6.10.2016
Palma Aquarium 



Прогнозите обещаваха дъжд. И определено вън валеше. Ася каза, че доброто място за дъжд е аквариумът. Обаче не беше неделя, а онова момиче от самолета беше настояло, че трябва да отидем там в неделя, когато входът е безплатен. Ама до края на престоя ни друг дъждовен ден не се очакваше.

И така, Ася ни откара до Аквариума.


Понеже снимката е от интернет, на нея не се вижда голямата опашка от хора, довели безбройните си деца в дъжда, та да им уплътнят и осмислят деня. Чудя се, след като аквариумът работи 365 дена в годината и, следователно, и по времето на правенето на снимката пак е работил, и пак е валяло - защо няма навалица? Средно аквариумът се посещавал едва от 1000 човека дневно. Може, но тогава всичките 1000 този ден бяха дошли едновременно с мен.

Входът е 24 евра на човек и някак си само мисълта, че така спомагаме за поддържането на екологичното равновесие на морската флора и фауна, ме утеши при даването им.


Според интернет маршрутът е 900 метра и трябва да му се посветят четири часа. Първо, ние четири часа нямахме. Имахме два. И второ - аквариумът е релакс. Тогава - може и да надхвърлиш четирите часа. Но в една непрекъснато влачеща се от аквариум към аквариум в тъмнината лавоподобна човешка маса, чието неумолимо постъпателно движение се разнообразява само от необходимостта да преодолее някоя бебешка количка... Няма невроза и клаустрофобия, които да понесат това, без да се възпалят. Поне моите - не. 

Темата с психическите проблеми ще засегна и малко по-късно, когато стигнем до истинските скатове. Засега, на входа - скатове във вид на изкуство:



При влизането имаше една известна суматоха, която не мога точно да възпроизведа, но входът прави странна спираловидна чупка и внезапно се оказваш пред някакви много активни хора с фотоапарат. Малко в просъница минах край тях и потънах в тъмните коридори.

Първи стъпки в същинския аквариум:


Снимката е от интернет. Представете си го същото, но без да виждате нищо! Само гърбове и глави, които се клатят в различни посоки в опит да зърнат нещо из-зад други гърбове и глави...

Да дадеш сто лева... Ама нали е за коралите и рибите...

Аквариумът се гордее с една от най-големите и най-красиви колекции от корали. А Самсунг може да се гордее, че прави по-добри камери на телефоните, отколкото на фотоапаратите.
(Ако искате да видите по-хубави снимки, можете да го направите тук)













Обаче първото струпване на полунеподвижни тела беше пред един от аквариумите с морени. Не вафли, а риби, макар че според мен като атрактивност вафлите може и леко да надделеят:


Това е най-зрелищното, което е видял брат ми вътре.

Всички не-сини снимки са на брат ми и на телефона му.
Не бих ги нарекла красавци:


Определени позьори:







В очите ме гледай!



Най-голяма тапа имаше пред аквариумите с разни дребосъци, които бихме могли да разгледаме с лупа.



Ако се доберем до лупата. Някое от безбройните деца я стискаше дълго-дълго, гледаше през нея неизвестно какво и се забавляваше да дразни очния си нерв с резки смени: с лупа - без лупа - с лупа - без лупа...



Спрях пред единствения аквариум, абсолютно лишен от вниманието на посетителите. Лишен и от лупа. От пясъчното дъно, подобно на тревички, стърчаха дребни... предполагам, рибки.



Съжалявам, че не се вижда добре. Наистина си струваше.
Рибките се поклащаха като водорасли обаче в единия край се разразяваше истинска драма.



Дясната се поизмъкваше от пясъка и се доближаваше към лявата.



Лявата я забеляза, обърна се и разтвори паст предупредително...

... и още по застрашително....

Според мен тук би трябвало да се чуе яростно зловещо изсъскване.


Но не! Никой не наблюдаваше заформящия се екшън.

Какво толкова интересно гледат тук хората, та чак са коленичили:


... чак са се надупили?
Кит?
Не, нямаше да се дупят, за да гледат кит.
Скарида?


Не!
Гледат водолаза!


На много места край големите аквариуми има възглавници: сядаш/лягаш и... релакс.



Ако не те смущават другите, лежащи върху теб, или тези под теб... Странно е как съм успяла да снимам толкова пусти възглавници.

Palma Aquarium се гордее с най-дълбокия аквариум с акули в Европа: Gran Azul. Дълбок е 8,5 метра, широк 25 метра и дълъг 33 метра. Аз лично му видях само дълбочината:




Мисля, че се слиза три етажа надолу, за да се стигне до дъното.
Седнали в тунел сред аквариума, туристите слушат и като че ли наистина екскурзоводката им разказва нещо интересно. Или са в транс от обстановката.


