Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2017 22:34 - Палмата на Майорка 9
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 4081 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 10.05.2017 22:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 09.10.2016

Sa Pobla

Неделя. Ася е на работа. Агустин и децата са вкъщи. Това, обаче, не може да ни събуди. Спим. Спим бавно. После бавно ставаме. Бавно ще ядем узряло манго и нашето ново откритие - зрялата черимоя, за която ще разкажа по-късно. Бавно ще пия кафе.
Цялата къща е постлана с плочки. Няма килими и паркети (слава на климата!). Влизаме в просторния, минималистично обзаведен хол - никакви събиращи прах и топлина натурии. Вратите на балкона са отворени, тънките зелени завеси са спуснати и през тях пробиват слънчевите лъчи, като изпълват въздуха със зелена светлина. Оптимална лятна температура.
Да, мноооого бавно ще си пия кафето.
Не искам да гледам никакви камъни, никакви магазини.
Аз съм в рая.
Обаче на масата има загадъчна бележка:






image
Тъй.
Това трябва да значи нещо. Не искам да се досещам. Аз ям манго. Пия кафе. И НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДЯ!!!
После съвестта ми проговаря. Имаме още два дена. После ще пия кафе в студена, кална София, в опушен тъмен офис...
Мамка му! Добре, какво значат тези кодирани съобщения?
Взимам си джобното речниче... Всъщност, аз толкова малки джобове нямам. Това е нещо като въздебела кибритена кутийка, но се нарича "Испанско-български И българо-испански речник". Нямам обаче и по-голям, тъй че ще се разбираме с Агустин с помощта на този. И започва едно питане. Оказва се, че в речника такива думи, с които да питам и да ми отговарят почти няма. Почваме да включваме най-разнообразни телодвижения.
Ясно е, че Ася предлага да ходим някъде. Обаче как да изберем накъде да тръгнем? WI-FI, естествено!, липсва. Както винаги. Принципно вълната се появява само при определени въздушни течения и то на определено място, обикновено малко извън балкона. Но сега балконът е там, обаче течението - не. Отварям картата, гледам, съпоставям...

image


Никъде не ми се ходи. Знам, че е грехота, но съм толкова изморена... Истината е, че ме беше страх. Къде ще ходим без език на края на света. Добре де, не на света, на острова. 
Забила съм се в картата, гледам - мисля - гледам - мисля. С края на ухото чувам, че Агустин повтаря нещо като "съпоуля-съпоуля". С края на мозъка си, ама с най-далечния му край, решавам, че се пробва да говори български и да каже на някое от децата да се издуха... А той обяснявал на Митко, къде е Са Побла. 
Добре, питам, какво има толкова за гледане в тази... как беше... Са... Побла (съвсем наскоро запомних името). И Агустин не знае. Започваме едно питане на Ася. Което протича чрез някакви гласови съобщения в "Уотс Апп". Агустин записва въпроса си (на испански) - след малко прослушваме отговора на Ася (на български). Така и не разбрах какво и е толкова хитрото на тази комуникация. Във всеки случай отговорът прозвуча много категорично и безапелационно (понеже шофираше): "Не знам какво има там, но има неща за гледане! Там ходят много туристи!"
Когато прослушвах курса по испански на Пимслър, ми направи впечатление, че там половината неща в диалозите са заменени с "неща". Реших, че това е методическа хитрост - колкото да говориш, макар и с много малко известни думи. Ама май си е някаква испанска езикова особеност. И понеже нямах интернет (след миналогодишната интернет-епопея в Мюнхен повече на тази тема се въздържам да говоря), как можех да преценя кои НЕЩА повече ми се гледат - тези в Са Побла или по другите места?
В крайна сметка избрах Са Побла. Защо? Ами защото Ася беше написала "последна спирка". Дето се вика, само да се качим на влака, пък за слизането - и да не искаме, ще ни свалят.

