Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2013 16:47 - По стълбите на немското величие 7
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3838 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 27.01.2014 13:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
13.09.2013 - Фридрихсхафен, Байенфурт, Вайнгартен
image

 

Фридрихсхафен. Най-после един град, който не помни каменната ера! Възниква през 1811 г при сливането на две други селища и получава името на първия вюртембергски крал Фридрих Първи. Бил му е лятна резиденция. Градът се развива изцяло под знака на граф Цепелин, който ситуира тук производството на дирижаблите си и така поставя началото на индустриализацията.
Обаче да започнем направо със стълбите, макар че какво са стотина стъпала за нас?

image
Подозирам, че това приложение на катинара е надхвърлило вече многократно случаите на изначалното му предназначение.
image
Да се повъртим малко по най-горната площадка.
image

image
Както вече имах повод да кажа - любими щефандомски покриви:
image

image
Не се вижда добре, но водораслите във водата растат като дървета. Май въобще не се вижда.
image

image

image
И да уважим най-после граф Цепелин.
image

 

Граф Цепелин, свързаните с него музеи и паметници ме преследваха в Меерсбург (не разбрах защо), в Констанц (където е роден) и сега във Фридрихсхафен. Графът е живял почти осемдесет години и е имал толкова изпълнен със събития живот, че човек с право може да му се възхити. На млади години се е оказал дори в Северна Америка, където е имал аудиенция при самия Линкълн. Всъщност, не знам дали тогава е било толкова трудно да се видиш с Линкълн, колкото сега с Обама. Участвал е като наблюдател в тяхната гражданска война. Което пък не знам дали е баш участие. Във всеки случай там за първи път вижда употребата на балони за военни цели и дори лети с балон. Необяснимо защо това много му харесало, а особено го впечатлили (обяснимо защо) зависимостта на балона от въздушните течения и неговата неуправляемост. Балони са се използвали и във френско-немската война, предимно от французите и у граф Цепелин започва да зрее идеята за създаването на управляем балон. Това става десетина години след като се е върнал от Америка, а след още десетина (ама не се отказва!) пише на краля паметна записка за необходимостта от съдаването на управляеми балони. При положение, че е живял толкова дълго – разполагал е с достатъчно време. От друга страна – той откъде да знае, че го чака дълъг живот при толкова войни, в които е участвал? Чак след пенсионирането си посвещава цялото си време на дирижаблите при това с такава страст, че към 1895 вече е известен сред народа като „глупакът от Бодензее“. По улиците му се присмиват. Той обаче търси един милион марки, за да построи дирижабъла. Кралят му отпуска… шест хиляди. От приятели и организации събира още едва сто хиляди. Въпреки това граф Цепелин твърди: „Никой не иска да застане зад мен, защото никой не се осмелява да скочи в тъмното. Но моята цел е ясна и моите изчисления са правилни“. Това засилва подигравките на здравомислещата немска общественост, а кайзер Вилхелм ІІ нарича графа най-големия глупак на Южна Германия. (На тоя кайзер ще му видя нарисуваната физиономия на следващия ден).


image

 

Първият цепелин излита над Бодензее през 1900 и остава във въздуха само 18 минути. Вторият (1906) бива разкъсан от буря. Едва четвъртият, който излита през 1908, дава надежди. Трябвало да се задържи 24 часа във въздуха, за да го поръча правителството като военното транспортно средство. Но една буря в края на краищата го запалва. И какво става сега с тайнствената немска душа? Изненада! Немците, виждайки, че цепелините стават все по-успешни ( а не от необяснима доброта), се изпълват със съчувствие и въодушевление и събират шест милиона марки за „бедния граф“. Ура! През 1915 бомбите над Лондон и Париж падат от цепелини. Колко хубаво!


image

 

