Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2015 16:07 - Мюнхен - Хофбройхаус, църкви, кметства и всичко останало
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 4953 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 22.02.2016 11:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 13.09.15
След Резиденцията поехме по нашия любим начин - без да знаем накъде. Принципно имахме за цел Хофбройхаус и Фрауенкирхе, но пък на идване към Резиденцията видяхме една порта и пожелахме да узнаем какво има зад нея. За целта трябваше да се върнем на Одеонсплац. Можехме да се срещнем  с такава Театинеркирхе:
image

Или с такава:

image

И да не ни убягнат някои детайли:
image

Обаче и тя, като много други неща, беше опакована:
image

Нямам обяснение какво ме накара да се завра между скелетата и платнищата,  при положение, че никога не съм чувала за църквата, но си струваше (сн. Интернет):

image

Театинеркирхе, църквата на Св. Кайетан, е започната от Фердинанд Мария и жена му Анриете Аделаид като благодарност за раждането на наследника им Максимилиан Емануел. Обаче поради спорове между творците строежът се проточил сто години и слава богу - иначе едва ли щяхме да гледаме сега тази красота:

image
Няма злато, няма шарении.
image

Същото но в друга светлина:
image

Детайли:
image

image

image

Сигурна съм, че и тук е пълно с потресаващо засукани алегории, които дори и съвременниците на създаването им са разбирали само с инструкции за ползване.
image
Ангелчета с жълъдчета:
image

И след това вече тръгнахме към портата, която се оказа вход към дворцовата градина:

image

Покрай резиденцията:
image

Ето как е изглеждала след опитите на идиотите да превземат света:
image

Но сега е лято.
image
Лято на тринайсти септември двайсе петнайсе!
image
Най-прекрасното: жега и вода.
image
Привлечени от фонтанчето... 
image
...  седнахме на тази пейка... 
image
със загадъчна табелка:
image
Предпочетохме в това спокойствие да ядем бри от раницата и разни био-хлябове, купени от био-панаира пред резиденцията, отколкото да ходим до кафе "Луитполд".
Погледната отгоре, кралската градина разкрива непоколебима симетричност:
image
Резиденцията е вдясно, а това дългото горе е държавната канцелария - администрацията на премиер-министъра на Бавария.

В центъра на градината се намира храм на богинята Диана.
image
Паника в каньона:
image

На купола има копие на статуя на Телус Бавария, символизиращ богатството на баварската земя. Оригиналът е в Резиденцията - при лъвовете, Персей и пр.
image
В павилиона свири музикант. Свири отлично. Класика.
image


image
Наляхме си вода от чешмичка в стил ясно какъв:
image

Ето  нечия красива снимка:
image

Порадвахме се на музиката и спокойствието и тръгнахме към Хофбройхаус. Минахме край Държавната канцелария, но изобщо не се поинтересувах какво е това здание, дори се изплаших да не е пак някой музей и да ме повлече (отвътре) да го разглеждам - нямахме време, а и нали решихме - една културна точка дневно. Добре че не се приближих, защото щях да видя това:

image

image

А вътреimage

Усещам, че се идентифицирам с други нации, но да ти влязат в страната, а след това да се чувстваш убиец е много ... Гневя се. Това момче във военна униформа и с пушка лежи толкова сърцераздирателно в снега... По мемориала има надписи: "Те ще възкръснат" и "В памет на загиналите 22 000 по време на въздушната война 1939 - 1945 в град Мюнхен".