Тръгнахме към Площад Испания 
(Plaza de Espaсa) . Още с излизането от вкъщи забелязахме тичащи към нас хора.

image

След малко - тичащи в обратната посока хора.
image
После хора, които се събираха на групички. Откровено казано, не виждам причина да тичаш и да се смееш, нито да се смееш преди да тичаш.
image

Явно някакво организирано мероприятие. Сложих тази снимка, за да обърна още веднъж внимание на блоковете, които се виждат вляво, и на шкембето на полицая, което... НЕ се вижда (това ми е любима тема: как изглеждат полицаите по света).

image

И така: ето ги мераклиите в неделя сутрин да тичат (на Майорка, според Ася, името им е легион).

image

Нека да се върнем пак на полицаите. Не мога да се сдържа.
Малко тип "Фидел Кастро" (не се вижда, но са поне метър и осемдесет високи):

image

На горната снимка левият видя, че един дедик се опитва да премести заграждението и да мине. На долната полицаят го спря и сега се отдалечава доволен.

image

Мисли:

image
Като цяло властваше приятелско отношение:
image

И сега ще ви покажа любовта на живота си:


image

Не е ли прекрасен?
Давам 1000 лева на онзи, който ми покаже нещо подобно тук!

image

Тази жена дали стреля за първи път?
image

Обаче, всъщност, ме впечатлиха шапките на военните (предполагам, че са военни):

image

Не мога да им се начудя:

image

И се втурнаха:

image

Не знам какъв е маршрутът на тичането и затова не мога да си обясня защо плодовете (нарязани!) и минералната вода са на старта. Но определено има организация.

image

И така: Площад Испания с паметника на Хайме І.

image

Не беше лесно да го снимам без тълпа от позиращи отпред.
Площад Испания е транспортният възел на Палма. И затова зад гърба на Хайме Завоевателя нещата повече ми напомнят на Лъвов мост отпреди реконструкцията (не съм го виждала след нея) и на Централна гара (вж уточненията за Лъвов мост). 

image

                                   image

Въпреки че далеч не е толкова мръсно и гнусно, и тук можеш да видиш мърляви закусвални, опърпани пияндета и хитреци, които винаги са готови да ти покажат асансьора, с който да слезеш на гарата (тя е под нивото на площада). Според мен първо ти го описват по начин, по който нищо да не разбереш, после те хващат за ръкава и те завеждат на няколко метра встрани, където ти посочват много популярно кабинката и не отказват парите, които им даваш с дълбока благодарност. Поне такава сценка наблюдавах.

Ние обаче самостоятелно и проникновено се огледахме, видяхме както асансьора, така и стълбите и избрахме вторите.

image

image

Автобуси, влакове и... метро.

image

В Палма било имало метро! Това го научих току що. Линия 1 е седем километра и половина. Не разбрах дали има вече и други линии (понеже инфото е от 2011).

А железопътните линии са цели три: за Инка, за Са Побла и за Манакор. Аз лично бих казала, че линиите са една цяла и една четвърт, но предполагам, че нямам думата.

image

Отидохме на гишето и пожелахме билети за ... Со... Са... Па... Побла (добре, че си носех листчето на Ася!).

image

Разпитах продавача дали ще ни излезе по-евтино, ако си вземем билети за отиване и връщане. Този въпрос някак не му хареса. Не, нямало, тръсна с досада глава. Продаде ни билетите и много енергично ни посочи на един лист със схема на линията как трябва да слезем в Enllaз.  Не ми изглеждаше дружелюбен и не се стараеше да говори ясно.
Дали да не се отклоня пак малко за испанския език? Това е като да учиш много старателно немски и, горд с издържан в "Гьоте институт" изпит за ниво В2, да отидеш в Южна Германия. И да се разплачеш веднага, защото нищо не разбираш. Понеже в "Гьоте" са забравили да ти кажат, че на онзи немски, дето го учиш, говорят предимно по телевизията. И то не винаги.
Е, аз илюзии за испанския си нямах. Шокът го преживях още преди 7-8 години, когато слушах за първи път курса за латиноамерикански испански, а после намерих и курс за испански испански. И обезумях - тези хора, баш си в Испания, се опитват да говорят, като едновременно с това непрекъснато и много интензивно дъвчат с кътници страничните краища на езика си. В редки случаи отварят широко уста и подпират с върха на езика средата на небцето си, за да не могат да произнесат нито една преградна съгласна (преградни съгласни са непример "б"  и "г"). С тази мъчителна мисъл бях свикнала. Но сега внезапно се оказа, че на Майорка силно предпочитат да говорят каталански, а от всичкия каталански - майоркинския му диалект, което според мен по звучене е нещо средно между португалски и румънски, но без онзи елемент на общност, дължащ се на принадлежността им към романските езици. 
Въпреки това се разбрахме с продавача на билетите - намерихме известните и за двама ни думи на испански и на английски.
До тръгването на влака имаше почти час. Пообиколихме горе площада, слязохме отново, посетихме тоалетната. Понеже повторихме посещението и на следващия ден, а може би и не само при заминаванията, но и при връщанията си, общото впечатление мога да обобщя с тихия вопъл на брат ми, който в един от случаите проточи шия към непрогледно тъмното помещение, в което му предстоеше да влезе и каза с нещо като стон:
- Много е страшно!
В различните моменти и в различните тоалетни (защото те са няколко в разните краища на "интермодалния възел") се натъкваш на липсата на: светлина, вода, сапун, хартия или на комбинацията от няколко липси. Това са обединени впечатления от мъжката и дамската тоалетна. Отдавна не бях се сблъсквала с такова неглижирано отношение към тоалетните по Европата.
Внезапно в съзнанието ми се идентифицира противоречие между записа на Ася, че Са Побла е последна спирка и картата, по която бучеше с пръст продавачът на билети. Между Enllaз и Са Побла имаше доста разстояние. Разтревожена отидох на информацията и отново на няколко езика подразбрах, че май в Enllaз има прекачване. Твърдо обаче стана ясно, че не трябва да купуваме друг билет.

