Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2015 16:08 - Мюнхенската резиденция - обратната страна на рамките
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 4672 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 24.01.2016 13:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
13.09.2015
 
Общият ми спомен от Резиденцията е като за едно бързо ходене и гледане през не много тесни макарони. Не знам защо. Може би се замаих в Съкровищницата. Освен това, както се вижда и на този план на приземния етаж,
image




всеки следващ владетел е строил, подобно редене на скрабъл, в някаква посока някакви крила, свързани по индивидуален начин с наличните, пристроявал е, престроявал е, надстроявал е,  образувал е дворове и дворчета, входове и входчета и, откровено казано, колкото повече мисля, толкова повече стигам до извода, че не е възможно някой от по-късните Вителсбахи хем да е управлявал държавата си, хем да е измислял концепции за нови строежи, хем да е обходил досега построеното и да го е опознал. Най-вероятно затова са строили нови крила - за да имат поне една къща, която познават и в която да не се загубят. Е, и за да си я премерят с Хабсбургите, естествено.
Излизането от всяка зала или поредица от зали неизбежно ни сблъскваше с две абсолютно еднакви стрелки. Поемането по едната от тях ни водеше в друга зала/поредица от зали, които разглеждахме, а после се връщахме в изходния пункт при въпросните две стрелки и продължавахме нататък по втората, която не предполага връщане. Да, ама това е само в случай, че улучим правилната последователност на стрелките. Защото е много вероятно в доста случаи да сме поемали направо по втората стрелка и така да сме пропуснали не малко зали, че и цели крила. Резиденцията се смята за най-големия градски дворцов комплекс в Германия, чиито сгради са строени от Средновековието до 19 в., всеки божи век. Музейната част се състои от 10 двора и 130 зали. Изключено е да съм минала през всичките, дори и да съм улучвала последователността на стрелките - една не малка част май още са в процес на реставрация. Забелязвам, че много от строежите в миналото са траели 3-5 години. Реставрацията обаче се точи с десетилетия. Нищо чудно, като се има предвид, че от 23 000 квадратни метра тавани след бомбардировките цели са останали само 50 (петдесет) квадрата.
Изморих се в Мюнхен да гледам строителни обекти и платна като това на входа в Резиденцията:

image

Имам ясен спомен само за 5-6 помещения, които ще спомена отделно. Общото ми усещане е за преминаване през поредици от симетрични помещения (така са и строени - като поредици).  Нещо от типа на (оттук, по вече споменатата в преден пост причина, започват снимки от интернет): 


image

И са подредени: Работен кабинет - Библиотека - Спалня - Кабинет за преобличане - Кабинет за слагане на перуката - Работен кабинет (пак!) - Приемен кабинет - Тронна зала и после в обратен ред същото, но на жена му.
Така че минахме през безброй спални на херцози, херцогини, князе, княгини, курфюрстове, курфюрстки, крале и кралици и може би дори на император.

Това е спалнята на Лудвиг І, дядото на "моя" Лудвиг ІІ. Тя изглежда най-скромна, защото човекът, понеже нали изпитвал неприязън към Наполеон, и силно родолюбиво чувство към немските сказания и легенди, пожелал всички френско-версайски финтифлюшки да бъдат премахнати от всичките му покои и там да се възцари един неокласицизъм, наситен с Нибелунги и античност. Даже подът трябвало да е по древногръцки каменен, та архитектът едва го склонил да се примири с местния климат и да сложи паркет, имитиращ мозайки.
image

