Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2013 15:38 - По стълбите на немското величие - 3б
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3430 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.01.2014 12:24


 Ако попаднеш в Меерсбург, без да знаеш нищо за историята му, ще изгубиш много от непосредственото възприятие на видяното.
image

Така не успях да преживея пълната наслада от града и сега се налага да преглеждам снимките и да си ги обяснявам, което не е същото.

През градската врата се попада в Долния град.

 image

 image
Тези детайли по прозорците и в разни ниши ми създават настроение:
image

image

image
Прекрасен площад:
image

Прекрасна сграда ("При мечката"):
image


                                    image

image

image
На вниманието на заинтересованите: защита от гълъби
image
Немска класика:
imageimage

Това съм го снимала заради тавите - нямат заден ръб и са много удобни:
image

Честно казано, сладките им работи не са нещо извънредно.
image

И отново маниашките микро-мебели:

image

image

Има и миниатюрни обувки:
image


Часовниците с кукувиците са явно нещо знаково тук, но ще разочаровам почитателите им - няма да можете да си купите нещо много по-скъпо от 1000 евро. Повечето са около 700:

image


От пристанището се вижда Новият дворец, за който още не знаех, че е Новият дворец. Ясно се виждат и лозята, които преобладават в района.

image
Тук има една закачка с Линдау. Меерсбургци твърдят, че в Линдау си назначили нощна стража, за да подсеща жителите нощем да се обръщат на всеки час, та да не им прогори виното стомасите. Лошо им било виното, демек. А линдауското вино „Трима мъже“ се казвало така, защото били нужни трима мъже, за да се пие: двама държат третия, иначе няма да близне и капка. В близкия до Меерсбург Хагнау пък имало вино „Сълзите на св. Петър“. Понеже като го пил, избягал навън и горко плакал. Такива шегички. Така в Меерсбург подкрепят славата на своето вино. Винарството тук е с традиции от 14 в. Всъщност разцветът на винарството в града се дължи именно на жител на Хагнау, но това някак се споменава по сбитичко и най-накрая.

В Меерсбург естествено има музей на виното, но той ще бъде посетен следващия път по същите причини, по които и музея на хмела в Тетнанг.

Засега ето една снимка от интернет на най-стара на Бодензее преса „Свети дух“, която няколко века чинно е мачкала гроздето с четирите си тона.

 imageimageimage

 На пристанището ще се върна накрая. 

Изкачвайки стълбите (!) 

image

към "горния" град, минахме край детска площадка.

imageimage

image

Показвам я, за да видим и табелката:
image

"Използването на съоръженията става на собствен риск. Родителите отговарят за децата си. Забранено за кучета. Забранено е да се играе футбол".

Един начин да си влезеш вкъщи:

image


Първото, което трябва да се знае за Меерсбург, е КРЕПОСТ.
image

На нея градът дължи не само съществуването си, но и днешния си просперитет.
В интернет могат да се намерят и "по-представителни" снимки, очевидно правени от хора, които през цялото време са знаели какво са снимали:

image

Преди крепостта - воденицата й:
                                       image


image

Тези странни следи в скалите

image

са явно резултат от някакво поверие, което все още не съм изровила. Тука го илюстрираме:

image

Ходят хората и копат с крака меките камъни. Ама защо?

Мосът към крепостта:

                                         image

image


И пак по стълби - нагоре. Покрай воденицата:
image

И така до площада с чешмата:

                                      image
и с мечока, който държи знака на града:
image
Първо се качих (пак по едни стълби)
image
до Новия дворец.

image
Тъй като не разполагах с време, само го погледнах.
image

image
Огледах му и терасата,
image

погледнах и през терасата,
image

image

и хукнах към крепостта.

image

Това е дървен макет, който много малко ми помогна да се ориентирам къде съм препускала. Но все пак е нещо.


