Попаднах (буквално попаднах) в Белчин през пролетта на 2012, когато Цари Мали Град беше само поляна с разкопки. Това е тогавашният ми пост.

Сега отидох със съвсем съзнателното намерение да видя с очите си крепостта. Вече съм се убедила, че нямам ама никакъв вкус и никакво разбиране, но все пак ще си позволя да кажа, че крепостта е възсъздадена (?) с много мярка и с много добри намерения и нежно отношение към посетителите.
За сравнение по повод мярката искам да припомня приличащите на стиропорено-вазелинени торти "реконструкции" в Преслав:



Ето тук как стоят нещата:




Относно нежното отношение към посетителите. 
Да започнем с пътеките по хълма "Свети Спас". Предния път се качвахме по "стръмната пътека", този път - по "полегатата", но забелязах, че "стръмната" също е направена от една страна, а от друга - полегатата не ми се стори чак толкова полегата, така че да приемем, че гледаме едно и също нещо: 




На всеки петдесетина метра има пейки за отдих, дори цели заслончета, които са много необходими, въпреки "полегатостта" на пътеката.

Освен крачно, можехме да се качим с "релсовото съоръжение", но опашката ни обещаваше час чакане, който час употребих в пъхтене и пръхтене, т.е. много по-здравословно. Подобни "фуникульори" и "асансьори" съм виждала в Чили, на хълма San Cristуbal в Сантяго и във Валпараисо. Най-лявото е нашето:

Пътуването с него отнема три минути, за разлика от чакането. Съоръжението е бонус към билета за етнографския музей и крепостта (един билет - 4 лв - и за двете неща). Т.е. ако искате да се качите, трябва да си купите билет от музея долу, ако ще слизате - или вече трябва да имате билет или да си купите от крепостта. Обаче не ги проверяват. Трябва да се има предвид, че от 12:00 до 13:00 часа съоръжението не работи - това сигурно превръща опашката в гигантска. Повече полезни подробности могат да се прочетат тук.

Мога да кажа само БРАВО и да приключа, но все пак ще пусна малко снимки, за да не съм съвсем безоснователна.  Направила съм сравнения, като ракурсите може да не са същите, защото не съм ги търсила съзнателно.





















Тук съм очертала едно дърво с хралупа, което ми е ориентир, че става дума за едно и също място. Между другото, като съпоставям дърветата, някои ми се губят, което е нормално, обаче други, големи, "отгледани" дървета са ми вповече. Хм.

От всичко на върха само това дърво не се е променило (не е било променено). Разликата е, че когато идвахме тук предния път, бяхме само ние, а сега, за да снимам, трябваше да чакам опашка от хора, желаещи да се усмихнат на обектива от дълбините на дупката. Реших да съм изключение и да не се увековеча за пореден път, надничаща като дебела нахилена катерица от възтясното си жилище.

Има разни дървени "неща", както и други, наречени "атракции":








В самите кули не видях камери за видеонаблюдение, но не изглеждаше нещо да липсва:











Най-хубавото в цялата работа е, че беше пълно с хора. ПЪЛНО. Странно е да го кажа точно аз, но тук пространството и природата са такива, че хората не си пречат. Наблюдава се известно облагородяване.








Според мен важната информация в този пост е следната: освен "стръмната пътека"(1), "полегатата пътека"(3) и "релсовото съоръжение"(2)  има и един лош, черен, по-скоро жълт път (4), който започва от входа за Белчин, вляво, и стига до крепостта.



Това е от полза, ако с вас пътува човек, който не е добре с краката, а пък му се иска да види и той тази прелест.
В случая историята с моето дълго пъшкаво катерене по "полегатата" пътека е малко като онази, дето едни алпинисти се катерили-катерили по непристъпна скала, катерили се и много се гордеели,а като се качили, видели една баба горе да плете чорапи. Имало било и пътека до върха от другата страна на скалите. Така и аз издрапах до горе, а там тече подготовка за скара-бира



Принципно не насърчавам катеренето с коли по планините за едното барбекю, но не съм сигурна, че щях да се потя пеш, ако знаех за пътя. Не съм много наясно със себе си.

Още веднъж:
                        БРАВО на Белчин!

Много хубаво описание на Цари Мали град

Надявам се да е полезно.

Идея - иди малко по- надолу до Сапарева баня, ще ти хареса и има какво да се види.

Бях там миналата есен със сьученици, имахме среща на класа и между другото се качихме и до крепостта след като почти не бяхме спали. Повечето от нас избраха полегатата пътека и я изкачихме за 15 мин., не ми се видя сложно, а много здравословно. Няколко човека използваха малкия лифт, защото бяха с проблеми в краката. Написах и постинг за това в края на ноемри. Много хубава реставрация са направили там, наистина си заслужава да се види. Поздрави!!

доста повече. Но може и да се заблуждавам. Иначе за здравословно - спор няма. Ако не бързахме, щяхме и да слезем пеш.