Постинг
06.11.2013 15:11 -
По стълбите на немското величие 4б
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 5605 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2014 12:04
Прочетен: 5605 Коментари: 7 Гласове:
5
Последна промяна: 27.01.2014 12:04
10.09.2013 - Улм
Понеже човек си е мярка за всичко, в Улм ще се занимавам изключително със себе си.
1. Имам страх от високото. В смисъл, че ми се подгъват краката, облива ме студена пот, започва да ми се гади и политам веднага надолу (бих полетяла, ако няма нещо да ме спре; за щастие досега все е имало)
2. Винаги ми е тясно. А когато е наистина тясно - много се изнервям.
3. Още повече се изнервям, ако трябва да се отърквам о хора.
4. Тежа точно два пъти повече, отколкото е препоръчителното.
5. Физическите монотонни движения ме отегчават до смърт. Едно такова нещо са стълбите. Направо се подтискам от скука.
6. Много мразим да ме юркат.
Предупредих, че ще се занимавам изключително със себе си.
И сега се пита: след всички тези изброени точки аз замислих ли се, когато се оказах пред катедралата в Улм? Въобще мина ли ми през ум да се замислям? Абсолютно не. Направо както си вървях по площада, със същата отмерена крачка влязох вътре и тръгнах да се изкачвам по стълбите, без изобщо да имам представа, че вървя към ей онази площадчица там най-горе.
Не мога да се сдържа от една вметка. Ето така изглежда най-голямата протестантска катедрала без палатките за политическа агитация на СПД:
Усеща ли се разликата? Въздържам се сега от излияния какво мисля за хората, които не разбират, че околното пространство е част от сградата и че има сгради, върху които не бива да се извършват посегателства. В частност предлагам архитектите, които позволиха на метри от сградата на земеделското ни министерство да се издига каквото и да е, не само да бъдат лишени от дипломи, ами и да горят в ада. Но това е мъничко отклонение.
Да се върнем на мисленето дали да се качиш на 141 от общо 161,53 метра, ползвайки предназначените за целта 768 стъпала. Ако ще мислиш, докато вървиш, ето тук или спираш да вървиш, или спираш да мислиш:
После почват стълби и коридори.
Коридорите са малко. Преобладават стълбите. Стълбищата макар и леко, но ми стягаха в плещите. Самото изкачване представлява виене около себе си във възходяща посока. Подчертавам: БЪРЗО виене около себе си. Защото отзад тичат млади сили с бодри мускули и неограничен обем на белите дробове. Както и със сърца като мотори. А място за разминаване няма. Почти няма. 768 стъпала не са повече от шипченските, нито 141 метра са кой знае какво, ако всичко това не се случваше отвесно. Отвесно!
Чак към финала установих, че доброто разминаване не се прави така:
Трябва да прегърнеш колоната по средата, крепейки се с пръстенцата си на най-тясната част на стъпалата, за да могат другите да се промушат край теб без да си свалят раниците. Те въобще нямаха намерение да ги свалят, с което се изравнявахме по обем.
Забравих да спомена и екстрата на преструващия се на ураган вятър, често примесен с капки дъжд, който не се затрудняваше да ми отвява главата в тази ажурност:
Добре че бяха решетките и мрежите по прозорците - да има къде да се държа, защото иначе по стените щяха да останат бразди от ноктите ми.
Все пак денят беше работен, малко хора се катереха, та имах възможност да поспирам за някоя и друга секунда и да се чудя ако пукна как ще ме свалят по този нащърбен от стъпала кюнец. Много щях да ги затрудня спасителите. Това наистина беше огромна борба на волята. Връщам се. Да, бе! Кога друг път ще дойдеш в Улм. Не мога повече! И още някакви идиоти припкат нагоре. Да се отъркаме приветливо! Дишане. Няма въздух. Сърцето е в ушите. Мамка ти! А иначе в час дуднеше: "В Улм се намира най-високата църковна кула в света". И много добре знаеше, че на учениците не им пука. И на теб не ти пукаше! Е сега видя ли я най-високата кула. Айде пак да се отъркаме! До къде съм стигнала? Няма ли край? Няма ли край?
