Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2016 10:54 - Палмата на Майорка 6
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 4163 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 10.05.2017 22:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 07.10.2016

Playa de Palma El Arenal


И така, след Валдемоса отидохме на плаж. Но не на "нашия" плаж, а на Плажа на Палма. Това е все едно да отидеш в Бургас и да предприемеш плаж в Слънчев бряг. Абе не, не е все едно. 
Първо искам да покажа "нашия" плаж, а после ще обясня защо е и не е все едно да си на Аренал и на Слънчев бряг.
image

Будката на спасителите е от цели дървесни стволове. И знамето е голяяяямо...
Плажът е широк и празен - защото все пак е октомври месец, сезонът е свършил според глезените ... според глезените всички. Температурата през деня е 28 градуса, на водата е поне 23, плитка до много навътре - съответно се нагрява добре... Какво му е крайното на сезона?

image
Моренце в по-скоро късния следобед. Изглежда, че има вятър, но всъщност нямаше.
От друга страна - по-добре, дето смятат, че сезонът е приключил. Няма почти никого и всичко е МОЕ! Добре де - наше, на мен и брат ми.
image

Нещо да ви направи впечатление до тук? След малко пак ще попитам.
Така се зарадвах, когато намерих в нета снимка точно на "нашия" автобус №15. С него се стига до Аренал - двайсетина спирки, че може и отгоре. Как изглежда разписанието на палмския обществен транспорт можете да видите
тук. А как изглеждат автобусите - тук:

image

А ето как изглежда и Плажът на Палма Ел Аренал:
image

Нещо да ви прави впечатление? Освен, че е широк и празен? Ами всъщност точно това, че е празен. Не откъм хора (нали сезонът бил свършил). Откъм чадъри и заведения е празен.
image

Чадърите са на малки островчета, разположени  през стотици метри едно от друго. Островчетата се наричат 
Balnearios и включват петнайсетина чадъра, барче, безплатен Wi-Fi и стига толкова. Редици от заведения, разделящи плажната ивица от всичко на света НЯМА! Мешавица от дум-да-дум-да НЯМА! Миризма на пържено НЯМА! Няма, бе! Тишина и спокойствие. Благодат и медитация.
Между плажа и заведенията има улица, градинка, пешеходна алея с пейки и велоалея 
image

С присъщата си честност трябва да отбележа, че в постовете на туристи, пребивавали на Аренал по време на сезона, има доста вопли, свързани с навалица (не само на брега, но и във водата), както и с денонощно пияни крещящи немци, австрийци и холандци, които говорели почти като немци (а предполагам също така, че са и пили и крещели като немци). Така че подчертавам - говоря за тишина и медитация в горещото извънсезоние. Немците (съответно австрийците и холандците) идвали в Аренал като на вилата си - от петък до неделя вечер и се отдавали на пиене и крясъци. В тази връзка аз мога да разкажа, че когато вечерта се връщахме по тъмно, в полупразния автобус имаше четирима немци - две жени и двама мъже на повече от средна възраст (55-60), седнали на две седалки едни срещу други, които в продължение на целия си дълъг път се уточняваха с крясъци как трябва да слязат на Баухаус. Мисля, че у нас и най-разюзданите трезви пубери не се държат така шумно в градския транспорт. Тези немци също не бяха пияни. Те просто си говореха с весели крясъци и спореха весело, и се пресягаха и се потупваха весело... Много се ядосах, защото не съм ги виждала из мюнхенския или виенския транспорт да демонстрират такава веселост. Напротив, чинно мълчат, стоят като глътнали бастуни и гледат осъдително около себе си. Що така, бе, фройнде?