Вода над главите:

Риби над главите:




Това е като с първата любов. Първата ми любов е зоологическата градина в Шьонбрун (Виена). Там за първи път видях такъв тунел. Е, зеленясал, но - за първи път. И сега вече не знам какво трябва да видя, за да се впечатля.
Това е виенският тунел:



И пак във Виена, в Къщата на морето, видях за първи път джунгла. Да, водопадчето е хилаво:


Тук водопадът е много по-мощен:



И можеш да му се наслаждаваш и "отвътре":


Обитатели на джунглата:

Типична растителност:




И някъде там стигнахме и до медузите. Тези са "рекламни", сиреч пластмасови:

Тези са стъклени:




Ами не знам колко време може да се наблюдава съвкупност от еднакви медузи в цилиндър. Освен да опиташ да ги преброиш и да провериш дали наистина са 50, както се твърди. Не мисля, че там се очаква да се случи нещо особено интересно, но не разбирам от медузи, а и нямах време да висна там в надежда да се окажа свидетел на нещо скандално.

Има и кино заличка.


Уф, много тъмно стана. Да тичаме на двора!





Рибите буквално се катерят по гърбовете си.


И да се върнем на дънните риби и психическите им проблеми, както обещах. Вероятно тези животни са достатъчно интелигентни, за да полудяват от скука в тази всеобща синева. Намерили са си разтуха - плуват в кръг край стената и я пляскат с плавник. А кръгът, както знаем, няма край... Явно, не са толкова умни, че да им дотегне.


Има детски площадки:


Излюпват се какви ли не неща:


Някои - направо с шапки:


Рalma aquarium предлага разнообразни мероприятия:
- потапяне в басейн с риби,
- плуване с акулите,
- празнуване на рождени дни в пиратски костюми (корабът се вижда на по-горната снимка),
- морски сражения (пак на кораба) - наужким, с вода,
- реални сватби при акулите (няма наужким!),
- тържествени вечери

- и това, което ме впечатли най-много, "Акула-бавачка: 



Приготвяш на детето си пижама, спален чувал и тоалетни принадлежности и го оставяш за през нощта на грижите на персонала на аквариума, който ще му организира: "веселие, игри, боядисване на лицата, приказки, весели истории за обитателите на морето и много други..." И за какво са му тогава на детето пижама и спален чувал? Че и тоалетни принадлежности! И 50 евро, но това не е важно.

Само за миг си представих, че акулата от горната снимка рязко се обръща към детенцето с меченцето:


Ха, детенце, ще слушкаш ли мама и татко, или ще ходиш да се веселиш пак в аквариума с боядисано лице?

Понеже си бях забравила часовника, разчитах изцяло на брат ми за определянето на темпото, тъй като имахме определен час, в който ще бъде "подадена каретата" за извозването. В един момент някак се оказа, че буквално тичаме през някакъв лабиринтоподобен коридор, спускаме се, изкачваме се и все минаваме край цилиндъра, в който в рязък контраст с нашата задъханост висяха и хич не бързаха медузите. Хукваме наобратно и след малко пак дотичваме до медузите, и после пак... 
Най-накрая намерихме изхода и се оказа, че имаме още 50 минути.
Прекарахме ги в магазина за сувенири (400 квадрата!), но за сувенирите ще говоря отделно.
Това е само една малка част от магазина (тази и горните три снимки са от интернет):



И  когато вече бяхме решили окончателно да напуснем аквариума, пак попаднахме в нещо, което ми създаде впечатление, че съм на сцена по време на новогодишно празненство в детска градина. Лудница, а на една завеса закачени безброй снимки...
Как намериха точно нашата снимка? И как изглеждаме така, все едно сме позирали специално, а не сме влезли през някакъв охлювоподобен вход и стъписани се опитваме да се ориентираме? Това, което съм препасала, не е пушка, макар че лицето ми точно за нещо такова говори.


Подобно цигани, които ти натрапват дървените си лъжици, някакви хора ни нападнаха и започнаха да ломотят на всякакви езици, че тази снимка, залепена към прикрепени със спирала 5-6 снимки на риби, струва 10 евро, и ако си я купим, ще подпомогнем папагалите не знам къде. "Е, щом е за... папагалите... Нали е за папагалите?.." Погледнах ги изпитателно, за да прочета в очите им дали ме лъжат, дадох 10 евро и сега си имаме тази папагалска снимка на шарани в аквариум. 

