Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2015 13:33 - Валдбург или Сам вкъщи
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 2657 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.01.2016 13:37


 17.09.2015
Валдбург е съвсем близо до нашето леговище във Фронройте, така че бързо изскочи като утешение за лошото време, което заплашваше да ни държи затворници вкъщи.

image

Честно казано, сградата, макар и един от символите на Горна Швабия и една от най-добре запазените крепости в Южна Германия,  не обещаваше нищо впечатляващо.


                                image


image

Но пък още от пътеката - каква гледка:

image

И грабливата птица - задължителен елемент в небето:
image

И тези сякаш не от човешка ръка поддържани ливади с необясними горски "езици":
image

Стълба от никъде за никъде:
image

И в краката си да погледнеш, което е препоръчително, има какво да видиш:
image

Преди десетина века съществувала тук една незначителна отбранителна кула и първите Валдбургци били васали при нея.
Освен това съществувала пак тогава една длъжност в императорския двор - Truchsess. Речникът я превежда като "главен дворцов интендант", което изобщо не ми звучи престижно: отговарял за императорската маса, за донасянето на ястията, за разрязването на месото... На мен това някак си ми звучи като да си слуга. И как после от тази придворна длъжност се е образувала благородническа титла не знам, обаче притежателите й толкова се гордеели с нея, че много често я използвали като съставна част от името си или дори вместо името си. Валдбургските владетели са точно такива. Но не са единствени, тъй като множество императори, крале, князе и дори епископии си имали такива интенданти. Разбира се, според самите фон Валдбург не било толкова обичайно някой различен от императора да си има главен дворцов интендант и Велф VІ бил изключение, като си позволил да направи Фридрих фон Валдбург свой Truchsess. Велф VІ бил маркграф, титла, стояща много високо в сложната феодална йерархия, много високо и много близко до императора. И като искал силно да прилича на императора, обзавел се Велф VІ с разни прислужници, в това число и с този Фридрих. Пораснала им работата на Валдбургите - от незначителни васали -  част от свитата на някой си благородник - до труксес на маркграф. След смъртта на Фридрих длъжността била наследена от най-големия му син. А след смъртта на Велф VІ, който нямал деца, земите заедно с обслужващия персонал преминали в собственост на Фридрих Барбароса. И така още повече им пораснала работата на интендантите, защото след няколко смърти на наследници на Барбароса поредният интендант се оказал интендант на цялата империя. И това не бил краят на издигането им.

image

image

image

Според сайта на Валдбург в тази крепост би трябвало да кипи живот - сватби, кръщенета, рождени дни, всякакви детски празници и образователни екскурзии. Обаче дали заради деня, дали заради часа, дали заради лошото време - едва намерихме от кого да си купим билети. Цялата крепост беше на наше разположение - без други туристи, без зорко следящи ни пазачи, без остроумни екскурзоводи... супер!
image

Първата зала беше малко потискаща със самотния си макет по средата и стъкла с текстове по стените.
image
И какво да прави човек, който не знае немски, в нея?
image
    Освен да изучава дебелината на стените:                       image

image
В крепостта има няколко картини, които учените харесват, защото им дават възможност да сравняват сегашното населено място със средновековното.
image
Това е дори не картина, а карта, която изобразява селото през 1625 година. Всъщност - копие на карта. Оригиналът се намира в замъка Волфег, тъй като е поръчан от Хайнрих фон Валдбург, основателя на волфегската линия на рода. Авторът, художникът и картограф Йохан Андреас Раух, бил известен с умението си да предава много точно местности, селища, замъци и крепости. Това била една чисто административна карта, служеща за управление на земите. Казват, че има много съвпадения във фамилиите, названията, границите на имотите с днешните. И това - при толкова войни и междуособици!

