Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2015 14:24 - Закони за коня - продължение
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 1995 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 24.01.2016 13:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Това е продължение на историята с мюнхенските ми нощувки.


12.09.2015
По-точно това май е история за сблъсък на културите. Или поне на специфично националните изисквания към отдаваното/наемано помещение.

Няколко дни преди да заминем, получихме съобщение от Лара, така се казва хазяйката, в което тя ни уведоми, че няма да си е вкъщи при нашето пристигане, защото цялото семейство е на почивка в Хърватия и ще се видим на другия ден. Обаче мога да взема ключа от нейната приятелка и съседка г-жа Уеда. Единствената молба на Лара беше да не надничаме в личните им стаи, защото са още разхвърляни след американската им екскурзия. Освен че това доверие ме впечатли дълбоко (или пък тя е свръхспокойна, защото е получила десетките копия на личните ми документи), забелязах доста грешки в немския, които хич не ми приличаха на онова известно ми от Росица пренебрежение на швабите към падежите. Май нямаше да имам шанса да спя под един покрив с автентични немци, което си е известна загуба на инспириънс.
Госпожа Уеда, симпатична азиатка от отсрещния апартамент, ни отключи и ни посочи нашата стая. Впрочем, още с отварянето на входната врата срещу нас на метър се оказа врата със стъкло в горната четвърт, върху което беше залепена бележка от тетрадка "Privat Danke" и нарисувано сърце. С химикалка. Както и да се мъчиш, не можеш да прочетеш бележката, без да гледаш и стъклото и съответно да забележиш, че стаята вътре прилича точно на хаоса, който ние оставихме вкъщи на тръгване. Без да сме били в Америка преди това.
А сега е време да се занимаем с нашата... стая.
Първо снимка от сайта:
Коридор:
image
Стая:

image
Как ви изглежда? На мен лично вратите вдясно ми приличат на врати на гардероб. Та добре ли ви изглежда? На мен - да.
Определено оставям впечатление за човек, който не се справя добре с търсенето на информация по сайтовете. Сега, като се разрових, намерих в представянето на апартамента и други снимки:
image

Сега как ви се вижда? Много ми е важно някой да ми каже дали нещо му прави впечатление.
Понеже съм била там и знам за какво става дума, бих обърнала внимание на няколко неща.
1. На стопера на вратата.
2. На факта, че вратата е със стъкла.
3. На странно светещата задната стена на гардероба.

Ама не я бях видяла тази снимка. А и при пустата ми наивност едва ли бих й обърнала внимание. И не на последно място ще се оправдая със стресовата ситуация при резервирането. Е, стреса не мога да го оправдая с нищо.

Обърнете внимание и на шалтето, метнато в края на леглото. На снимката на коридора това шалте е метнато на вратата.

Ето я и нашата снимка от коридора:
image

Шалтето си виси. Защо му е на някой да мята шалтета по вратите?
Ами ето защо:
image

Поглед отвън навътре. 

А сега: отвътре навън:

image

Стоперът и той си е там, но явно нещо не е помогнал.
А сега самото помещение:
image

Ще ми се да напиша, че изражанието на брат ми не е породено от някакво озадачаване, а само от факта, че сме станали в три часа и шест часа по-късно сме се оказали на това място в Мюнхен. Всъщност и двамата се отнесохме с изключително спокойствие към факта, че нашите общо двеста кила и не знам колко кубика трябва да се поместят в тази кутийка. Брат ми по принцип е изключително спокоен човек. Изобщо не мога да си спомня случай да е избухвал. Аз пък напоследък съм обзета от удивително хладнокръвие. Само ще отбележа, че сакът, който виждате на нашата снимка откъм коридора, си остана там до края, защото нямаше как и той да влезе вътре.
Нямам снимка на това, което се крие зад вратите, приети от мен така невежо за врати на гардероб. Във всеки случай икейската етажерка, която се вижда на снимката от сайта, при нас беше наполовина по-ниска, а пердето отзад просто разделя нашето помещение от детската стая. Полупрозрачното перде. Предпочетохме плъзгащите се врати-портал да останат отворени, за да не ни гони силно клаустрофобията.
Искам веднага да подчертая дебело, че не само имаше спално бельо и кърпи, но и всичко беше абсолютно съвършено чисто. Независимо един от друг констатирахме, след двете нощувки, че диванът се оказа учудващо удобен. Голямата баня (вана + душ кабина) и тоалетната също сияеха с марков фаянс.
image