Много спални!
image

image

image


image

Това се нарича Парадна.... момент.... ПАРАДНА спалня!
image

По подобие на случващото се във Версай, което е много добре описано от Бил Брайсън в книгата "У дома", събуждането на немските курфюрстове през 18 в. си било държавна работа. Изобразявало едно "въздигане" , едно "изгряване" , един "Lever" (фр.) в присъствието на йерархично пристигащи и подреждащи се придворни. Някои, тези с най-висок ранг) имали право да видят събуждането, други (плюс първите) - ставането, трети -  тоалета, обличането и т.н. Пък да чуят първите заповеди. Пък да отидат на църква... Много въздействаща и власт утвърждаваща ежесутрешна инсценировка. Някой да иска да е придворен? Плюс другото трябва да става поне два часа преди владетеля.
Ето например кой се подреждал сутрин около леглото на Макс ІІІ Йозеф (сигурно зад балюстрадата все пак): придворни служители, дворцови съветници, военни, камерхерове, изповедникът на владетеля, лекарят, главният готвач, шефът на обора, шефът на ловната дружина... Едно ежесутрешно уютно събуждане!
Колкото и да се притеснявам, трябва да спомена, че лягането става в обратен ред. Някой да иска да е крал? В смисъл не да е крал, а да е крал?
Някъде срещнах текст, че тази спалня имала РЕПРЕЗЕНТАТИВНИ функции, а иначе владетелят спял на друго място. Това направо е за скеч: как става от някъде другаде и тича сутрин да се тръшне в репрезентативното си легло, за да вдъхва респект към държавата. Значи определено трябва да стане, преди официално да се е събудил.
Ей на такива работи се е крепяла държавата, преди всеки да започне да смята, че може да я ръководи. Преди демокрацията, демек.

Минахме и през безброй тронни зали, зали за аудиенции и приемни зали, което вероятно е едно и също, но с малки церемониални нюанси при употребата:

image

                            image

image

image

image

Че стаите получават облик според идеите на музейните работници, показват горната и долната снимки:

image

А сега следва снимка на същата тронна зала преди войната...
image

... и снимка след войната.

image

Не ми се вярва чак, че гледам едно и също нещо.

Какво правят музейните работници си е въпрос на тяхна концепция и отговорност. Какво са правили владетелите и наследниците им?
Ами например херцог Албрехт V построява Антиквариума, най-старата запазена зала в Резиденцията, също така най-дългата (66 м) и разкошна такава на север от Алпите. Построил я той за три години (1568-1571), за да си подслони колекцията от антични скулптури.
image

Обаче синът  му, херцог Вилхелм V, я превърнал в зала за тържества и пиршества. За целта свалил нивото на пода (естествено, изнесли първо всички антики) и оставил една естрада,оградена с балюстрада, за собствената си маса.

image

Съответно изографисали стените с изгледи от градовете, крепостите, пазарите и замъците на тогавашното херцогство Бавария.
Мен лично най ме е яд, че запушили една от стените - първоначално галерията била с по 17 прозореца от двете страни, но сигурно е духало на пируващите.

Като изключим непонятното животно вляво, скулптурата ми харесва много(сн. Т. Гладченко).

image

В специални бюфети по време на пиршествата били излагани безценните сервизи на династията.

image

После пък Максимилиан І, синът на Вилхелм V, си намерил по-подходящо място за купони и върнал изложбения характер на помещението. В наши дни тук явно се провеждат културни мероприятия:
image

Струва ми се, че преди да се окажем в Антиквариума, минахме през галерията с изкуствените пещери. Така ще да е било: първо пещерата, после Антиквариума. Това място ми се стори много грозно, може би защото идвах от съкровищницата.
image

image

Абсолютно, абсолютно нямам спомен да съм виждала вляво колони и двор и няма да се учудя, ако там е било овесено със строителни платнища, защото общият ми спомен е от сумрак, вар и киреч. Но той може да се дължи и на факта, че всичко това вдясно е направено от вар и киреч, добре де, от варовик, от миди и други такива. Принципно е хитро, но много ми бие на цимент, на груба замазка ми бие:

image

image
От зърната на нимфата някога пръскала вода. Сега се виждат само дюзичките.

image

image

image

                                     image

image

Някои фотографи определено са се опитали да освежат нещата:
image

                    image

Преди на Хитлер да му мине през ума, че не е зле да завладее света, стените са били украсени също така с разноцветни кристали и с корали, понеже коралите са вкаменените сълзи на Медуза. Намесваме Медуза, понеже над централния водоскок има фигура на Хермес...image

image

...който, като всеки хитър древногръцки бог, намерил хитър начин да помогне на Персей да обезглави Медуза. Тематично свързаната скулптура се намира отсреща в двора, който аз така и не забелязах.
image
Не знам дали се вижда добре, но вода тече и от отрязаната глава и от мястото, където е била.

image
Отвратително.
Това са статуи-копия, оригиналите, без течаща вода, могат да се видят вътре.