Въпреки периодичните отърквания - върховно отчаяние и върховна самота. Сама със себе си. Да продължа или да се върна? Сега! Сега! Продължавам!
А през прозорците - изроди:
Усмирителна мрежичка:
Този просто ме влуди. Стърчи над бездната от векове и се смее. Истерик!
Първата площадка. На нея ме чакаше морална подкрепа.
Истината е, че съм взела разстоянието за десет минути (за колкото спринтьорите от ютюб взимат цялата кула). Най-дългите и мъчителни десет минути.
Това е втората площадка (най-дългите и мъчителни седем минути):
Но тази беше луксозно широка, празна и на всичкото отгоре със зала с репродукции на храмовете из Европа. Всъщност - на всичкото отгоре - с пейки.
Привет на Щефанс Дом, на чиято кула се качих с асансьор!
В средата през стъкло могат да се видят камбаните:
Не е за вярване, че при това изпитание на някого ще му се прище да се занимава с този автомат за правене на сувенири.
Автомат е силно казано. Механично устройство. Пъхаш в един улей едно евро.
Пъхаш в друг улей 5 цента.
Намираш в себе си или в някого другиго сила да върти ръчката:
И получаваш спомен:
Добре, точно този спомен не е от Улм, но другият изглежда по същия начин.
На гърба много ясно личи произходът му:
Дали не се преследва от закона това унищожаване на пари?
Както и да е. Поех си дъх и продължих нагоре. Чувствах се обречена. Няма да се учудя, ако се окаже, че не са преброили съвсем точно стъпалата.
И пак стигнах площадка.
И пак не беше последната. Не знам колко време ми трябваше, защото минутите ги отчитам по данните от снимките, а там има и спирания за правенето им. Но пак едно субективно безкрайно време.
Ето я предстоящата най-прекрасна част:
Най-тясната. Най-отвесната.
А ето я и крайната площадка.
Намерих в нета една снимка, която показва, че някои хора имат възможност да се качат и по-нагоре:
Добре че не се числя към тези хора. Бях стигнала моя връх.
Да не си помисли някой, че съм викала "Ура"? Нищо подобно. Сега предстоеше всичкото това наобратно. Затова не сияя.
Малко погледи от различните площадки на слизане:
Дворът на полицията:
Други покриви:
Дунав!
Някои от стълбищата са предназначени само за слизане. Други - само за качване. Коя за какво е беше обозначено еднозначно - на два езика и с картинка.
Естествено, че, докато слизах по еднопосочните стълбища, насреща ми припкаха стогодишни жилави старци с велосипедни каски и клинчета, с големи раници на гърба, с френдли изражения и радостни възгласи: "О, пак съм объркал стълбищата". ПАК! На тях това им е вероятно ежедневният джогинг. А за мен беше най-голямото надвиване над себе си,което някога съм правила. Затова казвам, че този ден аз съм си по-важна от Улм.
Катедралата... Добре де, внушителна е.
Не ми е ясно защо съм поставила ударението върху табелката, а не върху онези двамата на заден план:
Няма два еднакви детайла. В това число и под седалките:
"... – с добрым утром, Бах!- говорит Бог,
– с добрым утром, Бог!- говорит Бах..." (А. Галич)
За изработването на една такава еднометрова фиала са необходими 230 часа работа (има работилница, която се грижи за поддръжката на катедралата).
А фиалите са безброй, много по-високи и много по-сложни:
И разни животни:
И не само животни:
Много е кофти да си църква в подножието на катедралата. Колкото и джиджафки да си набучиш.
Малко улмско настроение:
Витрини:
Прозорци:
Както вече имах повод да кажа, тиквите са на почит:
Залагам, че тази тясна крива къща е най-късно от петнайсти век.
Тясна права уличка.
Месарската кула.
Малко прилича на охлюв.
Градската стена:
Така изглежда рекичката Дунав тук:
И по нея плават разни ентусиасти.
Лебед да си в Дунав.
В краен случай - патица.
Така и така стана дума за птици, не мога да подмина Улмското врабче.
