Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2013 13:11 - По стълбите на немското величие - 1
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 7784 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 13.11.2014 11:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 7.09.2013 - Линдау

 Бих могла да напиша осем (в съответствие с броя на дните) поста, състоящи се само от:

благодаря БЛАГОДАРЯ благодаря БЛАГОДАРЯ...

но тогава няма да стане ясно на кого и за какво благодаря. 
Благодаря на Росица и Петър за това, че ми дадоха възможност да погледна Германия поне мъничко "отвътре", откъм малките й градове и откъм големите й замъци. Без кола и хора, познаващи района около Бодензее, самоотвержени хора, които да ми подарят времето си, щях да кръстосвам Мюнхен. За какво ми е да кръстосвам Мюнхен, когато съществуват Линдау, Меерсбург, Улм, немските перфектни пътища и... с извинение... Нойшванщайн…

Да не се повтарям за кошмарите ми преди полетите. Но все пак някои наблюдения:

Двайсет минути след излитане, абсолютно независимо от краткостта на полета, на преобладаващата част от пътниците им се допикава. Не съм забелязала къде са тоалетните на софийското летище, но не може да няма. А за виенското и за мюнхенското съм сигурна. Обаче повечето бъбреци някак си полудяват и веднага след като изгасне знакът „затегнете коланите“, започва тяхното (на коланите)  бясно разкопчаване и надпревара към тоалетната.

Авиокомпаниите очевидно обедняват. Тъй като не пътувам често със самолет промяната в грамажа на храната ми се вижда рязка. Не че съм ненаяла се, но ми се вижда доста обидно за Австрийските авиолинии и за Луфтханза да ми предлагат това:

image

 

което освен че е 20 грама

 image

се състои предимно от сол. Горките авиокомпании.

Пилотът в самолета за Мюнхен беше веселяк и това си личеше още от излитането по фриволните махове, които правеше с крилата. Над Мюнхен осветлението изгасна и самолетът започна да лети ту на едната, ту на другата си кълка. Това било „юберрашунг“ от страна на екипажа. Изненада, демек. Да ни покажели нощен Мюнхен. Е, добре ни изненадаха. След виковете някъде от предната част на салона включиха осветлението, изправиха самолета и така вече можех да обърна внимание на наистина много красивите светлини под нас. В далечината се виждаха и фойерверки.

Тоя щурак кацна също толкова веселяшки, колкото и летеше, но разгеле – размина се.

Както казах, пътищата в Германия са превъзходни. Знаците са направени от нещо, което лови и най-слабата светлина и я отразява като прожектор, така че двестата километра от Мюнхен до Вайнгартен в полунощ ги преодолях неусетно. Вероятно понеже не шофирах. Но и като пътник е мъчително да се взираш в непрогледна тъмнина, както нееднократно ми се е случвало в едни други земи.

За загрявка на следващия ден започнахме с Бодензее и Линдау.

imageimage

Оставам с впечатлението, че югоизточната част около езерото е изцяло заета с това да произвежда ябълки. 

image

За първи път виждам такива ябълкови градини.

image

Приличат на лозя от бонзаи. Дръвчетата са почти едно до друго, мънички, често покрити с мрежи срещу градушки. 

image

Отрупани с плод. Даже тези, които приличат на проскубани пилета, имат цели китки ябълки в това число по върховете си.

image

Иначе в Германия пектин няма. Затова пък има ябълково вино с неопределен вкус.

image

За да не пускам втори път снимката, да обясня какъв е този жетон на преден план.

Купуваш си наливната бира (или както е в случая – Most) и вместо колкото там струва, даваш две евро повече, срещу които получаваш този жетон. Като върнеш чашата и жетона – връщат ти двете евра. Повече по темата за амбалажа и боклука – на по-подходящо място.

Овощарството е един от отраслите, от които живее регионът. Видях и много хмел, в случая - колци за хмел:

image


Колците са наклонени, защото съм снимала в движение.

Пътем отбелязвам, че пред тази къща расте банан:
image

Но това едва ли им е водещо производство.
Друг основен отрасъл – не е странно – е туризмът. Третият – за нас е странно – е индустрията.

Та да се върнем на Линдау. Намира се на около 50 км. от Вайнгартен, където не толкова живяхме, колкото нощувахме.

