Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2016 17:17 - Палмата на Майорка 5
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 4723 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 10.05.2017 22:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
7.10.2016
Валдемоса (Valldemossa)

Предупреждавам, че ще има много снимки. Нямам друг начин да покажа красотата на Валдемоса. Всъщност има, но той е в сферата на поемите или дългите описания без пряка реч, които никой не чете. Във всеки случай очарованието на тези места е възпято още през ХІІІ век от
споменатия вече (заедно с безбройните вариации на името му) Раймон Люл, който убедил тогавашния крал на Майорка да изгради на три километра от Валдемоса манастира Мирамар. Към обителта Люл основал школа за арабски и други източни езици, подготвяща бъдещи монаси-мисионери, на които предстояло да разпространяват християнството в арабския свят. Не знам защо ми се дощя да спомена това.

Валдемоса се намира на двайсетина километра от Палма де Майорка, в центъра на един от големите масиви на планината Сиера де Трамунтана.
image

По пътя натам:

image

image

Валдемоса е най-високо разположеното населено място на Майорка - 437 метра над морското равнище. И тук, както и по целия остров, са шетали гърци, картагенци, римляни и византийци, но началото на града поставят арабските селища, построени в района през ІХ - ХІІІ век. Пак искам да подчекна темата със "завоюването" на острова от арабите и последващото му "освобождаване" от християните. Когато арабите са дошли, тук испанци и каталунци като такива не е имало. Заслуга на арабите са системата за напояване с водонапорни инсталации, кладенци и резервоари (което не предполага източен мързел, колкото и да ми е странно), а също така грънчарството, музиката и популярните танци. Владетелят на тези земи се наричал Муса и дал името си на града: Валдемоса ("долината на Муса").

Терасите ги има и днес. В района освен туризмът се развива и земеделието.
image

По никакъв начин не усетих града като морски, пристанищен или плажен, въпреки че е почти на морския бряг. Учудващо е точно аз да настоявам, че това не е минус.


image

Тъй като Валдемоса е преди всичко прекрасна, ще започна с цветята и улиците й:

image

Необгрижени, брадясали палми:

image

image

Сукулент:
image

Тези дървета заеха достойно място в колекцията ми от любими дървета наред с чилийските аромо и араукария.

image

Етюд в жълто и зелено:

image
Хм.
image

Пухченце:
image

Прилича на върба и нищо чудно да е точно върба:

image
Маслина:
image
Бивш кладенец?
image

Началото на разходката ни: основаният от Майкъл Дъглас "Коста Норд", културен център, щаб-квартира на Фонда за устойчиво развитие на Балеарските острови. 
image

Откровено казано, малко е тъпо да започвам с Майкъл Дъглас, но какво да направя, като, от една страна, Валдемоса като че ли гради туристическата си привлекателност на гърба на известните личности, които са я посещавали (а те са я посещавали, понеже полага успешни усилия да изглежда великолепно в допълнение към природните дадености), от друга, по-прозаична -  Коста Норд се намира срещу информационния център, в който не получихме никаква информация, като изключим шарената листовка:
image

Откровено казано не съм наясно дали точно Майкъл Дъглас е основал центъра или само го е финансирал през 2000, а може би и някоя и друга година след това. През 2003 година центърът е преминал към правителството на Балеарските острови, а от 2012 е частна собственост. Разработил е програма за развитие на културния туризъм, започваща с 15-минутен филм, в който Майкъл Дъглас разказва за пейзажната ценност на Сиера де Трамунтана. Нещо такова. Ние обаче не влязохме в Коста Норд и съответно не видяхме филма, защото беше затворено. Всъщност, докато надничах през цепките на вратата, мислех, че надничам във вилата на актьора и ми се струваше странно, че е така достъпна и неохраняема, и никой не ме застрелва... 
image

На снимката вратите са отворени, понеже е взех от гугъл. 

Всъщност Майкъл Дъглас има
вила на брега на морето
image

Не съм папарак, снимката е от линка по-горе.
Понеже имало много желаещи да разглеждат дома на Майкъв Дъглас и Катрин Зита-Джоунс, майоркинците предложили той да действа като музей през времето, когато семейството не е там. Странна тяга е тази към известните хора. К
акто се оказа, бракът няма да се разпадне, така че туристите още дълго само ще си мечтаят да пипат възглавниците на знаменитостите.