Крепостта Меерсбург е изградена през седми век от краля на меровингите Дагоберт, за да пази търговския път за  към Италия. Не е ясно на кого е до тринайсти век, когато става лятна резиденция на епископите от Констанц. Когато Констанц става евангелистки град, изпъдените епископи се нанасят трайно в крепостта Меерсбург. Междувременно наоколо се създава пазар и започва да расте селище. Най-голямата архиепископия по немските земи се ръководи от мъничкия Меерсбург. Епископите са се били вкопчили здраво в крепостта – нито обсади, нито Тридесетгодишната война, нито чумата са могли да ги изчовъркат оттам. Нито пък Реформацията. По онова време дори удавят кмета на града – много да не се мъчи да се еманципира от църквата. През осемнайсти век, същия оня век, през който и в Тетнанг започва строежът на двореца (припомням – от тамошната аристокрация), на епископите вече също им станало непрестижно да се подвизават в крепостта, та си построили и те нов дворец (личи ли си вече какво мисля за тези божии служители, държащи се като владетели?).

През 1838 историкът фон Ласберг купува крепостта от тогава суверенната държава Баден, в чиято собственост тя е попаднала след секуларизацията. Не е лошо да запомним поне замалко името на фон Ласберг. Купува крепостта за 10 000 гулдена (да си спомним за гулдените на Монфортови от по-предния пост), понеже на Баден издръжката й излизала много скъпо и била склонна да я остави на благоволението на ветровете. Фон Ласберг я намерил за най-подходящото място за съхранение на голямата си колекция от средновековни ръкописи. А и му се струвала много подходящо място за живеене. Тук са идвали много учени и писатели, най-известни от които трябва да са ни Братя Грим.След смъртта му я купува друг страстен колекционер и най-големият за времето си хералдик – фон Майерфелз, който докарва 40 вагона предмети. Той основава и музея, с което спасява града. Този музей и виното носят днес основните приходи на гражданите. Наследниците на фон Майерфелз живеят все още в крепостта и се грижат за нея. Затова всяко едно нейно споменаване е придружено с израза "най-старата и днес обитавана крепост". Обаче ми беше много трудно да разгадая този повтарян навсякъде израз. Вметка: пътеводителят, който си купих, чупи всички рекорди по тъпота, несвързаност и налудничава енигматичност.

Имах 30-40 минути, отпуснати ми от останалите незаинтересовани, за да претичам през крепостта. Едва се вместих в един час, при което батерията на фотоапарата ми падна още на входа, така че тук ще направя един бърз преглед със снимки основно от телефона и интернет (и уверявам, че по-пълно събрание няма да се намери другаде в мрежата).

Мостът някога е бил подвижен. Сега не е. Мъжът, който проверява билетите, е съответно облечен.
image

В моя случай е с наметало, а на тази снимка от нета е по-впечатляващ:

image

Детайлче от стълбището:
image

  Още не мога да им схвана представите за нещата, които правят малките пухкави голи дечица.

image

 
Отгоре виси "катранен тиган", служил някога за осветление:
                                   image
Това над кръста не са чанове, а кожени кофи за вода - изискване на тогавашната противопожарна инспекция.
image
А на стената вляво има изображение на "мира в крепостта" - предупреждение за нарушителите на мира:

image

Дюрниц - най-старото помещение в крепостта. Построено е през седми век и на неговия фон подменените през 14 век греди младеят.
                                       image
Било е отопляемо помещение и си има съответно димоотвод. А прозорците, естествено, са без стъкла. През зимата са се затваряли с капаци отвън.
image
Бароково стълбище към палата.
image

image

Тук са се провеждали "балните" танци. В нишите на прозорците има  каменни "седалки", на които са седяли дамите. Непоканените дами нежно били наричани "стенни цветенца".
image
Барокови и ренесансови стаи:
image

image
Детайлче:
image
Кухнята:
image

Тук някъде имало малки съдчета, които се слагали в голям съд и така се готвело на водна баня. Не ги видях.
Ненужното се изсипва много удобно направо оттук.
image

Много удобно е и водата да е ако не В кухнята, то поне ДО нея:

image

Кладенецът е бил около 40 метра дълбок. Сега е само 27 метра.
image
Оръжейната зала
image

От нея се излиза в градината на крепостта, която градина сега е цветна, но се предполага, че предназначението и е било да снабдява крепостта със зеленчуци.

image
И с хубави гледки.
image

Вдъното има помещение с клетки за птици:
image

image

Банята. Баняджията отговарял не само за къпането, но и за здравето (този манекен би трябвало да държи вендуза в ръка), за бръсненето и подстригването. 
image

После внезапно се оказах в стаите на "някоя си" Анетте фон Дросте-Хюлзхоф. 