Съжалявам, че ще наруша екскурзионното си настроение, но не мога да не постна текста на песента на Вертински, посветена на юнкерите, която неизбежно ми идва наум:

То, что я должен сказать Александр Вертинский Я не знаю, зачем и кому это нужно, Кто послал их на смерть недрожавшей рукой, Только так беспощадно, так зло и ненужно Опустили их в вечный покой. Осторожные зрители молча кутались в шубы, И какая-то женщина с искаженным лицом Целовала покойника в посиневшие губы И швырнула в священника обручальным кольцом. Закидали их елками, замесили их грязью И пошли по домам, под шумок толковать, Что пора положить бы конец безобразию, Что и так уже скоро мы начнем голодать. Но никто не додумался просто стать на колени И сказать этим мальчикам, что в бездарной стране Даже светлые подвиги - это только ступени В бесконечные пропасти к недоступной весне! Я не знаю, зачем и кому это нужно, Кто послал их на смерть недрожавшей рукой, Только так беспощадно, так зло и ненужно Опустили их в вечный покой. 1917
Добре че не видях мемориала.

Продължихме по Алфонс-Гопел-Щрасе в прекрасно лежерно настроение.
До Октоберфест имаше още една седмица, но из града вече ходеха хора, и то не само немци, в баварски носии:

image

За 700 евро можеш да се сдобиеш с пълно октоберфестско снаряжение:

image


image

image

image

Сграда от метал и стъкло. Офиси. Стои въпросът кой и как използва телефона от предния план:
image

И си е изтървал ръкавицата на долния етаж:
image

Кривнахме по едно тунелче, макар това да ни отклоняваше от целта ни, но беше много привлекателно с неделното си спокойствие, а и ние откровено се шляехме:

image

image

image
image

Излязохме под брецелите и вместо да пресечем Максимилианщрасе и да продължим към бирарията, погледнахме наляво и видяхме в далечината някакъв паметник насред улицата.
Да регистрираме пътем положението с такситата:
image

Е, какво може да има насред Мексимилианщрасе освен монумент на Максимилиан?

image

Направихме кръгом и по най-сложния начин, с много чупки по малки улички и спорове правилно ли вървим, стигнахме най-после до култовата бирария. Не че съм бираджийка, но не може толкова години да преподавам по учебници, пълни с Хофбройхаус, Фрауенкирхе и Октоберфест и да не ги видя.
Така щяхме да се срещнем, ако бяхме излезли от някъде другаде.image

Но ние излязохме от съвсем-съвсем забутана уличка, вероятно откъм задната страна, където беше заринато от скелета, товарни коли и прочие възпрепятстващи снимането неща:
image

Градината много ясно че е със стари кестени, вече съм обяснявала защо.
image
Вилхелм V, онзи, дето превърнал античната изложбена зала на баща си в механа, в един момент се усетил, че придворните му не само, че пият много бира, ами я искат и с високо качество. Такава в района нямало, та се налагало да я карат от Айнбек, което е 550 км на север. Теглил Вилхелм V калема и казал, че трябва да се измисли начин бирата да поевтинее. Сега, тука малко ми се отклонява мисълта, за да разкажа, как четох една книга за историята на баскетбола и как през първите 200 страници баскетболния кош още не беше измислен. В смисъл - имало кош, но той си бил ачик-ачик кош с дъно. Публиката, която гледала някак отгоре, бъркала в коша и връщала топката. И когато към средата на книгата прочетох, че еди кой си се сетил, та пробил дупка в дъното, най-после си поех дъх. Да, ама не. Следващото изречение беше, че през тази дупка провирали кол и избутвали топката навън. Да се върнем на бирата. След много-много мислене трима съветници на Вилхелм V се сетили, че може и сами да започнат да произвеждат бира. Херцогът горещо приветствал идеята и тутакси, още същия ден, а денят бил 27.09.1589, наредил да се започне с плановете за пивоварната. Наследниците му имали по-друг вкус и наблегнали на бялата бира, дори получили монополното право върху производството й, което осигурило добри доходи на хазната им. Максимилиан І, стиснатият син на Вилхелм V, разрешил бирата да се продава не само на придворните, но на целия народ. Финансов гений. И все пак по-добре бира, отколкото водка.
Няколко века по-късно Лудвиг І, който май си е падал малко прахосник, постановил цена на бирата в кралската пивоварна по-ниска от обичайната в града, за да даде възможност на работниците и войниците да "си позволят здравословно и добро питие". Не знам какъв точно е бил икономическият ефект от този дъмпинг, но следват напрежения между кралската пивоварна и частните пивоварни и крайният резултат е, че Хофбройхаус става държавна пивоварна. Паралелно търсенето на нейната евтина бира е толкова голямо, че призводството силно изостава и се налага пивоварната да не работи по няколко месеца в годината поради изчерпани суровини. В края на 19 в.се строи нова пивоварна, а тази се превръща в култова бирария с култова песен (написана в Берлин).

