16.09.2015
Оказахме се в Швенинген поради убеждението на Росица, че там е изворът на Дунав. 



Фактът, че нямам нито една снимка от града говори, че не сме попаднали на нещо, което ми е харесало. Всъщност спряхме на един много противен паркинг.

От бележката се вижда, че два часа паркиране струват едно евро.

Пощурахме се в търсене на табела къде е изворът, погледахме някакво табло- карта на нещо като площад, не видяхме извора на Дунав, после се полутахме в търсене на туристическото бюро, в което доста вяло ни обясниха, че изворът на Дунав е в Донауешинген. Попитахме какво може да се разгледа в двойния град Филинген-Ешинген. Неангажиращо ни отговориха, че имало музей на часовниците и че Филинген бил по-интересен за разглеждане. Аз междувременно набрах куп рекламни материали с надеждата вътре да има карта на района, за да мога да участвам в решението накъде да тръгнем.
Не разрешавам на нито един немец да ми говори за екология. Направо забранявам! Бълват тонове луксозни, лъскави, цветни брошури и цели тетрадки формат А4, в които на по две страници има снимка на щастливи велосипедисти, наслаждаващи се на прекрасностите на Шварцвалд. Тъй като изхвърлих цялото кило хартия от Швенинген като непотребно, ще илюстрирам със снимка от донауешингенската макулатура:

 

Както и да е. След известно съпоставяне на наличните по брошурите карти, които все пак не бяха пътни и не представяха целия регион, избрахме да зарежем Филинген-Швенинген и да тръгнем към Ротвайл.

Все пак да уважим часовникарската индустрия в Швенинген, който е бил най-големият часовникарски град в средата на миналия век. Има нещо еврейско в историята му. Не буквално. Бил е изолиран вюртембергски остров. Наоколо земите са принадлежали на други политически образувания. Дори днешната му половина Филинген е принадлежал на Предна Австрия. На всичкото отгоре е бил и единственият евангелистки град в целия католически район. И още по-на всичкото отгоре имало някаква регулация, която нареждала наследството да се дели по равно на всички деца, резултатът от която бил, че обработваемите площи станали толкова малки, че не било възможно да изхранват семейството. И така се наложило да се развива занаятчийството. През средата на 18 век се появили първите часовникари, които произвеждали дървени часовници,каквото и да значи това (нали не отидохме в музея да ги разгледаме...). После обаче дошли американците с техните евтини часовници и това наложило на местните да изобретят портативният контролен часовник за нощната стража, чието производство легнало в основите на бързата индустриализация. Часовникарските фабрики стигнали 200 на брой. Предполагам, че това е една много интересна история, още повече че има изследователи, твърдящи, че не парната машина, а точно този часовник



е задвижил индустриализацията в Европа. Много интересна история, но не е за този пост. Жалко.

За мой срам за Ротвайл не мога да кажа и половината от онова, което казах за Швенинген. Нищо интересно като история. Обаче смятам, че красотата на този град, Красотата му, го извинява за тривиалността на историята му (и може би дори я дължи на нея): създаден е през 73 година на брега на река Некар от римляните на император Веспасиан. През трети век швабите изпъдили римляните. Следват всички ранносредновековни войни, за които се сещате, и които не пропускат да разрушат града. Слава богу, от един по-късносредновековен момент нататък Ротвайл остава непокътнат до ден днешен, поради което носи титлата "Най-стар град в Баден-Вюртемберг", а ние пък изпитваме щастието да видим тази прелест.
Името Ротвайл идвало от Rotuvila , "червена вила", заради някогашните римски вили там. Обаче на мен все ми се върти една игра с думата "красный", която на руски означава и "червен" и "красив"... нескопосана игра... Обаче много красив град.





Изографисани фасади:

                                



И тези умопомрачително красиви, табиетлийски еркери, дор до три етажа...

                                    
                                   


Просто не мога да спра да ги показвам.








Разни детайлчета по фасадите...

И, да ги наречем, "фирмените табелки", които в един средновековен момент били задължителни:
                                     








Е, някои не са баш табелки:

И други работи могат да се видят да висят, например от лебедките (вероятно стълбите вътре са толкова тесни, че всеки багаж и до днес се качва през прозорците):


Други мераклийски неща:



Горната фигура е в определено много разпространена поза. Ето нещо подобно и на върха на Марктбрунен:






По страничните улички потънахме в средновековни къщи:


                                    

                                   



През цялото време имам чувството, че снимките ми са криви. Обаче нямам чувство, а абсолютна увереност, че в този град къщите са криви:

Вижте водосточните тръби:





Прозорец!


Покривът на камбанарията на Катедралния събор "Свети кръст" откровено е много крив.

От тук се вижда еднозначно - крив е!


Иначе църквата си има всички необходими готически красоти:




Има си и от онези ниши, които определям като "религиозно-образователни витрини".



Ротвайл се нарича (или се е самонарекъл) "Град на кулите". Първата, кривата, я видяхме вече. Това табло в центъра на града онагледява останалите.




