Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2013 10:50 - По стълбите на немското величие 5а
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 2689 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.01.2014 12:55


11.09.2013 - Нойшванщайн
image
Освен за Улм, съм приказвала в час и за замъка Нойшванщайн Урокът се казваше „Защо винаги Нойшванщайн“. Т.е. не било задължително туристите да ходят все да гледат този замък. Имало било и други неща за гледане. Спор няма. Ама все си е по-добре човек да го види и е направо задължително да понаучи нещо за Лудвиг ІІ, крал на Бавария. „А, оня лудият ли?“ питат по-начетените, горди от ерудицията си. А ти небрежно казваш: „Не само луд, ами и педераст“. И с това разговорът се изчерпва. И си слагаш грях на душата, че си чел само в интернет за краля, и не осмисляш греха на Уолт Дисни, превърнал Нойшванщайн в кичозна торта тип „сладкарница „Неделя“. Сега е моментът да си изчистя съвестта.
Две снимки по пътя:
image

image

В Хоеншвангау има много неща за гледане. На нас ни стигна времето само за три: стария замък, новия замък и моста.
До селището има и две езера: Алпзее и Шванзее. Понеже много ще се повтаря тази дума „шван“, да поясня, че означава „лебед“.
Лебедът е на герба на нойшвангауските дворяни. Освен това е символ на християнската чистота.


image

Селището Хоеншвангау се посещава годишно от над два милиона туристи и казват, че е най-посещаваната атракция. По-посещавана дори от Дисни Ленд. Ако е вярно, хак му е на Уолти.


image

Нойшванщайн се вижда още от паркинга, но ние първо отидохме да си купим билети.

Не се сетих да снимам билетния център, но е направен като летище.

image

Снимката е от интернет и съжалявам, че нямаше и такава за отвътре, та да се разбере как могат бързо да се обслужват тълпи от посетители. Наистина ние отидохме там в работен ден и аз, купувайки си моментално билети, не подозирах, че нормалното чакане на опашка е два часа. Размина ми се. Пред мен имаше не повече от трийсетина човека и те наистина бяха обслужени светкавично.

Гишетата вътре са десет: шест за индивидуални туристи, три за групи и едно за резервации. Отделно има табло, което показва за коя забележителност в колко часа е следващото посещение и на какъв език. После трябва да си забележиш на билета часа, в който ще те пуснат в замъка и да си там точно в този час. Иначе можеш просто да си запазиш листчето за спомен.


image

След кратко обсъждане решихме, че ще имаме време само за Нойшванщайн, а стария замък ще погледнем отвън. Ама аз още не бях разбрала това за точния час на явяване, затова много волно тръгнах към стария замък, спирайки на всяка крачка.

Ето една къща:


image

За да й видим стенописите, трябва да се предпазим от слънцето с длан:


image

Като туристическа дестинация селището се състои май само от хотели и ресторанти.


image

Нойшванщайн се вижда отвсякъде:
image
А това вече е Хоеншвангау - по-старият замък. Нали не очакваме по него да се стига по друг начин, освен по стълби?
image

image
Ето част от стълбите, но снимката е направена заради важните в нашето семейство бели топчета:
image

Замъкът е строен през 12 в. от рицари-минезингери (минезанг е рицарска любовна поезия). Тия рицари са измрели през шестнадесети век. Не съм запозната с рицарския начин на живот, но специално за тези ми звучи така, като че четири века са се чудили в кого да се влюбят по тия канари. Наполеоновите войни съвсем разрушили замъка, обаче Максимилиан, бащата на Лудвиг ІІ, го купил, защото местоположението му харесало, и го изградил наново. Направил романтично бижу. Всичко това го казвам, за да стане ясно, че Лудвиг не е бил някакво самородно явление, появило се на празно място.

image

image

image

image

image
От градината също се вижда Нойшванщайн.
image
Вижда се и селището долу:
image

А това е кухнята, която снимахме през стъкло:

image

Не е за вярване, че не са могли да измислят нещо по-добро от тези манекени.