Докато улмчани строяли катедралата, им възникнал проблемът как да вкарат вътре една много дълга греда. Не минавала през вратата. И докато се тюхкали, видяли как едно врабче си вкарва в гнездото една сламка - завърта я надълго. И те направили като него, вкарали гредата и много го зауважавали. При направеното проучване 70% от слушателите на тази легенда спонтанно възкликнаха, че улмчани са били много глупави. Аз обаче бих добавила - глупави, ама обучаеми. Ето го сега така възпятото врабче:
Не е ли много върло за врабче? Ами защото не е врабче, а е гълъб с маслинова клонка в човката. Онзи, от Ноевия ковчег. Богатите жители на Улм събрали пари за направата му. Това станало относително скоро - 1858. Целта била да се замени някакъв друг пра-гълъб, който се разпадал. Новият гълъб се получил мъничък и понеже се намирал високо на главната кула, отдолу приличал на врабче. И така възникнал майтапът. За чувството за хумор на немците всички проявяват много чувство за хумор, така че аз ще си го спестя.
Та този гълъб (от снимката) след трийсет години бил свален, за да се предпази от разруха и на негово място бил сложен друг, меден, първоначално дори позлатен. Не го видях. Очаквам да възникне легенда за мухата.
Врабчето сега е неофициалният герб на града.
Спирам, защото колекцията ще набъбне неимоверно.
Само още едни истински (в играта "Открий врабчето"):
През града минават разни канали, чиито имена не разбрах, но сигурно е романтично да си имаш тераска над водата.
Иначе вътре има характерните отпадъци
и ... пъстърва. Поне прилича на пъстърва. А казват, че обичала кристално чиста вода.
Статуя на свинска сделка на Свинския пазар.
За доволните, че са научили немски - първото изречение тук:
Тази снимка не е моя и не съм видяла скулптурата, но - за обща култура.
А тази снимка ми се получи точно така от асансьора на паркинга. Ако си бяха измили стъклата, щеше да е съвършена.
Ето, преодолях си гордото его и обърнах внимание на нещо друго освен на себе си. Което е втората ми победа над мене си, свързана с Улм.
Понеже човек си е мярка за всичко, в Улм ще се занимавам изключително със себе си.
1. Имам страх от високото. В смисъл, че ми се подгъват краката, облива ме студена пот, започва да ми се гади и политам веднага надолу (бих полетяла, ако няма нещо да ме спре; за щастие досега все е имало)
2. Винаги ми е тясно. А когато е наистина тясно - много се изнервям.
3. Още повече се изнервям, ако трябва да се отърквам о хора.
4. Тежа точно два пъти повече, отколкото е препоръчителното.
5. Физическите монотонни движения ме отегчават до смърт. Едно такова нещо са стълбите. Направо се подтискам от скука.
6. Много мразим да ме юркат.
Предупредих, че ще се занимавам изключително със себе си.
И сега се пита: след всички тези изброени точки аз замислих ли се, когато се оказах пред катедралата в Улм? Въобще мина ли ми през ум да се замислям? Абсолютно не. Направо както си вървях по площада, със същата отмерена крачка влязох вътре и тръгнах да се изкачвам по стълбите, без изобщо да имам представа, че вървя към ей онази площадчица там най-горе.
Не мога да се сдържа от една вметка. Ето така изглежда най-голямата протестантска катедрала без палатките за политическа агитация на СПД:
Усеща ли се разликата? Въздържам се сега от излияния какво мисля за хората, които не разбират, че околното пространство е част от сградата и че има сгради, върху които не бива да се извършват посегателства. В частност предлагам архитектите, които позволиха на метри от сградата на земеделското ни министерство да се издига каквото и да е, не само да бъдат лишени от дипломи, ами и да горят в ада. Но това е мъничко отклонение.
Да се върнем на мисленето дали да се качиш на 141 от общо 161,53 метра, ползвайки предназначените за целта 768 стъпала. Ако ще мислиш, докато вървиш, ето тук или спираш да вървиш, или спираш да мислиш:
После почват стълби и коридори.