Така и така сме на тема резидентски дворове и така и така споменахме за херцог Вилхелм V. Според мен той си го е получил за лошото отношение към построения от баща му Антиквариум.
В един от дворовете на Резиденцията има фонтан...  И него не съм го видяла.



image

Нарича се Вителсбахбрунен, фонтанът на Вителсбаховци. Има си предистория.
През 1590 година, херцог Вилхелм V започнал да си проектира и строи грандиозна гробница в църквата Св.Михаел. За тази гробница предвидил четири лъва (тези и още два такива)...
image

..собствената си бронзова фигура...
image
коленичили стражи, Мадоната с младенеца
image

и разни други неща. И действително ги отлял. Обаче свръхпестеливят му син Максимилиан І, след абдикирането на баща си, решил да употреби създаденото за украса на инициираните от него строежи. Лъвовете, например (не случайно ви се струват познати), сложил пред два от входовете на резиденцията:

image

Мария с младенеца - върху колона на Мариенплац, коленичилата почетна стража - на преоформения кенотаф (мемориален празен гроб) на Лудвиг Баварски във Фрауенкирхе:

image

А фигурата на баща си (колко е просто!) прекръства на Ото І фон Вителсбах , основателя на властта на Вителсбахите над баварската територия, и го слага в центъра на фонтана.
Така баща му си получава заслуженото за прагматичното отношение към Антиквариума и се налага да се примири с "редови" гроб във фамилната гробница в църквата "Св. Михаел".

image

В църквата попаднахме съвсем случайно на 20.09., след Октоберфеста.
image

image
И ни най-малко не знаех, че там е фамилната гробница на Вителсбахите. Имаше служба, постояхме малко и си тръгнахме. А можехме да посетим и конкретно гроба на Лудвиг ІІ. Ако имахме представа, че е там.
image


Как да знае човек предварително за какво да се информира?

Чичото на Максимилиан І, херцог Фердинанд, който също като брат си Вилхелм V, не се оправял добре с парите, искал да покаже на света, че съществува (а вероятно е претендирал и за трона) и направил на Говежди пазар фонтан, за който излял множество бронзови фигури. Така хем зарадвал гражданството с красив обществен фонтан, хем украсил столицата, хем се изтъкнал като меценат и благодетел.

Скоро умрял затънал в дългове, в това число и заради бронзолеенето. Пестеливият му племенник изкупил евтино скулптурите и ги наслагал по своя фонтан. Четири мъжки фигури символизират четирите най-важни реки в тогавашна Бавария: Дунав, Лех, Ин и Изар:

image

image

image

image

Има и разни митологични животни, но никоя митология не може да ме примири с присъствието на тази маймуна:

image

И така, фонтанът не съм го видяла, но Зелената галерия си я спомням.

image

Влязох много разсеяно, огледах се... Я! Някои картини приличат на Тициан, Тинторето, Рубенс, Веронезе... Чи кък тъй? Намерих едни ламинирани листи с описания. Спокойно. "Копие ... от обкръжението на ... нарисувано по..." Не че разбирам много от изкуство, но някак си ми стана драго да видя нещо различно от откровени фукни и превземки.
 
image

Галерията е част от поредната поредица стаи, наречена "Разкошните стаи" и е замислена като изложбена зала и място за тържества. Малки пластики, порцелан от Китай и Япония и най-вече картини е трябвало да докарат гостите до ступор от възхищение. И сигурно са успявали.
Разбира се, след бомбардировките нещата са били впечатляващи по друг начин:
image

За щастие картините, над 70,  и мебелите са били запазени и през 2011 са изложени в по-голямата си част на първоначалните си места.
Рамките се създавали точно за тези картини и точно за това помещение. Те са самостойно украшение.

image

През вековете картините и рамките често се разделяли - или рамката била вече демоде, или картината. Съответно като се срещнели картина и рамка с неподходящи размери, се напасвали с рязане. Най-често се режели картините, защото рамките били със симетрични украшения и въобще стрували скъпо. Това за сведение на Тинторето, Рубенс, Тициан и обкръженията им.
И пак стигнахме до бутафорията.
Позлатено лице:
image

Откровен гръб:
image

Е сега, какво пречеше да ги зашкурят малко отзад? Красотата само лице ли има?