Впрочем, намерих в нета информация (и снимки), че жителите на Аренал въстават срещу алкохолния туризъм, който се вихри тук през сезона. Акция във Фейсбук от юни призовава да се протестира посредством черни знамена.

image


image

image

Всеки протестира с каквото може:
image

Жители на района, за да сме честни докрай, въстават не само срещу нецивилизованото и непристойно поведение на туристите, но и срещу шумните купони, които испанските ученици организират тук след края на учебната си година. Местните власти се борят с пиянските оргии, като са включили Аренал в някаква "Зона на интервенция". Пиянството на улицата е забранено, което се оповестява с табели, налагат се глоби на нарушителите. От февруари функционира съдебно рразпореждане за "Цивилизовано съвместно съжителство". Казвам ви, и е като Слънчев бряг, и не е.

Преди да се разплажуваме, решихме да доизпълним задачите си по закупуване на сувенири. Сега ще говоря дълго за тях.
Сувенирната индустрия в Палма е развита до чудовищна степен, тъй като 10 милиона туристи ежегодно искат да докажат на близките и приятелите си, че макар и да са в рая, не спират да мислят за тях. Магазините за сувенири са едни от най-големите в града и са пълни с десетки хиляди джунджурии.
image

image

Сутринта в картезианския манастир също попаднахме на килия със сувенири:

image

image
Сега, точно когато вече предвкусвах, как ще се отпусна в солената, мнооого солена средиземноморска вода, в която и далеч по-кльощави от мен могат да полегнат без страх, че ще потънат като манарчета,
 брат ми така, след като вече мислех, че сме приключили още на третия ден със сувенирната оргия, внезапно заяви, че му трябва още един сувенир. Скоро нямаше да поверя телесата си на ласкавото Средиземно море, а щях да прекарам поне един час, ровейки из магнити, кърпи, чаши и прочее. Понеже край плажа магазините за сувенири и плажни потреби са нескончаема редица,
image

и ние ще трябва да ги обиколим всичките, преди да вземем отговорното решение какъв подарък да занесем в София. За да не бъда разбрана погрешно, същото правихме и предните дни. Тъй че съм много навътре в сувенирния асортимент и сега ще ви запозная с него.

Обикновено човек купува нещо, което се явява символ на мястото, на което е бил. Париж - Айфеловата кула, Америка - Ниагара... Сещате се. Е добре, кой е символът на Палма?
* * *
Панерчета с миди и раковини? Изобщо не приличаха на средиземноморски. Абсолютно същите са наводнили и нашите черноморски курорти.
* * *
Забелязах, че се предлагат много гипсови и дървени бухали.

image

Един висеше даже в градината на манастира:

                                image

Не ми се струва много убедително. Отпадна.

* * *
Ветрила и кърпи с надпис "Майорка". 
image
Добре, обаче не ми се вижда баш пък да са символи.

* * *
Всъщност, това, което залива пазара (не само на сувенири), е гущерът.
Магнити:
image
Още магнити:
image

Пепелник:

image


Тапа за бутилка:
image
Още тапи за бутилки:
                                  image
Отварачки:
image

Гърненца:
image
Престилки:
image

Добре, бе! Защо точно гущерът да е символ на Майорка?
Голямо ровене в нета падна. Това са съкровищата, които изкопах:

1. Гущерът е символ на Канарите.
2. Символ е също така на Барселона, защото според някаква легенда Барселона била основана от Херакъл. Антонио Гауди решил да увековечи славното име на Херакъл и проектирал в Барселона в началото на миналия век парка Гюел (Parc Gьell), който пресъздава божествената градина на Хесперидите с техните вълшебни ябълки, пазени от дракона Ладон. Херакъл, естествено, убива Ладон, защото му трябвали три ябълки за единадесетия подвиг.
Ето го гаудиевият Ладон:
image

Всеки посетител, преди да влезе в парка, се среща с него.
Като го гледам как е изработен, става ми ясно защо и голямата част от сувенирите на Майорка са в мозаечен стил. Вижте, например пейките в парка:
                           image
Определено ми се дощя да отскоча до Барселона.
Но да се върнем на темата с гущера - символ на Майорка.

