Магистрала „Хемус“ не ме касае лично, но все пак по стечение на обстоятелствата членувам в неформален клуб на любителите да наблюдават гневно онова нещо, което може и да е строеж, но повече прилича на ремонт.

Сега ми се наложи за първи път от... може би просто за първи път да мина по нея в частта ѝ до Правец. И се чудя, кой цвят асфалт е по-нов? По черният или по-сивият? И ако черният е по-нов, как така си имал пари да направиш половин километър (примерно) нов асфалт, но за едни десет квадрата посред него не си имал пари, чинно си изрязал правилен правоъгълник и си го оставил със стария асфалт... Да беше на едно място – да речеш, че е за спомен, да се вижда разликата. Ама то е по целия изминат от мен друсащ път. За по-нататък не знам.

И така, возя се аз по магистрала „Хемус“... по „магистрала“ Хемус ... и отивам да се разхождам. И питам:

- Къде отиваме да се разхождаме?

Питам няколко пъти, защото имаме непоклатимо предвидена изненада.

Ама продължавам да питам.

- На небесните пасбища.

Човекът, който ми го казва, не практикува четене и не познава такова нещо като метафора (ползУва най-много сравнения и то от кулинарното ветрило). Ако и да ми е брат.

- Къде? - питам пак силно притеснено, защото напоследък забелязвам разрастваща се тенденция най-различни хора да ми лаят в отговор, което е друга тема, извън семейството. Но увреждането остава.

- На небесните пасбища.

Разсъждавам известно време по темата какво общо има брат ми със Стайнбек, каква е нулевата вероятност да го е чел и да се е впечатлил, че и да ползва небесните пасбища за метафора на нещо ама много красиво... Абе отрицателна е вероятността. Подвластна на увреждането си решавам да не питам повече и да се оставя в ръцете на изненадата.

И така, първо магистрала, после нещо като черен път, застлан с нещо като камъчета – в смисъл, че може да се стигне до там с всякаква кола. Паркинг в началото на гората...

Слизаме. Дъбова гора. Идеално почистена. Стройни стволове без растителност помежду им – усещане за пространство и простор. Леко недоумение защо сме дошли чак дотук. Допускам, че пасбищата са някъде зад баира, понеже като поредно поколение градско чедо нямам идея може ли да се пасе между дърветата. Когато земята не е покрита с шума, имам предвид.

- Сега има да четеш табели – ми казват.

Аз някак не виждам нищо, не виждам какво и защо трябва да чета... В нещо като полусъзнание съм – не съм излизала от града сума време.

Теренът е леко стръмничък – концентрирам усилията си върху вървенето по хлъзгавата шума. Всъщност, цялото ми разхождане е подчинено на едни много удобни боти. Много удобни за в София, оказва се, нищо че приличат на туристически.

Първото, което виждам, и то засилва недоумението ми:

Имам слабост към старите телефони, но не вярвах, че такава антика може да се намери в гората.

Няколко метра по-нагоре:

Табелките:

И сега вече, като ми се отвориха очите, видях колко много има за четене.

За да не протакам повече, направо ще разкажа.

„Небесни пасбища“ е парк, разположен в 50 декара гора край село Осиковица, на 65 км от София, N 42 56.268 E 24 00.756.


и са собственост на доктор Васил Ангелов. В нета няма кой знае колко информация за него (и за парка, и за собственика му), което е много жалко, защото си струва да се научи повече за човек, оставил имота си неограден, непродаден, неизсечен... целенасочено общодостъпен.

Предупреждавам, че съм взела и снимки от нета, в края на поста ще сложа линковете. Ами станах разногледа, нямаше как да преценя кое да снимам.

Доктор Ангелов си върнал след 10 ноември фамилните земи, но градината, изградена от баща му по виенски образец в първата половина на миналия век край къщата, вече била унищожена. Не знам дали има нещо възстановено от нея, но предполагам, че синът на доктора работи по въпроса, защото е отворил къща за гости.

Гората, обаче, е оставена общодостъпна в опита на доктор Ангелов да се противопостави активно на повсеместната духовна деградация. От 2006 година човекът се мъчи над народната свяст. Тъй като журналистите, които са го срещали, не са му задали никакви въпроси по конкретната технология на оформянето на парка, аз ще си го представя.

Някой, основно самият д-р Ангелов, е влачил камъни и цимент и е правил пейки и масички, разпръснати по цялата територия на парка, чистил е храсти, правил е пътеки и мостчета.

Различни предмети по някакъв начин са стигали до д-р Ангелов, той ги е занасял в парка и е измислял цял мизансцен около тях, който, естествено, не включва постоянни актьори – актьорите са свободни, неизвестни, идват и си отиват.