И дойде време да слезем на перона. За целта трябваше да минем през турникетите, като сложим бар кода от билета

image


на червеното прозорче. 

image

Митко мина и в това не би трябвало да има нищо чудно. Аз обаче, колкото и да допирах кода до прозорчето, колкото и да блъсках с кода по прозорчето, колкото и да въртях билета в ръце и после пак да повтарях операциите с кода и прозорчето - си стоях пред затворени стъклени вратички. Отидох на друг турникет - цък! Взех билета на Митко - цък! Накрая започнах да извършвам толкова бързи и много на брой хаотични движения, че не разбрах кое от тях хвана декиш и бях пропусната да мина.
image

Че влакът тръгна навреме и че беше чист и приятен, смятам, е разбиращо се от само себе си. Пътувахме и аз бях изцяло ангажирана с това да следя спирките - да не изпуснем Enllaз.
image

И точно когато самостоятелно го бях изчислила, че наближава, до мен дойде продавачът на билети и енергично ни обясни, че трябва да слезем. 
Слязохме.
Впрочем, вратите на влаковете са с копче и това създава известно объркване - не само у нас, но и у други пътници,

image

така че вината за настъпилите суматоха и забавяне не беше само наша. Даже въобще не беше наша. Ние само гледахме това, което се наблюдава и в София. Темата с копчетата по тролеите и (мало)умните софийски светофарите ми е любима, но води до силно пенявене и ще я пропусна. 

В мига, в който нашият влак спря, от другата страна на перона спря друг влак. И ние се преместихме в него, следвайки за по-сигурно протегнатия пръст на продавача на билети.


                                   image

Доколкото разбирам, има някаква европейска програма за замяна на дизеловите влакове с електрически, която още не е приключила и това налага прекачването. Изпътувахме двете спирки и се надигнахме да слизаме на третата, последната.
Излишно е да споменавам, че същият продавач на билети излезе от кабината на машиниста и ни посочи вратата.

На долната снимка вероятно е запечатан момент от откриването на новата гара в Са Побла. Каквото се вижда - това е цялата гара, по-скоро - тунел, служещ да защити от дъжд турникетите и ... и това, което единствено не е отразено в десния преден край на помещението.

image

Слязохме ние с Митко на гарата, огледахме се и нещо категорично ми заяви, че няма никакъв смисъл да продължаваме към града, а трябва веднага да разберем как да се върнем. Влязохме в помещението тип кашон от гипсокартон и... да, всъщност първо да отбележа, че се наложи да поблъскам малко по прозорчетата на турникетите, за да мога да премина, пак не знам как, от отсамната страна. Та се зачудихме, като е толкова пусто и безлюдно, като как и от кого ще си купим билети. И за кога? На стената има табло с разписания, но някак таблото е огромно, а буквите са с размер 8 пункта. И тогава... Тогава... Какво тогава? Какво стана тогава? Ами да, пак се появи нервният мъж от гарата на площад Испания и все така нервно, но старателно издири (а не му беше лесно) къде трябва да гледаме за разписанието на интересуващите ни влаковете и после пак така бързо и подробно ни обясни как да си купим билети от автомата. 
За да не създавам излишни илюзии, ще кажа веднага, че повече не го срещнахме... Освен... Освен... Абе направо ми примря сърцето от радост, когато го видях на снимката, която издирих в интернет, за да илюстрирам купуването на билетите в Палма (вж по-горе).
Мисля си, че "Нервният мъж от площад Испания" е добро заглавие за шведска книга. По-скоро добро НАЧАЛО на заглавие.
Между другото, в първия пост за Майорка бях обещала дежавю. Е това беше дежавюто.