                                         image

Абсолютно не разбрах защо трябва да ме занимават с нея, те претичах без изобщо да обърна внимание на "стаята, в която е умряла", "работната й стая", още една стая... Съответно горната снимка е от интернет. Долните ги направих аз, но без особен ентусиазъм:

image

image

Постфактум се опитах да науча защо е толкова важно да и гледам стаите. Освен че е от благороднически произход, това се оказа най-голямата немска поетеса, „кралицата на поезията“ както са я наричали. Много неща мога да разбера (като изключим квантите), но не разбирам защо никога не съм чувала това име! А, професори от СУ? Пък казват, че е равна на Шели и Байрон. За които съм чувала.

Анетте фон Дросте-Хюлзхоф е била сестра на жената на фон Ласберг (онзи, който купил крепостта), което обяснява и защо е живяла в нея.
Достатъчно е важна, за да я има на банкнотата от 20 марки:
image

Кухнята на прислугата:

image

А в рубриката "Открийте разликите" две снимки от интернет:
image

image

Имам усещането, че манекените си живеят някакъв таен живот. Нощем.
Относно огнището - с открит огън, но много ергономично са го сложили нависоко. А като регулатор служат вериги и железа със зъбци - качваш и спускаш котлето според нужната температура.

image
Пекарната:
image
Хлябът е бил най-важната храна до към шестнайсти век - падало се е по кило на човек на ден.
image
Тоалетната си има шахта в самата сграда и чак някъде долу се оттича навън.
image
Това вляво от капака е огледало, което показва отдушника. Вероятно прозорецът отзад не е бил достатъчен.

Отбранителните ходове:
                                    image

image
Ковачницата
image

image

Христовия извор
image

Рицарската зала:
                                   image
Сигурно има голямо и непознато за мен очарование да пиеш от това:
image
И да гледаш през прозореца:
                                    image


Грижа за душата:
image

Княжеската зала:
image
Това слънчево и лъчезарно помещение е тъмницата. Затворниците били пускани през тази елегантна "дупка на страха" с въже надолу.
image

По някой път били оставяни да умрат от глад. Тъй като стените са 2 метра дебели, мисля, че това е супер-затворът, от който няма излизане.
image

Конюшнята:
                                    image

Където не са имали макет на кон, са закачили череп за онагледяване.image

И накрая "обобщено" някои от стъпалата, по които минах, разглеждайки крепостта:

image


image


                                    image

Имам смътен спомен, че, тичайки, попаднах в някаква кула, но това със сигурност не е била кулата на Дагоберт - най-високата, най-старата, със съкровищница, стая за мъчения и още разни работи вътре. За да влезеш там, трябва да заплатиш екскурзовод, а за екскурзовод време нямаше.
Ето тука бях:
image

А това са единствените снимки, които намерих в нета от кулата на Дагоберт:
image

image

Да излезем и да се върнем на пристанището (където, всъщност, бях само в началото)

image

image

Патици.
image



Грозните патенца (в началото ми заприличаха на захвърлени парцали)
image


image

image

По мола към Магическата колона.

image

                                     image

Преди да види човек „Магическата колона“ , трябва да е усвоил няколко имена:

Франц Антон Месмер.
image
Немски лекар, който от една страна изследвал влиянието на небесните тела върху здравето, а от друга смятал, че от всеки човек излизат някакви флуиди и взаимодействат с флуидите на другите хора. Създал теорията за „животинския магнетизъм“  и лекувал хора, като някак си им препращал първоначално с магнит, а после с ръка или дори само с поглед своите здрави флуиди. Лекувал неврози, истерии, подагра и какво ли не. Смятат го за предтеча на хипнозата. На мен това много ми прилича на онези нашумели екстрасенси от деветдесетте, които размахваха ръце над телата на хората и правеха нещо с енергиите им. Месмер (роден 1734 на Бодензее в семейство на лесничей)  бил много моден лекар във Виена. Дори Моцарт му е посветил ария. Бил също така и масон. Има една история, че помогнал на едно малко момиче, което си било изгубило зрението, но затова пък свирело гениално на пиано, да прогледне. Прогледнало, обаче спряло да свири на пиано. Родителите прекратили лечението. Момичето ослепяло отново. Само не разбрах, дали пак е просвирило гениално.