Примерно – появява се фенер. Бива закачен някъде. Обаче се появяват още фенери (нищо чудно да са ги носили и посетителите). Фенера с кого го свързват елементарно ерудираните хора? С Диоген.

Снимката е от нета, отпреди няколко години (общо взето малкото публикации са отпреди 6-7 години). С нарастването на броя на фенерите расте и дъската, появява се нова идея за надпис.

Чудесен повод да проверя в уикипедия и да разбера, че Диоген е първият човек, заявил „Аз съм гражданин на света (cosmos)“, създавайки по този начин понятието космополитизъм. Леко спря да ми е симпатичен.

 До тук с Диоген.

Около тези кофпомпи в съседство очаквах да видя името на Херострат, но не би...

Имало в едно ботевградско училище стогодишен чин и катедра и вместо да ги изхвърлят, обединили се с вестик „Балканец“ и ги закарали в гората. Още някой и друг чин и ето ти „Кът на знанието“. И публикация във вестника.

Попада ти дворно джудже тип „Алф“ и се появява хралупата на Алф:

От някъде се взима нещо, подобно на мече – ето ти и дървото на Мечо Пух



Попада ти нещо като куче – има и то къде да живее (кадрите са от Нова телевизия).





Защото доброто не е самО на света.

Впрочем, на друга снимка от нета изглежда, като че кучето не е особено опасно, доколкото няма тяло:






В тази връзка и малко политика:

Табелката гласи "Празните и продънени надежди на прехода".
Човекът си дава гората и труда - дано запълни с нещо тези кофи.

Телефоните от началото на поста трудно свързвам с противопоставянето на комерсиализацията, но не е невъзможно. Това е като да се почешеш с дясната ръка по лявото ухо отгоре през главата. Обаче става. Не опитвайте, вярвайте ми. Има и куп други пластмаси и железа, които освен да приема по някакъв начин като предупреждения за глобалното затопляне и замърсяване, не виждам как по друг начин да ги впиша в гората.

Но пък какво облекчение е да отместя погледа си от тях! Като малка ядях сол с лъжичка само заради облекчението след това да пия вода. Нещо такова.

В една от беседките има телевизор:

Домиля ми за него. Не толкова, колкото за телефона, който ще посрещне зимата и снега под открито небе. Дори под покрив годините в гората си казват думата:



Втората снимка е от нета, от преди няколко години.
Разните журналисти как не се сетиха да попитат кой и как прави надписите из този парк?

В този текст звучи болката на бащата Васил Ангелов, чиято дъщеря е в Англия.


Я! Рога!

Всъщност, по-интересно ми е това, на което са сложени, откъде се е взело и защо.

На едно възвишение виждам къщичка,



но не мисля, че ще се кача до нея. По-скоро си представям, че малко преди целта ще се изхързуля надолу по корем по меката, топла дъбова шума. Обаче после намерих по-полегато място и се добрах до

 

Тъй, да охарактеризираме бабата. Съдейки по фенера, трябва да има нещо общо с Диоген. Съдейки по зловещите черепи – най-малкото е езичница, да не кажа, че има и нещо роднинско с Баба Яга.
Малко ми е дискомфортно да влизам в чужди запустели къщи...



Бабата на Червената шапчица е била счетоводителка!


Държала е на точността във времето и сметките, проверявала ги е на две машини и от много работа ѝ се е запалвала главата, така че даже в гората е ползвала вентилатор. Пиела е кафе след кафе...
Не знам защо пиша това в минало време...
Картините по стените също потвърждават счетоводната ми версия: една виждаме подпряна директно на „бюрото“ зад шевната машина, с която е съшивала нещо с бели конци. Тя трябва да ѝ е давала сили в борбата с дебити и кредити.

 Другата е над леглото – сигурно има защо:

 

Има седем "Моста на любовта".


Аз минах по единия,



което изискваше доза хладнокръвие, защото парчетата дърво не са закрепени по никакъв начин за желязната скара. Хланокръвието ми не стигна до там да спра по средата, за да снимам красотата на гънката в релефа и прехвърлените през нея мостчета (впрочем, някои по-млади и не толкова куражлии и с не толкова плъзгащи се обувки предпочетоха да минат отдолу!). Така че се задоволявам с една снимка от другия "бряг":
                             


Храмът (?)  „Свети Василий Велики“

На снимка на храма откъм гърба забелязвам, че табелките се обновяват по специфичен начин: старите не се махат, новите се слагат под тях. На трите ствола на дървета се виждат старите и новите табелки "Отца", "Светия дух", "Сина".