Колкото до тържествата, Зелената галерия е била сцена на множество такива. Светлината на стотици свещи се отразявала в огледалата и златото по стените.
И сред цялото великолепие - Наполеон!
image

В стремежа си да подчини на влиянието си възможно най-много територии, Наполеон оженил дъщерята на баварския курфюрст Максимилиан Йозеф Августа-Амалия за Йожен дьо Боарне. Това е синът на онзи Александър, за който вече говорихме и чиято майка се жени после за Наполеон. Т.е. Йожен е доведен син на Наполеон. И ето какво пише Наполеон  на 31.12.1805 година на нищо неподозиращия си доведен син: "Пристигнах в Мюнхен и договорих сватбата Ви с принцеса Августа... Тя е много хубава. Изображението й ще намерите на приложената чаша - но тя изглежда още по-добре". Принцесата, не чашата, която по всяка вероятност произхожда от известната порцеланова манифактура в Нимфенбург. Чашата, не принцесата. Августа не е имала много голям избор. Или се жени и тогава баща й става нещо като крал в империята на Наполеон, или Вителсбахите потъват в неизвестността, а на трона им сяда мъжът на наполеоновата сестра, принц Мурат. При така щастливо стеклите се обстоятелства Вителсбахите не отиват в заточение, а Мурат става крал на Неапол.
За сватбата Йожен трябва да се обръсне, защото Августа не е свикнала със "сурови воини". Гражданската сватба се провежда в Зелената галерия и картината, която я е запечатала, сега се намира във Версай. Казват, че бракът бил наистина щастлив, каквото и да значи това.

В Разкошната или Богатата, или както там е приета да се превежда капела, която е част от същата поредица Разкошни стаи, както и Зелената галерия, може да се влезе само на две-три крачки. И се охранява с аларма. Защото е разкошна.

image

Подът е от разноцветен мрамор и различни видове ценен камък. В центъра има розета от аметист. Сигурно върху нея е стоял Максимилиан І, докато се е молел.
Той притежавал неуморна и енергична религиозност и много държал да се изтъкне като политически и военен предводител на католиците в 30-годишната война с протестантите. За целта му трябвало и впечатляващо религиозно място в собствената му резиденция, пълно с мощи, част от които спасени от протестантските земи. Реликвите се пазели в шкаф на стената, докато броят им не нараснал дотолкова, че се наложило да ги пренесат в отделно помещение.

image

Таванът е с позлатени релефи и прекрасно лапис-лазулено синьо.
Олтарът е от абаносово дърво и сребро. 


image



image

Това красиво нещо в центъра на купола носи противното име барабан (Tambour).

Стените са облицовани с истински мрамор и с  "Stuckmarmor", който щукмармор е техника за имитация на мрамора, при която се използват някакви минерали и минерални лепила. 
Понеже можехме само да си подадем носовете вътре, бях на път на го направя напълно формално, докато не видях едно подобно нещо на стената  до вратата.

                                image


Попитах пазачката (и тя като всички други из залите беше със сако не по мярка, вероятно са накупили сака с най-голям размер - да стават на всеки дежурен) какво е това чудо и тя ми каза, че било камък, че всичко било разрушено през войната и сега е реставрирано. Е, не е камък, а въпросният щукмармор. Конкретната техника се нарича скалиоли, но перфектното полиране създава абсолютно впечатлението за истински мрамор. Плочите са по картини на Дюрер и изобразяват моменти от живота на Мария.

                          
 image

Красота!
image

Уредничката ни препрати към Каменните стаи, където сме щели да видим и други такива красоти.

image

Ние вече бяхме минали през тях. Точно такива красоти не видяхме.

Още от поредицата на "Разкошните стаи":
image
Кабинетът с миниатюрите е вдъхновен от азиатския разкош: позлатена резба и ярък червен лак. Над 130 миниатюри изобразяват династични портрети, алегории, митологични и библейски сцени. Колко такива миниатюри може да възприеме и осмисли човек за един ден, дори и да не е видял нищо друго и да знае всички представители на династията Вителсбах, всички митове и цялата Библия? Аз залагам на цифрата ЕДНО. А за себе си, тъй като не изпълнявам никое от горните условия: НУЛА.

Същото важи и за Галерията на предците:

image

127 Вителбаховеца и техните съпруги. Плюс легендарният първи баварски херцог (6 в.) Теодо от династията Агилолфингер. Плюс император Лудвиг Баварски. Плюс изкопирания от картина на Дюрер Карл Велики. Все причислявани от баварските генеалози към основата на Вителсбаховата династия. Сега, аз хич не искам да разстройвам Вителсбахите, обаче един американски президент, Калвин Кулидж, също си проследил произхода назад до Карл Велики. И сигурно само с това ще остане известен - на съвсем ограничен кръг хора.