Готическата катедрала Капеленкирхе


В нея влязохме:




Пак от онези разчупени стойки:


А тук виждаме две кули. На заден план - Високата кула, построена през 13 век като охранителна кула на най-високото място в града. Използвала се е и за затвор. Ако бяхме взели ключа от туристическото бюро, както пише, че сме били можели да направим, щяхме да видим града от 54 метра височина. Ама не съм сигурна, че вече ми се катерят стълби, както преди две години.



На преден план е кулата "Черната порта", която се смята за символ на Ротвайл. Кулата е на 800 години, обаче не това, а вероятно нашето идване е повод да се започне саниране. Просто при това ни пътуване огромната част от нещата, които виждахме, всъщност НЕ виждахме. Бяха опаковани. Май и миналия път беше така. Ето как изглежда Черната порта, когато не е омотана в платнища:


Кулата има два етажа килии и в нея са държани затворници на Римската империя. Историците наскоро много се зарадвали, когато установили, че в началото на 17 век жителите на града можели да си позволят собствени градски музиканти. На най-добрите разрешавали да живеят в кулата. Странна представа за привилегии.В средата на века обаче нещо вече не можели да ги издържат. Финансово, имам предвид.

Всяка година по Сирни заговезни тази кула се появява "на телевизора" . През нея минава Шутовската процесия на Ротвайлската шутовска гилдия. Тази гилдия е толкова тежка, че сама си прави шествията, докато на други места в тях се включват гилдиите на шутовете от няколко града.



До следващата кула, Барутната кула, стигнахме през един мъничък, но блажен парк:





Паркът си има табелки: "Регистрирането и воденето на каишка в нашия град са задължителни!" и "Тишина в нощните часове!".



Кулата, след като е служила за съхраняване на барутните запаси, е била превърната в градски архив.



От площадката на тази някога отбранителна стена се вижда чудна панорама:


С тази снимка документирам, че съм виждала река Некар.



Ако трябва да бъда честна, виждала съм я на снимка. На тази снимка.
А когато съм я правила, вниманието ми е било привлечено от работниците по стръмния склон под стената:

Чудех се дали не са българи. Трима седят, един реже храстите.

А в далечината се вижда най-новата ротвайлска кула -  тестовата асансьорна кула, която строи ThyssenKrupp Elevator (най-големият производител на асансьори в света). Кулата ще служи за тестване и сертифициране на високоскоростни асансьори.


Има си страница в интернет. Ето така се предвижда да изглежда, когато порасне до 244 метра.

                                  


Предполага се, че човечеството живо се интересува от строежа, затова може и да го наблюдава на живо:




Ще има посетителска площадка на 232 метра.
Така като гледам, не ща да гледам от нея...




Защото имам страх от високото. Но повечето хора нямат:

                                  

Когато бях малка, се интересувах от кучета. И ги обичах. Чисто платонично. Имах си и класация на любимите кучета. Ротвайлерът (много ясно, че няма как да мина без него в този пост) беше сред фаворитите ми, защото е много силно и спокойно куче-пазач. Обаче все пак предпочитах Нюфаундленда. Защото е спасител.

Както и да е. Град Ротвайл бил голям център за търговия с добитък и съответно - голям месарски център. Месарите били основно и тези, които търгували с добитъка - събирали го на големи стада и го карали по другите градове. За целта им трябвали кучета. Е, това са ротвайлерите. Обаче през 19 век с развитието на железницата транспортирането на добитъка вече не ставало на стада, охранявани от кучета. Закономерно ролята на ротвайлера като пазач вече не била актуална. И в един момент в града имало само едно куче от тази порода. Не знам кой е бил този момент, но ние не видяхме нито един ротвайлер, като се изключи паметника му пред градския музей

 

и няколко бутафорни фигурки тук-таме пред магазините:


Един скулптор, Отмар Хьорл, който някак си ми прилича на Анди Уорхол, изфабрикувал 500 пластмасови ротвайлера през 2005 година и започнал да ги подрежда из различни градове. Това се нарича Инсталация:
 

Освен пластмасата и начинът на превозване ми се струва особено гаден:

Ама какво разбирам аз от изкуства?

И ми останаха две невключени дотук снимки. Една с цените на доматите, гроздето и прасковите в средата на септември...



и една за настроение:



Ей, намерих нещо интересно все пак: В периода 1546 - 1661 година при преследването на вещици са изтребени 266 човека, заподозрени, че са магьосници и вещици. На 15.04.2015, демек преди половин година, градският съвет на Ротвайл е взел решение за етична и морална реабилитация на жертвите на съда над вещиците. Обаче не разбрах дали защото не ги смята за вещици или защото не намира вещерството за осъдително. Инициативата е на зелените, които поради липса на Витоша вероятно нямат какво да правят.

За първи път чувам за град Ротвайл.И много ми хареса! И градът и разказа ти и прекрасните снимки!

Аз някак си знаех, че има град Ротвайл, защото нали съм чела за породата ротвайлер. Обаче ей тъй на, просто да се окажа в него, ми беше като да попадна в друго измерение.