Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2013 15:11 - По стълбите на немското величие 4б
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 4563 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 27.01.2014 12:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
10.09.2013 - Улм

image

Понеже човек си е мярка за всичко, в Улм ще се занимавам изключително със себе си.

1. Имам страх от високото. В смисъл, че ми се подгъват краката, облива ме студена пот, започва да ми се гади и политам веднага надолу (бих полетяла, ако няма нещо да ме спре; за щастие досега все е имало)
2. Винаги ми е тясно. А когато е наистина тясно - много се изнервям.
3. Още повече се изнервям, ако трябва да се отърквам о хора.
4. Тежа точно два пъти повече, отколкото е препоръчителното.
5. Физическите монотонни движения ме отегчават до смърт. Едно такова нещо са стълбите. Направо се подтискам от скука.
6. Много мразим да ме юркат.

Предупредих, че ще се занимавам изключително със себе си.

И сега се пита: след всички тези изброени точки аз замислих ли се, когато се оказах пред катедралата в Улм? Въобще мина ли ми през ум да се замислям? Абсолютно не. Направо както си вървях по площада, със същата отмерена крачка влязох вътре и тръгнах да се изкачвам по стълбите, без изобщо да имам представа, че вървя към ей онази площадчица там най-горе.


                                          image
Не мога да се сдържа от една вметка. Ето така изглежда най-голямата протестантска катедрала без палатките за политическа агитация на СПД:

image
    Усеща ли се разликата? Въздържам се сега от излияния какво мисля за хората, които не разбират, че околното пространство е част от сградата и че има сгради, върху които не бива да се извършват посегателства. В частност предлагам архитектите, които позволиха на метри от сградата на земеделското ни министерство да се издига каквото и да е, не само да бъдат лишени от дипломи, ами и да горят в ада. Но това е мъничко отклонение.


Да се върнем на мисленето дали да се качиш на 141 от общо 161,53  метра, ползвайки предназначените за целта 768 стъпала.  Ако ще мислиш, докато вървиш, ето тук или спираш да вървиш, или спираш да мислиш:     
                                        image
После почват стълби и коридори.
                                       image

                                       image

Коридорите са малко. Преобладават стълбите. Стълбищата макар и леко, но ми стягаха в плещите. Самото изкачване представлява виене около себе си във възходяща посока. Подчертавам: БЪРЗО виене около себе си. Защото отзад тичат млади сили с бодри мускули и неограничен обем на белите дробове. Както и със сърца като мотори. А място за разминаване няма. Почти няма. 768 стъпала не са повече от шипченските, нито 141 метра са кой знае какво, ако всичко това не се случваше отвесно. Отвесно!
Чак към финала установих, че доброто разминаване не се прави така:
image
Трябва да прегърнеш колоната по средата, крепейки се с пръстенцата си на най-тясната част на стъпалата, за да могат другите да се промушат край теб без да си свалят раниците. Те въобще нямаха намерение да ги свалят, с което се изравнявахме по обем.
Забравих да спомена и екстрата на преструващия се на ураган вятър, често примесен с капки дъжд, който не се затрудняваше да ми отвява главата в тази ажурност:

image

Добре че бяха решетките и мрежите по прозорците - да има къде да се държа, защото иначе по стените щяха да останат бразди от ноктите ми.
Все пак денят беше работен, малко хора се катереха, та имах възможност да поспирам за някоя и друга секунда и да се чудя ако пукна как ще ме свалят по този нащърбен от стъпала кюнец. Много щях да ги затрудня спасителите. Това наистина беше огромна борба на волята. Връщам се. Да, бе! Кога друг път ще дойдеш в Улм. Не мога повече! И още някакви идиоти припкат нагоре. Да се отъркаме приветливо! Дишане. Няма въздух. Сърцето е в ушите. Мамка ти!  А иначе в час дуднеше: "В Улм се намира най-високата църковна кула в света". И много добре знаеше, че на учениците не им пука. И на теб не ти пукаше! Е сега видя ли я най-високата кула. Айде пак да се отъркаме! До къде съм стигнала? Няма ли край? Няма ли край?
Въпреки периодичните отърквания - върховно отчаяние и върховна самота. Сама със себе си. Да продължа или да се върна? Сега! Сега! Продължавам!
А през прозорците - изроди:
                                   