Междувременно заработва създаденият по инициатива на Цепелин от Фридрих Майбах (същия онзи!) завод за мотори за въздухоплаването. Заради цепелините се изгражда и фабрика за зъбни колела, която внедрява разни подходящи изобретения. Индустрията се разраства, особено по време на Първата световна война. Какво хубаво нещо е войната! Е, може и да не е хубаво, но е полезно! Във всеки случай – Първата световна. Защото през Втората световна така добре развитият в индустриално отношение град бил практически напълно разрушен от съюзническите сили – много оръжие произвеждал, в това число и самолети (Dornier-Werke Gmb). Между другото, във фабриките работили и концлагеристи от Дахау.Как да не го сринеш! Но това е друга тема.

 

Цепелините навлезли и в цивилния транспорт (а Майбах произвежда през 1922 първия си автомобил). Превозвали (цепелините) десетки хиляди пътници. През 1927 (десет години след смъртта на графа) „LZ-127 Граф Цепелин“ обикаля света и участва в изследователска експедиция в Арктика. „LZ-129 Хинденбург“ бил много луксозен. Имал си трапезария, пиано и… свастика. Да, и салон за пушене, който вероятно няма нищо общо с факта, че през 1937 избухнал в пламъци, при което загинали 39 пътници. Така след 119 цепелина историята рязко секнала. Чак през 1997 строителството било възстановено. Да живее туристическата индустрия! Един цепелин струва около седем милиона евро и разхожда желаещите с около 60 километра в час. Което и се вижда на горните снимки.

Това пък е цепелин-пързалка:

image

image

Но да не забравяме, че още съм на пристанището:
image
Тази атракция така и не я разбирам.
image
От всичките си снимки намирам всъщност за гордост да покажа само тези с врабците. Е, това не са улмски врабци, ама са сладури:
image

image

image

image

Пипнах Бодензее в Констанц, но с доказателство разполагам само от тук:

image
Имам чувството, че щом лебедът стъпи на сушата - вратът му моментално се огъва.
image
Дупета:
image
Слънце:
image
Тези къщи много ми приличат по боята си на латиноамерикански.
image
А сега малко скулптури от фонтана пред кметството.

Тези рибо-зайци вече ги познаваме от Констанц.И авторите на фонтана познаваме от там: Барбара и Гернот Румпф.
image
Рибо-чичко:
image
Рибо-рибка:
image
И мишките ги познаваме от Констанц.
image
Разполагаме с достатъчно информация, за да разберем основните фигури, освен, че едно от селищата, вляло се във Фридрихсхафен, се е казвало Буххорн. Ще рече - буков рог. Това му е бил гербът:
image
А това е гербът на сегашния град:
image
И сега вече е ясно, че това в центъра на фонтана е бук:
image

А това е рог и е ясно защо е пълен с машинарии:
image

Само дето всъщност "хорн" в случая означава не това, което е изобразено на гербовете, а издадена суша (в нашия случай - в езерото). Вероятно е била обрасла с букове. Тоест не "рог", а "нос". И на този нос се е намирало селището. Изобразяването на ловджийския рог вместо вдаден във водата нос  смътно ми напомня нещо, което съм чувала за йероглифите.

Обичам рози:

image
Витрина:
image

Тази снимка може да спечели конкурс за неудачност. Всъщност това е паркинг и исках да снимам колите вътре.

image
Така се плаща паркинга.
image
Това е асансьорът. Много е удобно да се запомня на кое ниво е паркирана колата, освен ако не искате да се возите многократно с асансьора.
image

След Фридрихсхафен отидохме в Байенфурт.