image

Това пък е факсимиле на картата на Мартин Валдзеемюлер, изготвена през 1507 година. На тази карта и на автора й се приписва първата употреба на името "Америка" за новооткрития континент. Валдзеемюлер смятал, че континентът не е открит от Колумб, а от Америко Веспучи. Скоро разбрал заблудата си, но не можел вече да промени нищо и трябвало да се задоволи в следващите си карти само да съобщава за грешката. Картата била издадена в колосалните 1000 екземпляра. Съществували и "пиратски копия". Въпреки това обаче до наши дни е съхранено само едно копие, открито през 1901 година в замъка Волфег, постоянното местопребиваване на династията Валдбург-Волфег. Американците много искали картата и след има-няма сто години, през 1998 година немското правителство разрешава тя да бъде изнесена, след още десет години,през 2007, А. Меркел реално и официално я предава на американците и сега главният труд на Валдзеемюлер виси в конгресната библиотека във Вашингтон. За нас остава факсимилето и то ако отидем до Валдбург.

image

Сигурно съм направила над 500 снимки в този замък и ми е съвсем необяснимо защо сред тях няма фотография на една картина, изобразяваща двубоя между Йоханес фон Зоненберг и Антонио Мария ди Сан Северино. Странното е, че тази картина липсва и в интернет, пък в книжките е представена като много важна, само дето не е обяснено по каква причина. Това е нещо като комикс.
image

Йоханес фон Зоненберг, виден представител на династията Валдбург и страстен участник в рицарски турнири, отишъл с австрийския крал Максимилиан  на война в Холандия, понеже Холандия ей я къде е, погледнато от Виена. Обаче един друг австриец, ерцхерцогът Сигизмунд, поискал от Йоханес фон Зоненберг да тръгне с него на военен поход към Венеция. Представяте ли си какво кръстосване из Европата е падало. И така Сигизмунд обсадил град Ровередо в Южен Тирол. Дошла и венецианската войска. И сега абсолютно не можах да разбера защо, вместо да се сбият както се полага по средновековному (а и не само) с черва и търкалящи се глави, войските само стояли и се гледали. По едно време пълководците предложили двама представители, по един от всяка войска, да излязат да се бият и така да решат кой ще е победител във войната. Антонио Мария ди Сан Северино и Йоханес фон Зоненберг били двамата избранници. Трябвало да проведат рицарски двубой. А вече тези оръжия не се използвали в реални сражения. Спретнали си чисто спортно турнирче с една дума. И условието било, който загуби, да се счита за пленник на другия и да се освободи срещу 1000 гулдена. Конят и снаряжението оставали за победителя. Йоханес победил, погрижил се за раните на противника си, отишли в град Ревередо и яли, пили и се веселили... И защо това трябва да се изобразява на картина, че и на тавана на църквата във Волфегг (тази фреска вече я има в интернет)? Сигурно защото Йоханес е бил петнайсетгодишен. Поне така се твърди.

image

Рицарски вълнения.

Други бойни подвизи са увековечени тук:
Весела инсценировка на селското въстание от 1525 година. Георг фон Валдбург разбрал, че няма да може да победи селяните и успял да се договори с тях, да направи някакви крайно незначителни отстъпки, които всъщност нищо не променили. Този безславен за селяните край определя бъдещата историята на тази част от Германия и вече трябва да имам много-много знания, за да разбера доколко това е весело. Но ги нямам.
image

Намирам това за джудже.
image

Да продължим да ходим из залите. Ето как изглежда рицарската зала според интернет:

image

image

А ето ние как я видяхме:

image

Граф Фердинанд Мария фон Валдбург, актуалният през 1777 година владетел на крепостта, изгубил и последния си син. Изобщо, като се проследи историята на рода, а може би и на всички други благородни родове, които упорствали да предават наследството само на първородния си син, загубата на синовете е чест и голям проблем. Когато и брат ти е погребал сина си, както е в случая, линията на династията съвсем се загубва. Така е било през вековете - една линия се загубва, явяват се наследници от някоя друга клонка, после и те остават без мъжки наследници и така... Та този граф решил, че като няма да има наследници, поне да помисли за увековечаване на предците и наредил да се изрисуват всички предишни владетели на Валдбург. Обаче допуснал голяма грешка - не оставил по стените място за следващите собственици. И когато дошъл от някакво далечно клонче някой си Йозеф Антон, махнал граф Фердинанд и брат му, за да има място за неговите портрети. Пожелал също така да се изследва научно родословието и според новонаписаната история някои от предците потънали в незначителност и направо изчезнали. В известна степен този новаторски дух бил наказан от съдбата, защото таман многовековните стремления на валдбургци се увенчали с успех и Йозеф Антон бил провъзгласен за княз и империята се сринала и изчезнала, Валдбург бил прибран от Вюртемберг и Йозеф Антон станал незначителен васал. И пак се върнали валдбургци в началото.

