Прочетен: 3430 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2014 12:24
Така не успях да преживея пълната наслада от града и сега се налага да преглеждам снимките и да си ги обяснявам, което не е същото.
През градската врата се попада в Долния град.
Тези детайли по прозорците и в разни ниши ми създават настроение:
Прекрасен площад:
Прекрасна сграда ("При мечката"):
На вниманието на заинтересованите: защита от гълъби
Немска класика:
Това съм го снимала заради тавите - нямат заден ръб и са много удобни:
Честно казано, сладките им работи не са нещо извънредно.
И отново маниашките микро-мебели:
Има и миниатюрни обувки:
Часовниците с кукувиците са явно нещо знаково тук, но ще разочаровам почитателите им - няма да можете да си купите нещо много по-скъпо от 1000 евро. Повечето са около 700:
От пристанището се вижда Новият дворец, за който още не знаех, че е Новият дворец. Ясно се виждат и лозята, които преобладават в района.
Тук има една закачка с Линдау. Меерсбургци твърдят, че в Линдау си назначили нощна стража, за да подсеща жителите нощем да се обръщат на всеки час, та да не им прогори виното стомасите. Лошо им било виното, демек. А линдауското вино „Трима мъже“ се казвало така, защото били нужни трима мъже, за да се пие: двама държат третия, иначе няма да близне и капка. В близкия до Меерсбург Хагнау пък имало вино „Сълзите на св. Петър“. Понеже като го пил, избягал навън и горко плакал. Такива шегички. Така в Меерсбург подкрепят славата на своето вино. Винарството тук е с традиции от 14 в. Всъщност разцветът на винарството в града се дължи именно на жител на Хагнау, но това някак се споменава по сбитичко и най-накрая.
В Меерсбург естествено има музей на виното, но той ще бъде посетен следващия път по същите причини, по които и музея на хмела в Тетнанг.
Засега ето една снимка от интернет на най-стара на Бодензее преса „Свети дух“, която няколко века чинно е мачкала гроздето с четирите си тона.
На пристанището ще се върна накрая.
Изкачвайки стълбите (!)
към "горния" град, минахме край детска площадка.
Показвам я, за да видим и табелката:
"Използването на съоръженията става на собствен риск. Родителите отговарят за децата си. Забранено за кучета. Забранено е да се играе футбол".
Един начин да си влезеш вкъщи:
Първото, което трябва да се знае за Меерсбург, е КРЕПОСТ.
На нея градът дължи не само съществуването си, но и днешния си просперитет.
В интернет могат да се намерят и "по-представителни" снимки, очевидно правени от хора, които през цялото време са знаели какво са снимали:
Преди крепостта - воденицата й:
Тези странни следи в скалите
са явно резултат от някакво поверие, което все още не съм изровила. Тука го илюстрираме:
Ходят хората и копат с крака меките камъни. Ама защо?
Мосът към крепостта:
И пак по стълби - нагоре. Покрай воденицата:
И така до площада с чешмата:
и с мечока, който държи знака на града:
Първо се качих (пак по едни стълби)
до Новия дворец.
Тъй като не разполагах с време, само го погледнах.
Огледах му и терасата,
погледнах и през терасата,
и хукнах към крепостта.
Това е дървен макет, който много малко ми помогна да се ориентирам къде съм препускала. Но все пак е нещо.
Крепостта Меерсбург е изградена през седми век от краля на меровингите Дагоберт, за да пази търговския път за към Италия. Не е ясно на кого е до тринайсти век, когато става лятна резиденция на епископите от Констанц. Когато Констанц става евангелистки град, изпъдените епископи се нанасят трайно в крепостта Меерсбург. Междувременно наоколо се създава пазар и започва да расте селище. Най-голямата архиепископия по немските земи се ръководи от мъничкия Меерсбург. Епископите са се били вкопчили здраво в крепостта – нито обсади, нито Тридесетгодишната война, нито чумата са могли да ги изчовъркат оттам. Нито пък Реформацията. По онова време дори удавят кмета на града – много да не се мъчи да се еманципира от църквата. През осемнайсти век, същия оня век, през който и в Тетнанг започва строежът на двореца (припомням – от тамошната аристокрация), на епископите вече също им станало непрестижно да се подвизават в крепостта, та си построили и те нов дворец (личи ли си вече какво мисля за тези божии служители, държащи се като владетели?).
През 1838 историкът фон Ласберг купува крепостта от тогава суверенната държава Баден, в чиято собственост тя е попаднала след секуларизацията. Не е лошо да запомним поне замалко името на фон Ласберг. Купува крепостта за 10 000 гулдена (да си спомним за гулдените на Монфортови от по-предния пост), понеже на Баден издръжката й излизала много скъпо и била склонна да я остави на благоволението на ветровете. Фон Ласберг я намерил за най-подходящото място за съхранение на голямата си колекция от средновековни ръкописи. А и му се струвала много подходящо място за живеене. Тук са идвали много учени и писатели, най-известни от които трябва да са ни Братя Грим.След смъртта му я купува друг страстен колекционер и най-големият за времето си хералдик – фон Майерфелз, който докарва 40 вагона предмети. Той основава и музея, с което спасява града. Този музей и виното носят днес основните приходи на гражданите. Наследниците на фон Майерфелз живеят все още в крепостта и се грижат за нея. Затова всяко едно нейно споменаване е придружено с израза "най-старата и днес обитавана крепост". Обаче ми беше много трудно да разгадая този повтарян навсякъде израз. Вметка: пътеводителят, който си купих, чупи всички рекорди по тъпота, несвързаност и налудничава енигматичност.