След обиколката около замъка Хоеншвангау все така бавно, спокойно и с наслада тръгнахме по една алея с името Фюрстенщрасе край езерото Алпзее към Нойшванщайн. Тук се вижда снимка на Лудвиг ІІ, но иначе пътят е трасиран от баща му.
image

image

image

Да живееш сред тази красота и с тираничен баща – последствията могат да се считат за доказани.
image

image
Много е важно да ти бъдат указани перспективите, пък било то и по горска пътека. Немци, какво да ги правиш.
image


Най-вляво се вижда един лебед. Твърде малко за място, което изцяло е свързано с лебедите. А езерото само изглежда като от Борисовата градина. Всъщност достига 62 метра дълбочина. Не искам да си го представям.

image
Върнахме се пак в центъра на селището и едва тогава осъзнах, че след 45 минути трябва да сме много далече и нагоре оттук.
image


Все пак отбелязахме традиционно дребността на някогашните рицари.

image

Според схемата трябваше да вървим близо час (естествено нагоре),

image
но ние нямахме толкова време, та се наложи да вземем разстоянието за 40 минути. Бях склонна да хванем автобус или файтон, обаче никъде по пътя не срещнах стоянка, а нямаше никакво време за рискуване и търсене.

Пак онова отчайващо катерене без да знаеш кога ще свърши!

Учудващо е как успях да намеря миг, в който по пътя да няма никого.
image


Иначе алеята си беше като при някогашните манифестации по „Първи май“ (това последното е старото име на главната улица в Бургас).

Тази снимка от интернет не ми харесва цветово, но поне показва замъка от добра гледна точка.


image
Аз го видях по-скоро така:
image

Лудвиг ІІ издига замъка си на мястото на две стари крепости от дванайсети век, през който век подобни защитни съоръжения явно са били на мода сред висшето дворянство. Преди да започне строежът, е трябвало да се „отрежат“ с взрив седем метра от върха на хълма и да се разчистят руините (стените са били дебели към два метра). Какво му е оставало на един абсолютно лишен от суверенитет крал, освен да хвърли цялата си енергия в реализацията на своите романтични мечти? Архитекти и театрален художник работят по „опредметяването“ на визиите му. Строежът започва 1869 година. Първа през 1871 година е построена входната кула и Лудвиг ІІ живее години наред в нея.

image
Като минеш през портата, настъпва моментът да проявиш светкавична цивилизованост и грамотност: някак си вече знаеш, че има табло, отиваш при него и виждаш, че ти остават две минути.
image
Трябва да си пъхнеш билета в цепката и после без забавяне да бутнеш турникета и да влезеш.

image
Очаква се това да не е трудно за онези, които са влизали в метро, но се оказа, че повечето хора не ползват този вид транспорт, затова имаше доста викове и съвети на най-различни езици към задръстващите влизането. Всъщност, сега като се замисля, основно не се справяха немскоговорещите. Но може да е случайно и инцидентно.




image
Все някой някога ще оцени ловкостта ми да снимам сгради и пейзажи без хилядите туристи, които ги щурмуват.
image

Достолепно златно нещичко на върха:
image
И да се върнем на темата за стълбите:
image

На фона на вчерашните улмски стълби бих казала само „ХА!ХА!“
image

Тъй като вътре снимането е забранено, ще прибегна до снимки от пътеводителя и интернет.
Но първо, за да потвърдя още веднъж думите си, че Лудвиг ІІ не е възникнал на празно място - ето я залата на рицаря на белия лебед Лоенгрин в Хоеншванга
у:

image

Много малко помещения в Нойшванщайн са били довършени и обзаведени. Повечето изглеждат в най-добрия случай така:
image
Поне тези, които са направени за пред хора. Но и те са малко. Съдейки по гигантските размери на постройката, има десетки помещения на етап "груб строеж". И така век и половина.

А сега част от залите.

Преддверието:

image

Трапезарията
image

Тронната зала
imageТук е трябвало да има трон, но след смъртта на Лудвиг е преустановена работата по всичко проектирано, но незапочнато. Полилеят е „само“ позлатен. Мозайката по пода е от два милиона камъчета.

 Тази пещера си я спомням съвсем смътно като мъничко помещение между две врати. Май се минаваше по мостче.image

Спалнята.

image

Навсякъде – много дърворезба, картини, изобразяващи сцени от рицарските легенди: Лоенгрин, Тристан и Изолда, Пърсивал, Танхойзер.


