Постинг
23.11.2015 14:13 -
Тюбинген и съвсем малко Гьоте
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 4601 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2016 13:39
Прочетен: 4601 Коментари: 5 Гласове:
3
Последна промяна: 24.01.2016 13:39
18.09.2015
Честно казано се изморих от средновековия, барони, графове, императори и знания за тях. Отидохме в Тюбинген по работа и се отдадохме на абсолютно лишено от информация обикаляне и наслаждаване.
Имаше някакъв италиански повод за пазар на пазарния площад. Започнахме от него - и без друго Тюбинген е упоменат за първи път през 12 век като пазарище.
Посрещнаха ни танци (предполагам, не италиански).
Музикантите също са забележителни:
Приложно изкуство:
Дървени кошници:
Железни кошници:
Чиста красота:
Това са цветове на артишок и, страхувам се да го кажа, но май не се отнасят към цветята, а към продуктите за готвене.
Хмелът също е за украса на второ място, след консумацията.
И вече преминаваме към телесното:
Прекрасно мухлясало сирене:
Много-много вкусен хляб, ядохме го без мезе:
А ето метаморфозите на едно прасе. Отвън:
Отвътре:
И в ръката на Петър:
И идва ред на десерта:
Това нали не мислите, че са обувки:
Знаете ли какво е макаронс:
Като роднина на сладкар ви уверявам, че нито продуктите (белтъци, захар, бадемово брашно), нито вкуса, нито многочасовото правене оправдават крайно неприлично високата им цена.
А какво е държач на чанта знаете ли? Това са онези куки, с които можете да си закачите дамската чанта за масата или торбата за дръжката в трамвая. Има също така и такива държачи, които са спрели да бъдат държачи и вече са само украшения, но пак се наричат държачи. Като в случая:
Пазарът отвисоко:
Neptunbrunnen:
И най-вече кметството:
Не разбрах това висящото какво е:
Гьоте пише на жена си, че градът е отвратителен, но все пак поетът е бил там през 1797 година. Кметството е строено два века преди това и не знам с какво не го е устройвало. Определено човекът не е можел да предположи що за строителство предстои.
Тръгваме нагоре, все още не знам накъде:
Това е десетметров плакат:
Казват, че в Тюбинген няма университет. Тюбинген Е университет. И така повече от пет века.
По улиците могат да се видят подобни табелки:
Тук е живял Алоиз Алцхаймер. Бил е студент в Тюбинген и е дефинирал болестта алцхаймер в местната психиатрична клиника. Световноизвестните студенти на Тюбинген са стотици, но не знам дали ние сме в света.
Ренесансовата порта на замъка Хоентюбинген, в който днес се намира един от най-големите университетски археологически музеи в Европа:
Но преди да стане музей, взе пак си е бил замък и си има ров:
Замъкът е строен през 11 век, а през 18-ти кралят на Вюртемберг го предава на университета.
Управата си е измила ръцете: "Влизането на територията на замъка е на собствен риск. Качването по стените е забранено"
На Гьоте градът може и да не му е харесал, но прекрасните гледки все пак са го впечатлили. Нас - също, ако и да не сме Гьоте.
Една от загадките, които ми останаха неразрешени, е този паметник. Текстът напомня на библейското "So hцret nun ihr, die ihr ferne seid" ("Слушайте, вие далечни...") но защо е написан и защо е побит тук?
Послепис: помолих Зорница да провери в музея и отговорът бил едно вяло: "Никаква идея".
Втори послепис: ................ (липса на достатъчно изразителен такъв).
Другата загадка ми е тази глава. Ровенето ми в интернет доведе до една страница от 2007 година, в която ми разказват, как при едно наводнение през 1994 година някъде си се отмил пласт земя и се показал носът на император Август и следват разни изречения за това кога са живели по тези земи римляните и защо са издигнали такава гигантска статуя, от която, защо така?, сега сме намерили само главата, а тялото,което хич не би следвало да е дребно, го няма никакво.