Имах 30-40 минути, отпуснати ми от останалите незаинтересовани, за да претичам през крепостта. Едва се вместих в един час, при което батерията на фотоапарата ми падна още на входа, така че тук ще направя един бърз преглед със снимки основно от телефона и интернет (и уверявам, че по-пълно събрание няма да се намери другаде в мрежата).
Мостът някога е бил подвижен. Сега не е. Мъжът, който проверява билетите, е съответно облечен.
В моя случай е с наметало, а на тази снимка от нета е по-впечатляващ:
Детайлче от стълбището:
Още не мога да им схвана представите за нещата, които правят малките пухкави голи дечица.
Отгоре виси "катранен тиган", служил някога за осветление:
Това над кръста не са чанове, а кожени кофи за вода - изискване на тогавашната противопожарна инспекция.
А на стената вляво има изображение на "мира в крепостта" - предупреждение за нарушителите на мира:
Дюрниц - най-старото помещение в крепостта. Построено е през седми век и на неговия фон подменените през 14 век греди младеят.
Било е отопляемо помещение и си има съответно димоотвод. А прозорците, естествено, са без стъкла. През зимата са се затваряли с капаци отвън.
Бароково стълбище към палата.
Тук са се провеждали "балните" танци. В нишите на прозорците има каменни "седалки", на които са седяли дамите. Непоканените дами нежно били наричани "стенни цветенца".
Барокови и ренесансови стаи:
Детайлче:
Кухнята:
Тук някъде имало малки съдчета, които се слагали в голям съд и така се готвело на водна баня. Не ги видях.
Ненужното се изсипва много удобно направо оттук.
Много удобно е и водата да е ако не В кухнята, то поне ДО нея:
Кладенецът е бил около 40 метра дълбок. Сега е само 27 метра.
Оръжейната зала
От нея се излиза в градината на крепостта, която градина сега е цветна, но се предполага, че предназначението и е било да снабдява крепостта със зеленчуци.
И с хубави гледки.
Вдъното има помещение с клетки за птици:
Банята. Баняджията отговарял не само за къпането, но и за здравето (този манекен би трябвало да държи вендуза в ръка), за бръсненето и подстригването.
После внезапно се оказах в стаите на "някоя си" Анетте фон Дросте-Хюлзхоф.
Абсолютно не разбрах защо трябва да ме занимават с нея, те претичах без изобщо да обърна внимание на "стаята, в която е умряла", "работната й стая", още една стая... Съответно горната снимка е от интернет. Долните ги направих аз, но без особен ентусиазъм:
Постфактум се опитах да науча защо е толкова важно да и гледам стаите. Освен че е от благороднически произход, това се оказа най-голямата немска поетеса, „кралицата на поезията“ както са я наричали. Много неща мога да разбера (като изключим квантите), но не разбирам защо никога не съм чувала това име! А, професори от СУ? Пък казват, че е равна на Шели и Байрон. За които съм чувала.
Анетте фон Дросте-Хюлзхоф е била сестра на жената на фон Ласберг (онзи, който купил крепостта), което обяснява и защо е живяла в нея.
Достатъчно е важна, за да я има на банкнотата от 20 марки:
Кухнята на прислугата:
А в рубриката "Открийте разликите" две снимки от интернет:
Имам усещането, че манекените си живеят някакъв таен живот. Нощем.
Относно огнището - с открит огън, но много ергономично са го сложили нависоко. А като регулатор служат вериги и железа със зъбци - качваш и спускаш котлето според нужната температура.
Пекарната:
Хлябът е бил най-важната храна до към шестнайсти век - падало се е по кило на човек на ден.
Тоалетната си има шахта в самата сграда и чак някъде долу се оттича навън.
Това вляво от капака е огледало, което показва отдушника. Вероятно прозорецът отзад не е бил достатъчен.
Отбранителните ходове:
Ковачницата
Христовия извор
Рицарската зала:
Сигурно има голямо и непознато за мен очарование да пиеш от това:
И да гледаш през прозореца:
Грижа за душата:
Княжеската зала:
Това слънчево и лъчезарно помещение е тъмницата. Затворниците били пускани през тази елегантна "дупка на страха" с въже надолу.
По някой път били оставяни да умрат от глад. Тъй като стените са 2 метра дебели, мисля, че това е супер-затворът, от който няма излизане.
Конюшнята:
Където не са имали макет на кон, са закачили череп за онагледяване.