image

Не знам откъде художникът е разбрал как са изглеждали предците, но ми са струва, че понеже това не са истинските им лица, те не излъчват нищо и ми внушават само скука..
image
Вайнгартенският абат Куно (12 век) се смята за първият известен член на династията Валдбург.
А това са едни от последните князе и княгини на Валдбург, Волфег и Валдзее.

image

На този рицар определено му липсва конят.
image
А ето я представата за красив кон:
image
Опашката на коня се държи от нечия ръка. Или това е ръката на бързоходец от ранга на Юсеин Болт, или конят служи само за красота, за бавна красота.
image
Отново еленови рога за полилей:
image
Въобще, много рога:
image
Ама много:
image
Чудя се, какво друго може да се прави с тях, освен да се струпат така насред стаята и ако има такова друго, защо не са го направили?
image

Не само рога:
image

image

Да обърнем внимание на този керкенез.
image

Няколко помещения са отредени за вещи от детския бит.
image

image

image

image

image

image

До въвеждането на задължителното образование във Вюртемберг през 1836 година графовете и князете Валдбург-Волфег-Валдзее обучавали децата си с частни учители вкъщи. Чиновете могат да се регулират на височина. Много практично, защото, като се има предвид безпрекословното схващане на благородниците, че вещите трябва да се пазят, големите им къщи са щели да се препълнят с чинове като мазето на общинско училище.

image

Детските играчки, запазени също благодарение на онази характерна особеност от благородническата идеология, която настоява вещите да се пазят.
image

image

image

image

И тук вече други "играчки": маска на срама, дървена яка, дървени белезници, вериги за врата и за ръцете, стиски за пръсти.
image

image
Маските се придружавали с табела, която се закачала на врата на провинилия се, за да обяснят какъв е грехът му. Тази маска е доста нетипична. Типичните изглеждали ето така:
image
Намерих и една снимка как функционирали стиските за пръсти:

image

Правораздаващ меч за обезглавяване и парче от примка за бесене.

image

Обезглавяването се смятало за едно порядъчно смъртно наказание, т.е. наказание за благородници, предимно в случаи на убийство или грабеж. Простите хора били бесени и оставали да висят неизвестно колко време, защото нямали право да бъдат погребани.


Тук брат ми онагледява размера на друг меч, който, макар че пак може да служи за обезглавяване, но не е правораздавателен.


image
Появиха се разни неща от Първата световна война и през това помещение минах доста бързо. Средновековните оръжия и доспехи не ме отвращават толкова, колкото тези от двайсти век.

image

Пропагандна литература. Гадна работа.
image

Да се върнем на мирния бит.
Остана ми загадка защо по люлката е овързан този сезал и дали онези топчета по страничните дъски са предвидени за такова въже или просто са използвани да се предпазят завивките от отмъкване (защото вече знаем, че посетителите пипат).

image

Легло, неподвластно на историите за акари, дървеници и други болести, които накараха собствениците на Зигмаринген да си сложат тръбна мебел вместо балдахини.
image

Различни по красота столове:
image

image

И някак си, както си вървиш из стаите, без всякаква увертюра...
image

... попадаш тук.
image

Окаяно като кенеф. Не им подобава на гордостта от... да не повтарям пак всичко, с което се гордеят.
Например много се гордеят с факта, че през 19 век крепостта участва в геодезическите заснемания на кралство Вюртемберг и дори е най-важната тригонометрична точка в югоизточен Вюртемберг. Въобще не споря, че изготвянето на кадастър е много необходимо от гледна точка на собственост и данъци, просто не разбрах каква точно е заслугата на графовете и князете. Освен че е трябвало да изградят под покрива необходимото съоръжение:

image

image

Тези инструменти ми се струват свързани с темата:

image

В замъка име естествено и капела:
image

image

image

image

Преди осем века, от 1220 до 1240 година, тук се съхранявали императорските регалии: короната, кълбото с кръста (императорската ябълка), копието и скиптъра.

