10.09.2013 -Щайнхаузен
Щайнхаузен е СЕЛО. Толкова малко, че трудно се намира в гугъла и уикипедията, според която има 300 (словом: триста!) жители.  



Тук се намира най-красивата селска църква в света. Не знам каква е тази класация. Може и да не е класация, а просто единодушие.
Строена е естествено по същото време, по което и всички други барокови великолепия, през които минах. Удивително е как в района на Бодензее са се намерили толкова много талантливи творци, създаващи дълговечни сгради. Натрапва ми се съпоставката с гроздовете висящи и талазите пълзящи по нашите еднодневки "майстори". А бургазките (гневно, зачервено, пръскащо се от ярост личице) дори успяха да съсипят базиликата "Свети Кирил и Методий". Как пък така на щайнхаузенци не им е дошло на ум да си изкопаят паркинг под църквата? Глупави хора!

Отвън погледната, църкава поне на мен ми обещаваше някакви правоъгълни кораби като във всички други църкви и катедрали, в които съм влизала. Не че съм веща в църковната архитектура, но дотолкова ми е направило впечатление.





Преди да влезем - малко фейс контрол:


И сега вътре:

Никакви такива кораби. Овал:





Ревностен абат организирал строежа на църквата в началото на осемнайсти век. Само за пет години. Преди това на мястото няколко века имало малка църква, която не можела да побере тълпите поклонници, стичащи се насам към изображението на Богородица, което още си е в олтара.


Не разбрах кое е това свято изображение. Подозирам, че е това:


но няма как да бъда сигурна. Ако е тя - то е поне от тринайсти век. 
Орган естествено:

Колони!









Удивително съчетание на религиозност и практичност:

Под седалката се вижда печката. Кукички за багажа и загадъчна халка в началото на всеки ред.
Като се принизихме толкова да кажа, че първата ми мисъл при тази фреска беше:


"Тоя отпред с червените дрехи не внимава, а си джитка на айфона."
Нека учителското в мен замре! И циникът също!
Да се върнем към изкуството.






Тези прозорци се виждат лошо срещу светлината.


И много лошо се фотографират. Така че шансът да се забележат между флоралните мотиви разните животни, птици и насекоми е нищожен - освен ако някой не ви обърне внимание.
Бръмбар-рогач:

Сврака:

Кълвач:


Катеричка:


И като съм израснала с разни приказки за Заю Баю и Катеричка Рунтавелка, може би малко се умилявам докато ги разглеждам. Отделно ми е симпатичен табиетлъкът на строителя, който ги правел вкъщи през зимните месеци с цялото си семейство (това последното го научих после, така че не ме е умилявало). Обаче какво се оказва? Защо били наслагани по две на всеки от множеството прозорци? Излезе, че не трябвало да се разнежвам. Вероятно символизирали злото, което напирало да влезе в сакралното помещение, но било отбивано от Мария, светците и 365 ангели.
Ангели със сигурност има много:
                                   
                                                                                                        

Ето как обясняват наличието на кукувичето, което бива хранено от друга птица. 


Кукувицата снася яйцето си в чуждо гнездо, защото (и това според орнитолозите!) човката й била твърде голяма, за да му носи малка по размери храна. Аз лично смятам, че въпросната кукувица е можела да си реши проблема както го правят останалите хиляди видове, а не да нахитрява толкова, но никой не ме пита. Та защо кукувицата е в храма? За олицетворение. Така и Господ избрал Мария, за да роди и отгледа сина му. А? Доста ми се е отдалечило мисленето от това на средновековния човек. И не казвам, че е за хубаво.

А ето нещо по-просто. Мария отива при Елисавета, която също е бременна (с Йоан Кръстител) и Елисавета казва:  "...щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми". Фреската, изобразяваща срещата, е на тавана над прозореца.

А от двете страни на прозореца:

Скакалецът е с цвета на дрехите на Елисавета. На български глаголът е "проигра", обаче на немски е "hьpfte" (подСКОЧи), а СКАКалец е "Grashьpfer", но ние и без това разбрахме логиката. А паякът-кръстоносец.... е КРЪСТоносец. 
Все пак нещата ми се виждат доста оплетени.

Да погледнем и СЕЛОТО:











Навсякъде, където тече вода, има специални табелки, указващи дали става за пиене. В случая - не.

Дори когато една къща не е чак толкова впечатляваща, намират начин да й направят нещо симпатично:



Къщата вляво е поклоннически музей. Вдясно не знам какво е,


но ето й вратата:


Удивителното на тази сграда, на която пише "Кметство" е, че е олющена. Това е единствената олющена сграда, която срещнах по пътя си. В едно от помещенията имаше свещеник, с който учтиво се поздравихме.



Сградата се намира до църквата и до гробището, което е не по-малко забележително.
Така се отваря вратата му:

Какво да коментирам? То си е ясно:



Нали виждате лейките на заден план?


Гробовете са много индивидуални и сигурно в тяхната знакова система издават материалното състояние на наследниците, но аз тези знаци не ги разчетох.


                                               
Отпред вдясно винаги има аранжирана кутийка, от която стърчат странни телени дръжки.
                                               
И като си позволих да отворя едната...

Росица твърди, че това били четки, с които се пръска светена вода. Ама четките изглеждат много зле. Повече приличат на такива за почистване. Обаче пък кутийките са много представителни и на много представително място... Не знам.
Но понеже намекнах нещо за четките, искам да покажа и това:

Пак повтарям, това е село. СЕЛО! Това е неговата обществена тоалетна:



А от тоалетната да преминем плавно към политиката. Тъй като предстояха избори - имаше и предизборна агитация:

                                    
Няма да снимам всички срещнати неща, за да защитя твърдението си, че до едно приличаха на това по размер и убраност. И край магистралите нямаше нито една зурла, която да ми се блещи от десет квадратни метра и да ме сочи с пръст.

Да се върнем в красивата действителност. Малка къщичка:


Както вече съм показвала, къщите често си имат надписи (не със спрей):

Горният гласи: "Пътят към извора върви срещу течението". Вижда ми се твърде борбен за бюргерите. Затова ще завърша с друг, в рими:


Стоя тук в нова украса, като свидетел на стари времена, искам да бъда украшение за селото, хер, пази ме от всички страни.
Буквално и без рими. Нещо такова. 

по принцип мисля позитивно, както много добре знаеш, но в момента ми се въртят кофти мисли по отношение на ВИАС...

- с мед да го намажеш! Сега се сещам - една лъжица мед разваля ли катрана?