И така, ние сме в Са Побла. Неделя е. Часът е 14:40.

Това, мисля, казва всичко. Но все пак ще продължа.
Аз съм човек, който има силен и непрекъснат тик да прави снимки. Достатъчно ли ще бъде да се закълна, че в Са Побла тикът ми изчезна напълно и изцяло? Че си налагах с усилие на волята да вдигна фотоапарата? Защото нямаше срещу какво.



image

Обещаващи цитруси:

image

image

Загадъчни графити:
image

image

- Добре, - простенах, - какво ще гледаме тук? Какви са тези "много неща за гледане"?
- Картофи, - каза услужливо Митко с равния си мегаспокоен глас.
Ако има нещо, в което ние с него не се разбираме, то е на плоскостта на хумора. Това, което казвам аз, на него не му е смешно. И обратното. Ама с уточнението, че не само не ми е смешно, ами ми е силно недоумяващо. Както в случая.
- Не е смешно, - казах.
- Не е смешно, - съгласи се той, с което силно ме озадачи.
- Хайде тогава да се изясниш - леко се изнервих, понеже брат ми очевидно смяташе темата за изчерпана.
- Ще гледаме картофи, - изясни се той и ме взриви.
Не мога да кажа, че съм крещяла и съм го блъскала в стените и мрежите на тясната пешеходна уличка, но може и да съм му създала впечатление, че съм го направила, защото все пак отрони:
- Са Побла е център на производството на картофи.
- Откъде знаеш?
- Прочетох в интернет.
- Къде намери интернет?!?!?!
- На гарата в Палма.
- И само това ли прочете? За картофите?
- Само това пишеше. А после тръгнахме.

Еми начи т`ва е. Картофи.
Продължихме напред.


image


image

Не е като да е съвсем безлюдно, но е много, много тихо.
image
Полицията явно работи.
image



За разлика от всички други случаи, тук не е трябвало да изчаквам, за да се махнат хората и тогава да снимам.
image


                                                    image

image

image

Може би случайно се оказахме на пазара, а може би всички пътища така или иначе водят до там. 

image

Всяка неделя сутрин на Plaзa de la Contituciу  има селскостопански пазар: плодове, зеленчуци, животни, млечни и месни продукти, цветя. Само че пазарът определено не продължава до три часа.

image

Не се вижда, но в дъното сергиите си прибират последните търговци - афро-майоркинци. И, както в Палма, продават чанти - определено не местно производство.

Ето и няколко снимки от интернет, за да се види, че може да е и още по-празно:

image

image

А ето как бихме видели пазара, ако бяхме дошли по-рано:
image

Или през лятото:
image

Не мисля, че щеше да си струва усилието да станем в ранни зори, или пък да изпуснем маратона и красивите полицаи. Това изказване важи само за случаите, когато се налага да се прави избор.
Продължихме из пустия град - така и така имахме час до влака.
Една от малкото отворени врати. И пак - синджири, вместо пластмасови ленти.

                                           image

Темата за фризьорските салони ще подхвана друг път и този салон не е в подкрепа на Палмските ми наблюдения.  Просто един от мъжете ми напомня на някого.
image

Имаше момент, в който, като видяхме на един ъгъл няколко мрачни момчета с вид на такива, каквито в София можеш да видиш по "Мария Луиза" или около Женския пазар, или на "Константин Величков", та като им видяхме групичката на един ъгъл в сивия пуст следобед, в един глас с брат ми казахме: 
- Да се махаме от тук по-бързо.
Може и да не са били враждебни. Може и да не са искали да се изпобият. Просто ние сме с увредена психика.
Имаше окъсани хлапета на счупени колела, имаше овце и пилета, въобще имаше всичко, което може да се види в едно прашно, много прашно, много изоставено село. Но прах нямаше. Започвам да си мисля, че прахът из Европа е само в БГ.