image
За да видим църквата. Очевидно това беше ден за новосъздадени неща. В смисъл, че тази църква е започната само 40 години преди да се родя. Направо ми е наборче, погледнато от перспективата на всички останали.
image
Ако имате невроза и тя се проявява в броене на стъпала, сега е моментът да забележите,че тези тук са седем. На мен ми стига, че са стъпала.
image
Вътре беше много тъмно. Някаква жена шеташе при олтара, после изчезна и стана съвсем тъмно. Заподозрях я в негостоприемство.
image
Обаче видях това:
image
Пускаш едно евро и получаваш осем минути светлина.
image
Светлината все пак не беше достатъчна, затова ще използвам снимка от пътеводител:
image
Възнесението на Богородица е очевидно. И стъпалата пак са седем. Ако освен неврозата имате и интерес към тайните значения на числата, отваря ви се широко поле за размисъл.
Църквата има готически намеци,

image

но е експресионистична. И построяването й е станало възможно заради използването на железобетон.
Синият цвят е препратка към дрехата на Богородица. Богородица от векове се смята за въплъщение на Църквата.

image
Трябвало е да създаде усещане за пещера. И лампите - кристали са подчинени на тази задача.
Стенописите също са нетрадиционни. Първоначално се чудех какви са тези турци тук, но после разбрах, че са евереи в един стенопис, който по-чувствителните евреи възприемали като антисемитски. Христос бил с европейски правилен нос, разбираш ли, а евреите долу - с криви и грозни носове.

image
Това го снимах така, за да си забележа, че някои от стенописите са леко стерео.
image

И си отиваме във Вайнгартен.
Това е скулптура с един плетцлер - главната фигура на големия карнавал преди Сирни заговезни. Плетцлер ми се струва че ще рече нещо като глупак.
image
Ето един съвременен, с преметнат през врата камшик:
image
Плетцлерите възникнали в средата на четиринадесети век, когато оцелелите от бубонната чума жители на Вайнгартен, който тогава не се е казвал така, се събрали да танцуват около кметството. Обичаят е дразнел с нещо, защото поне два пъти маскирането и танците са били забранявани - веднъж от кметството, а веднъж дори от краля. Обаче народът протестирал и си върнал правото да се прави на глупак.

Задължителният надпис дали водата става за пиене. И нито една буква не липсва.
image
Още малко витрини:
image
На дясното сирене надпис не му трябва, картинката е достатъчна.
image
Отново повод да покажа как се събира енергия.
image

image

От прозореца на асансьора на паркинга:
image
За финал ни остана базиликата на Вайнгартен, която е само на три века. Естествено, намира се на хълм.

image
Това е лятна снимка и добре, че я има,
image

защото ние видяхме базиликата опакована за реконструкция.:
image

image
Просто за да си продължа традицията щеотбележа, че в момента селщето има 24 000 жители. Едва ли преди три века, когато е строена базиликата, са били повече.
image
Само да поставя една бегла загадка: нещо да ви липсва тук:
image

Ето и от другата страна:
image
Липсва стълбата. Тя е в колоната. Великолепно. Не се сетих да мина отзад и да потърся вратата.
image
Ето я тази удивителна барокова рееща се катедрата отдолу (от интернет)
image
Абе - красота!
image

image

image
Започна служба. На колоните вляво и вдясно светнаха някакви цифри:
image

image
Това били страници и номера на псалмите, които изпълняваха участниците.
А това е реликварият със светата кръв - най-важното нещо в базиликата.
image
Кофти смърт. Да паднеш отвисоко и да си целият в паяжини.
image
Някои снимки този ден много ми се получаваха.
image
А тази е от сутринта, но ми се дощя да я сложа тук.
image




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
19.12.2013 12:43
Много ми харесаха постингите ти за Германия!
цитирай
2. kolchakova - Благодаря.
19.12.2013 13:28
Радвам се, че са ти харесали. Надявам се до края на годината да смогна да пусна и последния.
Аз лично скромно си се гордея с постовете за Чили ;)
цитирай
3. alexs - Колко красота ат Германия си пок...
23.12.2013 21:20
Колко красота ат Германия си показала! Чудесен постинг
цитирай
4. kolchakova - Красиво е.
24.12.2013 07:07
Но аз повече ценя, че е спокойно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1463529
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1431
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031