Впоследствие вкъщи намерих това билетче, което ми бяха пъхнали в ръцете при влизането в аквариума:


Само че аз не им го бях показала на излизане. И пак моментално ни изчислиха и ни набутаха буклета. Професионалисти!

Другото, което видях пък току що, е че освен касовия бон за билетите на касата ни бяха дали и две неща, които сметнах за билетчета:



Не е честно! Направихме в магазина за сувенири сметка за 70 евра и никой не счете за нужно да ни предложи заслужения подарък! Надявам се е ясно, че не ми е за подаръка (едва ли щеше е Порше), ама с папагалската снимка малко ми идва ту мач.

Ася бързаше, защото трябваше да взима децата от училище.
Ето го училището.

Били по 10 деца в клас.
Още нямаше два часа, затова седнахме да почакаме и да се поогледаме.
Не само ние се оглеждахме.


Снимах църквата като фон на двете палми, които изглеждали така, защото не били обгрижени.

Ето как изглеждат обгрижените палми:


Оп, брат ми! Извинявай!
Имам предвид: ето как изглеждат обгрижените палми:



Пробвам пак:

Последен опит:


Снимките са от друго време и място, но мисля, че не е проблем, щом са по темата.

И следобед тръгнахме да се разхождаме из центъра на Палма, за което също си запазвам правото да разкажа друг път. Засега само ще отбележа, че на моменти центърът мило ми напомня "Алабин" и "Леге":


Рязката промяна в темата сега се дължи на факта, че излязохме на площад Пласа Майор и мисля да кажа няколко думи за него.
Първо, малък тест:

Какви думи мислите, че липсват в текста:

... се е разбирал/а/о не просто като убеждение, а като политическа основа за единството на обществото и фундамент на обществения ред.
....... когато невинните се осъждали по силата на политическите причини, а виновните, обратно, бивали оправдавани.....  
Много често в основата на.... били не вярата в... а страстта към забогатяване.
Много ревностни истински..... били хвърлени в затворите като резултат на доноси на врагове, съперници и други недостойни лица.
..... се разглеждала като престъпления против държавната власт и благополучието на обществото.

Сега ще ви кажа кои думи липсват: християнска религия, злоупотреби на инквизицията, християни, ерес.
Вие да не сте си помислили нещо за комунизъм? Или за фашизъм?
Мръсните души могат да се възползват от всякаква терминология.

Както и да е. На този площад до 1823 година се е намирала местната Инквизиция. Испанската инквизиция е известна със своята екстремност, макар че католическата църква се опитва да обясни, че всъщност най-лошите неща ги вършела светската власт, която в един средновековен момент присвоила институцията. Позната история.

Мисля, че не усетих нищо инквизиционно на площада поради факта, че той все пак е новопостроен - в края на ХІХ в. Няма го усещането за десетките глави, които са се търкаляли тук.




Впрочем, отново ми се появи онзи Ховелянос. Заради опита си през 1794 година да преобразува съдопроизводството на трибунала на инквизицията бил обявен съответно за враг на светата инквизиция и го затворили в картезиански манастир да го обучават на християнската доктрина. Пък бил един от най-учените мъже на Испания за времето си. Ама и най-мъдрият си е малко прост, както казва един друг много умен мъж от други географски ширини. Да опитваш да преобразуваш съдопроизводството... И то на инквизицията!  Реформа в съдебната система да правиш!..

Дано не наруша някоя коректност, но вероятно поради липсата на инквизицията на площада се наблюдава следният алъш-вериш:






Тези афро-европейци май са само потенциални афро-европейци. Още не са им намерили документите. Така дочух.

Лутайки се по улиците, внезапно излязохме на Катедралата.


Изненадах се, защото на картата разстоянията ми изглеждаха много по-големи и мислех, че сме много далеч от Катедралата. Вече се смрачаваше, така че само я обиколихме - не влизаше в плановете ни за деня.
Не само се смрачаваше, ами и се събираха облаци.



Искам да обърна вниманието ви върху простора между нашата гледна точка и морето.


Ей през този простор вървяхме 30-40 минути в най-проливния дъжд, който съм преживявала някога. При много-много силен вятър. Добре поне, че беше топло. И че брат ми знаеше накъде вървим.
Равносметката:
- чадърът, купен за 8 лева от ИКЕА се огъваше, но не се счупи!
- тънкото яке, предназначено уж да ме пази от дъжд (поне аз за такова го мислех), всъщност пропускаше водата отвън навътре, но не и обратно, така че в един момент ръкавите ми бяха пълни с вода!
- абсолютно, и с костите си, разбрах какво значи "мокър до кости".