image

image
Усмирителна мрежичка:
image
Този просто ме влуди. Стърчи над бездната от векове и се смее. Истерик!
image
Първата площадка. На нея ме чакаше морална подкрепа.

image

Истината е, че съм взела разстоянието за десет минути (за колкото спринтьорите от ютюб взимат цялата кула). Най-дългите и мъчителни десет минути.
Това е втората площадка (най-дългите и мъчителни седем минути):

                                          image
Но тази беше луксозно широка, празна и на всичкото отгоре със зала с репродукции на храмовете из Европа. Всъщност - на всичкото отгоре - с пейки.
image
Привет на Щефанс Дом, на чиято кула се качих с асансьор!
                                            image
В средата през стъкло могат да се видят камбаните:
image
Не е за вярване, че при това изпитание на някого ще му се прище да се занимава с този автомат за правене на сувенири.
                                         image
                  Автомат е силно казано. Механично устройство. Пъхаш в един улей едно евро.
image
Пъхаш в друг улей 5 цента.
imageНамираш в себе си или в някого другиго сила да върти ръчката:                

                                       image
И получаваш спомен:
image
 Добре, точно този спомен не е от Улм, но другият изглежда по същия начин.
На гърба много ясно личи произходът му:

image
                                   
Дали не се преследва от закона това унищожаване на пари?
Както и да е. Поех си дъх и продължих нагоре. Чувствах се обречена. Няма да се учудя, ако се окаже, че не са преброили съвсем точно стъпалата.
И пак стигнах площадка.
И пак не беше последната. Не знам колко време ми трябваше, защото минутите ги отчитам по данните от снимките, а там има и спирания за правенето им. Но пак едно субективно безкрайно време.
Ето я предстоящата най-прекрасна част:


image
Най-тясната. Най-отвесната.
image

А ето я и крайната площадка.
                                    image
 
Намерих в нета една снимка, която показва, че някои хора имат възможност да се качат и по-нагоре:
image

Добре че не се числя към тези хора. Бях стигнала моя връх.
Да не си помисли някой, че съм викала "Ура"? Нищо подобно. Сега предстоеше всичкото това наобратно. Затова не сияя.
image
Малко погледи от различните площадки на слизане:
image
Дворът на полицията:
image
Други покриви:
image

image

image
Дунав!
image

Някои от стълбищата са предназначени само за слизане. Други - само за качване. Коя за какво е беше обозначено еднозначно - на два езика и с картинка.
image
Естествено, че, докато слизах по еднопосочните стълбища, насреща ми припкаха стогодишни жилави старци с велосипедни каски и клинчета, с големи раници на гърба, с френдли изражения и радостни възгласи: "О, пак съм объркал стълбищата". ПАК! На тях това им е вероятно ежедневният джогинг. А за мен беше най-голямото надвиване над себе си,което някога съм правила. Затова казвам, че този ден аз съм си по-важна от Улм.