Островът е посещаван също така от японската императорска двойка, кралицата на Тайланд, президентите на Китай, Австрия, Уругвай, Венецуела, САЩ...

Стига вече светски клюки. Аз лично потръпвам неприятно от перспективата да срещна някого от тези хора по великолепните улици на Валдемоса.

Да се разходим по тях - стръмни, с излъскан от вековете калдъръм, грейнали от зеленина и пъстри цветя, въпреки октомври:


image

image

image

image

image

image

Тук мярнах една следа,
image

която ми напомни за друга следа в двора ми, с трийсетинагодишна давност:

image

За котето не знам, но ако собственикът на втората следа днес, пак така весело размятайки крака, прецапа през току що направената замазка,  би оставил отпечатък 46-ти номер.

image

Малки, вълнуващи нещо като дворчета:

image

image

Освен красивото естетическо решение със саксиите и керемидите, добро строително решение с използването на терена.
image

А при нас лентите по вратите са пластмасови и лепкави, не метални и ръждясали.

image

Жителите на Валдемоса си набавяли вода от извори като този, наречен "Na mas", което не знам какво означава. Това е обществената пералня, център на социалния живот. Намирал се е в началото на селото, когато Валдемоса е била село.

image

Там, откъдето съм направила снимката, има малко коритце, което не снимах, защото беше пълно с крайно зеленясала вода. Само тази снимка намерих в нета:
image

В центъра на града се намира енорийската църква San Bartolomи, която първоначално била посветена на Св. Мария, а после я препосветили на Св. Бартоломео, актуалния покровител на Валдемоса. Аз не бих посмяла да обидя така Св. Мария, но явно католическите светци не са злобни и отмъстителни като гръцките богове.
Църквата е строена 1245 година, разширена 1718, а камбанарията и фасадата са завършени... са завършени... през 1914 !!! Така че няма никакви елементи на прибързаност (вица можете да си припомните
тук)

image

image

Входът на църквата беше препречен с пейка и снимах отвън.
image

Не знам как Св. Бартоломео се спогажда със Св. Каталина Томас, за която също се твърди, че е покровителка на града, много тачена от съгражданите си и до днес. Пред всяка къща има керамична плочка с нейното изображение: 

image


image

image

image

Света Каталина Томас е родена през 1531 във Валдемоса. Много рано останала сираче. Когато била на 12 години, отишла в манастира Света Магдалина в Палма и поискала да я приемат там. Понеже била много малка – отказали й. Тогава тя седнала на един камък до манастира и не  рачила да си тръгне, докато поразените от упоритостта й монахини не я приели все пак. Другият вариант на историята е, че преди да стане монахиня работила няколко години в дворянско семейство в Палма, а след това, на 22 години, се подстригала в монашеския орден на Св. Августин, в манастира Света Магдалена, където живяла до смъртта си през 1574. Прославила се със смиреността и милосърдието си. Разказват, че от малка слагала в храната си пясък, за да не я изкушава (храната, не пясъкът).

Днес т
ялото й се съхранява в църквата "Света Магдалена" в Палма:

image

Според слуховете е удивително добре запазено и крайниците й все още са гъвкави.

                    image



Обявена е за светица през 1936.

Домът, в който е родена, се намира на улица "Rectoria" 5 - до енорийската църква. Мисля, че точно него съм снимала, без да разбера:

image

Днес къщата е превърната в параклис. Намерих снимка в интернет:
image

А сега към най-голямата забележителност на Валдемоса - картезианския манастир.
Първо влязохме в него, а после в двореца на Санчо І, но аз ще се последвам фабулата на миналото, а не сюжета на нашата екскурзия.
И така, това е Кралският картезиански манастир (La Real Cartuja de Valldemossa)

image

А дворецът на Санчо І (El Palacio del Rey Sancho) е неговата сърцевина - най-старата му част.