                                   image

Правоъгълник - повод за размисъл:

image


Обаче в прашното село не може да се види такава сграда:
image

Учудващо има и къщи в онзи модернистичен стил от преди един век или доближаващи се до тях:





image

image

Мярнахме в далечината немци на велосипеди. Дощя ми се да ги настигна и да ги запитам какво си мислят, че правят тук - дано ни насочат към някоя забележителност. Всъщност ги настигнахме, но единият беше толкова ядосан на кормилото си, че го блъскаше и тряскаше с неясна цел и не посмях да отклонявам вниманието му върху себе си. А другите бяха жена му и синовете му - също неподходящи за разговор в такъв момент.
Може би са отивали към S‘Albufera?
image

Табелата си я снимах, за да проверя някога, когато имам интернет, какво е това, тъй като, щом стрелката е в кафяво, трябва да сочи към някаква забележителност. 
S‘Albufera е природен парк, който се намира на двайсетина километра от Са Побла. До колкото разбирам, това е заблатена местност, в която могат да се наблюдават над 200 вида птици, а някъде там, по-скоро в морето до него - и над 30 вида риби. 
Обаче ние не бяхме толкова мобилни, че да идем там, а в Са Побла  "неща за гледане" очевидно нямаше. На път към гарата попаднахме на табела, която като че твърдеше обратното.


image

Но - само на пръв поглед. Като се зачетеш, разбираш, че повечето неща вече си ги видял щеш не щеш - и кметството, и полицията, и здравния център, а гарата щяхме да я видим даже два пъти. Всъщност, единственото, което си заслужаваше да се посети, е музеят „Sant Antoni i el Dimoni“ . Който беше вече затворен.
Тъй като в региона селското стопанство е много силно развито, 
естествено е Св. Антоний, като закрилник на домашните животни, да е закрилник и на Са Побла. Денят на Свети Антоний се чества много импозантно всяка година от 1365 насам: по улиците се палят огньове, дефилират ярки маски и костюми, които през останалото време са изложени в музея: 

image


                              image

image

image

На път съм да достигна максимума в знанията си за тези Gegants (нали не сме забравили гигантските кукли на Шопен и Жорж Санд във Валдемоса?)

Били част от фолклора в цяла Испания (а също така в Западна Европа и даже в Латинска Америка), но са особено характерни за Каталуния. Не намерих еднозначна версия за това, защо на някого му е хрумнало да прави многометрови конструкции, тежащи по над 50 килограма и да танцува с тях по улиците. Някои търсят корените в библейското предание за Голиат, други – в езически митове и легенди. Изработвали се не само гиганти, но и джуджета. Съхранили са се средновековни описания на различни религиозни мероприятия, в които куклите съпровождали християнските процесии. През 1780 година църквата ги забранила, защото разсейвали религиозната ревност на вярващите по време на шествието за тялото Христово (Corpus Christi), но традицията вече била усвоена от фолклора. Великаните първоначално представяли герои от знатното съсловие – крале, прекрасни дами, рицари, а джуджетата – по-народни персонажи. После, явно, е настъпил своего рода егалитаризъм.

Главите и ръцете на гигантите се правели от папие-маше, а туловището представлявало дървен скелет, облечен с широки дрехи. На равнището на очите на човека, който е вътре и движи куклата, има прозорче. Да танцуваш с нещо, което е 4-5 метра високо и над 50 килограма тежко не е по силите на всеки. Първо, трябва да си обучен, второ – трябва да има 2-3 души около теб за застраховка и трето – кукловодът трябва да се сменя на всеки 10-15 минути.

Докато трае смяната, някой трябва да забавлява публиката. Това го правят джуджетата, които аз бих нарекла „главанаци“: caparrots или cabezudos, или capgrossos - персонажи с непропорционално големи глави, които се смятат за забавни. La cabeza, до колкото разбирам, означава глава, а откъде идва caparrots не мога да изчисля, макар че знам за Capo di tutti capi (Още малко и ще излезе, че сицилианският ми е по-добър от каталунскияJ). 

Куклите са собственост на градовете и предмет на особена гордост. Дори се организират визитите им от един град в друг, за да погостуват на новото място и да участват в местното шествие.

Любимите гиганти в Са Побла (на снимката горе) се казват
ґEn Toniґ и ґna Margalidaґ (Antoni и Margalida)  и участват за първи път в празненствата за Сан Антонио през 1984 г. През 2014 са реставрирани, а през 2015 са им направени копия, което е отбелязано по подобаващ начин в града. Съобщава се, че новите Антон и Маргарита при запазена височина не тежат по 52 килограма като старите, защото са от фибростъкло и затова са много по-леки (35-40 кг.) и по-удобни за кукловодите, така че би трябвало, си мисля, и танците им да са по-зрелищни.