И сега ние седим вътре и се чудим какво да консумираме.

Менюто:
image
Фактически бях принудена да призная, че не мога да съм полезна при избора на ястие, защото първо, не знам значението на нито една дума, която завършва на много съгласни и "л" накрая, и второ - и да не завършва на ...рл, ...ндл или ...рцл, пак не мога да бъда полезна, защото просто не знам какво е това, както не знам какво е и "бьоф Строганофф". Така че като видях на едно място, че пише "каселер" , веднага го поръчах - пак от любознателност и защото се среща в учебниците.
image

През 1908 година някакъв клиент кощунствено си поръчал в Хофбройхаус лимонада. Келнерите категорично отказали да го обслужат и се наложило съдържателят лично да изпълни поръчката. Аз обаче не си поръчах сега Радлер не защото се опасявах от скандал, а защото само бялата бира се предлага на половинки. Брат ми взе литър Хофбройхаус Оригинал. Този литър след малко ще напомни за себе си.

image


Държа да покажа сметката. Като за толкова култово заведение това ми изглежда леко несериозно. Двете бири наедно, яденето отделно.
                                      image
Ама му дадох точно пари!
И после няколко снимки на кухнята - не знам защо ги правихме тайно.
image

В средата на миналия век Хофбройхаус е притежавал най-голямата печка в света - 10 метра дълга и на стойност 3 000 000 марки.
image
Сервизни помещения.
image

image

При бомбардировките бирарията е почти изцяло разрушена, но голяма част от чашите са спасени. Това са чашите на постоянните клиенти, които си имат и постоянни маси, отбелязани с табелки. Някои се събират всяка вечер, някои - веднъж седмично, трети - всеки първи и трети вторник, например. Любимите им чаши са заключени всяка в отделна клетка с катинарче. Отключваш си го, пиеш си, миеш си собственоръчно чашата и си я заключваш пак. Само не разбрах как точно става така, че си я получаваш пълна. Точно ти, точно твоята си чаша.

image
Традицията със "сейфовете" е от 1970 година, когато съдържателите най-после откликват на молбите на клиентите си. Като за 3500 постоянни клиенти клетките за халби са малко - около 500. Полагат се само на най-избраните и се предават по наследство. Собственоръчното миене на любимата чаша ми се вижда не толкова табиетлийско и даже съмнително удоволствие..
image
Така както стъпките ми пресякоха следите на Моцарт в Резиденцията, така ги пресякоха и тук.
Неприятното е, че пресякох и дирите на Хитлер, който провел тук, слава богу на третия етаж, който не посетих, първото заседание на национал-социалистите. Нещо му харесало и зачестил. А преди това и Ленин и той, вместо да си пише там Философските тетрадки, ходел с жена си по кръчмите и по-специално в тази!
image

image

Смятам да внеса малко груба проза, при това като веднага си призная, че не знам какво съм мислила, когато съм снимала:

image

Освен, може би, че има защо да е много.
После излязохме от правилната страна, но не я снимахме:
image

И вече беше крайно време да видим Фрауенкирхе.
Истината е, че аз няколко пъти политвах да тръгна към нея, всеки път, когато над покривите виждах двете й луковици. И не стигах - нещо все ме разсейваше. Е, сега пак не стана.
Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото Чорапче. Дори това "Ментолка" не ме е навеждало на мисълта, че може и да няма такова лично име Виктуалия. Виктория, Виржиния, Виталия и някъде между тях - Виктуалия. И сега - изненада. Латинското victus  означавало "хранителни продукти" . Виктуалиенмаркт си било пазар за хранителни продукти. Нищо романтично.
Пазарът не работи в неделя, а ние минахме през него точно тогава.
image