Хайме ІІ, синът на Хайме І, имал син, който не са казвал Хайме ІІІ, а се казвал

 

 

Санчо І и страдал от астма. (Просто за колекцията: Хайме ІІІ е племенник на Санчо І и го наследява на престола). Може би мястото се е славело като подходящо за хора с белодробни проблеми или Хайме ІI сам го е предположил, но заповядал да се построи на хълма Ес Пужол ловен дворец. Още повече, че там имало течаща вода, което за Майорка е рядкост. Когато островът минава към Арагонското кралство, дворецът става излишен. 1399 година крал Мартин І предава зданието на картезианския орден Сан Бруно, за да основе там манастир.

image

Момченцето дъъъъълго време е клечало потопено до носа в езерцето и сега внезапно и изскочило:
image

Тези рибета са ... как да кажа... на фона на онези от Аквариума...
image

Още търся коя е тази жена, но иначе ми прилича на една моя позната.
image

image

Покритата галерия в двете посоки:

image

image

image

image
Трапезарията:
image

Поздрав към съвременните професионални кухни:
image
Малко порцелан за любителите на порцелана:
image
Този мъж в ъгъла ми изкара акъла. Това е никарагуанският поет Рубен Дарио (много обичам латиноамериканската поезия, макар да я чета в превод). Ясно е, че виждаме кукла, предполагам. Рубен Дарио прекарал тук известно време в началото на миналия век. Обличал се като монах-картезианец, задължително в светло расо. 
image

А в брошурата си намерих следната снимка:

image

Към това местене ще се върна по-късно. 
А сега малко поезия от Рубен Дарио:
                                               
                                              РАКОВИНА

                                               Посвящается Антонио Мачадо

Я отыскал ее на берегу морском;
она из золота, покрыта жемчугами;
Европа влажными брала ее руками,
плывя наедине с божественным быком.

Я с силой дунул в щель, и, словно дальний гром,
раскат морской трубы возник над берегами,
и полился рассказ, не меркнущий веками,
пропитанный насквозь морями и песком.

Светилам по душе пришлась мечта Язона,
и ветры горькие ветрил вздували лоно
на “Арго”- корабле; вдыхая ту же соль,

я слышу голос бурь и ропщущие волны,
и незнакомый звон, и ветер, тайны полный…
Живого сердца стук, живого сердца боль.)

                                      (Перевод О.Савича)



Впрочем картината на преден план на по-горната снимка
позната ли ни е? Пак стигнахме до Ховелянос, който бил затворен тук, и по-точно в кулата (донжона) на двореца през 1801 - 1802 г.! Този човек ми изскача отвсякъде, подобно на Пабло Неруда и моаите в Чили! По времето на пребиваването му в двореца монасите все още го притежавали. Тяхното милосърдие и грижа не се харесали на кралския двор и затова Ховелянос бил преместен в Белвер.

Същата стая от брошурата:
image

Донжонът е високата дебела кула в центъра, приличаща на възмутен китаец.
image

Ето я отблизо. Излиза, че съм била в нея, но не помня да съм катерила стълби.
image

Залата на Майорка:
image

Не знам какво е това, но ще се въздържа отново да коментирам испанския начин да се вярва.
image

Главната зала:
image

Още малко порцелан за любителите на порцелана, с пълното съзнание, че ще му се надсмеят:
image

image

На знам големият съд за какво служи,
image
но малкият определено е портативна ютия в две части: палиш "кюмбето", слагаш ютията отгоре и след малко гладиш.
image

Кладенец:
image

И сега да преминем към Кралския картезиански манастир (La Real Cartuja de Valldemossa) - резултат от разрастването и разширяването на бившия дворец на крал Санчо І. 

image
За съжаление от моята снимка не личи как сияе синята керамика на покрива на камбанарията, а се струва да се види:
image

Дворът на манастира:
image

Чудесна лампа:

image

Когато снимах бюстовете, претичвайки край тях, нито имах време да прочета кой е изобразен на тях, нито ги познах. Поне за единия - нямаше и как да го позная, защото не съм подозирала за съществуването му.
image

image
Любима колонада:
image

Първо попадаме в църквата - най-новата част от постройката, издигната 1751 година и осветена 1812. 

image

Някой
е успял да направи снимка без да му пречи полилеят:

image

В изписването на църквата са участвали и зетьовете на Гоя (не знам дали всичките, не знам и колко е имал)

Над "Свалянето от кръста" олтарът е украсен с образа на Света Каталина Томас.
Оригиналните скулптури на Св. Бруно и на Йоан Кръстител, изработени от Феран, са пренесени в Катедралата на Майорка, а тези са на Линас.