И накрая "обобщено" някои от стъпалата, по които минах, разглеждайки крепостта:
Имам смътен спомен, че, тичайки, попаднах в някаква кула, но това със сигурност не е била кулата на Дагоберт - най-високата, най-старата, със съкровищница, стая за мъчения и още разни работи вътре. За да влезеш там, трябва да заплатиш екскурзовод, а за екскурзовод време нямаше.
Ето тука бях:
А това са единствените снимки, които намерих в нета от кулата на Дагоберт:
Да излезем и да се върнем на пристанището (където, всъщност, бях само в началото)
Патици.
Грозните патенца (в началото ми заприличаха на захвърлени парцали)
По мола към Магическата колона.
Преди да види човек „Магическата колона“ , трябва да е усвоил няколко имена:
Франц Антон Месмер.
Немски лекар, който от една страна изследвал влиянието на небесните тела върху здравето, а от друга смятал, че от всеки човек излизат някакви флуиди и взаимодействат с флуидите на другите хора. Създал теорията за „животинския магнетизъм“ и лекувал хора, като някак си им препращал първоначално с магнит, а после с ръка или дори само с поглед своите здрави флуиди. Лекувал неврози, истерии, подагра и какво ли не. Смятат го за предтеча на хипнозата. На мен това много ми прилича на онези нашумели екстрасенси от деветдесетте, които размахваха ръце над телата на хората и правеха нещо с енергиите им. Месмер (роден 1734 на Бодензее в семейство на лесничей) бил много моден лекар във Виена. Дори Моцарт му е посветил ария. Бил също така и масон. Има една история, че помогнал на едно малко момиче, което си било изгубило зрението, но затова пък свирело гениално на пиано, да прогледне. Прогледнало, обаче спряло да свири на пиано. Родителите прекратили лечението. Момичето ослепяло отново. Само не разбрах, дали пак е просвирило гениално.
Месмер се изселва в Париж, където става все по-богат и прославен сред благородниците. Богатството, казват, му давало възможност да лекува бедните безплатно. Казват, и подчертават, че „така се говорело“.
За теорията му се спорело толкова много, че накрая френският крал се принудил да свика комисия от светила, които да проверят как стоят нещата. И комисията отсякла, че такива флуиди не съществуват.
Месмер напуснал Франция, още повече, че революцията му взела имотите, преселил се на Бодензее и 1815 година умрял в Меерсбург.
Вероятно в кралската комисия са били и тези хора:
Ян Ингенхауз – естествоизпитател
Вероятно са конфликтували с Месмер с променлив успех.
В началото на дванайсти век в Меерсбург живяла благородничката госпожица Ванделгард фон Халтен – гърбава и с лице, приличащо на зурла. Притежавала най-хубавите лозя, обаче жителите на Меерсбург я отбягвали и била много самотна. Предложила им сделка – ще им даде лозята, ако всеки ден по един член на общинския съвет обядва с нея и в неделя я разхожда с каретата. И като се замислили жителите на Меерсбург… Тия от Констанц обаче не чакали и веднага се обявили за съгласни. Какво толкова – една зурла и една гърбица. И ако наистина е била жадна само за компания на обяд и разходка в неделя…
Йохан Йозеф Гаснер – чудо-лечител, гонещ демони и дяволи, а също така лекуващ истерия, подагра и пр. Всички болести идвали от дявола, който правел лоши ветрове. Тези ветрове трябвало да бъдат пропъдени. Излизането от тялото ставало доста шумно. Месмер написал протест, който бил достатъчен, за да изхвърли Гаснер от кръга на общественото внимание.
Ето поне това трябва да се знае, преди да се отиде при Магическата колона. И естествено да не е вече забравил фон Ласберг (дето купил крепостта) и сестрата на жена му Анетте фон Дросте-Хюлзхоф (най-голяма немска поетеса).
И чак тогава може да преживее напълно Магическата колона. Предполагам. Защото аз отидох първо при нея и после разбрах какво съм видяла.
Масмер:
Отдолу в кафеза, подобен на земно кълбо, са онези тримата - астрономът и прочее.
Фон Ласберг:
Това амурче е облечено в подобаваща за Меерсбург броня и напомня за думите на един от епископите на града, който през тринайсти век казал: „Любовта побеждава всичко“. Звучи много мъдро и красиво, но всъщност не се сещам какво би могло да значи, за да е вярно.
По-нататък няма да подсказвам:
Ето го тоя в по-друга снимка:
А сега ето и малко детайли по пропъдените демони:
И гражданите:
А най-отгоре на колоната:
Анетте.
Автор е Петер Ленк. Изобщо не мога да проумея позицията му и отношението му към жителите на Меерсбург - сатирична ли е, нежна ли е, мрази ли ги... Ще се срещна с негово произведение пак - след няколко часа в Констанц. Засега оставам озадачена.
Обаче съм дълбоко впечатлена от чувството за история на жителите на един петхиляден град. Не е нещо ново, че в учиище учим само историята на столиците. А ето пример за това, как всеки жител със своята неповторимост твори история. И не му трябва да ходи в столицата. Тя не му е най-високият връх в кариерата.
Това ми се струва величаво.
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela