Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2015 13:02 - Prost, Мюнхен!
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 11406 Коментари: 10 Гласове:
8

Последна промяна: 24.01.2016 14:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
20.09.2015

 След като се примирихме, че сме улучили Октоберфеста, много ясно, че трябваше да отидем да го видим. Това е като с Рим и с папата, да ме прощават католиците. Неделя, втори ден от началото. Пристигнахме в Мюнхен доста след като е минало шествието на носиите и оркестрите, затова от хотела се насочихме направо към Терезиенвийзе.
Да започнем от електричката.
Активно гледане на картата, сравняване с надписите на електронното табло във влакчето, четене на глас...
Много добре знаех на коя спирка трябва да слезем и сигурно съм го произнесла поне стотина пъти: Карлсплац, Карлсплац, Карлсплац и от там с метрото,  на немски: с у-бана. Знаех, че от Централна гара щеше да е по-близо, но някак на Централна гара не ми се слизаше.
И внезапно възрастният господин на седалката срещу нас, който вероятно добре е учленил в българската ни абракадабра "Карлсплац" и Терезиенвийзе, попита тихо и крайно услужливо:
- Вие къде искате да отидете?
(Не знам защо, но си помислих: "Колко е лесно да бъдеш добър...")
- Ами на Октоберфеста.
- Тогава слезте тук и вървете с тълпата.
Хакенбрюке. Това изобщо не беше спирката,която бях изчислила преди повече от месец, но го послушахме.
И тръгнахме след тълпата, както ни посъветва милият човек, още повече, че същото предлагат и инструкциите, които човек може да срещне в нета.
image

image

image

Тълпата си ни водеше, а наближаването на целта личеше по зачестяващите хора с носии.
image

През август, на Спирит оф Бургас, отбелязах изключително добрата осведоменост и координация на просяците и продавачите на пластмасови светещи панаирджийски джаджи, които се бяха стекли от цяла България точно през тези 2-3 дена, за да окупират централните улици на града.
Тука беше същото, а може би и хората бяха същите:
image

Този миньон също .... да не кажа проси, но иска пари:

image

Толкова ми се щеше поне в Германия да не виждам такива неща...

Този си изкарва парите по честен начин - свирейки всеотдайно на своята полу-фантастична, полу-анимационна конструкция:

image

И така, входът на Октоберфест:

image

Какво виждаме тук? Не най-вдясно. Това го прескачам. Не и вляво - за високите мъже ще кажа след малко. До контейнера виждаме жена, чийто роден език определено не беше немският. С ръкавици. Събира бутилките, които може да върне и да получи пари (не всяка бутилка може да се върне срещу заплащане).
Хората отговорно й дават празната тара.
image

От другата страна на входа:
image

Отляво надясно: момичета в дирндъли (народни носии), мъж с кожени къси панталони, елек, карирана риза и чорапи (народна носия), друг мъж в далечината с по-едро каре на носията, а на преден план - жена с две торби и пластмасово шише в ръка - приканва минувачите да й дават изпитите си бутилки. Само желязната стена зад нея не разбрах като какво точно произведение на изкуството се явява. Ако науча - непременно ще споделя. Но сега темата ми беше, че като човек, идващ от БГ, хич не исках да си започвам Октоберфеста с подобни образи. Нейсе. Малка е Европата.

А сега да поговорим за високите мъже. Може да съм била в някакво особено настроение и за първи път така да са ми се отворили очите, но само в Мюнхен видях толкова много красиви, високи, сухи, добре сложени мъже с интелигентни лица, неостригани нула до първи номер, със стройни крака (което се вижда благодарение на късите панталони). Поради причина, която ще стане ясна друг път, не смеех много да снимам, но все пак ще покажа какво имам предвид:



image




image

image

image

На следващата не се разсейвате, гледате високия мъж:

image

Повече няма да слагам, защото най-ярките доказателства не съм ги запечатала, обаче мюнхенските високи мъже наистина правят впечатление - те не са някак като че ли случайно пораснали, и поради това изгърбени, не са подобни на баскетболисти, не излъчват никаква излишна, натрапчива сила и агресия.

Ще цитирам малко от "Студено сърце" на Вилхелм Хауф:
" Който пътува из Швабия, не бива да пропуска да се отбие в Шварцвалд — не заради дърветата, макар че не навсякъде може да се види такава необятна гора от красиви стройни ели, извисили връх чак до небето, а заради хората, които се различават значително от всички други наоколо.