3. На острова има много гекони. Гекони се срещат там, където има много плячка., а равнините на Майорка векове наред са били силно заблатени, съответно - развъдници на вкусни комари.
4. Гущерът е нещо екзотично за туристите, лесно се прави, може да се направи атрактивно, например - като се заимства идеята на Гауди.
5. Съществува майоркинско поверие, че ако имаш гекон в къщата си, той ще ти донесе щастие, дори и ако не си ходил да търкаш носовете на Шопен и Томас Ман.

Не попаднах на нито една легенда, че гущер е извлякъл острова от дълбините на морето, че гущер държи слънцето над Сиера де Трамунтана, че местните жители в един момент от битието си са били гущери, въобще не намерих нищо, което да оправдава инвазията на гущеросувенирите.

Добре, ама кой, всъщност е казал, че гущерът е символ на Майорка? Аз ли? Само защото накъдето и да погледнех, виждах гущери?


* * *
Друга хипотеза е, че символ на Майорка са играчките Siurell. Аз мярнах на едно-две места такива, но бяха така невзрачни и забутани по кюшетата, че изобщо не ги отразих.
image

Siurell са схематични фигурки от бяла глина, декорирани с червени и зелени чертички. Всъщност това е свирка, от там идвало и името, но не посмях да попитам гугъл какво точно значи (накрая ще разберете защо). Пастирите са контролирали в стари времена добитъка си с тях, дори са композирали някакви мелодии, макар да не мога да си представя мелодия от един звук. 
Произходът им, както и всичко, свързано с Майорка, е свързан с много хипотези: или са от бронзовата епоха, или са донесени от финикийците, или са стара арабска играчка, или пък някак са дошли от Крит, Гърция, Сардиния... Направо им се отрича на майоркинците вероятността сами да са я измислили. Имало било сходни в Узбекистан и Украйна. С риск да им разваля стройната теория ще вметна, че и по нашите панаири продават такива едни петлета-свирки или нещо като стомнички, дето ги пълниш с вода и те свирят и бълбукат.
Опитах се да намеря изображение на нашите и погрешка написах "глинено бАрдуче". Появиха ми се снимки на Стоичков. Което в известен смисъл има връзка с Барселона. За връзката с бАрдучето - не се сещам.

Siurell били правени от жените и децата: първо изработвали непретенциозната фигурка, после - постамента със свирката. Някак ги сглобявали, потапяли ги във вар, като ги държали за свирката, така тя оставала чиста (вж горе). Сега вече варта е заменена с бяла боя. Тук свирката се вижда по-ясно, но пък червената боя определено е в нарушение на стила.

                                          image

Моделите били най-разнообразни: псевдо-митични фигури, демони, великани, животни. От антропоморфните фигури особено често правят жени с широки шапки и поли и мъже на коне. Сега вече има дори самолети и мотоциклети. И размерът се е променил: от десетина сантиметра - до половин метър. 

image


                                                     

image


Струва ми се, че Siurell е нещо по-характерно за Майорка от гущерите. 

* * *
Това, което много ме впечатли по пътя от летището към града (или от града към селото, където се намира училището на децата) са вятърните мелници. Които аз не снимах!Всъщност, мелница се казва на онова, дето мели зърно. Такива в Майорка също е имало - цилиндрични, с шест или осем решетест лопати. Може би това е остатък от такава мелница:
image

Другите, които са били по-разпространени, са съоръжения за вадене на подпочвени води. Прието е и те да се наричат мелници, макар че очевидно не мелят брашно. Те са върху каменен постамент, приличат повече на цветчета с лястовичи опашки