Аналоят:
image
Излизайки от църквата, веднага след вратата попаднах в тази странна компания - Шопен и Жорж Санд. Добре, че Ася ме предупреди да не се стряскам.
Кой не е джудже пред Шопен?

image

Единствената завършена галерия от предвидените в първоначалния проект.
image
Галерията свързва шест параклиса и десет различни  по планировка и големина килии. Преди да стигна до тях - прозорец с решетка от пръчки - очевидно функцията й не е да пази от крадци.
image
Ето една чужда снимка по-отблизо:

image

През 1723 - 1725 към манастира е основана аптека.  Тук се е съхранила богата колекция от аптекарски предмети от онова време. Монасите-картезианци са я обслужвали, като са оказвали помощ и на жителите на Валдемоса. Функционира до 1896 година.

На картината са изобразени двамата светци лекари Косме и Дамиан. 

image

Колкото до регистъра на лекарствата, забелязах, че има корени от папрат, зъби от акула, лапи на жаба и други лечебни средства.
                                            
image

Много, много стъкленици. Старите стъкленици излъчват особено очарование.

image

image

Ако чукнете в гугъл "шартрьоз", ще трябва да избирате между
порода котки и ликьор.  И за двете се твърди, че дължат съществуването си на монасите картезианци, които в случая ме интересуват.
В духовните основи на ордена лежи търсенето на Бога в тишината на уединението: "Отдалечени от всички, но във връзка с всички пребиваващи, ние стоим от името на всички пред Бога".

Долната снимка намерих в
този пост. Както и обяснението й.
За да станеш монах-картезианец, освен да си готов на мълчание и уединение, трябва в определена нощ да отидеш на манастирското гробище и да изкопаеш черепа на свой починал събрат. И после вече не се разделяш с този череп. Двамата си мълчите. Предполагам, че после те закопават с него и остава да се надяваш (приживе), че следващият послушник, ще изкопае черепа на събрата ти, а не твоя... Поне аз бих се надявала. Макар че точно аз въобще не бих станала картезианка, обяснението на което следва по-долу.

image

В картезианските манастири монасите живеят в отделни килии, обаче да не си представяме тъмно, студено каменно помещение  от 6-7 квадрата. В различните манастири решенията са различни, но принципът е един и същ - монахът разполага с няколко помещения (често разположени на два етажа): за съхранение на дърва, работилница, спалня, стая за молитва и духовен труд и непременно градинка отпред.

В случай, че някой им завиди, искам да покажа режима на монасите, който е изложен в преддверието на параклиса на приора::

 

 
image

Не го подценявам и не за да го профанизирам си позволявам да го опростя:

23:30     Ставане. Молитва в килията

0:15       Нощна (в църквата) и сутрешна молитви (в килията) (траят 2-3 часа в зависимост от деня), следва сън.

6:30       Ставане

7:00       Различни молитви, меси, благодарствени песнопения и литургии. Между тях времето е отредено за духовна работа и ръчен труд.

11:45     Молитва. Обяд. Отдих (четене, работа, седене на слънце)

16:00     Молитви

16:15     Вечеря, изучаване на църковни текстове.

18:45     Молитви

19:30     Сън


И така, ние сме в килията на приора (настоятеля на манастира). Преди да се влезе в параклиса, се минава край фигури и макети (с извинение), напомнящи за Света Каталина :
image

В лявата витринка, предполагам, е самата Света Каталина Томас:
image
Познанията ми са твърде оскъдни, за да отгатна кой е този полугол старец и с какво се занимава, докато му изтича кръвта:
image

Параклисът на приора:

                            image
Килията на настоятеля на манастира (приора) се различава от тези на монасите, защото включва и помещения за общо ползване. Например библиотека:
image

В библиотеката преминавали ежеседмичните сбирки на монасите, продължаващи половин час. Само тогава са общували помежду си. През другото време не разговаряли (поради обета за мълчание), но почти непрекъснато пеели. Вероятно заради това гласните им струни не атрофирали и били в състояние да участват в беседванията през въпросния половин час седмично.
Чудя се как с този обет за мълчание монасите са обслужвали болните, търсещи лекарства в аптеката им. Все някак трябва да са им казвали как да приемат билките и акулските зъби.