Цял ден обикаляхме града. Вечерта заспахме като заклани.
Истината е, че Лара не ми написа "Ще се видим на другия ден", а "Ще се видим на 13.09". Това формално е на другия ден, но тринайсти започва от полунощ. Така че семейството се прибра в един и половина през нощта. Другият ден е, но е дълбока нощ.
Нали помните, че на вратата има стопер, т.е. тя не се затваря, няма стъкла, т.е. и да се затваряше - все тая, и че има още един прозорец над нея. Колкото и да бяха тихи, колкото и бързо, наистина невероятно бързо за прибиращо се от дълъг път с каравана семейство с две малки деца, да се оправиха за сън, все пак всички звуци и светлини минаха през нас. Брат ми, този крайно сдържан човек, каза тихо и безизразно: "Не мога да повярвам". Не знам дали е редно да издам, че той самият у тях си спи на отворена врата и на отворен към детска площадка прозорец. А на детската площадка нощем не се събират да се дерат точно деца. Искам да кажа, че въпросът не е в шума и светлината като такива.
Неделя сутрин. Представянето на апартамента в сайта беше на английски език, но все пак разбрах, че освен дето честно си е признала, че има деца, Лара обещава на закуска безплатно капучино и специално за неделя - платена с пет евро закуска, направена от мъжа й на барбекюто в двора. Закуската отказахме, капучиното си го получих - голяма, уханна, вкусна чаша. Двете бледи деца на 6-8 години седяха на дивана в хола, отграден от кухнята с шкаф, завити с одеяло и държаха нещо на коленете си.
image

image

Не вярвам, да са били книги, но не е невъзможно. Освен едно "хало", гласовете им не чух. Побъбрихме с хазяйката. В смисъл - побъбрих аз, защото съм бъбрива. Лара е американка, но живее достатъчно дълго в Германия, и на слух според моето скромно мнение немският и си е баш немски. Явно само писането не й е силно. Попита ме дали всичко е ОК и аз казах че да, всичко е ОК.
Вечерта пак се прибрахме гроги, мушнахме се в стаят... в леглото и... и Винсент не искаше да заспи! Нали помните пердето между нас и детската стая? И че това перде е полупрозрачно? В тази стая легла няма. Те са някъде горе. Помещенията са високи и явно под тавана е изграден друг таван, и децата спят там някъде, в това пространство, което едва ли е по-високо от метър. Метър ми се вижда много. И така, Винсент не иска да заспи, баща му се качва с пъшкане, придружено със скърцане от страна на тавана-под и усещане от наша страна, че всичките тези хора, легла и постелки ще паднат с трясък върху ни и ще ни затрупат. Знаем, че действието се развива над детската стая, но усещането си остава. Винсент не иска да заспи. Винсент иска да слезе при мама. Или мама да се качи горе. Или кой знае какво иска. Започва да хленчи. След много-много време баща му не издържа да бъде тих успокоител и с автентичен мъжки глас започва да се тръшка по детски: "Заспивай! И аз искам да спя! Няма да слезеш долу! Твоето легло е тук! Моето легло е долу! Винаги така правиш! Винаги! Мама спи долу! Аз спя долу! Ти спиш тук! Винаги така правиш!"
Само тембърът издава, че от тук нататък хленчи Винсент, а не баща му. 
Не знам как завърши приспивната драма, защото ние бяхме навъртели десетки километри пеш и даже сирена нямаше да може да ни задържи будни по-дълго.
На другата сутрин Лара каза (след като си получих капучиното), че излиза, но децата са тук. Те си седят в хола. Ние, като си тръгваме, просто си тръгваме. Пак ме попита дали всичко е ОК. И аз пак казах, че всичко е ОК. Взехме си довиждане и Лара излезе.
После дойде Росица и започна да крещи, че не вярва на очите си и че това е безобразие. Имаше предвид и стаята, и цената. В смисъл, че на един квадратен метър се бяхме събрали трима българи, които намират нещо не съвсем ОК в квадратурата.