image


image

Мелниците за брашно са изиграли много важна роля за икономическото благосъстояние на майоркинското население, тъй като благодарение на тях хората разполагали с количества брашно, които не само задоволявали нуждите им, но и акостиращите кораби  можели да попълнят хранителните си запаси (срещу заплащане, естествено).
Колкото до "мелниците-помпи" - те се срещат особено много около летището, където по-рано равнината била силно заблатена. Съответно блатата били развъдник на малария. През ХІХ век бил поканен холандски специалист по мелиорацията. В Холандия отдавна използвали вятърната сила за осушаване на територии. Конструкцията на мелницата-помпа се усъвършенствала през годините, появили се въртящите се по вятъра лопатки. Извадената вода се отвеждала в поток, който се използвал за напояване. Мелниците през ХІХ век достигнали 2500, а заедно с онези за брашно - 4000.
След като блатата били изсушени, мелниците-помпи вече се използвали само за добиване на прясна вода. Ще да са били нещо задължително на парчето ти земя - както чешмата в съвременната кухня. След това отговорността за водата била поверена на електричеството.

Много съжалявам, че не направих снимка на пейзажа, който мярнах. Не знаех, че сега няма да ми дава мира: червена майоркинска земя, разрязана на неголеми парчета и във всяко парче - по една изоставена на волята на съдбата мелница в същия пясъчен цвят с почернели, изгнили остатъци от колелото. Толкова безутешно, толкова испанско. Горкият Дон Кихот.
Долната снимка дава само приблизителна представа за това, което искам да кажа, защото е правена по време, когато земята зеленее и то в имоти с очевидно поддържани мелници.

image

Това трябва да са мелници за брашно.
image

В края на миналия век била организирана "Асоциация на приятелите на вятърните мелници", чийто девиз е "Майорка без мелници не е Майорка". Те са издействали от Световния фонд за паметниците средства и хвърлят всичките си усилия за възстановяването на всички видове мелници на острова. Долната снимка вероятно е доказателство за добрата ефективност на старанията им.
image

РАДОСТНО ДОПЪЛНЕНИЕ от 17 януари 2017. След като още преди два месеца, преровила целия интернет, се примирих, че няма как да намеря снимка на мелниците, които ме впечатлиха, внезапно Ася пусна във ФБ ето това от пътя на децата към училище:
image

Тази жена просто чете мисли! Малко бавно, но безпогрешно! Ето това е - всяко парченце земя си има мелница. Само дето пръстта вече не е гола и червена. Пролетна зеленина.В средата на ЯНУАРИ!!! Но това е друга тема.

Сега въпросът е: щом мелниците имат такива заслуги за икономиката и здравето на майоркинското население, защо тогава  не са символ на острова? Най-много да се мярнат на някоя торбичка:
image

Сигурно защото се правят трудно и не стават за отваряне на бутилки.

* * *
Някъде в съзнанието ми чукаше споменът, че между тоновете сувенири мярнах прашки. Мярнах ги и си помислих: "Тези пък панаирджийски грозотии що чинят тук?"

image

И понеже нали още търся символа на Майорка, взех да ровя и по тази тема. Кастанети, перкусии от кактусови стъбла и даже моаи - ясно: на Майорка й е все тая чии сувенири ще продава (барселонски, канарски, чилийски, гръцки, ако сметнем бухала за нещо гръцко). Но прашката откъде се взе?
Ами от балеарските воини с прашки. Това са едни от първите жители на Балеарските острови - обитавали са го преди над 3000 години.  Това са създателите на талайотската култура, за която все се надявам да намеря повод да спомена повече друг път. Тези войни с прашки (дали да не ги наричам "Прашкари"?) владеели отлично прашката и мятането на камъни.
С прискърбие трябва да посоча на производителите на прашките-сувенири, че говорим за различни видове прашки, ама пък оригиналните съвсем не стават за отварачки.
Това е възстановка на воин-прашкар:


image

Това му е прашката.

image

Балеарските воини били толкова добри в мятането на камъни, че никой не смеел да акостира на бреговете им. През VІІ-ІІІ в.пр.н.е. Балеараските острови стават колонии на Картаген и воините-прашкари отивали наемници в картагенската армия, което повишило социалния им и културен статус. След като финикийците изгубили Втората Пуническа война и колониите си, майоркинците се отдали на пиратство в продължение на около три века и все така ловко защитавали с мятане на камъни бреговете си. Докато през 123 г. от н.е. римляните не се сетили да покрият корпусите на корабите си с кожи, за да не могат да ги повредят прашкарите. Резултат на тази съобразителност е появата на римския град Палма, наречен така в чест на поредната славна римска победа.