Два порцеланови кабинета. 
Първият първоначално служел за съхраняване на династичните съкровища (онези, които сега заемат 10 стаи). Било замислено така: посетителите на владетеля първо минават да видят предците (с все Карл Велики), после минават през кабинета със съкровищата (е, вероятно не сами) и по една великолепна стълба, която не е съхранена, отиват да се срещнат с настоящия владетел и да му кажат: "Човече, ти си само за император! Само ти и никой друг!" 
Сега там има порцелан (и тия снимки са си наши!):
image

image

Аз обаче съм по-впечатлена от другия порцеланов кабинет, който всъщност е бил замислен като място за писане на писма (не знам къде са ходели, ако се искали да пишат нещо друго): с много огледала и злато за по-добро осветление.

image

image

image

На последната снимка при внимателно вглеждане може да се констатира, че поне 50% от посетителите са от Китай, от където е и порцеланът, накачен по стените.
Като казах "порцелан" и "Китай", да добавя и Япония:

image

image

image

image

image

image


Колекцията от сребърни съдове през вековете е търпяла промени, защото от време на време се е налагало чиниите да се претопяват в пари. Сега сбирката разполага "само" с това:

image

image

image

И един поздрав за сладкаря:

image

След горните зали всичко друго ми бледнее:
Приемна:
image
Червена стая:
image
Зелена стая (да не се бърка със Зелената галерия!)
image

На стената виси килим. Вигелсбахите имат цели серии от ръчно направени килими. Мен лично гоблени и килими по стените много ме потискат, но пък са осигурявали работа на безброй хора. И после влизаш в някоя зала и виждаш дванадесет килима на тема Годишни времена:

image

Типичен декемврийски мотив - колене на прасе. Много изискано.

Музикална стая:
image

Значително по-бляскавата императорска зала:
image
Черната зала:
image

Залата с четирите коня:
image

Не се вижда, но тук, както и на много други места, картините по таваните са изгубени. Сега на тяхно място има нещо като облаци.

Още нещо бляскаво от таваните:
image

image


И така, Резиденцията за мен от една страна е свидетелство за безкрайната човешка суета на хора, които не са имали проблеми с тогавашните аналози на ВиК, Енергото, Общината и който и да било друг простосмъртен вредител. Нямало какво друго да правят, освен да редят декори, позлати, огледала и колекции в нарастваща прогресия, за да растат във владетелската кариера от херцог до император. Това с императора много не им се получило, защото само Карл Албрехт успял да се докопа до трона на Свещената Римска империя и да стане император Карл VІІ, единственият не-Хабсбург за четири века. Обаче военните части на Мария Тереза, наследничката на предния император, Карл VІ, завзели три дена след коронясването Мюнхен, така че курфюрстът успял да побъде император само 3 години и то далеч от Резиденцията си. Върнал се в нея малко преди смъртта си - изтощен и лишен от илюзии. Друг Вителсбах не е носил короната на империята.
От втора страна, напъните на владетелите са дали възможност на творци от всякакъв вид да създадат произведения, надскачащи суетата на поръчителите. Е, на Моцарт не са дали. Макс ІІІ Йозеф отказал да го назначи към баварския двор, но все пак и той е ходил по тези коридори.
От трета страна изразът "по тези коридори" не е съвсем коректен, защото нали огромната част от това, което видяхме, е реставрирано и преправено. Но пък така Резиденцията става и паметник на реставраторското изкуство.

И най-накрая, от любов към Лудвиг ІІ, ще пусна и няколко снимки от залите на Нибелунгите, направени от дядо му, крал Лудвиг І :

Залата със сватбата:
image

Залата с предателството:

image

Залата с правосъдието:

image

Залата с отмъщението:

image



Тагове:   Мюнхен,   резиденция,


Гласувай:
1
0



1. mar866 - ....
23.12.2015 13:47
страхотно!
в Мюнхен съм била няколко пъти, все за кратко и по работа, та освен обикновените "улични" забележителности, друго не съм разглеждала.
имам и приятелка там, която все ме кани на гости, но след това което ти показа, сериозно се замислих да приема поканата;)))
цитирай
2. kolchakova - Непременно!
23.12.2015 14:08
непременно и без отлагане трябва да се приемат всякакви покани да се виждат всякакви места. Полезно е и за ума и за душата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449488
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930