Обаче на самата глава отзад пише: "Заблуждаващо истинска!" И продължава, че високата 173 см и тежаща 5 тона глава е петкратно увеличено копие на главата на Август от Ватиканския музей, че са я изработили еди кои си с антични техники, че са й "конституирали" обстоятелства по намирането и че това е една Инсталация на границата между реконструкцията и заблудата. И за мен си остава загадка какво прави това гранично творение в двора на музея. Но всичко тайно рано или късно става явно, така че не губя надежда.
Напускаме двора на замъка-музей и верни на намерението си да не влезем никъде и да не видим нито един камък продължаваме да се разхождаме в неизвестна за мен посока.
Да го наречем "Пластика с недостъпно за мен внушение".
Да го наречем "Скулптор с достъпно за мен мнение за пластиката с недостъпно за мен внушение"
Пластика на ул. "Бурсагасе"
Следва официалната ми среща с река Некар:
Срещата се случи до кулата на Хьолдерлин.
Ще пусна една снимка от интернет, за да се види колко романтично изглежда, понеже все пак Хьолдерлин е предшественик на романтизма. Личи си, че е използвана основата от някогашна охранителна кула на градската стена.
Обаче мисля,че по Хьолдерлиново време не е била чак толкова романтична, защото брегът не е бил толкова обрасъл:
При това снимката е от 1864 година, 20 години след смъртта му и десет години преди сградата да изгори и да бъде построена наново с леки изменения.
За съжаление Хьолдерлин едва ли е можел да се наслади на гледките от дома си - прекарал е там 36 години, втората половина от живота си, болен от шизофрения.
Този "паркинг" за лодки ми напомня един много познат ми коридор, в който по същия начин са строени обувки 46-ти номер. Безброй обувки.
Плават разни "неща" по реката:
Към моста:
От моста:
Не обичам гълъби.
Още от града:
Топла връзка:
Да не излезе, че коскоджа ми ти Тюбинген, пък няма църкви:
Дали това са танцьорките от началото?
Старата аула. Определено трябва да има много убедителна причина да сложиш на такава красива фасада толкова голяма и ясна табела:
И както обещах: малко Гьоте.
На "Мюнцгасе", улица, наречена така, понеже през Средновековието там се секли тюбингенските пфениги ("мюнце" - "монета"), живеел издателят и книготърговец Кота, който предложил гостоприемството си на Гьоте за двете седмици, през които поетът бил отседнал в Тюбинген. Това е къщата на господин Кота.
На фасадата има мраморна плоча:
"Тук Гьоте е живял от 7 до 16 септември 1797 г".
Отдолу има нумизматичен магазин с бюст на Гьоте и надпис на лист А4:
С големи готически букви пише:
"Тук Гьоте си е купувал монети".
Обаче с малки букви пише още нещо, което малко преосмисля текста и се получава "Тук Гьоте би си купувал монетите, ако беше още жив". Игрички с условното наклонение.
Това не е краят на шегите с поета. В съседство се намира студентско общежитие, под един от прозорците на което преди доста време студентите, за които двуседмичното пребиваване на Гьоте в Тюбинген очевидно не е повод за мраморна плоча, са закачили друга "възпоменателна" табела:
"Тук Гьоте е повръщал".
Принципно не е невъзможно, защото по онова време той е бил на 48 години и е прекарал доста весели нощи в града.
Винаги съм казвала, че немското (пък било то и студентско) чувство за хумор не ми е понятно.
Мога само да допълня, че доскоро табелката не е била мраморна, а ето такава:
А вечерта, когато се прибрахме във Фронройте:
И дъга:
Честно казано се изморих от средновековия, барони, графове, императори и знания за тях. Отидохме в Тюбинген по работа и се отдадохме на абсолютно лишено от информация обикаляне и наслаждаване.
Имаше някакъв италиански повод за пазар на пазарния площад. Започнахме от него - и без друго Тюбинген е упоменат за първи път през 12 век като пазарище.
Посрещнаха ни танци (предполагам, не италиански).
