция. С администрацията си. И видели, че в общинския имот, он же паметник на културата, са изградени тоалетни и други санитарни помещения, въздуховоди за климатични инсталации за бъдещия ресторант.... А отвън - бетонна площадка, наречена от някои журналисти "площадка за барбекю", от други - "площадка за лятна градина". Тази снимка е от "Стандарт":



Сега площадката я няма. Познайте кой е терминаторът на барбекюшки съоръжения?

За "Храма на поезията" бях чела предварително. Ето какво знаех, отивайки да го търся:

Открит е на 23.07.2008 година по идея на кинорежисьорката и писателка Мая Вапцарова

Наричат го също Мемориал и Пантеон.

     Справка от тълковния речник: мн. пантеони, (два) пантеона, м.
                       1. У древните гърци и римляни – храм, посветен на всички богове.
                       2. Монументално здание, в което са погребани видни личности.
                       3. Съвкупност от всички богове в една религия.

Първата копка е направена на 23 юли 2007 г., по повод 65-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров

През 2009 година, по случай сто години от рождението на Н. Вапцаров ще се монтира и камбана, която ще бие на 23 юли, датата, когато е разстрелян поетът.

Сега много ми се ще направо да цитирам actualno.com

Предвижда се от храма да започва и "Алея на поезията", където ще бъдат изписани стихове на Никола Вапцаров и произведения на съвременни автори.

Така София ще е първият град в света с храм на поезията, а цялото пространство ще се оформи като място на паметта, отбелязват от министерството.

Ще ми се да копна нещо и от "Стандарт" 24 Юли 2008:

След време към това място на паметта ще се включат и пространства, посветени на музиката и пластичните изкуства, каза зам.-министърът на културата Иван Токаджиев. Идеята за създаването на поетичен храм са прегърнали още 36 писателски съюза по света. Подобни мемориали ще бъдат посветени и на други поети носители на Световната награда за мир като Янис Рицос и Салваторе Квазимодо.

Е, от това тържествено откриване са минали три години. Редно ли е да си представя, че като отида, ще видя там нащо голямо, на което може да се закачи камбана, и не само може, ами е закачена вече от две години, пък има и "Алея на поезията", по която някак си са изписани стихове, пък има и разни други пространства, посветени на....
Редно ли е, или не е редно? Логично ли е? Ами всъщност не, не е логично, защото след 2008 година друго в интернет на темата не се среща. Логиката ми беше изневерила.

Това е "Храмът на поезията":



То си го и пише в този самотен, посипан с есенни листа кръг...



Предвид текста, не мога да се сдържа и ще цитирам още нещо от  "Стандарт", от горната статия за откриването:

Никола Вапцаров се казва архитектът, оформил пространството около храма. Той е племенник на поета. Неговият син, който също носи името Никола, е роден в деня, в който е простреляно сърцето на автора на "Вера". "Няма нужда да учим стиховете му наизуст, защото той е сред нас", каза 23-годишният Вапцаров, който поразително прилича на великия си роднина.

Ако нещо не е така, отговорност да си носи вестникът!

В предишния пост пуснах препратка към сайт, в който има снимка на следната табелка:



Сега тази табелка я няма и дори не успях да открия откъде е била изтръгната. Супер-дарители! Супер! Просто СУПЕР!

Иначе пластиката не е все още в съвсем окаяно състояние:

Вероятно се дължи на факта, че се намира между Гарнизонното стрелбище и шосето и не страда от наплив на случайни минувачи.

А сега, след като камбана не видяхме и не чухме,  да се огледаме за "Алеята на поезията".


Има проблеми поезията в България, струва ми се. Поне с алеята си.


Ако се вярва на вестниците пък, тези "красиви паркови лампи" са останали от времето на несполучливия опит на наемателите на Гарнизонното стрелбище да го превърнат в кръчма с лятна градина. Една полза от цялата работа.


Стига толкова! Да си ходим!
Да погледаме красота без мутри и фалшиви родолюбци!




Обаче излизайки от градината виждам гледаща към нас макар и малко под ъгъл алфа табела:

Едва ли имат предвид Хилтън! Я от другата страна:


Това е положението! Редът на поднасяне на информацията казва всичко.

Колкото до ЕГИДА, тя ми е любима, защото в битността си на помощник-директор се борих десет години да опазя имуществото на училището от крадливите й служители, по-крадливи от всички ученици и квартални цигани на куп!

Продължаваме към НДК.

Много одобрявам изложбите, които правят на моста. Това е просто мнение, не че някой ме пита. Чудно, как не са наслагали и там паметник до паметник.

А след това гледам по пътя към Параклиса някакъв паметник. Я да го видя и него.
Приближавам се и си мисля, добре де, може ли толкова да го окрадат и очукат, че да не си личи какво е било...



Че съм неграмотна си признавам. Но поне ми е плюс, че се старая да се ограмотя:

Не било окраден паметник, а парче от берлинската стена.


Значи пак политика, насилие, жертви, диктатури...
Ето го и Параклисът:



Казах аз, че онези надписи на Кръста няма да са ми единствени за деня:


Малко да починем:




Хубаво е на 30 октомври да ти работят фонтаните!


Още един паметник! С неразбираема за простосмъртните концепция.

Добре, до кога!:


В случай, че не е ясно, ще повторя:


И тука вече усетих, че ми се гади от пушки, трънени венци, убити, умрели, разчленени тела, кървави жертви на какви ли не малоумия, невинни жертви, виновни жертви, забрани, ЕГИДИ, дарители, политика... Зад всичките се крие само едно - алчност.., омотана във фалшив морал.

Каква е тая страст на всеки метър да вдигаме мемориали!

И не само реших да игнорирам всичко и да виждам само това:







Ами и за по-лесно хукнах към Драгалевци:






Природата все още се изхитря да не ражда гранати.

Паметникът на Съветския воин го познавам от шестдесетте години, когато бях дете.
Е тогава наистина това беше прекрасно и спокойно място.
А в Гарнизонния арест съм лежал два дни като войник в Спортната рота. През лятото на 71-а. Всъщност аз бях този, който служеше най-близо до родния дом, ако така мога да нарека апартамента ни на "Крум Попов" 77, срещу хотел Хемус.
Отдавна я няма предишната идилия на тези места.
А нали знаеш малко циничното име на онзи обезкостен паметник пред НДК-
" Седмокрил петох..ник".
Прочети "Апартаментът" - разказ http://lubara.blog.bg/izkustvo/2008/03/15/apartamentyt-razkaz.173118
Поздрави! Някой ден трябва да се разходя в този парк, така непознат, дори и на мен ще ми е интересно. Много хубави снимки и информация си поместила.

и виждам само есента, снимките с нея са прекрасни! толкова е фотогенична, и топла, и руса, че и червенокоса на места!

а като прочетох тази обява за конкурс първо за теб се се сетих
http://www.lamartinia.com/

Снимките са чудесни!
Историята е грозна, но какво да се прави в такива времена живеем!

един нормален човешки поглед

И благодаря!