Има снимки в нета, че тук служи свещеник.




                                 


Не знам как е според канона. Харесва ми свободата в тълкуването на вярата, когато е подчинена (свободата е подчинена...) на стремежа към Доброто.

За православните - храм, за дъновистите - Дънов, за другите вярвания - енергийна пирамида, дядо Добри, лабиринти и спирали:







Само мир да има! За всеки!

Всички тези дрънкулки служат като някакви кукички, на които да се закачат очите (или душите) на посетителите. Аз лично се радвам повече на ето такива неща:





Мидичка! Родна мидичка!

Любов:




Всичко в парка е странна смесица от ентусиазъм, красота, опити с всякакви средства да се държат посетителите в Светлото, малко наивност, малко кич, странно въображение... Обаче аз не съм представителна извадка, защото съм много капризна и скептична (и малко мизантропска). Може би (и дано!!!) са много хората, които наистина ще получат импулс за духовно пробуждане

 

Попаднах на едно съвсем прясно интервю на доктор Ангелов в Ютюб: https://www.youtube.com/watch?v=bNnOSpFANYM
Препоръчвам да се изгледа. Това изобщо не е някакъв замаен човек, някакъв блажен, който не е наясно с пулсиращия въпрос

                          

И всъщност най-пробуждащ духа е именно досегът с гора, която доктор Ангелов не е обсебил, макар че му принадлежи на хартия. От това по-подтикващо към размисъл и смирение не може да има.

О, и да не забравя: част от опитите за възвисяване е и пълната липса на търговска дейност наоколо!!!

Не сме обходили целия парк. Оставихме си и за друг път,



като се надяваме пак да е така безлюдно. На снимки от нета се вижда, че може да бъде и неприятно пренаселено,


а моята хипотеза е, че твърде многото човешка битова енергия във въздуха унищожава магията и води до оглупяване. Явно не съм стояла достатъчно в парка, за да се превъзпитам.

 
БЕЛЕЖКА:  някъде наоколо има и останки от средновековния манастир „Света Богородица“ (http://svetimesta.com/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8/Ossikovski-Monastery-of-Virgin-Mary) – също остава в плановете.

  

Ето и обещаните линкове:

http://epicenter.bg/article/Povelitelyat-na-Nebesnite-pasbishta-quot-/87628/10/0

https://travelme.blue/2021/04/24/nebesnite-pasbishta/amp/

https://uchiteli.bg/interesting/v-parka-nebesnite-pasbishta-ima-sedem-mosta-na-liubovta/4492

https://opoznai.bg/view/priroden-park-nebesnite-pasbishta-osikovitza

https://razhodka.com/2014/09/nebesni-pasbisht/

https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=130808

https://m.peika.bg/statia/Nebesnite_pasbishta_kray_selo_Osikovitsa_l.a_i.95969_kray_osikovitsa_pasbishta_selo.html

https://svetatnasoncheto.blogspot.com/2021/01/blog-post.html

https://glarus.blog.bg/hobi/2009/06/08/stylbica-kym-nebeto.346087

https://patepisanici.com/2016/02/28/%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%89%D0%B0/

 

 

 

 

и разочарование по един наистина поетичен начин. Дано му е донесло вътрешен мир.

че го прави неуморно и обречено.

Здравей, Колчакова. Вчера, като се разхождах из гората да търся място да посадя 53-тото си дърво покрай къщите от селищното образувание имаше много изхвърлени неща. Повървях повече и намериох чисто място с пподобни дървета и ненападнато от бръшлян. На по-високото в планините повече се пази, защото по-малко хора идват.
Поздрави!

страхотно! Мноого мое и така хубаво ми стана да разбера, че има подобно място!Какво облекчение и утеха :) Сега ще видя интервюто!

Смятам да ти пратя чаплите някой ден, когато пощите се задействат и почнат да приемат пратки. Публикцията с врабеца изчезна за мое недоумение, не ми се беше случвало за шестнайсетгодишното ми пребиваване тук, но явно такъв ми е периода...така че реших ако имам нови фигурки за показване да ги добавям към последната, която съм публикувала в блога.

Няма ли пак да си направиш профил? Въпреки периода!

пращам им протестни писма още, вчера и на английски им писах. За мен е необяснимо защо ми е изтрит безследно профила, а пощата ми се пълни с писма от фейсбук - имате еди колко си бележки, актуализации, еди кой си публикува снимка, еди кой си - текст...Досега сякаш за снимки и текстове не бях получавал уведомления, само за рожденни дни и съобщения.

Това не е като да си се оженила за онзи.

вече съм тотално фъшкирана! :)