Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2015 16:25 - Резиденцията в Мюнхен - съкровища и реликви
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 2355 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 24.01.2016 13:45


 13.09.2015

Денят започна с транспортната минавка, за която вече разказах: на път от квартирата към Резиденцията "дупчихме" по две талончета, но после видях в картата, че можем да слезем две спирки по-рано, на Каролиненплац, което правеше второ талонче излишно, но пък щеше да е тъпо да се возим още две спирки само защото сме го дупчили.
И така: Каролиненплац

image

Архитект е Лео фон Кленце, същият, който по времето на Лудвиг І прави поредните преустройства и разширения на Резиденцията. На обелиска има четири бронзови платна, от онзи бронз, чиято история вече съм разказала - от турските оръдия, пленени от сина на Лудвиг І, краля на Гърция. А надписите гласят "На тридесетте хиляди баварци, които намериха смъртта си в руската война". И други такива. През 1812 година Бавария участва в Наполеоновата война с Русия, обаче после, през 1813, понеже Лудвиг І от малък не харесвал Наполеон, се обърнала срещу него. Това малко ми прилича на оная поговорка с ножа и умрялото куче.
За да направя снимката, изгубихме няколко минути, докато изчакаме един едър, разгърден, позапотен руснак да си почине хубаво на стъпалата. А и да го наснима жена му.
И след това по "Брийнерщрасе"...
image

... по "Брийнерщрасе"...

image

... понеже мислехме да седнем да пием по едно кафе и да хапнем в едно похвалено ни кафене "Луитполд", но после размислихме и решихме първо да разгледаме Резиденцията и като изгладнеем, да се върнем. Продължихме до "Одеонсплац", който абсолютно не приличаше на това от Гугъл
image

защото всичко отпред беше само в палатки по случай някакъв био-панаир.

image

Така че най-доброто, което можехме да направим като снимки на входа на Залата на пълководците изглежда така:

image

image

Много жалко, защото тези два лъва са най-красивите мюнхенски лъвове по мое скромно мнение. Ето как ги показва интернет:
image

Това е монтаж, доближаващ  двата лъва:
image

Ходи дори някаква загадка: защо на единия устата е отворена, а на другия е затворена, но все още не съм прочела убедителен отговор.

Ето разликата с другите лъвове, откъм "Резиденцщрасе":
                             image
Ето му физиономията отблизо:
image

Е, може ли да има сравнение? Да не говорим за лъвчето на щита, което трябва непременно да потъркаш за късмет:
image

                                    image

Ние не го потъркахме и сега да видим какво ще стане.
Казват, че туристите и местните се различават по това, как търкат лъвските муцуни (понеже всяка достъпна лъвска муцуна трябва да бъде потъркана на късмет). Аз мисля, че туристите се отличават от местните и по много други неща, но както и да е, да се върнем на муцуните. Туристите ги били търкали дълги и съсредоточено (бих добавила също и че застиват за миг, за да бъдат снимани така), докато местните само ги докосвали пътем, без дори да поглеждат статуите. Аз, впрочем, така потупвам една мечка в градинката до Орлов мост - тя ми дава кураж вече десет години. Но не изглежда като онова горе, което бих нарекла по-скоро Барбос, отколкото лъв.

Сигурно търкането на носове е нещо "типично мюнхенско", защото в градския музей има изложба с това название, а там - бюст на Томас Ман:

image

Носът му лъснал веднага, след като патинираната скулптура била изложена. Веднага, веднага... Колко да е веднага. Все пак се изисква технологично време.

Впрочем горните лъвове са копия, оригиналите, за да се съхранят, са изложени вътре в специална зала заедно с други бронзови скулптури. А тези са монтирани през 2014.
image

Доста унизително за лъв:
image
Щях да кажа, че ето, година е достатъчна, за да им лъснат носовете, но на една от снимките при монтажа се вижда, че те услужливо са вече лъснати:
image


И така - Резиденцията.