Всеки монах е можел да вземе не повече от две книги със себе си. Не знам дали е бил длъжен следващата седмица да ги върне.
image

Това е триптих от слонова кост, изобразяващ бракосъчетанието на Мария де Монпелие и Педро Арагонски. Ако ви изглеждат познати, то е, защото са родители на Хайме І :)


image

Приемна, в която приорът приемал гости. Нарича се „Аве Мария”, защото всеки монах, влизайки и излизайки, произнасял молитвата „Аве Мария”. 
image

Всеки монах си имал в килията такава стая "Аве Мария", не само настоятеля.

image

От приемната се излиза в градината на приора.
image

Все пак малко се чудя дали да започна да му завиждам.
image

Ето как изглежда дворът му през пролетта, когато цъфнат магнолиите:

image

В столовата се хранели само гостите на манастира. Монасите ядели в самота, не разговаряли дори с човека, който им подавал храната два пъти на ден (а по време на постите - веднъж дневно) през малко прозорче.

Вметка:
От друга страна, обаче, има снимка на монасите, които ядат заедно:
image

Понеже черпя основната информация от постовете на хора, които са слушали внимателно екскурзоводите си и са запомняли какво им се говори (или не са го запомняли), няма начин да разбера каква е истината.
Край на вметката.

Ако на монасите нещо им трябвало - оставяли бележка на прозорчето. Нещото не е за ядене, разбира се. Всеки си отглеждал плодовете и зеленчуците в собственото дворче. Основно ядели хляб и пиели вино. Месото било изключено (само на болните се разрешавало месо от костенурка), а млечните продукти отпадали по време на постите. Тази диета в съчетание с дворчето определено им се отразявала добре, защото, когато отишли на аудиенция при римския папа, най-младият от монасите бил на 82 години. Не мисля, че са си слагали пясък в храната.

Керамиката, с която е украсено помещението, е от испано-арабски произход, затова е с метален отблясък.
image

 
image


Спалнята на приора:
image

Излязохме отново в галерията. Врата в бивша врата?
image

През 1836 година министър-председателят Хуан Алварес Мендисабал издал дезамортизационен декрет (каквото и да означава това), според който от църквата се конфискуват неефективно използваните площи и имоти. Това бил поредният опит държавата да надвие църквата. Нарича се секуларизация. Монасите били лишени от сан. Всички помещения на манастира, с изключение на самата църква, били разпродадени на търг, а не предоставени на бедните, както завършват някои други национализации. Купили ги жители на селото и започнали да ги дават под наем през лятото на богати майоркинци, които идвали да почиват по-далеч от градската жега. Никога не би ми хрумнало да си купя килия, пък било то и многостайна.

Не мога да си спомня момента, в който разбрах, че Шопен и Жорж Санд са живели в манастира - вероятно Ася ми го е казала, когато ме предпази да не се стресна от куклите им. Това е тяхната килия, обаче музеят, който се поддържа от наследници на Жорж Санд, е "самостоятелен", т .е. със собствен вход. И не че не ми се даваха 4 евро, но действително май съм преситена от западноевропейска култура, въпреки че според Полския национален институт "Фредерик Шопен" тук се намира втората по големина в света сбирка след онази във Варшава.
image

Снимах каквото можах отвън. Вижда се дворът и отново изпитах завист, както при приора.