Музикантите също са забележителни:
Приложно изкуство:
Дървени кошници:
Железни кошници:
Чиста красота:
Това са цветове на артишок и, страхувам се да го кажа, но май не се отнасят към цветята, а към продуктите за готвене.
Хмелът също е за украса на второ място, след консумацията.
И вече преминаваме към телесното:
Прекрасно мухлясало сирене:
Много-много вкусен хляб, ядохме го без мезе:
А ето метаморфозите на едно прасе. Отвън:
Отвътре:
И в ръката на Петър:
И идва ред на десерта:
Това нали не мислите, че са обувки:
Знаете ли какво е макаронс:
Като роднина на сладкар ви уверявам, че нито продуктите (белтъци, захар, бадемово брашно), нито вкуса, нито многочасовото правене оправдават крайно неприлично високата им цена.
А какво е държач на чанта знаете ли? Това са онези куки, с които можете да си закачите дамската чанта за масата или торбата за дръжката в трамвая. Има също така и такива държачи, които са спрели да бъдат държачи и вече са само украшения, но пак се наричат държачи. Като в случая:
Пазарът отвисоко:
Neptunbrunnen:
И най-вече кметството:
Не разбрах това висящото какво е:
Гьоте пише на жена си, че градът е отвратителен, но все пак поетът е бил там през 1797 година. Кметството е строено два века преди това и не знам с какво не го е устройвало. Определено човекът не е можел да предположи що за строителство предстои.
Тръгваме нагоре, все още не знам накъде:
Това е десетметров плакат:
Казват, че в Тюбинген няма университет. Тюбинген Е университет. И така повече от пет века.
По улиците могат да се видят подобни табелки:
Тук е живял Алоиз Алцхаймер. Бил е студент в Тюбинген и е дефинирал болестта алцхаймер в местната психиатрична клиника. Световноизвестните студенти на Тюбинген са стотици, но не знам дали ние сме в света.
Ренесансовата порта на замъка Хоентюбинген, в който днес се намира един от най-големите университетски археологически музеи в Европа:
Но преди да стане музей, взе пак си е бил замък и си има ров:
Замъкът е строен през 11 век, а през 18-ти кралят на Вюртемберг го предава на университета.
Управата си е измила ръцете: "Влизането на територията на замъка е на собствен риск. Качването по стените е забранено"
На Гьоте градът може и да не му е харесал, но прекрасните гледки все пак са го впечатлили. Нас - също, ако и да не сме Гьоте.
Една от загадките, които ми останаха неразрешени, е този паметник. Текстът напомня на библейското "So hцret nun ihr, die ihr ferne seid" ("Слушайте, вие далечни...") но защо е написан и защо е побит тук?
Послепис: помолих Зорница да провери в музея и отговорът бил едно вяло: "Никаква идея".
Втори послепис: ................ (липса на достатъчно изразителен такъв).
Другата загадка ми е тази глава. Ровенето ми в интернет доведе до една страница от 2007 година, в която ми разказват, как при едно наводнение през 1994 година някъде си се отмил пласт земя и се показал носът на император Август и следват разни изречения за това кога са живели по тези земи римляните и защо са издигнали такава гигантска статуя, от която, защо така?, сега сме намерили само главата, а тялото,което хич не би следвало да е дребно, го няма никакво.
Обаче на самата глава отзад пише: "Заблуждаващо истинска!" И продължава, че високата 173 см и тежаща 5 тона глава е петкратно увеличено копие на главата на Август от Ватиканския музей, че са я изработили еди кои си с антични техники, че са й "конституирали" обстоятелства по намирането и че това е една Инсталация на границата между реконструкцията и заблудата. И за мен си остава загадка какво прави това гранично творение в двора на музея. Но всичко тайно рано или късно става явно, така че не губя надежда.
Напускаме двора на замъка-музей и верни на намерението си да не влезем никъде и да не видим нито един камък продължаваме да се разхождаме в неизвестна за мен посока.
Да го наречем "Пластика с недостъпно за мен внушение".