Някъде в началото му видяхме поредното превъплъщение на хмела:

image
Сладурчо.
Мюнхен е град с много потоци. Те са играли важна роля за града и разбира се за пазарището. На Виктуалиенмаркт сега има шест водоскока със скулптури на известни  мюнхенци:

image
Елизе Аулингер (актриса)

image
Ройдер Якл (народен певец).
Другите 4 не видяхме, както и онези две чешми, които си нямат именити личности.
Зад пазара - църквата "Св. Петър"

image

Излязохме в началото на ул. "Тал"
image
Познайте какво каза тази баба, докато се наместваше от кълка на кълка? Каза: "Оох-ох-ох, краченцата ми!" На български.
Такова нахално просене не бях виждала:
image

Просто оставяш чинийка и две играчки,  пишеш "благодаря" и изчезваш да харчиш вече изпросеното.
Или дори оставяш само една играчка и никакво листче с благодарност:
image

Знам, че е много размазано, но не посмях да спра, защото както няма-няма никого и току виж изскочил някой агресивен просяк.
Подходящо в случая е да се каже: "На липсващ просяк празна му паничка", но тогава още не бях чела "Четецът от влака в 6:27", за да го цитирам.

Продължаваме към Мариенплац.

Топла връзка
image

Това беше много смешно, но не се сетих да направя клип. Опитват се много хора да снимат тази скулптура, която много ясно къде трябва да се потърка за късмет. Значи, ако отидеш в Мюнхен - почваш да триеш де що видиш подред - лъвове, носа на Томас Ман, женски гърди - само да са бронзови. Обаче снимането не се получава, защото мъжът с шапката е решил да яде.

image
После - да пие.
image
В крайна сметка всички се отказаха, освен този ентусиаст, който се примири с едър план. А аз така и не разбрах коя е девойката.
В кулата на кметството се намира музеят на играчките.
image

И сега загадка за неходилите в Мюнхен: коя от двете снимки е на Старото и коя на Новото кметство:
image
Правилно, горната е на старото. Не прилича като да е строено през 14 в., защото не е. Тогавашното било изпепелено от мълния, а следващото - от бомбардировките. И как беше онази дилема със старата брадва: ако и смениш дръжката, а някой друг път и острието, това същата онази стара брадва ли е?
Този въпрос при новото кметство не стои. Строено е през втората половина на деветнайсти век, та чак до 1909 година. В новоготически стил, ако това е утешение...

image

На новоготическата му кула най-отгоре е въдворено Мюнхенското детенце (Mьnchner Kindl).
image

С това детенце нещата са малко като с кметството. На герба на града още през 13 в. имало бенедиктински монах.
                                 
image

Не е казано, че всеки трябва да може да рисува и поне аз твърдя (и практикувам), че никой няма право да ти забранява да рисуваш, дори и ако не можеш. Обаче пък и никой не е длъжен да ти търпи рисунките като обществено достояние. Явно това последното не е влизало в средновековните възгледи, защото всякакви хора рисували герба и бенедиктинския монах, докато последният не само се превърнал в детенце, ами и в момиченце! Всъщност, май не се дължало толкова на липса на талант, но и на художествената концепция на предполагаеми атеисти като Каспар Браун, който в средата на 19 в. "разчупил" образа:

                                          image


И сега можем да го срещнем по улиците не като момченце с библия, а като мома с халба (щото, ако беше момиченце, щеше да има проблеми заради алкохола):

                                    image


Камбанарията и колоната с Богородица (онази скулптура, дето не беше предназначена за там).
image

Имало едно време един страшен дракон, който сеел чума из Мюнхен. И имало едни смели гвардейци, които се мъчили да го убият и най-добрия стрелец между тях естествено успял. Обаче хората се били затворили по къщите си и не знаели, че вече са свободни (колко типично!). И тогава гвардейците тръгнали от къща на къща да ги уведомяват, като при това танцували характерен танц. Ето този танц може да се види три пъти на ден на кулата на новото кметство. А може и да не се види, ако не знаеш кога танцуват. Както беше нашият случай.
image

Драконът също е увековечен на един ъгъл:

image

Смятам точно тук да покажа и други защити от гълъби:

image

image
Това ми е култово:

image

Връщаме се на площада, където прозвучаха последните тактове на оркестъра.
image
После чакахме - чакахме, но той не засвири отново. Не че имахме време да чакаме дълго.
image
Вътрешният двор на Новото кметство:
image

И сега вече целеустремено към Фрауенкирхе (защото кафето "Луитполд" очевидно отпадна):
image
Много ясно - строителни платнища и скелета:
image
Най-после се ориентирах в стария град на Мюнхен. Картата някак си ме заблуждаваше, че разстоянията са много големи. Всъщност нещата са близо, но не чак дотолкова, че да ти стигне един ден за всичко.
image

Църквата поне наистина си е строена през 16 в. Дълга е 109 метра, широка 40 и висока 37 м. Камбанариите са 99 метра високи и преди десетина години Мюнхен взима с референдум решение временно да не се строят сгради, по-високи от тях. Приветствам това решение и искам да го покажа на катилите, които разрешиха до великолепната сграда на Мнистерството на земеделието да се издигат разни нИща.
Размерите на църквата били постигнати естествено след договор на строителя с дявола, който поискал в замяна църквата да няма прозорци и лично влязъл да провери дали е спазен договорът:

image

Това е следата му на плочките. Определено е бил еднокрак и обувка и вероятно е имал невроза, защото знам, че невротиците внимават,  когато стъпват по плочки и мозайки,  да не настъпват черти. 
Застанал на това място, огледал се и не видял прозорци.

image
Имаше служба и ние приседнахме най-отзад да погледаме. И тогава се обади изпитата бира и някои от нас избухнаха в смях с репликата: "Този все едно се е бил скрил в колоната и някой го е бутнал навън!":

image
Е, не беше нашето поведение най-неуважителното, защото междувременно влезе млад мъж с вид на битник и се отправи с бърза крачка към олтара, крещейки: "Това не е вашата вяра! Това не е вашата църква!", а охраната в лицето на мъж в костюм подтичваше неловко след него и също така неловко се усмихваше на миряните. Изведоха го нежно. Битника, имам предвид.
Ние също излязохме, защото смехът се оказа заразителен.
Пред църквата:

image

Въпреки многото отметната работа изобщо не бяхме забравили, че ни остана недоразгледана улицата с еко-био-панаира.
Пътем: на Променаденплац паметник на граф фон Монжела - виден държавен реформатор и законодател на Бавария от по-миналия век. Естествено - много спорен и с много витаещи около него конфликти. Както и около паметника, направен през 2004 г. от монолитен десеттонен  алуминиев блок: защо е без пиедестал, защо не е от бронз, защо е накъдрен... Много е мъчително да гледаш на ярка слънчева светлина нещо толкова лъскаво и накъдрено. Бил е илюминат, това сигурно има нещо общо с начина на пресъздаване. Или - не.
                                          image
Минали сме край хотел "Байеришер хоф" без да разбера. 
image

Но пред него на тротоара има странна плоча:
image

Тук е убит Курт Айзнер - първият министър-председател на баварската република. По време на Ноемврийската революция от 1918 година, която сваля монархията, лично Айзнер едва ли не по собствено решение провъзгласява парламентарната република, формира временно правителство и го оглавява, като изрично се обявява в защита на частната собственост - демек, няма нищо общо с Ленин. Обаче немците по онова време много не си падали по социалдемокрацията.  След няколко месеца размирици, точно когато отива да си подава оставката, бива убит от граф някой си, монархист, естествено.
                               