Предполагам, че това му е „представителната“ снимка.
image

Тази я взех от един пътеводител, защото много по-ясно показва какво искам да кажа.

image

Когато ние бяхме там, жегата беше повече от лятна и Алпите не участваха в очарованието.
По пристанището:
image


image



Това е кулата, на която не се качих. На знам защо.

image

image

Този покрив бие на виенския Щефансдом:

image


Този по принцип стои така:

image


Но му се полага пуш-пауза:

image

И
 тази плитка през прозореца е очарователна.

Жизнерадостен диригент:image

Колкото и вода да гледам, все ще ми е малко.
image

image


image

И се къпят.
image


Тези идвали по 270 000 годишно, привлечени от мидите.
image

Линдау е възникнал преди 12 века на остров в Бодензее. По-скоро на три острова. Каналите между тях са засипани по-късно. Първо имало – естествено! - рибарско селище. Към осемстотната година някакъв граф се спасил там от буря и за благодарност издигнал католически манастир. След два-три века преместили на острова и пазара – от съображения за сигурност. И се почнало едно строене и богатеене. Така се замогнал градът, че през 13 век станал имперски, което е нещо като свободен град, който прескача князете и се подчинява директно на императора на Римската империя. Това по някакви техни си средновековни причини е било много изгодно.Богатите винаги правят каквото си искат. Говори се и за някаква фалшива грамота от ХІ. век, която обявява свободите на манастира и за чиято истинност се сетили да спорят чак през седемнайсти век. Манастирът много драпал да управлява града. Съответният крал с патрициите и „първата“ класа некак си не били съгласни нито с това, нито помежду си. Трябва да прибавим и някакъв Spital (болница), който произлиза от католическия манастир, но се отделя и разраства през вековете не само като имущество и влияние, но дори си сменя и религията. Е променило ли се е нещо в това човечество?

През цялото време да не забравяме, че говорим за едно мъничко градче на островче с площ от 0,68 кмІ – около 400 домакинства.

image

Още през средновековието островът е бил свързан със сушата чрез мост, който сигурно е бил поне 150 м. дълъг (снимката пак е от пътеводителя - няма как да хвръкна, за да го снимам). Самият остров е бил разширяван чрез насипване на земя, а сега има железопътен насип и шосеен мост. Чудя се, за какво ти е да идеш да живееш на остров и да го направиш полуостров. Този въпрос пред Несебър не стои.

Един пожар в началото на осемнайсти век изгаря всичко около пазара и води до впечатляващи строежи, при които барокът много е спечелил. 
Ето малко къщи:
image


image

image

image



image

image

Има и малки странни къщички:

image

Има поучителни/поучаващи къщи:

image

"Съгласието прави малките неща големи"                "Раздорът погубва големите неща"

Предполагам - и малките. 


Няма начин да не се забележи старият Ратхауз (започнат 1422 г):

image


Да съобщя, че част от снимките в този и следващите постове са на Росица и Петър.

image

image


Това е откъм "гърба"
image


Историята за благодатната роля на пожарите се повтаря в доста градове. Не се повтаря обаче историята с не-разрушаването на Линдау през втората световна война. Бил е национал-социалистически град, но го обявяват за град на Международния Червен кръст. И оцелява.

Въобще Линдау ми прилича на някакъв заложник на много игриви ръце. В самото начало на деветнайсти век го получил като обезщетение за загубени земи по Рейн (заедно с манастира) някой си княз Карл Август (за мен е „някой си“, за тях може да е „някой“, понеже бил брат на предпоследната абатиса на манастира и син на баварския курфюрст), който почти веднага го менкал с австрийците за имоти в Унгария. Сладур! Австрийците обаче една-две години след това били победени от Наполеон и дали Линдау на неговите съюзници баварците. Ако ме попитат, непременно ще им кажа, че това развитие на нещата ми се вижда много положително за града. Не че имам нещо против Австрия.

Както вече казах, градът е основан около католически женски манастир, обаче в началото на 16 в. приема евангелската вяра. И сега двете църкви (за първи път строени през ХІІ век) - католическата Mьnster Unserer Lieben Frau (вдясно, построена отново след пожара в средата на осемнайсти век) и евангелската "Св. Стефан" (разширена малко по-късно) са една до друга, все едно че не са се мъчили да си извадят очите векове наред.

image

 Ще продължавам да повтарям за какво малко селище става дума. Всеки път, когато вляза в католическа църква или катедрала:

image


image

image



image

image
Винаги има орган:
image


Както каза брат ми в края на пътуването ни: "Никога в живота си не съм виждал толкова много църкви." Него църквите никак не го привличат. А особено няма какво да го привлече в евангелистките.

image


Това е рококо.
Но да обърнем внимание на прагматичните неща вътре.
Облегалките се въртят, за да може да се гледа службата 

image


или да се слуша орган, който е в срещуположния край.

image

Като сме на тема "орган", да покажа и този, който стоеше отстрани.