Те са по-високи на ръст, с широки рамене и силни крайници и сякаш ободряващият аромат, който сутрин струи от елите, още от ранните им години ги прави по-разкрепостени, прозорливи и непоколебими, макар и малко по-сурови от обитателите на речните долини и равнините. Те се отличават рязко от хората, които не живеят сред гора, не само с поведението и ръста си, но и с обичаите и носиите си." (Превод Диляна Ламбрева)

Хауф говори за Шварцвалд, но аз спокойно мога да го отнеса и за Мюнхен.
Жените, честно казано не ги забелязах, но сега се сещам, че по едно време брат ми, както си вървяхме по една улица, каза доста притеснено: "Тези жени... много ме потискат..." и сви сто осемдесет и седемте си сантиметра до към метър и половина, а деветдесетте си килограма до към шейсет, в опит да стане невидим. Онази жена наистина беше нещо средно между гребкиня, плувкиня, гюлетласкачка и не знам още какво, но русо и в разцвета на мускулната си сила. Други наблюдения над жените нямам.

Не че не видяхме шкембелии
image

Но те не са ми тема.

И така, влязохме ние на Терезиенвийзе. Вече кой ли не знае, че поляната е кръстена на името на Тереза, съпругата на кронпринца Лудвиг, който по-късно ще стане Лудвиг І, а още по-късно - дядо на
Лудвиг ІІ, онзи безкрайно интересен ми крал, построил Нойшванщайн. Лудвиг І има и други заслуги пред света, но засега да се спрем само на Октоберфеста и сватбата му на 12 октомври 1810. Жени се той за Тереза, която още не подозира  (дали?), какъв любовчия е и че дори ще абдикира на стари години заради непреодолима страст към 35 години по-млада от него танцьорка (колко неочаквано!). Та пет дена яли те, пили и се веселили и накрая си провели конно надбягване на 42-хектаровата поляна. Надбягването било организирано от един банкер и така се харесало, че на следващата година решили да го повторят. А два пъти - това вече си е традиция. През годините към конните състезания се присъединили селскостопанско изложение и такива забавни неща като катерене по дървета, надбягвания с чували, въртележки и прочие атракциони. След няколко години организацията била поета от градската управа (тази идея й дошла без божия помощ, както ще стане ясно по-късно). Чак след 86 години започнали да продават бира. А сега му викат "бирен фест". Не "конски". 
И така стигнахме до бирата. За да пиеш бира, трябва да влезеш в някое от халетата (Festzelt). Думата Zelt на български е "палатка", но гледам, че в нета ги наричат халета, та ще видим как ще се оправям с названията от тук нататък. Вероятно преди сто и повече години са били първо просто щандове, после палатки, а сега са станали цели халета. Малко ми е сложно да разбера принципа, тъй като на Октоберфест се сервира само Мюнхенска бира, има шест мюнхенски пивоварни, а големите палатки-халета са 14. Освен шестте "фирмени" халета, в които се предлага само бирата на съответната пивоварна, останалите 8 предлагат по няколко от въпросните шест бири. Тук следват полезни съвети за тези, които държат да пият бира на Октоберфест.
1. За да попаднете в някоя от палатките, трябва да си резервирате място. За да направите резервация, трябва да изчакате Октоберфеста да свърши и ВЕДНАГА да си резервирате маса за следващата година. Това говори много добре за психичното здраве на резервиращите, които нямат никакво съмнение, че след една година всичко ще е поне толкова добре, колкото в момента на резервацията, откъм здраве, лични финанси и международно положение.
2. Притежавайки нужния оптимизъм, следва да си изберете каква бира искате да пиете и какво искате да ядете. Съответно да се запознаете с предлаганото от 14-те палатки. Някои предлагат телешко, други - дивеч, трети - риба. Честно казано - не съм си играла да пробвам какво ще стане, ако искам да ям риба и да пия Хофброй. Забележете, че дори не помислям да поставя условие за оркестъра, който искам да слушам.
3. Да речем, че намеря такава палатка. Сега трябва да си организирам компания от 10 човека, защото мога да резервирам само цяла маса, а цялата маса обикновено е с 10 места. Бас ловя, че ще сме единствената резервирала си маса българска компания в цялата история на Октоберфест. Резервацията е безплатна, обаче след като/ако ми я потвърдят,  трябва да се купят купони за ядене и пиене за същите 10 души. Което пък е свързано с графици (резервация, потвърждение, закупуване на талони, получаване на талони)  следене на дати през годината. Накрая трябва и да отидеш в точно определеното време. И целия този стрес - за да изпия една бира и да изям едни бодензеенски скариди в кокосово-къри сос. На Октоберфест. Къде са тук свободата и импровизацията, питам?
Ние, като хора, чийто оптимизъм е стигнал само до там, да си купят половин година по-рано билетите за самолета и да си резервират нощувките, и най-вече като хора, абсолютно незапознати обстановката, влязохме на Терезиенвийзе убедени, че ще пием бира. Ама ей така на: влизаме, разглеждаме си, пием си бира, пак си разглеждаме... А какво има за разглеждане? Ами безброй сергии със сувенири.

image

Всъщност, това е единствената снимка, която съм направила, оказа се. Исках да си запомня учудването от наличието на безброй миньони, които са превзели дори Октоберфеста и почти са изместили халбите, чашите, шапките, халбите... а, това вече го казах, нищо, после ще се заема с халбите. Та безброй павилиони със сувенири, ама колко може да е интересно да гледаш едни и същи шапки, които се различават най-много с по 1-2 евра в цената и едни и същи халби на едни и същи цени. На всеки щанд се чудехме дали да дадем между 10 и 20 евра за шапки, а после се чудехме защо ще да са ни тези шапки, ако и да са баварски. Въобще темата със сувенирите е много за чудене - безмислени, скъпи неща, които само събират после прах. Но и с тази тема може би ще се заема малко по-късно. 
Та поразгледахме ние и решихме, че е време да влезем в Хофбройхауската палатка/хале, да изпием по една бира.
image

Наивници! НАИВНИЦИ! В неделя! В три часа! В Хофбройхаус! 
Макар че, ако се вярва на статистиката от сайта на феста, има и по-червени, т.е. по-пълни моменти от нашия:
image
Но са малко.

Минавам аз първа край охраната и след минута установявам, че брат ми не ме следва. Връщам се. Той стои сконфузено на вратата. Не го пускали заради раницата.
Искам да призная, че аз все пак бях попрочела разни съвети за това, как да се попадне на Октоберфест. И никъде не предупреждаваха, че няма да ме пуснат вътре с малка, почти празна раница!
В самия сайт на феста пише, че не е разрешено да влизам със собствени напитки и храна. По-очарователно е, че изрично ми разрешават да си внеса цигари, но довършват същото изречение със забрана за пушене. За раниците пише, че се контролират от охраната! Контролират се, не се забранява внасянето им! Не се, ама се! Естествено, можех да се възползвам от съвета в сайта и да оставя "по-големия багаж за съхранение в метростанция "Терезиенвийзе". Просто да изтичам и да си го оставя някъде на майната си. Можех, ама не се! И
 не намирам раничката за "по-голям багаж"!
Затова влязохме поотделно на посещение вътре в халето. Единият гледа, другият чака отвън с раницата. В моя случай - и снима каквото види.
image

Тука виждаме ТРИ сервитьорки в баварски носии и един охранител, който не ме дразни, защото не той ни спря.

Ей този ни спря и не пропуснах да го снимам с какво се разтушава: image
Не очаквах това от един немец. Само едно ще му кажа: че ми прилича на българска охранена охрана. И повече няма да го обиждам. 
А двете полупразни фанти едва ли подпират вратата. По-скоро някой ги е оставил там, защото не е бил пуснат вътре с "външни" напитки.

Между другото, над вратата има надпис, който уведомява успелите да го разчетат, че в това хале свири оркестърът на Алоиз Алтман "Изарски врабчета". Това е друг Алоиз, не онзи, за който ще стане дума след малко.

Когато казах, че ще ходим на Октоберфест, Росица попита: "И какво ще гледате там? Китайци в баварски носии?". Е китайци в баварски носии не видяхме. Видяхме, но не китайци, както стана ясно две снимки по-горе. 
Или пък тук:

image

Също така видяхме и китайци, но без носии. По едно време от халето изскочи немалка част от китайския народ и буквално спря върху мен, крещейки пронизително и жизнерадостно. Вероятно въпреки корпулентността си съм невидима. Затова пък тях ги увековечих, понеже освен че се чуваха, се и виждаха :

image

Може би трябва да поразсъждавам за смисъла на това гигантско събиране на хора. Може би хората обичат все пак чисто физически да са заедно и по много. Може би на никой от тук присъстващите не му разрешават извън Октоберфест да крещи и скандира. Хофбройхауското хале има почти 7000 места. Всичките бяха повече от заети.
image

На снимката изглежда, че тези хора  разговарят. Това не е възможно. Не съм била на Ниагарския водопад, но не мисля, че там шумът е по-силен. Нетърпимо е в халето. А когато някоя маса внезапно скочи, имам предвид хората на нея, качат се върху масата, имам предвид мебелта,

image


и започнат да скандират и да тропат, звукът наподобява излитащ самолет. Няма начин това да е така наречената Gemьtlichkeit (уютност, задушевност, спокойствие - съгласно речника), която се смята за typisch тук според рекламните брошури и учебниците по немски. И като си помисля, че можеше да послушам препоръките в интернет, да резервирам маса и после да седя в този звуков апокалипсис... Да оставим това.
Халето е украсено с хмел. А от тавана виси един странен дебел чичко с арфа, седнал върху нещо като смачкано под тежестта му Мишелинче. Това е героят на една кратка хумористично-сатирична история, написана от Лудвиг Тома през 1911 година. Един гаров носач, Алоиз някой си, така старателно си изпълнявал задълженията, че получил удар и отишъл на небето, където Свети Петър го прекръстил на Ангел Алойзиус, връчил му една арфа, турил го на един облак и му наредил на пълен работен ден да пее "Осанна". Обаче човекът искал енфие и бира, а не мана небесна, пял, ругал, пял, ругал и накрая Господ разбрал, че от него възхвалител няма да стане и го назначил куриер - да пренася съветите му от небето до баварското правителство. Алойзиус взел първата пратка, но напът за кметството се отбил по стар навик в Хофбройхаус. Бира след бира - и до днес си е там, а баварското правителство още чака божествено просветление. Предполагам, сатиричното в историята е свързано с това последното, а хумористичното - с мюнхенския произход на героя и с езика му. Съответно аз хумора няма как да го оценя.
Ето по-представителна снимка от интернет:
image


Излязохме от шумния ад и решихме, че в повече халета няма да надничаме, а ще пием бира някъде навън. Градините на халетата също бяха претъпкани. Добре, ще пием на крак. Изненада! ИЗНЕНАДААА! Няма къде.
Вижте сега тука:
image

Какво си мислите? Стоят си бюргерите и пийват бира, хапвайки си? Ами не. Сега ще ви приближа ценоразписа:
image

Кола, фанта, ябълков сок, вода. Толкоз. Ядеш и пиеш безалкохолно. А бира - само в онези реактивни двигатели.
Сега вижте тази снимка от интернет:
image

Мога да ви пусна още една, от някакво друго хале:

image

Колко чинии виждате? Да не ги броим, а да се задоволим с отговора ПРЕНЕБРЕЖИМО МАЛКО. Няколко хиляди човека отиват да пият бира, не да ядат, определено не и да си говорят.
И пак стигнахме до бирата.
Мюнхен се слави като бирената метрополия на света. Монасите августинци са варили бира там още през четиринайсти век. И не само я варили, ами я и пиели. Това принудило главите на църквата да оповестят, че "течностите не нарушават постенето" ("Liquida non frangunt ienum" ). Иначе нямало как да излязат на глава с монасите си. През петнайсти век баварският херцог Албрехт ІV Мъдри издава наредба (Reinheitsgebot), отнасяща се за мюнхенските пивовари, относно чистотата на бирата, която наредба, както се твърди, се спазва и до днес: в бирата да има само вода, малц и хмел (въпреки че ЕС разрушава и разни добавки). Вярвам им, защото немската бира ми харесва изключително много, за разлика от всяка друга.
В началото на двайсти век е имало 25 пивоварни, постепенно намалели до шест. През втората световна война всички те били разрушени, което е дало шанс на пивоварите да построят предприятията си наново, с модерно оборудване. Така се гледа положително на нещата.
Още преди откриването на Октоберфест започват едни статии по вестниците за прогнозната цена на бирата и изследване на покачването й през годините. Големи вълнения настават. Тази година дори гръцката криза не можа да измести тревогите около факта, че цената е скочила с 3,17%  - повод за продължителни дискусии и обяснения от страна на пивоварите. Понеже са цивилизовани времена. Иначе през вековете повишаването на цената на бирата е водело до смутове, трошене на прозорци и оборудване в пивоварните, убити и ранени. Мирното вдигане на цените започва да се практикува едва през 1910 година. Имало и един случай през 1825 година, когато пивоварите успели да повишат цената с един пфениг, без да бъдат пребити. Причината била, че се запалил националният театър, а кладенците били замръзнали. Пожарната гасила огъня с бира и така изпразнила складовете на всички пивоварни в града. И складовете празни, и театърът изгорял. Тогава мюнхенци се съгласили да плащат по един пфениг повече - за да бъдат обезщетени пивоварите и за да се финансира изграждането на нов театър. Това е единствената известна ми връзка между театъра и бирата.
За мюнхенци бирата не е напитка, тя е основен хранителен продукт, течен хляб, затова цената й ги интересува повече от живо. Следят ревниво статистиките, които предлагат информация в кои палатки може да се намери бира между 10,- и 10,10 евро, в кои - между 10,20 и 10,30 евро и в кои - между 10,35 и 10,40 евро. Съответно таблиците са оцветени в зелено, жълто и червено. Т.е. има хора, които са склонни да дадат 10,30 евра за литър, но 10,40 вече им идва непоносимо много. Такива определено ще се затруднят при избора на хале, защото към вида бира, ядене и оркестър, ще трябва да прибавят и цената.

Отделно в таблиците са изведени две места, на които можеш да пиеш бяла бира за 12,40 и 15,40 евро. После следва обобщение: колко палатки предлагат бира на такава цена, колко на онакава.

За Октоберфест, който започва през септември месец, пивоварите приготвят специална Мартенска бира (Mдrzenbier,Wiesn Mдrzen, Oktoberfest Mдrzen).
Да го повторя ли? Или да го обясня?
Октоберфест - защото първоначално се е провеждал през октомври.
Започва през септември, защото поради големия интерес и несъмнената икономическа полза преместили началото му в по-топлите септемврийски дни. Но само началото. И така удължили празника.
Мартенска бира? Албрехт V продължил мисълта на Албрехт ІV и издал декрет за варенето на бира, в който забранил производството в периода от 23 април до 29 септември. През тези месеци съществувала повишена опасност от пожари при ферментацията. Отделно пък любимата на мюнхенци бира с ниска ферментация тип лагер се произвежда само при ниски температури. А за да имат любима бира през лятото и ранната есен, произвеждали особено трайна и силна бира през март. Между другото, съхранявали я в издълбани в скалите погреби или в естествени пещери. За да не нагряват слънчевите лъчи складовете, посаждали дървета, които дават гъста сянка, но имат плитки корени - конски кестени. Под тях възникнали в последствие първите 
бирени градини(Biergarten ). Сега Biergarten без кестенови градини не е никаква Biergarten!

Всички пивоварни имат  октоберфестски "издания":
image

Отклонение: мартенската бира е по-силна от обикновената, но към този следобеден час не видяхме пияни. Разбира се, до края на работното време, 23:30, имаше още осем часа - достатъчно за едно мечтано напиване. Това е единственият, който няма да ги усети:


image

Китаец. Мъчеше се да се изправи и никак не му се получаваше. А наоколо - нула внимание.

Мисля да завърша темата с изречението: А пък денят на бирата е 23 април. Така побрахме голяма част от месеците в една халба.

А, момент! На Терезиенвийзе има и Майско дърво.

image

И даже не едно:

image
На места са почти горички:
image

Майското дърво символизира плодородието и, както подсказва името му, се побива насред селския площад през нощта срещу първи май.
Чудя се, ако се поровя достатъчно, дали няма да намеря участието и на другите месеци на Терезиенвийзе. Примерно - през кой месец го махат това дърво от мегдана.

И като казах "халба". Халбата си е халба - половин литър (halb - половин). Кой пие бира по половин литър в Мюнхен? Някои кекави болнИци. Децата пият в халби ябълков сок, разреден с газирана вода. Нормалният мюнхенец пие в мас. Един литър. Аз ще му викам пак халба в надежда, че нито един германец няма да ме прочете. Та литровата халба празна тежи към кило и триста. Пълна - съответно. Ако има и цинков капак - още по-съответно. Неслучайно съществуват и инструкции как да се държи халбата, за да се избегне премазване на пръстите при чукането. Аз веднъж отпих от една, но беше преполовена. Не си представям да я вдигна пълна и да ми остане желание да преглъщам.

Тази сервитьорка според интернет е рекордьорка в света на Октоберфест:
image

Казва се Анита Шварц и се усмихва над 45 кила.

Изобилието на колекционерски бирени чаши много ме обърква.
Съществуват не само керамични и стъклени, с дръжка и без дръжка, с капак и без капак, еднолитрови, половинлитрови и по-малки, халби и просто чаши.


image

Съществуват също така чаши на съдържателите на палатките (които не знам какво общо имат със самите пивоварни).
Тази година чашата на съдържателите изглежда така:
image

Това е керамична чаша (керамичните запазват бирата студена за по-дълго време), на която е изобразен Франц Кренкл (1780-1860), джамбазин, собственик на конюшня и 14 пъти шампион в конните надбягвания.
image
Увековечен е обаче за друго - в Английската градина си позволил да надмине с екипажа си този на кронпринц Лудвиг, което било нещо немислимо и строго забранено. При това му извикал: "Majestдt, wea ko, dea ko". Специално го написах, за да обезсърча допълнително мислещите, че са учили немски. Значи: "Majestдt, wer kann, der kann" - "Ваше величество, който го може, го може". Изразът се е превърнал в поговорка. Заради този си принос е изобразен Кренкл на тазгодишната халба на съдържателите.

Има, естествено, и вариант с капак:
image

Когато човек знае за какво става дума, някак му е по-интересно да гледа сувенирите. Тук на капака, например, е изобразен Рихард Шусмайер, който е бил съдържател на една от палатките почти 30 години, до 1984 г., когато решил да се подиграе с местно политическо величие. И спрял да е съдържател. Което показва, че връзката между съдържателите, пивоварите и палатките им не е чак толкова здрава. Другото, с което е известен е, че свикал пресконференция, на която пред очите на всички разрязал едно печено пиле на три половини. В смисъл - всяка половина си имала кълка и прочее. Ловък и много предприемчив човек, Шусмайер поема палатката, когато е била буквално палатка и я оставя като хале с почти 8000 места. Ето я днес:
image
Наскоро 
Шусмайер навърши 85 години.

Същите съдържателски чаши се продават и в стъклен вариант, и в различни размери. Страстните колекционери да не си отдъхват, защото съществуват също така и официални годишни чаши (Offizieller Oktoberfestkrug), 

image
на които е изобразен плаката на актуалния Октоберфест.
image

Бях се заблудила, че плакатът е свързан някак с граждански движения,
image
но няма да продължавам темата, защото е друга.

Освен това имаме халби и чаши на различните палатки, халби и чаши на десетилетието, имаме дори чаши за кафе! Защото рано сутрин първите посетители пият кафе преди бирата.

                 
image
От много време знам защо не съм колекционер - безнадеждно е да направиш пълна колекция в наши дни. Непрекъснато се бълват все нови и нови неща в безброй варианти. 
Така колекционерството се лишава от постижима цел. А да не говорим за часовете, които трябва да прекарвам в бърсане на прах.

Като малко отклонение да посоча и някои от думите, които се използват, за да се назове халбата: Humpen, Bierkrug, MaЯ, Bierseidel,Schnelle, Bierbembel, Steinkrug, Walzenkrug, Henkel, Keferloher...

 Намерих в нета снимка, която е само с няколко месеца по-малка от мен. Така са стояли нещата през 1965:

image

Първо ми се стори, че преди 50 години чашите са били без картинки, но не - вижда се, че са имали. И до днес керамичните чаши се правят в голямата си част на ръка: залепват се дръжки, картинки, заглаждат се, лъскат се.
И така десетки хиляди чаши.