Да го наречем "Скулптор с достъпно за мен мнение за пластиката с недостъпно за мен внушение"
Пластика на ул. "Бурсагасе"
Следва официалната ми среща с река Некар:
Срещата се случи до кулата на Хьолдерлин.
Ще пусна една снимка от интернет, за да се види колко романтично изглежда, понеже все пак Хьолдерлин е предшественик на романтизма. Личи си, че е използвана основата от някогашна охранителна кула на градската стена.
Обаче мисля,че по Хьолдерлиново време не е била чак толкова романтична, защото брегът не е бил толкова обрасъл:
При това снимката е от 1864 година, 20 години след смъртта му и десет години преди сградата да изгори и да бъде построена наново с леки изменения.
За съжаление Хьолдерлин едва ли е можел да се наслади на гледките от дома си - прекарал е там 36 години, втората половина от живота си, болен от шизофрения.
Този "паркинг" за лодки ми напомня един много познат ми коридор, в който по същия начин са строени обувки 46-ти номер. Безброй обувки.
Плават разни "неща" по реката:
Към моста:
От моста:
Не обичам гълъби.
Още от града:
Топла връзка:
Да не излезе, че коскоджа ми ти Тюбинген, пък няма църкви:
Дали това са танцьорките от началото?
Старата аула. Определено трябва да има много убедителна причина да сложиш на такава красива фасада толкова голяма и ясна табела:
И както обещах: малко Гьоте.
На "Мюнцгасе", улица, наречена така, понеже през Средновековието там се секли тюбингенските пфениги ("мюнце" - "монета"), живеел издателят и книготърговец Кота, който предложил гостоприемството си на Гьоте за двете седмици, през които поетът бил отседнал в Тюбинген. Това е къщата на господин Кота.
На фасадата има мраморна плоча:
"Тук Гьоте е живял от 7 до 16 септември 1797 г".
Отдолу има нумизматичен магазин с бюст на Гьоте и надпис на лист А4:
С големи готически букви пише:
"Тук Гьоте си е купувал монети".
Обаче с малки букви пише още нещо, което малко преосмисля текста и се получава "Тук Гьоте би си купувал монетите, ако беше още жив". Игрички с условното наклонение.
Това не е краят на шегите с поета. В съседство се намира студентско общежитие, под един от прозорците на което преди доста време студентите, за които двуседмичното пребиваване на Гьоте в Тюбинген очевидно не е повод за мраморна плоча, са закачили друга "възпоменателна" табела:
"Тук Гьоте е повръщал".
Принципно не е невъзможно, защото по онова време той е бил на 48 години и е прекарал доста весели нощи в града.
Винаги съм казвала, че немското (пък било то и студентско) чувство за хумор не ми е понятно.
Мога само да допълня, че доскоро табелката не е била мраморна, а ето такава:
А вечерта, когато се прибрахме във Фронройте:
И дъга:
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
mar866 -
...
23.11.2015 16:02
23.11.2015 16:02
италианското прасе, се казва поркета (12-15 евро за килограм)
цитирайбеше много густоза!
цитирайМного хубави градчета успяваш да откриваш в Германия!Хлебчетата ,прасенцето и тоалетите на танцуващите,също са впечатляващи!
цитирайИмам си приятели, които следвам най-послушно и с абсолютно доверие.
цитирай
5.
mar866 -
...
25.11.2015 16:39
25.11.2015 16:39
един виц:
застанал бай Ганьо пред паметника на Гьоте, размахал заканително пръст и казал:
- Гьоте, Гьоте, аз те знам..."Малка нощна музика", а...?
та ра да дааам...
(и изтананикал "Токата и Фуга на Бах) :))
И аз го издекламирах във Ваймар:))) трябва да се знае, чия потомка съм:Р
цитирайзастанал бай Ганьо пред паметника на Гьоте, размахал заканително пръст и казал:
- Гьоте, Гьоте, аз те знам..."Малка нощна музика", а...?
та ра да дааам...
(и изтананикал "Токата и Фуга на Бах) :))
И аз го издекламирах във Ваймар:))) трябва да се знае, чия потомка съм:Р
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 1493