Месмер се изселва в Париж, където става все по-богат и прославен сред благородниците. Богатството, казват, му давало възможност да лекува бедните безплатно. Казват, и подчертават, че „така се говорело“.

За теорията му се спорело толкова много, че накрая френският крал се принудил да свика комисия от светила, които да проверят как стоят нещата. И комисията отсякла, че такива флуиди не съществуват.

Месмер напуснал Франция, още повече, че революцията му взела имотите, преселил се на Бодензее и 1815 година умрял в Меерсбург.

 Вероятно в кралската комисия са били и тези хора:

Максимилиан Хел – астроном
image

Ян Ингенхауз – естествоизпитател
image

Антон фон Щрьок - лекар

image

Вероятно са конфликтували с Месмер с променлив успех.


В началото на дванайсти век в Меерсбург живяла благородничката госпожица Ванделгард фон Халтен – гърбава и с лице, приличащо на зурла. Притежавала най-хубавите лозя, обаче жителите на Меерсбург я отбягвали и била много самотна. Предложила им сделка – ще им даде лозята, ако всеки ден по един член на общинския съвет обядва с нея и в неделя я разхожда с каретата. И като се замислили жителите на Меерсбург… Тия от Констанц обаче не чакали и веднага се обявили за съгласни. Какво толкова – една зурла и една гърбица. И ако наистина е била жадна само за компания на обяд и разходка в неделя…

Йохан Йозеф Гаснер – чудо-лечител, гонещ демони и дяволи, а също така лекуващ истерия, подагра и пр. Всички болести идвали от дявола, който правел лоши ветрове. Тези ветрове трябвало да бъдат пропъдени. Излизането от тялото ставало доста шумно. Месмер написал протест, който бил достатъчен, за да изхвърли Гаснер от кръга на общественото внимание.

Ето поне това трябва да се знае, преди да се отиде при Магическата колона. И естествено да не е вече забравил фон Ласберг (дето купил крепостта) и сестрата на жена му Анетте фон Дросте-Хюлзхоф (най-голяма немска поетеса).

И чак тогава може да преживее напълно Магическата колона. Предполагам. Защото аз отидох първо при нея и после разбрах какво съм видяла.

image

 


Масмер:
image

Отдолу в кафеза, подобен на земно кълбо, са онези тримата - астрономът и прочее.
image

image

Фон Ласберг:
image

image

Това амурче е облечено в подобаваща за Меерсбург броня и напомня за думите на един от епископите на града, който през тринайсти век казал: „Любовта побеждава всичко“. Звучи много мъдро и красиво, но всъщност не се сещам какво би могло да значи, за да е вярно.
По-нататък няма да подсказвам:

                                         
image

image

Ето го тоя в по-друга снимка:

image
А сега ето и малко детайли по пропъдените демони:
image

                                    
image

И гражданите:
image

А най-отгоре на колоната:

image

Анетте.

Автор е Петер Ленк. Изобщо не мога да проумея позицията му и отношението му към жителите на Меерсбург - сатирична ли е, нежна ли е, мрази ли ги... Ще се срещна с негово произведение пак - след няколко часа в Констанц. Засега оставам озадачена.

Обаче съм дълбоко впечатлена от чувството за история на жителите на един петхиляден град. Не е нещо ново, че в учиище учим само историята на столиците. А ето пример за това, как всеки жител със своята неповторимост твори история. И не му трябва да ходи в столицата. Тя не му е най-високият връх в кариерата.

Това ми се струва величаво.




Тагове:   меерсбург,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1816437
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031