Всекидневна:
image

Това е залата на минезингерите.  Най-важната за Лудвиг заедно с тронната зала. Свързана е с легендата за Танхойзер и със състезанието на минезингерите. В тази зала има кралски герб. Обаче екскурзоводката каза, че е бил нарисуван след смъртта на краля. Самият Лудвиг не искал замъкът да се смята за негов. Създал го като символ на рицарството, доблестта и красотата. Също така не смятал да го отваря да обществен достъп. Дори казват, че смятал да нареди да бъде взривен след смъртта му.

image


Това е моментът, в който реших да разбера нещо повече за Лудвиг ІІ.

Лудвиг ІІ става крал на Бавария през 1866 година. Кралство му съществува в историята само стотина години – от 1806 до 1918 - и има четирима истински крале.

Прадядото на Лудвиг ІІ, първият крал на кралство Бавария Максимилиан І, създава конституция, която, според мен довежда до смъртта на правнука. Тази конституция гарантира свободи (на евреите също), права и равноправие, превръща краля в държавен орган, премахва данъчните привилегии. Особено бих искала да разбера как са били уредени отношенията между краля, народното представителство и правителството. Точно тук някъде е разковничето.

Лудвиг І, дядото на Лудвиг ІІ, също е бил просветен владетел. Направил Мюнхен център на изкуството и културата, провел реформа на училищата (и много искам да знам каква). Освободил престола поради любовна афера с певица. Спазвал някакво приличие, демек. А бил крал. И за съвременни крале съм чувала, че са го правили по подобни причини. Това сигурно ходи по кралете, не по политиците от народа.

Бащата на Лудвиг ІІ, Максимилиан ІІ, също въвел либерализации: на изборното право, на цензурата, на съдебното дело. Спирам се само на тези неща, защото наистина ме интересува как така се стига до края на Лудвиг ІІ.

Деветнайсти век в Европа е много суматошен откъм държави, държавици, свободни градове, кралства, съюзи, княжества, империи, тяхното групиране и прегрупиране, разрастване и смаляване. Това всичкото естествено не става без войни. Който ги знае всичките тези неща, трябва да е с отлично чувство за времева ориентация и феноменална памет. Аз не притежавам нито едно от двете.

Все пак какво става в Европа от средата на века натам? Тя се тресе и то не защото някакъв Раковски прави легии по сръбско, някакви чети влизат в някакъв Балкан, един Левски… Абе като се замисля, на  фона на всичко, което се е случвало в Европа, как изобщо са ни забелязали ?

Изобретена е ротативната печатна машина, която отпечатва 10 000 страници в час. Открит е нитроглицеринът. Изобретени са първата синтетична боя, асансьорът, картечницата. Създадена е информационната агенция Ройтерс. Започва Златната треска.

Във Виена избухва революция срещу властта (да не забравяме, че Бавария е на страната на Австрия). Кралят на Австрия Фердинанд бяга от столицата. В резултат на СТУДЕНТСКИТЕ протести в Австрия е премахнато крепостничеството. Император Фердинанд абдикира и отстъпва трона си на 18-годишния Франц Йозеф І, който е женен за братовчедката на Лудвиг ІІ, известна като Сиси и е на 18 години. Самият Лудвиг също наследява баварския престол на 18 , когато баща му внезапно умира. В централна Европа започва война. Бият се Австрия, Италия, Унгария, Русия. Абдикират крале, създават се републики. Изчезват републики. Малко след като става крал, Лудвиг ІІ, който абсолютно не е готвен за държавното управление, трябва да вземе решения за встъпването във война с Прусия на страната на Немския съюз и Австрия. Губят войната и Лудвиг ІІ подписва договор с Прусия, съгласно който Бавария престава да е независима. Разтурва се Германският съюз. Да не забравяме Кримската война. Също така и поредната епидемия от холера. Гарибалди се бори за обединяването на Италия. Бисмарк – за обединение на Германия. Поредният Наполеон се чуди как да си задоволи егото и се кани да създаде пак някаква империя. През 1871 година е обявен Вторият германски райх, в който влизат Прусия, Саксония, Вюртемберг, разни други и Бавария. Там някъде братът на Лудвиг ІІ еднозначно полудява и прекарва остатъка от живота си в лудницата. Вероятно не му е понесло, че като втора по големина немска държава Бавария остава след включването си във Втория германски райх с „предимствата“ да си има собствена армия, поща и железница. Не му е помогнал дори фактът, че кралството получава и правото на собствена външна политика. А най-вероятно е имало и или нещо наследствено, или просто възпитанието на бащата си е казало думата върху двамата братя.