Коридорите са малко. Преобладават стълбите. Стълбищата макар и леко, но ми стягаха в плещите. Самото изкачване представлява виене около себе си във възходяща посока. Подчертавам: БЪРЗО виене около себе си. Защото отзад тичат млади сили с бодри мускули и неограничен обем на белите дробове. Както и със сърца като мотори. А място за разминаване няма. Почти няма. 768 стъпала не са повече от шипченските, нито 141 метра са кой знае какво, ако всичко това не се случваше отвесно. Отвесно!
Чак към финала установих, че доброто разминаване не се прави така:
Трябва да прегърнеш колоната по средата, крепейки се с пръстенцата си на най-тясната част на стъпалата, за да могат другите да се промушат край теб без да си свалят раниците. Те въобще нямаха намерение да ги свалят, с което се изравнявахме по обем.
Забравих да спомена и екстрата на преструващия се на ураган вятър, често примесен с капки дъжд, който не се затрудняваше да ми отвява главата в тази ажурност:
Добре че бяха решетките и мрежите по прозорците - да има къде да се държа, защото иначе по стените щяха да останат бразди от ноктите ми.
Все пак денят беше работен, малко хора се катереха, та имах възможност да поспирам за някоя и друга секунда и да се чудя ако пукна как ще ме свалят по този нащърбен от стъпала кюнец. Много щях да ги затрудня спасителите. Това наистина беше огромна борба на волята. Връщам се. Да, бе! Кога друг път ще дойдеш в Улм. Не мога повече! И още някакви идиоти припкат нагоре. Да се отъркаме приветливо! Дишане. Няма въздух. Сърцето е в ушите. Мамка ти! А иначе в час дуднеше: "В Улм се намира най-високата църковна кула в света". И много добре знаеше, че на учениците не им пука. И на теб не ти пукаше! Е сега видя ли я най-високата кула. Айде пак да се отъркаме! До къде съм стигнала? Няма ли край? Няма ли край?
Въпреки периодичните отърквания - върховно отчаяние и върховна самота. Сама със себе си. Да продължа или да се върна? Сега! Сега! Продължавам!
А през прозорците - изроди:
Усмирителна мрежичка:
Този просто ме влуди. Стърчи над бездната от векове и се смее. Истерик!
Първата площадка. На нея ме чакаше морална подкрепа.
Истината е, че съм взела разстоянието за десет минути (за колкото спринтьорите от ютюб взимат цялата кула). Най-дългите и мъчителни десет минути.
Това е втората площадка (най-дългите и мъчителни седем минути):
Но тази беше луксозно широка, празна и на всичкото отгоре със зала с репродукции на храмовете из Европа. Всъщност - на всичкото отгоре - с пейки.
Привет на Щефанс Дом, на чиято кула се качих с асансьор!
В средата през стъкло могат да се видят камбаните:
Не е за вярване, че при това изпитание на някого ще му се прище да се занимава с този автомат за правене на сувенири.
Автомат е силно казано. Механично устройство. Пъхаш в един улей едно евро.
Пъхаш в друг улей 5 цента.
Намираш в себе си или в някого другиго сила да върти ръчката:
И получаваш спомен:
Добре, точно този спомен не е от Улм, но другият изглежда по същия начин.
На гърба много ясно личи произходът му:
Дали не се преследва от закона това унищожаване на пари?
Както и да е. Поех си дъх и продължих нагоре. Чувствах се обречена. Няма да се учудя, ако се окаже, че не са преброили съвсем точно стъпалата.
И пак стигнах площадка.
И пак не беше последната. Не знам колко време ми трябваше, защото минутите ги отчитам по данните от снимките, а там има и спирания за правенето им. Но пак едно субективно безкрайно време.
Ето я предстоящата най-прекрасна част:
Най-тясната. Най-отвесната.
А ето я и крайната площадка.
Намерих в нета една снимка, която показва, че някои хора имат възможност да се качат и по-нагоре:
Добре че не се числя към тези хора. Бях стигнала моя връх.
Да не си помисли някой, че съм викала "Ура"? Нищо подобно. Сега предстоеше всичкото това наобратно. Затова не сияя.
Малко погледи от различните площадки на слизане:
Дворът на полицията:
Други покриви:
Дунав!