Кои са "старите", кои са "новите"?

image

Това беше максимума на знанията ми по въпроса.


Дяволите са важна част от антоновденския спектакъл „Nit bruixa“ (нощта на вещиците). Според преданията Сатаната и всякакви демонични същества се явявали на Св. Антоний и го изкушавали и измъчвали телом и духом.

image

                                     
                             image

По този начин (чрез дяволи) някак се гонят дяволите.

image

Може би тук е моментът да спомена, че Са Побла става известна през 2011 година с това, че въвежда пълна забрана на бурките.

И като сме минали на културна вълна: всяка година на 23 април в Са Побла се провежда най-големият книжен панаир на острова.
Нищо от това, естествено не видяхме и не узнахме на място.

Дали се налага да споменавам, че след като си купихме много успешно билетите от автомата, аз пак си поиграх с турникета - съвсем малко, колкото да се напрегна, че ще изтървем влака. Обаче успяхме, хванахме го.

Сега вече, понеже не броях спирки, имах време да гледам през прозореца:

image

Дресирана да смятам, че извън богатия на хумус тлъст бургаски чернозем нищо друго не става за възхищение, гледах на тази червена земя със съжаление. 

image

Откъде да знам, че червеният цвят идва от многото желязо в почвата и че тук чудесно виреят... КАРТОФИ! Три реколти годишно. Плодородна била тази земя, в голямата си част отвоювана именно от мочурищата на S‘Albufera през ХІХ век.

                       
image


image

Сега Майорка, и основно Са Побла, изнася 40 000 тона картофи годишно за Европа, като отглежда сортове, съобразени с предпочитанията на различните държави. Основно изнася за Англия, но и за Германия, а като съм им яла на германците картофите, бая трябва да са се озорили майоркинците, докато докарат такива, дето никога да не увират и все да хрупат, понеже германците такива ги обичат.

Едно напращяло картофено поле от тук:
image

Определено много картофи:
image

Освен картофи, в региона се отглеждат маслини и бадеми. Предполагам, че това са бадемите:

image  
Ако трябва да довършим темата с турникетите, мисля, че на излизане от гарата в Палма нямах проблеми. И сега, да си призная, понеже гледах една случка в софийското метро, започвам да се чудя, дали пък през цялото време не съм се опитвала да се чекна с дясната ръка? И само след достигнато определено равнище на ярост и паника да съм премествала билета в лявата? Историята мълчи. Паметта ми - също.

* * *

Първото, което прочетох, когато се докопах до интернет, е "Са Побла е скромно градче от вътрешността на източна Майорка, което няма много какво да предложи на туристите".

А ето какво ми предлага и един руски сайт като информация
image

Най-отдолу ситно-ситно пише :"В този раздел няма данни".
image

Добре, че не го прочетох преди да тръгна. Как иначе щях да се срещна с продавача на билети? Как щях да предприема това напълно самостоятелно пътуване и да си върна увереността, че мога да го правя?

Колкото до горния цитат, той продължава горе-долу така: това е едно недокоснато от туризма място, което го прави интересно... за туризма. Който иска да види типично балеарско градче - нека да отиде там. И така градчето, ще довърша аз, ще стане типично балеарско градче, обаче - туристическо. И нищо чудно да спре да произвежда картофи.

Добре, нека да не завършваме толкова минорно. Нека вярваме в светлото бъдеще на земеделския производител, а не в това на продавача на китайски хавлиени кърпи.
Още повече, че нашият ден продължава и плавно прелива в кулинарен поход.

* * *

О да, и, когато казах вечерта на Ася, че в Са Побла няма какво да се гледа, тя отсече:
- Защото е свършил сезонът!


Тагове:   sa pobla,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. palada - Много
03.01.2017 10:16
интересно е предадено!
цитирай
2. kolchakova - Много
03.01.2017 11:36
се радвам ;)
цитирай
3. mileidi1 - много добре направен блог. . сте...
03.01.2017 17:41
много добре направен блог..стегнат ,вид и стил за възхияение ..дано и емоциите са били пълни ! успех !
цитирай
4. kolchakova - О, да,
04.01.2017 12:27
емоциите са винаги пълни. Винаги се опасявам да не съм прекалено подробна, но се оправдавам, че това си е моят личен блог :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1816102
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031