image

Това, което не видях, го свалих от интернет - за информация:
image

В десния долен ъгъл на горната снимка се вижда испанският (арабският?) вариант на мангала. Пълнели го с нажежени камъни.
На Шопен определено му е трябвала топлина. Композиторът, двадесет и девет годишен, идва на Майорка с любовницата си, чието пълно име изглежда звучи така: "френската писателка Аврора Дюпен, по-известна с псевдонима Жорж Санд". Санд е 6-7 години по-възрастна и има две деца, които също са с тях. Шопен страда от отдавнашно белодробно заболяване и търси средиземноморския климат на Майорка, за да прекара по-леко зимата. Сантименталните отношения между него и "френската писателка... " са започнали през пролетта на 1838 година . В средата на декември същата година те се опитват да се уединят в страстта си и да наемат квартира в Палма. Говори се, че  били от първите, които посещават Майорка като туристи, едва ли не основоположници на майоркинския туризъм. Зимата се оказала по изключение студена, влажна и ветровита, което влошило здравословното състояние на Шопен. Освен това дълбоко религиозното майоркинско общество се отнесло враждебно към безбожните парижани – живеят без брак, тя пише скандални романи, ходи в мъжки дрехи, пуши... Ужас! По-ужасното е, обаче, че местният лекар поставя диагноза туберкулоза. По тогавашния закон туберкулозата се смятала за по-страшна от чума. Трябвало да се изгорят всички мебели, домашни принадлежности, съдове, бельо, с които болният е имал досег. Трябвало да се боядисат помещенията отново. Кой хазяин ще се съгласи на такива затруднения, а и защо да го прави? Кой пък е този Шопен? Влюбените не само са прокудени от квартирата, но и са принудени да заплатят всичките обеззаразителни манипулации. С много усилия намират подслон в бившия вече картезиански манастир - не поради милосърдието на монасите, те го били напуснали преди три години. Помогнали приятели. Правителството давало "лично" помещенията под наем до 1842 година, когато ги разпродало на частни лица. 

               image

Относно пианото имам известно разминаване в информацията: от "не могъл да си занесе пианото в манастира" до: "Рота войници влачила пианото на Шопен по баира към Валдемоса". Второто ми се вижда по-достоверно, поне в частта си "Шопен е имал пиано" , защото как иначе щеше да създаде 24 прелюдии, Полската кварта, Мазурка №2, Скерцо №3, да завърши други произведения... Определено е имал пиано, независимо дали са го влачили войници или не. Още повече, че преди да го занесе във Валдемоса, е успял да го прекара от Париж до Майорка. Един баир ли ще му се опре? След това обаче не го върнал обратно на континента, а го продал на местно семейство. В музея се излага от 1932 година. 
На Жорж Санд не й било толкова творческо: болен и капризен любовник, две деца, недостиг на продукти, местните продавачи я мамят в сметките, местните деца я замерват с камъни. Добре поне, че аптеката в манастира функционирала и осигурявала лекарства за Шопен (предполагам, не жаби и акулски зъби). Въпреки трудностите Жорж Санд успяла да завърши две произведения и да нахвърля бележки по "Зима в Майорка". Като се има предвид, че са прекарали във Валдемоса по-малко от три месеца - определено много борбена и работоспособна жена. Сигурно пренасянето на пианото все пак е нейна заслуга.

Колкото до "Зима в Майорка" - не знам дали ще имам скоро време да я прочета, но казват, че в нея Санд сериозно и тъпкано си го връщала на местните жители за лошото им отношение. Местните жители обаче явно хич не са обидчиви, защото са развъртели бурна туристическа търговия с марката "Шопен и Санд", а книгата се продава в безбройните магазини за сувенири на испански, английски, руски, немски и френски. Поне.
Самият Шопен пише за манастира като за "

прекрасна обител в най-красивото място в света", но той все пак е бил от друг свят, в който не се е пазарувало и изобщо не се е налагало да се бориш с битови проблеми.

Двойката се връща на континента през февруари 1839, а през 1847 се разделят. Шопен умира през 1849 и последните му думи са: 
"Тя ми обеща, че ще умра в обятията й". Сигурно Михаил Булгаков е знаел тази история, защото казва през 1932 година на бъдещата си жена: "Имай предвид, че аз ще умирам много тежко. Закълни ми се, че няма да ме дадеш в болница, а ще умра в ръцете ти". Булгаков умира 1940 година. А може и да не знаел историята.