Но да се върнем на темата, а темата ми е за драмата на Лудвиг ІІ. На целия този фон стои един млад, много красив крал, който от една страна е абсолютно неподготвен за „кралуване“, от друга е боязлив и затворен, от трета живее изцяло в света на литературата, немските легенди и средновековните сказания за рицари. Стреми се към красота и човешки достойнства, каквито сме склонни да приписваме на рицарите. Потънал е в историите за любовта, чистотата, вината, опрощението и избавлението. Затова и стените на залите са изрисувани със сцени от легендите: Тристан и Изолда, Лоенгрин…

Това обаче не му пречи да вкара в замъка всякакви технически удобства: централно отопление с горещ въздух, тоалетни с автоматично отмиване, течаща вода по всички етажи, идваща от извор високо в планината, уредба за повикване на слугите с батерии, един от първите телефони с директна връзка с Хоеншвангау. Помещенията са се отоплявали с горещ въздух от печки, намиращи се в приземния етаж. За снабдяването с огромните количества топливо са се използвали товарни асансьори. Не ще да е бил чак пък толкова откъснат от действителността този „приказен крал“.

Лудвиг ІІ търси пристан в оперите на Вагнер, които са също по теми от немските легенди. А трябва да се разправя с министрите за неща, които изцяло противоречат на мирогледа му, но пък са едно към едно каквото ние си мислим за немците. В това число и да се опитва да защити Вагнер, когото е взел под крилото си, от нападките им. В крайна сметка не успява и на композитора му се налага да напусне Бавария.

Тази непрекъсната война с правителството, което не му разрешава да харчи собствените си пари (които му се отпускат от държавата ежегодно) за строеж на замъци, както и безкрайните спорове на политическа почва водят до драматична развръзка. Да се стремиш към красотата, и непрекъснато да се блъскаш в прагматичност и военна агресия, да си крал, когото правителството ти не зачита, никой да не разбира тъжненията ти. Лудвиг се отдръпва все повече от обществото, напуска столицата, уединява се, отдава се на строежите си, затъва в заеми. Казват, че започнал да се страхува от хората. Ей тука не ми е никак ясно, защо не са го оставили в собствения му свят. Но не съм чак толкова любопитна, че да се задълбоча в държавната уредба на тогавашна Бавария. Факт е, че такъв крал на правителството не му е трябвал и че е имало правомощията да го разкара. А кралят е бил безсилен.

На 9 юни1886  през нощта Лудвиг ІІ е арестуван в Нойшванщайн от комисия на баварското правителство и веднага отведен в замъка Берг. Преди това е обявен за невменяем от лекарска комисия, която не го е виждала и не е разговаряла с него. Няколко дена по-късно загива при загадъчни обстоятелства в тамошното езеро заедно с лекаря си.

За мен лично (което несъмнено има голямо значение за историците и за баварците), това е краят на баварското кралство. И то много позорен край. После има двама роднини - регенти (защото нали братът Ото е в лудницата), единият от които става Лудвиг ІІІ, но всичко това свършва с ноемврийската революция от 1918 година, когато е провъзгласена свободната държава Бавария.

Обаче Нойшванщайн остава като символ на рицарството, както е желал Лудвиг ІІ. Оперите, които вероятно нямаше да бъдат написани от Вагнер без кралската подкрепа, също са живи. А какво е било това правителство знаят само историците. Така че бих казала, че дори и да е бил луд Лудвиг ІІ, то това е била лудостта на Дон Кихот.

След като потичахме около половин час след екскурзоводката по залите, ни пуснаха на свободен ход.

Откритата галерия с чудни гледки:
image

Оттук пък се вижда Хоеншвангау (нищо, че имат директен телефон).
image

Като се вгледах, видях още едно местенце, където също би могло да се издигне замък (иначе Лудвиг ІІ е построил три  - Neuschwanstein, Linderhof и Herrenchiemsee  а един - Falkenstein  - е бил в проект, за ужас на правителството):

image

А това се оказа един път, по който още не знаех, че ми предстои да се катеря:

image

Пътят води към моста Мариенбрюке.image

По-отблизо се вижда, че е доста празен. По-късно и от непосредствена близост ще се окажа в пресоваща тълпа. Късмет.
image
Но първо, защото сме лично заинтересовани, кухнята:


Тагове:   нойшванщайн,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445779
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930