Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2015 12:36 - Мюнхен, последни бележки относно мерките за безопасност
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3512 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 26.01.2016 16:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това е допълнение към предходния пост
Става дума за бежанците.
Не, става дума за летищата.
На отиване, на нашето летище, една млада жена на скенера ме погледна враждебно и запита още по-враждебно:
- Говорите ли български?
- Много добре, - отговорих бодро и весело аз, но осъдителният й поглед отряза хубавото ми настроение.
- Тогава си обърнете ръцете с дланите нагоре, - процеди жената.
Покорно показах длани, тя ги потърка с някаква марля, отиде някъде с нея, после се върна и с явно нежелание ме пусна да летя.
Не посмях да я питам какво щеше да направи, ако не говорех български.
На връщане, на Мюнхенското летище, някак много предвидливо се наредихме на опашката пред скенера час и половина преди излитането. След има-няма 40 минути ни дойде редът. Малко преди нас имаше жена (предполагам) с бурка. Проверяващият само мина по тялото и с онази пръчка-детектор и жената премина. Не видях дали има багаж. Ние сложихме на лентата две раници, калъф с видеокамера и разните там други неща във ваните. Още преди раницата ми да влезе в скенера един много възрастен служител попита:
- Хвсткнлксиндлбюша?
И потупа раницата.
- Моля?
- Хвсткнлксиндлбюша? - продължава да фъфли дядото.
Притесних се, изчервих се. Опашката е огромна, аз не разбирам какво искат от мен, бавя хората...
Добре, да опитаме на английски. Пак същото, но завършва като че ли на "укс". Добре, залагам, че ме пита дали има вътре книги. Да, казвам, има книги и вестници. Което си беше чистата истина: много вестници и няколко книги. И не, няма лаптоп, вода, дезодоранти... Нищо друго няма!
Мъжът се усмихва, потупва раницата и я плъзга към скенера.
От другата страна чака жена. Посочва същата тази раница и заповядва:
- Отворете!
Отварям.
Започва да рови вътре. Вестниците са съвсем официални: Зюддойче цайтунг и други подобни, все неделни броеве, дебели. Вади книгите: рецепти за мъфини, биографията на Лудвиг ІІ... Нито един коран. Не е доволна. Посочва с пръст камерата:
- Отворете!
Отварям.
- Извадете!
Вадя.
- Включете!
Включвам.
Камерата ми е стара, с  касетки. Екранът светва синьо. Жената избухва. 
- Казах ви да я включите!
- Включила съм я!
- Покажете записа!
Ще закрещи от нерви.
Обаче аз внезапно се успокоявам. Пука ми! Започвам да превъртам лентата назад, защото е свършила. Машинката е бавна. Аз не бързам. Превъртях десет минути. Включих. Жената се наведе и започна да гледа как тълпи от хора вървят по Терезиенвийзе. Тя гледа, опашката чака. Накрая каза:
- Изключете! Отворете другата раница!
Отворих я. Най-отгоре - хавлията ми, още влажна.
- Дайте си дланите!
Дадох ги. Жената взе с пинсети съответната марля и започна да търка ръцете ми и хавлията. Отнесе марлята някъде и се върна също толкова недоволна, колкото преди десет дни беше българската й колежка. Пусна ме.
Аз застанах в края на лентата и започнах най- ама най-спокойно да си прибирам багажа - вестници, книги, камера, кабели от камера, хавлия, яке, телефон, пари, билети...
Ако бях с бурка? Дали щеше да ми лае така, ако бях с бурка?
Аз съм с две ръце за сигурността и наистина нямам нищо против да ми преглеждат багажа. Всичко да ми преглеждат. Но докато не започнат да го правят за всички, няма да се чувствам сигурна, а дискриминирана.
Да, и не държа да лаят на всички. Точно обратното - искам да се държат с мен така учтиво, все едно съм с бурка.

П.П. Нещо за пътуването в самолета извън темата за сигурността.

На отиване до мен седеше Здравка Ев/фтимова. Дойде, не поздрави, седна, не поздрави, извади си лаптопа – не се и очакваше да го поздрави… През цялото време седеше сгъната на две, с възможно най-мрачното и затворено изражение, от време на време си закриваше лицето с ръце и се сгърчваше още повече… А аз все исках да я питам тя ЕВтимова ли е или ЕФтимова и защо името й през годините се печата по различен начин; също така исках да я питам защо един от героите й, който, се „явява“ само като убития баща на главната й героиня, се нарича Райко Кръвта, като истинският Райко Кръвта е убит две години след излизането на книгата и дали този, истинският, който най-вероятно не си е падал много по четмото, не е имал все пак нещо против… Ама как да питаш човек, който се е изключил напълно от околния свят? И си остана загадка, тя в някакъв творчески процес ли беше потопена или неистово се страхуваше да лети? Щото и аз се страхувам, ама не позволявам това да си личи. Поне така се надявам.

Като казах на Митко, че сме седели до жив класик, той отбеляза безчувствено: „Аз пък мислех, че е някаква сектантка и само се моли…“

А навръщане в самолета беше Евтим (или ЕФтим?) Милошев. Този не го причислявам към класиците. Освен това, като изключим девойките от националния ни волейболен отбор, мисля, че бях единствената жена в самолета. Тъй като девойките, поради спецификата на занятието си, излъчваха повече спорт, отколкото женскост, бих отбелязала, че ми беше много самотно и почти се усетих феминистка.




Тагове:   Мюнхен,   летище,   бежанци,


Гласувай:
5



1. toninabog - Поздрави за светлите празници!
31.12.2015 16:56
Аз имах подобни прегледи на друго летище.И май причината беше една книга.
цитирай
2. mar866 - ....
01.01.2016 16:37
не съм си ходила в БГ от 2 години, но и аз съм имала подобни "изпълнения".
цитирай
3. kolchakova - Дали
01.01.2016 16:55
е някакво официално указание?
цитирай
4. andri - За много години!
04.01.2016 21:16
Германците - над 350 000 са от турски произход. Над 500 хиляди турци работят в Германия сезонно. Германците са толерантни към турците от страх, да не им превземат територията. Не се очудвайте на тъпите им маниери. По границите е така. Германецът не обича българинът, заради циганите, те ни направиха лоша услуга, като мигрираха в Европа още през 90-те години, безработни, гладни и неграмотни но...с български паспорти. Чужденците не знаят какво е това "циганин", той носи бг - паспорт (лична карта) където пише българин. Една от фамилиите ми е немска (Шитци или по български Шизи), така че са ми ясни немците с турско съзнание и гражданство. Пък им е заповядано сигурно с българите и руснаците да са много внимателни!! Нали ни се носи славата на "циганска държава":))))

Поздрави!
цитирай
5. kolchakova - Аз, струва ми се, не приличам на циганка,
05.01.2016 10:01
брат ми още по-малко. А когато си слагаме багажа на лентата, май не си показваме паспортите. И освен това аз нямам против да ме претърсват, имам против да не претърсват всички. И вече като екстра предпочитам да не ми говорят инфинитиви.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1816093
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031