Някои от стълбищата са предназначени само за слизане. Други - само за качване. Коя за какво е беше обозначено еднозначно - на два езика и с картинка.
Естествено, че, докато слизах по еднопосочните стълбища, насреща ми припкаха стогодишни жилави старци с велосипедни каски и клинчета, с големи раници на гърба, с френдли изражения и радостни възгласи: "О, пак съм объркал стълбищата". ПАК! На тях това им е вероятно ежедневният джогинг. А за мен беше най-голямото надвиване над себе си,което някога съм правила. Затова казвам, че този ден аз съм си по-важна от Улм.
Катедралата... Добре де, внушителна е.
Не ми е ясно защо съм поставила ударението върху табелката, а не върху онези двамата на заден план:
Няма два еднакви детайла. В това число и под седалките:
"... – с добрым утром, Бах!- говорит Бог,
– с добрым утром, Бог!- говорит Бах..." (А. Галич)
За изработването на една такава еднометрова фиала са необходими 230 часа работа (има работилница, която се грижи за поддръжката на катедралата).
А фиалите са безброй, много по-високи и много по-сложни:
И разни животни:
И не само животни:
Много е кофти да си църква в подножието на катедралата. Колкото и джиджафки да си набучиш.
Малко улмско настроение:
Витрини:
Прозорци:
Както вече имах повод да кажа, тиквите са на почит:
Залагам, че тази тясна крива къща е най-късно от петнайсти век.
Тясна права уличка.
Месарската кула.
Малко прилича на охлюв.
Градската стена:
Така изглежда рекичката Дунав тук:
И по нея плават разни ентусиасти.
Лебед да си в Дунав.
В краен случай - патица.
Така и така стана дума за птици, не мога да подмина Улмското врабче.
Докато улмчани строяли катедралата, им възникнал проблемът как да вкарат вътре една много дълга греда. Не минавала през вратата. И докато се тюхкали, видяли как едно врабче си вкарва в гнездото една сламка - завърта я надълго. И те направили като него, вкарали гредата и много го зауважавали. При направеното проучване 70% от слушателите на тази легенда спонтанно възкликнаха, че улмчани са били много глупави. Аз обаче бих добавила - глупави, ама обучаеми. Ето го сега така възпятото врабче:
Не е ли много върло за врабче? Ами защото не е врабче, а е гълъб с маслинова клонка в човката. Онзи, от Ноевия ковчег. Богатите жители на Улм събрали пари за направата му. Това станало относително скоро - 1858. Целта била да се замени някакъв друг пра-гълъб, който се разпадал. Новият гълъб се получил мъничък и понеже се намирал високо на главната кула, отдолу приличал на врабче. И така възникнал майтапът. За чувството за хумор на немците всички проявяват много чувство за хумор, така че аз ще си го спестя.
Та този гълъб (от снимката) след трийсет години бил свален, за да се предпази от разруха и на негово място бил сложен друг, меден, първоначално дори позлатен. Не го видях. Очаквам да възникне легенда за мухата.
Врабчето сега е неофициалният герб на града.
Спирам, защото колекцията ще набъбне неимоверно.
Само още едни истински (в играта "Открий врабчето"):
През града минават разни канали, чиито имена не разбрах, но сигурно е романтично да си имаш тераска над водата.
Иначе вътре има характерните отпадъци
и ... пъстърва. Поне прилича на пъстърва. А казват, че обичала кристално чиста вода.
Статуя на свинска сделка на Свинския пазар.
За доволните, че са научили немски - първото изречение тук:
Тази снимка не е моя и не съм видяла скулптурата, но - за обща култура.
А тази снимка ми се получи точно така от асансьора на паркинга. Ако си бяха измили стъклата, щеше да е съвършена.
Ето, преодолях си гордото его и обърнах внимание на нещо друго освен на себе си. Което е втората ми победа над мене си, свързана с Улм.
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
Едни от най-впечатляващите факти и мисте...
ГОСПОДИ, ЗА КАКВО?
Едни от най-впечатляващите факти и мисте...
ГОСПОДИ, ЗА КАКВО?
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 1494