Още на следващия ден на телефона ми започнаха да валят съобщения от airbnb.de, че трябва да оставя мнение за нощувките си. В този сайт е така - и хазяинът и наемателят пишат мнение един за друг, без да могат да прочетат отсрещното. Сайтът ги публикува едновременно. За да са независими нещата.
Написах, че Лара и семейството й са много мили, че жилището е перфектно чисто и спокойно, че до забележителностите в центъра може да се стигне и пеш, че книгата за гости (папка с изпринтена информация за Мюнхен - забележителности, кафенета, транспорт), която е подготвила Лара, е много полезна и че сутрешното капучино е много вкусно. И всичко това е истина. Е, книгата не сме я ползвали, както ще стане ясно в друг пост.
Трябваше ли да пиша, че едва ли има българин, който би предложил такова помещение на когото и да било, освен ако не е някой много закъсал роднина, изгонен от жена си? Толкова малко, с перде вместо стена и врата без стъкла? Ми това си е българска особеност. Вероятно за немците (и американците) това е нещо нормално. Между  десетките отзиви, които изчетох в airbnb.de, имаше само няколко, които споменаваха, че стаята е много малка и непременно добавяха: "но чиста и уютна". Само на нас ни се стори ПРЕКАЛЕНО малка и не до там стая. Обаче заради едното спане - колко му трябва на човек. Имахме ли удобно легло? Да. Трябваше ли да си носим завивки? Не. Че 75 евро на вечер на нас ни се виждат много за такава кубатура - ами да видим какво предлагат хотелите за големите си обеми - космически ...стотин евра. Ние няма да летим из тези стаи, я!
И после това мое изкривено учителско мислене - да се чудя не е ли престъпление да си държиш децата във вечно състояние на безшумност и неподвижност. А може би немско-американските деца са си по принцип такива? На се забелязват?
Колкото до капучиното - никога не съм смятала, че трябва да представям като широко скроен жест факта, че правя на някого кафе. Но не бих казала, че това е българска черта, като си спомня онази хазяйка в Трявна, която десетки пъти изтъкна като някакъв знак на изключителна щедрост, че ще ни направи на сутринта кафе. И така и не го направи. 
Имахме полезен и развиващ в европейска посока икспириънс.

Колкото до нощувката последната вечер в Мюнхен, на връщане от нашите приятели, тя беше лишена от всякакви преживявания. Една прекрасна стая

image 
в която чак ти е жал да спиш, защото ще изгубиш време да й се наслаждаваш.
Хотелът беше на две минути от електричката и на петнайсет от летището, а това не е никак без значение, когато трябва в шест и половина да си там и влачиш 40 кила багаж..
А на партера има ресторант. Единственото, което трябва да се знае е, че в девет кухнята затваря и сервитьорката, която може да е и съдържателка, много се изнервя, ако в девет без двайсет още не знаеш какво искаш да си поръчаш и разпитваш това какво е и онова какво значи. Много се изнервя, но малко се издава. 
И понеже целите стени на ресторанта, бяха в надписи, ще кача един, пак за да дразня мислещите, че учат немски:

image

Една берлинчанка отишла в една от палатките на Октоберфеста и си поискала "малка бира" на своя си пруски диалект, което сигурно за мюнхенци е смешно. Сервитьорът й отговорил приятелски, но твърдо "Знаете ли какво, елате отново, когато сте наистина жадна!". На неговия си диалект. Което трябва да е смешно за всички и повод за гордост за мюнхенци. В нашия случай само подкрепя казаното от мен за пиенето на бира в поста ми за Октоберфест.






Тагове:   Мюнхен,   airbnbde,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - приисква ми се да бяхте поискали закуската -
09.10.2015 17:25
така щеше да имаш още нещо за разказване. това определено щеше да удължи удоволствието от четенето.
цитирай
2. kolchakova - Румми,
10.10.2015 12:50
както казват руснаците: хорошенького понемножку. Ако бяхме поискали и закуска, щеше да ни е помножку. И на теб също щеше да ти дойде помножку...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1463584
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1431
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031