Катедралата... Добре де, внушителна е.
image
Не ми е ясно защо съм поставила ударението върху табелката, а не върху онези двамата на заден план:
image

Няма два еднакви детайла. В това число и под седалките:

image

image

image
"... – с добрым утром, Бах!- говорит Бог,
– с добрым утром, Бог!- говорит Бах..."         (А. Галич)

За изработването на една такава еднометрова фиала са необходими 230 часа работа (има работилница, която се грижи за поддръжката на катедралата).

image

А фиалите са безброй, много по-високи и много по-сложни:


                                    image

image
И разни животни:
image

image

image
И не само животни:
image
Много е кофти да си църква в подножието на катедралата. Колкото и джиджафки да си набучиш.
image

Малко улмско настроение:
image

image

image

Витрини:
image

image
Прозорци:
image
Както вече имах повод да кажа, тиквите са на почит:
image
Залагам, че тази тясна крива къща е най-късно от петнайсти век.
image
Тясна права уличка.
image
Месарската кула.
image
Малко прилича на охлюв.
image
Градската стена:
image
Така изглежда рекичката Дунав тук:
image
И по нея плават разни ентусиасти.
image
Лебед да си в Дунав.
image

image
В краен случай - патица.
image

Така и така стана дума за птици, не мога да подмина Улмското врабче.
Докато улмчани строяли катедралата, им възникнал проблемът как да вкарат вътре една много дълга греда. Не минавала през вратата. И докато се тюхкали, видяли как едно врабче си вкарва в гнездото една сламка - завърта я надълго. И те направили като него, вкарали гредата и много го зауважавали. При направеното проучване 70% от слушателите на тази легенда спонтанно възкликнаха, че улмчани са били много глупави. Аз обаче бих добавила - глупави, ама обучаеми. Ето го сега така възпятото врабче:
image

Не е ли много върло за врабче? Ами защото не е врабче, а е гълъб с маслинова клонка в човката. Онзи, от Ноевия ковчег. Богатите жители на Улм събрали пари за направата му. Това станало относително скоро - 1858. Целта била да се замени някакъв друг пра-гълъб, който се разпадал. Новият гълъб се получил мъничък и понеже се намирал високо на главната кула, отдолу приличал на врабче. И така възникнал майтапът. За чувството за хумор на немците всички проявяват много чувство за хумор, така че аз ще си го спестя.
Та този гълъб (от снимката) след трийсет години бил свален, за да се предпази от разруха и на негово място бил сложен друг, меден, първоначално дори позлатен. Не го видях. Очаквам да възникне легенда за мухата.

Врабчето сега е неофициалният герб на града.
image


                                       image

                                       image

Спирам, защото колекцията ще набъбне неимоверно.
Само още едни истински (в играта "Открий врабчето"):
image

През града минават разни канали, чиито имена не разбрах, но сигурно е романтично да си имаш тераска над водата.

image
Иначе вътре има характерните отпадъци
image
и ... пъстърва. Поне прилича на пъстърва. А казват, че обичала кристално чиста вода.
image

image
Статуя на свинска сделка на Свинския пазар.
image
За доволните, че са научили немски - първото изречение тук:
image
Тази снимка не е моя и не съм видяла скулптурата, но - за обща култура.
image
   А тази снимка ми се получи точно така от асансьора на паркинга. Ако си бяха измили стъклата, щеше да е съвършена.image

Ето, преодолях си гордото его и обърнах внимание на нещо друго освен на себе си. Което е втората ми победа над мене си, свързана с Улм.


Тагове:   Улм,


Гласувай:
5
0



1. martiniki - вървя аз по стъпките ти, бая катерене беше...:)
06.11.2013 15:23
тъкмо шест!
цитирай
2. kolchakova - Малко нещо съм изглупяла
06.11.2013 16:13
От високото ще да е. Какво означава "Тъкмо шест"?
цитирай
3. martiniki - :))
06.11.2013 16:59
врабчета!
цитирай
4. kolchakova - Хм,
06.11.2013 17:04
според мен са седем ;)
цитирай
5. martiniki - ахам
06.11.2013 19:20
една главичка съм пропуснала сякаш:)
цитирай
6. rummi - вече съм изкушена
10.11.2013 15:00
даже и немски да науча. търся си курс ;-).
цитирай
7. kolchakova - Следвай примера на Пипи
11.11.2013 09:19
и стани курсотърсач. Намери своя СПУНК!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445834
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930