                               image
Това е някакъв рядък вид орган -  
Pfeifenorgel.
И можеше на него да сложат бележка на лист, откъснат от тетрадка, желателно със спирала, на която да пише с химикалка "НЕ ПИПАЙ!"
Обаче те написали друга:
                                  image
"Уважаеми гости, може би никога не сте имали възможността да видите отблизо . Но моля да не пипате тръбите - това води до корозионни щети.
Ако Ви е интересно да видите големия орган, Ви каня сърдечно след неделната служба да се качите в галерията - ще ви разкажа с удоволствие за инструмента.
Ваш кантор Луц Нолерт".

Иначе пейките по църквите са крайно неудобни - стимулират абсолютно изправен седеж, от който скоро всичко започва да боли. При молитва това може и да е преследвана цел, но църквите в Германия са и културни средища:


                              image


Плаката бих го превела като "Тука вътре има КУЛТУРА!"
Та пейките са неудобни, но топли:

image


(отдолу има реотани)
Има и по-привилегировани седалки. 

image


Но не се въртят.

Във всички църкви има на разположение молитвеници:

image


Да походим малко по улиците.
Пак вода:

image


                                image


image


image

Забелязах там някаква мания по дребните неща:

image

Определено трябва да е мания, за да дава някой такива пари за неща с размерите на напръстник:

image


Съществуването на това ми се струва по-оправдано:

image



imageimage

Все още има къде да си вържем конете:
image

Това само ме подсмихва:

image


Но това направо не ми харесва:
image


image


Малко да оправим "вкуса":
                                     image

image

А сега награда за търпеливите читатели-шофьори.
Знаете ли какво значи това:

image
Жилищна зона. Тя какво ви бърка, когато си търсите място за паркиране? За информация - това е чл.62 от нашия Закон за движение по пътищата. И третата му точка гласи, че паркирането е разрешено само на специално обозначените за целта места. Това знание, както и знанието, че същото важи и в Германия (Verkehrsberuhigter Bereich), ни струва 10 евро. Абе трябва да се знае целия закон, нищо, че в БГ такива зони аз поне не съм срещала. В немско са под път и над път. 


Тагове:   Линдау,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krysy - Поздравления
21.09.2013 09:25
за чудесния пътепис и за снимките.
Очаквам нови срещи...
цитирай
2. kolchakova - Благодаря,
21.09.2013 10:50
предполагам, че ще се справям веднъж седмично :)
цитирай
3. veilet - Очарователен постинг!!!
22.09.2013 10:22
"Разходих" се с любопитство и интерес на обиколените от Вас кътчета. Макар и виртуално вълнението ми бе неуписуемо и живо, без да преувеличавам. Ако имам възможност ще посетя и аз Линдау. Поздравления за таланта Ви на пътеписец!!!:)))
цитирай
4. kolchakova - Благодаря,
22.09.2013 16:19
надявам се да не Ви разочаровам със следващите.
цитирай
5. apostapostoloff - Немското "величие" доведе дотам, че
23.09.2013 05:59
днес само 4 % от немците имат недвижима собственост и имоти. А ние, без да сме велики, всичките си имаме жилища, вили, къщи, лозя, земя, гори...
цитирай
6. kolchakova - И не знам защо не вземат всички немци на емигрират в БГ
23.09.2013 09:36
при този наш имуществен рай.
От друга страна, четох съвсем наскоро в тяхната преса, че с около 45 % са на последно място по собственост на жилища измежду не знам си колко си европейски страни. Сега проверих в нета - между 41 и 45 % притежават собствено жилище (статистиките са от последните две години). Отделно че на всеки германец се падат по 45 квадратни метра собствена или наета жилищна площ. И тия лозя, градини, полета и ливади, дето са се ширнали там и са така добре обработени, все трябва да са на някого. На някого, който иска да ги обработва. Мисля, че само ще ни е от полза, ако емигрират насам. И месото им е от месо.

http://www.welt.de/finanzen/immobilien/article13923814/Jeder-Deutsche-bewohnt-45-Quadratmeter.html
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1814694
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031