Много инфо за бирата, обаче ние все още не сме я пили, а се закучихме, че искаме. Искаме, ама няма. Има за ядене, за ядене, за ядене. Вурстове, стекове, брецели, пълнени брецели, ядки, турски мед (ще рече - локум), грозде в шоколад.

image

image

image

image

Добре де, ама нали - бийрфест?!
И чак в края на Виртсбуденщрасе
image
нали виждате колко път сме извървяли и изжадували, когато съвсем бяхме изгубили надежда:

image

Миличкият Хофбройхаус! Помислил е за горките случайно попаднали туристи. С малко търпение си купихме по чашка бира и с малко нахалство си издействахме място край една от масите.

image

Хората бяха така мили да се чукнат с нас и да ни кажат нещо, което нямам представа какво беше (шум плюс швабски). Чукането преди първата глътка е задължително и благодаря на тези хора, че с тях отбелязахме пиенето на бира на Октоберфест.

Не мисля, че атракционите могат да заинтересуват някого.

image

image

Ако имаше състезания в чували, щеше да е значително по-интересно за околните. А не да се забавляват само тези горе.

Поне да ви покажа указателите за към тоалетните:
image

Надписът гласи: "Там можеш, ако ти се налага".
Тука няма надпис, но пък къде е закачен:
image

Високо се реят балони с червен кръст, указвайки къде може да се намери медицинска помощ:
image

Като сме на тема обществени услуги, да покажа и как се охранява празникът:

image

Така стояха полицаите на доста места. Понеже това ми е болна тема, да попитам за пореден път: да виждате шкембета? Ръце в джобовете под шкембетата? Надменни тежкарски физиономии и подрусване на палки? Тупане с палки по тлъсти бедра? 
По едно време край нас тихо и ненатрапчиво претичаха десетина целеустремени полицаи. Не знам каква им беше целта, но може би точно това е била втората им цел - никой да не разбере за първата.

Дали да не отделим малко време на италианците? Те са 19% от гостите, най-многобройни. Вторият уикенд на феста официално е наречен Италиански уикенд. Освен италианци за него пристигат полицаи и доброволци на Белия кръст от Зюдтирол, най-северната провинция на Италия, в която преобладаващото население е немско+италианскоезично. Така хората се грижат за комфорта на буйните италиански купонджии.
Основно все пак се ловят джебчии. Ето и едно съобщение от вестника, не знам дали има връзка с полицията: Във виенското колело е намерен инвалиден стол. От собственичката няма и следа.

Както многократно съм казвала, гледам да чета не преди, а след като съм ходила някъде. Не ми е интересно да се информирам за забележителности, които нищо не ми говорят. А и нищо не запомням. И едва ли ще видя всичко, за което съм прочела или пък ще прочета точно за това, което после ще видя.

Отклонение за четенето в интернет. 
По някой път попадам на удивителни сайтове, които изобщо не ми подсказват, че ползват машинен превод. Не мога да се сдържа, пускам няколко изречения:

Както винаги, има такса за влизане на фестивала и в шатрите не. (това е прекрасна илюстрация за мястото на отрицанието в немския език!)

 

Малко история
Нека копаем малко в историята на събитието:

На October 12 1810, Ludwig, баварския принц женен принцеса Тереза и тържеството продължи в продължение на пет дни.

И това беше на пет дни от забавно, сега маркирани като началната дата на раждане на фестивала. В началото, Oktoberfest не е голям и известен, какъвто го познаваме днес. Напротив, това е събитие от само няколко щандове за бира, с първия палатки бира опита, който дойде в 1896.

Докосването на бира бурето е въведена в 1950.




Връщаме се на Терезиенвийзе. Това ме изненада:
image

Ruhmeshalle. Зала на славата. Много ни в клин, ни в ръкав ми се видя над този панаир, особено с килнатата бира на преден план.
Бавария била дълго време магарето, което ревяло, докато атовете Наполеон и Австрия се ритали. Чак след 1813, когато Наполеон бил разбит при Лайпциг, Бавария получила свобода. Лудвиг І мечтаел да обедини немската нация и си поставил за цел да изгради множество подобни на горния паметници. От далеч се вижда, че е бил почитател на античното изкуство. Мечтаел Мюнхен да стане Атина на Изар. Сигурно е изпитал огромно щастие, когато вторият му син Ото станал крал на Гърция. Съвсем без всякакви намеци да отбележим, че монументът е построен И с конкурс, И с лични средства на Лудвиг. Изливането на статуята на Бавария от бронз в специално изградената за целта леярна съживява вековната традиция в мюнхенското бронзолеене. Приятно ми е да спомена, че главата на статуята е отлята от претопени турски оръдия, които били потънали в морето при Наваринската битка 1827 година между гърците и египетско-турската флота, а после Ото (добре е синът ти да е крал) ги извадил и ги ПРОДАЛ в Европа за рециклиране (всъщност, има ли значение дали кралят ти е син?).Така част от метала стигнала до главата на Бавария.