Династията Вителсбах си херцогствала по тези земи дълго и може би до един момент щастливо, обаче в средата на ХІV век усетила силна неприязън от околните бюргери, които взели да вдигат въстания. И за да има къде да се крият в такива случаи, Вителбаховци си построили крепост, оградена с широк ров, пълен с вода, която много лесно можела да се отцепи от желаещия нещо и прииждащ на тълпи откъм града народ.

image

Това е по-късна картинка и предполагам, че към момента на създаването й крепостта вече е започнала да се разраства. 
Всеки следващ херцог, курфюрст, крал и дори един император пристроявали все нови и нови крила, галерии, етажи, прекроявали съществуващите, сменяли им предназначението... Ето един от началните и един от по-крайните етапи:

image


 Когато целият архитектурен блок вече добил завършеност и с изчезването на монархията през 1918 година станал музей, какво се случило? Ами Втората световна война. Година и половина бомбардировки плюс голям пожар от тях на 24 април 1944 докарват архитектурното бижу до това състояние:

image

И оттогава насам се реставрира. Смятам, че да построиш нещо се изисква много по-малко време и усилия, отколкото да го реставрираш, защото нали първо трябва да разбереш какво е било, а при тогавашното състояние на цветната фотография... и прочее. От друга страна, обаче, реставрираният предмет, ако и да поел много знания и старание от реставраторите си, не съдържа творческата енергия на създателя си. През цялото време чувствах тази липса и, както ми е обичаят, чак после разбрах защо.
В момента като че ли на външен вид нещата изглеждат завършени:

image

Но вътре голяма част от залите все още се реставрират, така че колкото по-късно отидете, толкова повече ще видите.

Ще видите какво? Има експонати, които са били запазени по време на войната, свалени в мазета, заровени в земята. Но огромната част от оформлението на самите зали е даже не реставрация, а възстановка. Възстановка на какво? Понеже нали всеки следващ владетел е променял вида и предназначението на старите помещения. Така че, струва ми се, посетителите днес скачат от епоха в епоха в зависимост от това, кое състояние на дадено помещение реставраторите са решили да възстановят. Това е интересно усещане. Но и никой не е казал, че пък трябва непременно да видим резиденцията такава, каквато е била непосредствено преди бомбардировките.

Да започнем със съкровищницата.
Не, да започнем с моята глупост. 
Купихме си билети:
image
И смятайки, че се подразбира, без да се оглеждам за зачеркнати фотоапарати, налепени по стените, оставих в багажа и фотоапарата, и телефона си. Сега единственото ми утешение е, че с каквато и фотографска техника да бях, нямаше да мога да направя снимки, които представят цялото великолепие на експонатите. Имам и второ утешение - при наличието на такова голямо количество фотографиращи китайци, съвсем скоро магазините за едно левче ще бъдат залети с баварски съкровища.
Когато се опитах да разкажа в тесен кръг за възхищението си от видяното, бях прекъсната с репликата:
- Ти в Уфици била ли си?
- Не...
- Щом не си била в Уфици, въобще не можеш да ....

В смисъл, че в Уфици са най-прекрасните неща и въобще не може и дума да става за сравнение и за възхищение от разни работи, дето не са в Уфици.

И така, аз в Уфици не съм била, но все пак ще кажа, че предметите в мюнхенската съкровищница са заредени с майсторството и творческата енергия на създателите си до такава степен, че тялото ми започваше на моменти да вибрира и да отмалява от безсилие пред толкова много талант. Мисля си, че именно тази духовна енергия на създателите на съкровищата са "обличали" владетелите, за да всяват респект в подвластните си, защото, като гледам, личностните им качества едва ли са били до там впечатляващи, че да подчинят околните.

Затова наскубах снимки от интернет - все пак да имам спомен какво съм гледала.

Начало на сбирката от съкровища поставя Албрехт V, който постановява да се създаде фонд от династични ценности, които не подлежат на продажба. През вековете колекцията се е разраствала и се е местела от помещение в помещение, като днес заема десет зали на приземния етаж.


Като символ на съкровищницата се слави Статуята на Св. Георги.

image

Това е реликвариум, в който се съхранява частица от мощите на Св. Георги. За други подобни ще спомена по-късно. Изработен е от злато, рубини, диаманти, сапфири, перли и пр. по поръчка на кьолнския архиепископ Ернст фон Байерн, брат на Вилхелм V. Ето някои детайли:
image

Конят не изглежда никак обезпокоен, че под копитата му има дракон.
Коремчето на дракона:
image

Рицарят е с броня-копие на бронята на Вилхелм V. Забралото се вдига (казват) и (казват) лицето отдолу, изрязано от чемширово дърво, е на Вилхелм V.