Фактически вървяхме обратно към Одеонсплац. Това е Мариенхоф така, както го вижда Гугъл.

image

Ние видяхме нещо друго, близко по пренаселеност до неделен ден на "Момина скала". Безброй мъже, жени и деца с неевропейски произход, които бяха завзели цялата тревна площ и се забавляваха с разнообразни подвижни игри от типа на теглене на въже, топка и фризби. Жените, защото се забавляваха само хората, стояха отстрани по алеите и по тротоарите и гледаха щастливо щастливите занимания на мъжете и децата. Не участваха също не малкото на брой мъже в инвалидни колички или въобще по някакъв физически или ментален начин възпрепятствани. Аз имам много какво да кажа по въпроса, но, както може би си личи, старателно и през цялото време го избягвам. Няколко месеца по-късно го чух от устата на баварския министър-председател. Не знам кога той се е сетил, но ако беше питал българите, можеше и да го каже по-раничко. Засега няма да се сдържа и ще цитирам Росица: "Язък за толкова векове цивилизация".

И така - върнахме се на био-еко-панаира
image

Никога не е късно да пипнеш за първи път овца.
                                                 image   
Съответно - кашкавал.
                                image
Нещо сладко, което се прави, като ленти бутер тесто се навиват около дървен барабан и така се пекат.
image
Това е раят: безброй видове сладка и купа хлебни хапки. Божествено сладко (не много сладко) на корем. Съответно накупихме дузина бурканчета - пример за ефективна реклама.

image

Освен хранителни продукти имаше и най-разнообразни активности. Например - бой с мечове:
image
Подхвърляне на някакви малки тетраподчета, които после се ловят с пръчки:
image
И! Няма да повярвате! Чакаш на опашка, за да получиш чук... и... да... забиваш пирони. Просто ей така - получаваш чук и пирон и започваш да го забиваш. На всички им се струва адски екстремно и го обсъждат много задълбочено. Руснаците на това биха казали: "С жиру бесятся".
image
Абсолютно е прекрасно да се разхождаш по Лудвигщрасе в такава привечер:
image
По-голямата част от базара вече се беше раздигнала и оставаше само удоволствието от разходката.

image

image
До тук е Лудвигщрасе - до Триумфалната арка, поръчана от Лудвиг Първи да овенчава края на улицата с неговото име.
image

В началото й, ако си спомняте, е Залата на пълководците:
image

Лъвовете върху арката също са добри, но не намерих нито една снимка, направена отдолу. Това е много внушително и застрашително, но няма как да го докажа, защото разполагам само със скапана снимка от моя телефон:


image
Под тях никой не изглеждаше респектиран:
image
После преминахме във вече познатата Леополдщрасе (това е както в София булевард "Яворов" става внезапно булевард"Вапцаров").
Всъщност, мармаладите ги ядохме там. Другото, което правихме, е да чакаме на голяяма опашка пред щанд на млекопроизводител, който сипваше в малки чашчици по една супена лъжица кисело мляко от пожелано измежду двайсетината налични вида. Щом сме чакали голяяяма опашка, значи е имало поне 30-40 човека, които вместо да изтичат в магазина и да си купят мляко, предпочитат да чакат по четвърт час, че и повече, за едната супена лъжица. Сигурно щото ако си го купят, а не им хареса, много ще се разстроят. Или просто защото е аванта.
Културна програма:
image

И вече с абсолютно удовлетворение се насочихме към квартирата.
С тази спирка поздравявам бургазлии и в частност кмета Д. Николов.
image





Гласувай:
1



1. toninabog - Поздрави за светлите празници!
30.12.2015 17:52
Както обикновено-прекрасен постинг! Много хубаво си го направила и онагледила!
цитирай
2. kolchakova - Благодаря за поздравите
30.12.2015 18:31
Желая ти весели празници и щастлива нова година!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1814815
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031