Като гледах това множество от хора, си помислих: добре, а как изглежда Терезиенвийзе без Октоберфест?
Ето една картина от 1901 година:
image
Какво е мислил Лудвиг І, като е правил стълби към буренака?

Ето как изглежда в наши дни:
image

Учудващо пусто място в центъра на огромния град. Нито за миг, разхождайки се по асфалта, не забелязах, че някъде има трева (защото нали е поляна по название?)

image

Наистина, тук се провеждат още много мероприятия. И за всяко се строят халета - всеки път наново и наново. Неуморни хора.
image

Внезапно, ужким процесията беше минала сутринта, по тази най-дълга улица на Терезиенвийзе, 
Виртсбуденщрасе, отново завървяха оркестри. 
За финал просто ще пусна няколко снимки:

image

image



image

image

image

image

image

image

image

image

image

Наздраве, Мюнхен!



Тагове:   октоберфест,   бира,


Гласувай:
10



1. rummi - откога го чакам
08.10.2015 14:28
този репортаж от мястото на събитието!
цитирай
2. kolchakova - Сори,
08.10.2015 15:59
малко бавно ми се получава.
цитирай
3. kbalenciaga - Благодаря
08.10.2015 18:39

за увлекателния и всестранно информиращ фото пътепис.
цитирай
4. ok3223 - Брависимо за труда ...
08.10.2015 21:32
Бил съм там, ама не съм видял това, което ти си видяла ...
Много народ, рев и много шум в палатките, тотално разпускане на
немчурлята.
И тишина, тишина извън палатките, тишина и ред.
И мноого народ от всякъде...
цитирай
5. kolchakova - Моля,
08.10.2015 22:00
За мен е удоволствие :)
цитирай
6. kolchakova - ок2332,
08.10.2015 22:02
Това за реда извън поляната наистина си струва да се отбележи. И подчертае!
цитирай
7. apostapostoloff - Атмосферата е пресъздадена много автентично.
09.10.2015 05:40
Преди години и аз имах глупостта да посетя тази гигантска, кичозна простащина и все още тръпки ме побиват, когато си спомня за този ден. Тогава си помислих, че подобни тържества напълно заменят комунистическите митинги на Първи май...
цитирай
8. veilet - Благодаря за увлекателното чет...
09.10.2015 07:56
Благодаря за увлекателното четиво, как умело сте обрисували всичко и то с невероятното преплитане на исторически факти- Вие сте несъмнено един литературен Талант!!! Лично мнение, без да се опитвам да Ви лаская, но това и слепия ще го "виде"!!! Очаквам и други Ваши пътеписи, които със сигурност биха зарадвали и останалите съфорумци. Поздрави!!!
цитирай
9. kolchakova - apostapostoloff,
09.10.2015 10:28
гледала съм много внимателно, слава богу по телевизията, директни включвания от Кьолнския карнавал. Беше преди време, когато мислех, че в Германия това са едни весели манифестации. Направи ми впечатление, че по ничие лице нямаше изписана радост и удоволствие. Една шоупрограма, на която хората отиват в надежда да се почувстват добре, да се забавляват, но това всъщност не се случва. Оглеждат се, надничат, напрягат се, разтягат устни, но не се смеят истински. Сега беше същото. Чудя се, за какво бяха отишли хората там? Няма ли къде другаде да пият бира? Да се видят? Да общуват? Няма ли извън Окобърфест атракциони? Мисля, че всички плащат данък традиция. Мисля също, че търсят нещо хубаво, което точно там няма да намерят. Октобърфест носи вероятно удовлетворение само на къркачите - пият, скандират, вдигат шум до бога... И, разбира се, финансови резултати. За съжаление,гостите тази година били с почти половин милион по-малко. Вероятно заради лошото време и бежанската криза. За финансово съжаление.
цитирай
10. kolchakova - veilet,
09.10.2015 16:45
благодаря за ласкавите думи. Иначе целият ми блог е основно в пътеписи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1814905
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031