image


Разни корони:

image


image

image

image

image

                       image


Мен лично дълбоко ме впечатлиха съдовете, изработени от кристал, стъкло и метали:

image


image

image



Явно чиниите не са направили впечатление на никого другиго, защото едва намерих тези три снимки. На мен не би ми дало сърце да сипвам в тях храна. Дано и по онези времена да не са го правили.
Още от стъкло:
image

image

Детайл:
image

image

image

image


image

image


Разбира се, че няма да покажа тук всичките към 1500 експоната. И да го направя, пак няма да мога да убедя никого, че дори и да не е Уфици, нещата са великолепни образци на най-доброто, което човекът може да създаде с ръцете и душата си. Особено ако има кой да му плаща.
Само една собствена снимка имам от съкровищницата. Не от перверзност, а от любознателност помолих брат си, който все пак си носеше телефона, да снима тези експонати:

image

В каталога пише, че 551, 552 и 553 са амулети. И нищо повече. 551 прилича на нещо многоръко и многокрако, което е конфигурирало кукиши с всички възможни и налични средства, в това число и с пръстите на краката. 
Оказва се, че в българския език няма дума за това трипръстие, затова използвам руското "кукиш", макар че повече работа щеше да ми свърши другата руска дума за същото: "фиг". "Фиг" прилича или идва (?) от "фига" (смокиня). На немски жестът се нарича  Feigenhand -  "смокинова ръка".  Това проучване го направих, защото е странно високопоставени парсони да си носят по вратовете изработени от сребро и корали средни пръсти. Всъщност смокинята била атрибут на бога на плодородието Дионис / Бакхус и така по линията смокиня - плодородие стигаме до vulva. До тук добре, обаче това обяснява само вулгарността на жеста. Затова по-добре да се върнем на първите две стъпки - в древен Рим кукишът бил символ на плодородието и на късмета. При германците също. Особено в Южна Германия през Средновековието такива талисмани се носели против уроки.

Освен собствено съкровищница, в Резиденцията има също така колекция от литургични предмети и реликви. Реликвите са всъщност векове наред смятани за най-голямото и най-истинско съкровище в Резиденцията, защото съдържали мощи от различни светци, "оформени" по художествен начин и с автентичност, писмено потвърдена от кардинали и папи.
Такива неща, срам не срам, ще си призная, не ме вдъхновяват особено, колкото и да са обсипани със скъпоценни камъни.

Извадихме пак трескаво телефона, когато видях това:

image

Ето го в по-добро представяне:
image

Понеже същото (че притежават главата на Йоан Кръстител) твърдят и Франция, Италия (макар и не Уфици), Сирия и Египет, имаме доста варианти за предположения какво всъщност е омотано в украсения текстил.
А това е "главата" на Йоановата майка:

image

Пак от върховете на абсолютно неразбираемата за мен страст към човешки останки е този саркофаг, наречен "Детски":

image

Аз минах край него много индиферентно и не надникнах какво има вътре. Ако бях, може би щях да видя мумифицирани детски телца - на бебета, избити от Ирод. Говоря за Витлеемските бебета и за Витлеемския Ирод.

Ако някой все пак иска да се полюбува на истински еднозначни и несъмнени кокали, има доста възможности. Аз ще покажа само една, да не си развалим съня довечера:

image

Освен религиозната потребност да си имат реликви и вярата, че те са в допълнение целителни, херцозите Вителсбах имали и политически дивиденти от сбирката - чрез нея демонстрирали водещата си роля във войната на католиците срещу протестантите, които пък  били крайни отрицатели на култа към остатъци от човешки тела.

Впрочем, ако на някой му се гледат мощи, може да се поразсее тук.

Излязох от съкровищницата и абсолютно замаена поех по коридорите на Резиденцията, но за нея ще разкажа в следващия пост.


Тук съм намерила чудесни снимки на Татяна Гладченко.




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mar866 - ....
16.12.2015 16:23
лъвовете на 6 и 7, ми приличат на нашите на "Лъвов мост", само дето са прави:)
дали пък не са от една и съща епоха и тогава "лъвската" мода да е била такава?:))

пп. нашите са без езици и мълвата гласи, че е за да не говорят за нечистите сделки, въртяли се на моста.
цитирай
2. kolchakova - Мюнхенските
16.12.2015 16:37
са на по няколко века, а нашите са съвсем нови на техния фон. Може и нанашите един ден да им пораснат езици :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1448514
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1423
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930