Понеже стана дума за Свещената Римска империя на немската нация, тук е моментът да спра и да осмисля названието на тази империя. Колкото и да го предъвквам, ми звучи като така любимия в нашето семейство израз "задушен заек от моркови".  И карти гледах, как тази империя се е разширявала и свивала териториално между 10 и 18 век,  и четох как се наричала "Римска" заради идеята за единна империя на цивилизованите народи, а пък "германска" - защото през 15 век повечето негермански земи вече не принадлежали на империята. Тогава я кръстили "германска", но не им се сторило логично да махнат "римска". Единственото ми обяснение за това название е, че не ги разбирам аз тези работи от тогавашната им средновековна гледна точка. Само Волтер ми е утеха, като казва за Свещената Римска империя на немската нация, че нито е свещена, нито е империя, нито е римска. Германското не й го оспорва. Ама Волтер - това е чак 18 в., малко преди империята да престане да съществува (благодарение на Наполеон). Тъй че и той не ги е разбирал работите баш средновековно.

Общото ми усещане от историята на Германия е, че първоначално целият свят се е мъчил да накара безбройните курфюрстове, князе,католици, протестанти и прочее да се обединят, за да не се избият помежду си. После се е мъчил да ги разцепи, за да не избият околните. Което не прави целия свят чист като планинска роса и непорочен като... Еми не се сещам за нищо непорочно.

До 15 век имперските регалии не са имали строго определено постоянно място за съхранение и пътували с притежателя си из империята. Като се има предвид доста чергарския начин на живот на благородниците и честите сбивания за титлата, понеже нали да си император не било нещо по наследство, а се решавало от курфюрстовете, било много важно регалиите да са ти винаги под ръка, за да се легитимираш своевременно. В краен случай се оставяли на съхранение в някоя крепост, при някой верен низш благородник.
Имперските регалии се оказали в крепостта Валдбург по времето на Еберхард фон Танне, който се смята за родоначалник на династията фон Валдбург. Въпреки че е фон Танне. Този Еберхард помогнал на Фридрих ІІ да стане император (сигурно по онзи симпатичен начин , по който явно се случва всичко в Констанц). За благодарност Фридрих го направил попечител на непълнолетния си син Хайнрих, когото преди това обявил за император. Как става тази работа, като нали императорската титла не се наследява, а се явява нещо като изборна длъжност, не знам. Факт е, че Еберхарт известно време изпълнява функцията на император (а тръгнаха от незначителни васали при наблюдателна кула). Самият Фридрих ІІ искал да се разправя с някого в Рим, Сицилия и Палестина. Според мен му се е сторило рисковано да ходи в Рим с короната на Римската империя, затова я оставил заедно с другите инсигнии при Еберхард.

Предполагам,  всеки благородник е искал да стане император. Йозеф ІІ дори се короновал за такъв през 1764 година, докато баща му император Франц І още си бил жив и здрав. Мисля, че този наплив от императори е породил и множеството копия на инсигниите. Йозеф, например, си поръчал копие на императорската мантия, но използвал короната на Рудолф ІІ (не разбрах откъде я е взел, защото Рудолф е умрял един век преди това). Иначе копия на истинската(?) корона, на имперската ябълка и на скиптъра има освен във Валдбург също така в Нюрнберг, Аахен и Франкфурт ам Майн.