Ненавиждам смъртни маски и ръце:            

image


Докато ровех из интернет, забелязах следния бюст:

image

Този бюст бях видяла и снимала в градината на манастира и носът му изобщо не беше лъскав:
image

Това обаче безспорно е същият бюст. Излиза, че нарочно е преместен на място, недостъпно за желаещите да търкат носа на Шопен в стремеж да си гарантират късмет. Според други блогъри, вероятно слушали екскурзовод, ако потъркаш носа му, след известно време ще започнеш да пееш. Това ми се струва малко по-абсурдно от опитите да си изтъркаш късмет, но щом така твърдят...

Припомням, че за същата цел (осигуряване на щастие) в Мюнхен служи носът на Томас Ман:

image

Другото, което открих в интернет, е паметник на Шопен във Варшава:

image

А това е паметникът на Тарас Шевченко почти под балкона ми.
image

       Странстващ сюжет, така да се каже.
     
 Нагледах се в интернет и на безброй снимки на двете кукли и на нито едно обяснение защо са направени и защо са толкова големи, макар сто процента да съм сигурна, че има общо с някакви католически шествия. Колкото повече снимки гледах, толкова повече започна да ми се струва, че са живи и се движат:

                                                           image

Да продължим по галерията.
В следващите килии са разположени експозиции на общинския музей.
Колекция от ксилографии и необходимите за изработката им инструменти (1576 - 1958):

image

image

Особено ме впечатли пространството, отредено за музей на един от първите еколози на Балеарските острови  - австрийския ерцхерцог Лудвиг-Салвадор фон Хабсбург-Лотринген. Той пристига на Майорка през  1867 година на острова, закупува няколко имения, опитвайки се да съхрани местната флора и фауна и посвещава живота си на изследване на островите. Негов е другият бюст в градина.

image

Като е изследовател на Балеарските острови, защо тук има колчан и стрели от Тасмания?
image

Бил е неуморен изследовател и пътешественик.
image

Пише енциклопедията си „Балеарските острови в илюстрации и разкази” – резултат на най-пълното изследване на архипелага, включващо данни за демографията, фолклора, кухнята, селското стопанство, индустрията, съобщенията. 9 тома. Това е, което ме разтърси. От седмици ровя да намеря сведения за Майорка. На място не можах да си купя нещо различно от листовки и брошурки, чието съдържание е по-близо до словесни туристически картички, отколкото до някаква смислена и систематизирана информация. А тук съм снимала ДЕВЕТ тома информационно съкровище! Вместо да го открадна!
image

Следва пинакотеката "Сиера де Трамунтана" - колекция от картини, принадлежащи на майоркински, испански и чуждестранни художници, намерили вдъхновение в тази част на острова.
image

Много харесвам този свят!  Не че го бях виждала преди, но веднага разбрах, че е моят.
Чета изброените имена на художници: Антонио Фустер, Жуан Фустер, Жури Рамис, Рикардо Анкерман... А, ето бе! Рикардо Анкерман! Чувала съм го! И аз знам нещо... Да, бе, знам! Това е името на улицата, съседна с нашата в Палма. Понеже не мога да запомня адреса на Ася, ориентирам се по съседната улица, че фамилията е лесна за прочитане. С горчивина признавам, че както испанската история, така и испанското изкуство ми е абсолютно непознато. Освен за Пикасо, съм чувала само за Миро, но точно той не ми е любим. В галерията за съвременно изкуство му е отредено сериозно пространство:

image

image

Тъй като постът стана много дълъг, ще го привърша, макар че денят ни не е свършил с това, че си тръгнахме от Валдемоса.

В подкрепа на жалбите ми, че намирам много трудно информация и не мога да се подпиша за достоверността й, ще цитирам едно изречение от сигурно единствената страница на български по темата:

"Това е селото, в което е живял композиторът Фредерик Шопен със своята любима, както и авторът Джордж Санд".



Тагове:   валдемоса,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
16.11.2016 16:29
Страхотна си! Имам усещането ,че и аз съм била там!
цитирай
2. kolchakova - Много се радвам!
16.11.2016 18:20
Малката подробност е, че когато бях там, изобщи не знаех къде съм. Така че направо си в печеливша позиция!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1429504
Постинги: 438
Коментари: 1048
Гласове: 1415
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31