През 1898 година скулпторът Llorenз Rossellу създава произведение, което днес може да се види в Кралската градина на Палма. Не съм ходила там, но намерих две снимки, които очевидно доказват устойчивия навик на майоркинците да променят и разместват нещата (вж. поста за Валдемоса).

 

image

 

image

Скулптурата се казва  Es Foner, а какво означава това ще ви кажа най-накрая. Засега само обърнете внимание на положението на прашката на двете снимки.

Изчерпах съкровищата си на тема "сувенири". 
Да се върнем на плажа.
Вече казах, че водата е много солена, много по-солена от черноморската. Чиста, без характерните за следобедното Черно море найлонови торбички. Солта втвърдява косата, много дразни очите и е добре да се плува с очила. Отбелязвам и особено приятното усещане щом се отпуснеш, да изскочиш на повърхността като коркова бъчва - рязко и трудно обратимо.

И така, след като поплувахме, Митко реши, че иска да стигнем до края на плажа. 
Първо, обаче, искам да ви покажа плажа. Ето тази голяяма няколкокилометрова дъга.

image

Да речем, че сме били по средата й. Да речем, че няма сила, която да ме накара в края на деня, след Валдемоса, да извървя още 2-3 километра в едната посока и още толкова обратно и още толкова до спирката на автобуса...
Така че брат ми тръгна сам, а аз останах да правя фотосесия на морето (без да ставам, естествено).
image

Да ви кажа, слънцето залязва на хоризонта.
image

Много странно усещане.
image

Залязва, и след малко ще стане тъмно.
image

И студено.
image
Обаче брат ми го няма. И го няма. И го няма. И вече едва се вижда. И плажът е съвсем пуст. И аз седя сама и се взирам, и се чудя какво става. Телефонът му е при мен, той тръгна по бански... И вече съм сигурна, че когато си дойде, ще го напердаша, та да види той как така ще ми образува паника в чужда страна... Веднъж вече ми го беше причинявал, тогава му се размина, ама сега...
Гледам в далечината, ама много в далечината (как само ми се беше изострило зрението!) някакъв мъж да тича по брега. Не са много хората, които са виждали брат ми да тича - може би някоя и друга учителка по физическо. А да тича по брега - това беше първият път в съзнателния му живот и само аз можех да го оценя. Даже и да го е забелязал някой друг, не му е направило впечатление. Тича, си е рекъл, човекът за здраве. Да бе, брат ми да тича за здраве! 
Когато дойде, от него се лееше вода, все едно стоеше под индивидуален проливен дъжд. Бухна се в морето.
И между другото - не беше стигнал до края на плажа. Оценявам високо загрижеността му за моите нерви. 
 


На връщане, на автобусната спирка, докато чакаме №15:

image
Споменах ли вече, с риск да повторя всички други посетили Майорка блогъри, че Аренал е нещо като немско селище?
image

image

И кортът функционира с пълна сила.
image

А сега е време да кажа какво означава името на скулптурата. Всъщност, след много търсене, намерих една статия с подобно заглавие, написах го в гугъл транслейтър и получих следния внезапен отговор:

image



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. freeoldmen - Г-жо kolchakova,
18.11.2016 15:37
Es Foner идва от fona, което на каталан означава прашка, тоест в превод
на български ще рече Прашкарят.

Следя с интерес поредицата за Майорка, забавна и поучителна е.
цитирай
2. kolchakova - Благодаря,
18.11.2016 16:23
с удоволствие приемам всякакви информации и корекции. Завиждам на владеещите испански и/или каталунски.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1814896
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031