Смятам, че към днешна дата целта на притежанието им е икономическо-туристическа, понеже не виждам нищо престижно в едни копия. До наполеоновото нашествие в тази градове са се намирали отделни предмети от оригиналните регалии, които след това от съображения за сигурност били изпратени на съхранение във Виена (онези от тях, които не се "изгубили" по пътя от град в град), а не били върнати после обратно, защото нали вече тези градове не са имперски. Наистина Хитлер за кратко ги върнал в Нюрнберг, но американските войски пак ги върнали във Виена. Голямо връщане паднало. Хитри австрийци. Впрочем, и короната на онзи Рудолф ІІ също е при тях. Много хитри австрийци. Сега и Нюрнберг, и Аахен се утешават с копия. За Валдбург да не говорим - къде ще се мери той с тях, като е пазил нещо си за малко и то преди осем века.

Странно е да се разхождаш сам из крепостта, която, мисля, се видя добре, е крайно пуста и заета от малко на брой вехти предмети, и да попаднеш в едно помещение, в което с черни плоскости е изградено друго помещение, а вътре сияят императорските регалии. Охранява се с видеонаблюдение. Снимката е от интернет - за да се онагледи помещението:
image

Копието е най-старата част от императорските регалии. Вероятно още при Каролингите, през 9 в., в острието е изрязана дупка и вътре е монтиран пирон, закрепен със сребърна тел. Ако ви се губи някой от деветте хиляди гвоздея, с които Христос е бил прикован към кръста, а сега са изложени в различни църкви и музеи - ето го, тука е.

image

Добре, излъгах. Не е тука. Във Валдбург нали се съхраняват копия на регалиите. Предполагам, че и пиронът не е баш от кръста, защото тогава ще се обърка много бройката им (на пироните). 

Разказва се, че някой от сегашните собственици на Валдбург си имал и собствена реплика на "ябълката". И като го питали къде я съхранява, той отвърнал, че всъщност я ползва за преспапие. Това малко напомня за просякът-принц (или принцът-просяк) който си чупеше орехи с държавния печат.

image

Скиптърът:
image

Короната се споменава за първи път през 1200 година. А през 1220, съвсем млада и зелена, вече е оставена на съхранение във Валдбург. Уникална е с това, че не е кръгла, а осмоъгълна и отделните плочи са закрепени една за друга с шарнири. Не е ясно как и защо е възникнала тази конструкция. Скъпоценните камъни и перлите са вградени в короната така, че светлината преминава през тях. Говори се за един изчезнал скъпоценен бяло-червен опал, наречен "orphanus" - не в значение на изоставен, а защото е единствен на света.   

Вляво е валдбургската корона, а вдясно - оригиналната.

image

Вляво пак е валдбургската корона, а вдясно - някое от другите копия.

image

Катерим се по стълби,

image
които малко ме тревожат със зле замазаните дупки между стъпалата:
image

Вървим към Белведере, панорамната площадка.
image
Обожавам загадъчността на таваните.
image

Драсканици, драсканици...
image

Тук залепих две снимки за икономия на място - надписи от преди над 30 години, а са като току що надраскани. Онзи вдясно е с тебешир.

image

Снимката е от интернет и онагледява площадката на покрива, към която се стремим.
image

В интернет тригонометричната точка изглежда така:

image
Сега върху нея има далекоглед. Обаче ние не му обръщаме никакво внимание, ние сме заети с телефоните си.

image
И панорамата не ни вълнува.
image

И дори Бодензее, което се вижда в далечината въпреки лошото време.
image

Слизахме по друг маршрут.
image
Да разгоним самотата:
image
А през особеното стъкло на прозорците

image

има красота
image

и жив керкенез, който си е намерил плячка (помолих ви да обърнете по-горе внимание на препарирания).

image
И така, ние бяхме сами в замъка и аз се чувствах прекрасно през цялото време. Намерих в интернет снимки и на други хора, които може би са били сами (или пък са се женили) и са се чувствали за момент освободени от излишни задръжки:

image


                                           image
И сега, за първи и единствен път, ще покажа първите и единствени снимки на нашият израз на освободеност:

image

image

image


image

А на тръгване от селото - силуети на покрива:
image

В профил:
image

В анфас:

image

Що е то?
                                                                                                                          Отг.: Месарница



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449496
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930