Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2021 16:52 - Да търсиш Доброто в гората
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 440 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 23.11.2021 23:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Магистрала „Хемус“ не ме касае лично, но все пак по стечение на обстоятелствата членувам в неформален клуб на любителите да наблюдават гневно онова нещо, което може и да е строеж, но повече прилича на ремонт.

Сега ми се наложи за първи път от... може би просто за първи път да мина по нея в частта ѝ до Правец. И се чудя, кой цвят асфалт е по-нов? По черният или по-сивият? И ако черният е по-нов, как така си имал пари да направиш половин километър (примерно) нов асфалт, но за едни десет квадрата посред него не си имал пари, чинно си изрязал правилен правоъгълник и си го оставил със стария асфалт... Да беше на едно място – да речеш, че е за спомен, да се вижда разликата. Ама то е по целия изминат от мен друсащ път. За по-нататък не знам.

И така, возя се аз по магистрала „Хемус“... по „магистрала“ Хемус ... и отивам да се разхождам. И питам:

- Къде отиваме да се разхождаме?

Питам няколко пъти, защото имаме непоклатимо предвидена изненада.

Ама продължавам да питам.

- На небесните пасбища.

Човекът, който ми го казва, не практикува четене и не познава такова нещо като метафора (ползУва най-много сравнения и то от кулинарното ветрило). Ако и да ми е брат.

- Къде? - питам пак силно притеснено, защото напоследък забелязвам разрастваща се тенденция най-различни хора да ми лаят в отговор, което е друга тема, извън семейството. Но увреждането остава.

- На небесните пасбища.

Разсъждавам известно време по темата какво общо има брат ми със Стайнбек, каква е нулевата вероятност да го е чел и да се е впечатлил, че и да ползва небесните пасбища за метафора на нещо ама много красиво... Абе отрицателна е вероятността. Подвластна на увреждането си решавам да не питам повече и да се оставя в ръцете на изненадата.

И така, първо магистрала, после нещо като черен път, застлан с нещо като камъчета – в смисъл, че може да се стигне до там с всякаква кола. Паркинг в началото на гората...

Слизаме. Дъбова гора. Идеално почистена. Стройни стволове без растителност помежду им – усещане за пространство и простор. Леко недоумение защо сме дошли чак дотук. Допускам, че пасбищата са някъде зад баира, понеже като поредно поколение градско чедо нямам идея може ли да се пасе между дърветата. Когато земята не е покрита с шума, имам предвид.

- Сега има да четеш табели – ми казват.

Аз някак не виждам нищо, не виждам какво и защо трябва да чета... В нещо като полусъзнание съм – не съм излизала от града сума време.

Теренът е леко стръмничък – концентрирам усилията си върху вървенето по хлъзгавата шума. Всъщност, цялото ми разхождане е подчинено на едни много удобни боти. Много удобни за в София, оказва се, нищо че приличат на туристически.

Първото, което виждам, и то засилва недоумението ми:


image

Имам слабост към старите телефони, но не вярвах, че такава антика може да се намери в гората.


image

Няколко метра по-нагоре:


image

Табелките:


image

И сега вече, като ми се отвориха очите, видях колко много има за четене.


image

За да не протакам повече, направо ще разкажа.

„Небесни пасбища“ е парк, разположен в 50 декара гора край село Осиковица, на 65 км от София, N 42 56.268 E 24 00.756.
image

и са собственост на доктор Васил Ангелов. В нета няма кой знае колко информация за него (и за парка, и за собственика му), което е много жалко, защото си струва да се научи повече за човек, оставил имота си неограден, непродаден, неизсечен... целенасочено общодостъпен.

Предупреждавам, че съм взела и снимки от нета, в края на поста ще сложа линковете. Ами станах разногледа, нямаше как да преценя кое да снимам.

Доктор Ангелов си върнал след 10 ноември фамилните земи, но градината, изградена от баща му по виенски образец в първата половина на миналия век край къщата, вече била унищожена. Не знам дали има нещо възстановено от нея, но предполагам, че синът на доктора работи по въпроса, защото е отворил къща за гости.

Гората, обаче, е оставена общодостъпна в опита на доктор Ангелов да се противопостави активно на повсеместната духовна деградация. От 2006 година човекът се мъчи над народната свяст. Тъй като журналистите, които са го срещали, не са му задали никакви въпроси по конкретната технология на оформянето на парка, аз ще си го представя.

Някой, основно самият д-р Ангелов, е влачил камъни и цимент и е правил пейки и масички, разпръснати по цялата територия на парка, чистил е храсти, правил е пътеки и мостчета.

Различни предмети по някакъв начин са стигали до д-р Ангелов, той ги е занасял в парка и е измислял цял мизансцен около тях, който, естествено, не включва постоянни актьори – актьорите са свободни, неизвестни, идват и си отиват.

Примерно – появява се фенер. Бива закачен някъде. Обаче се появяват още фенери (нищо чудно да са ги носили и посетителите). Фенера с кого го свързват елементарно ерудираните хора? С Диоген.


image

Снимката е от нета, отпреди няколко години (общо взето малкото публикации са отпреди 6-7 години). С нарастването на броя на фенерите расте и дъската, появява се нова идея за надпис.


image

Чудесен повод да проверя в уикипедия и да разбера, че Диоген е първият човек, заявил „Аз съм гражданин на света (cosmos)“, създавайки по този начин понятието космополитизъм. Леко спря да ми е симпатичен.


image

 До тук с Диоген.

image

Около тези кофпомпи в съседство очаквах да видя името на Херострат, но не би...

Имало в едно ботевградско училище стогодишен чин и катедра и вместо да ги изхвърлят, обединили се с вестик „Балканец“ и ги закарали в гората. Още някой и друг чин и ето ти „Кът на знанието“. И публикация във вестника.


image


Попада ти дворно джудже тип „Алф“ и се появява хралупата на Алф:


image

От някъде се взима нещо, подобно на мече – ето ти и дървото на Мечо Пух

image

Попада ти нещо като куче – има и то къде да живее (кадрите са от Нова телевизия).

image

image

Защото доброто не е самО на света.

Впрочем, на друга снимка от нета изглежда, като че кучето не е особено опасно, доколкото няма тяло:


image



В тази връзка и малко политика:
image

Табелката гласи "Празните и продънени надежди на прехода".
Човекът си дава гората и труда - дано запълни с нещо тези кофи.

Телефоните от началото на поста трудно свързвам с противопоставянето на комерсиализацията, но не е невъзможно. Това е като да се почешеш с дясната ръка по лявото ухо отгоре през главата. Обаче става. Не опитвайте, вярвайте ми. Има и куп други пластмаси и железа, които освен да приема по някакъв начин като предупреждения за глобалното затопляне и замърсяване, не виждам как по друг начин да ги впиша в гората.
image
Но пък какво облекчение е да отместя погледа си от тях! Като малка ядях сол с лъжичка само заради облекчението след това да пия вода. Нещо такова.

В една от беседките има телевизор:


image

Домиля ми за него. Не толкова, колкото за телефона, който ще посрещне зимата и снега под открито небе. Дори под покрив годините в гората си казват думата:

image

Втората снимка е от нета, от преди няколко години.
Разните журналисти как не се сетиха да попитат кой и как прави надписите из този парк?

В този текст звучи болката на бащата Васил Ангелов, чиято дъщеря е в Англия.
image

Я! Рога!
image
Всъщност, по-интересно ми е това, на което са сложени, откъде се е взело и защо.

На едно възвишение виждам къщичка,

image

но не мисля, че ще се кача до нея. По-скоро си представям, че малко преди целта ще се изхързуля надолу по корем по меката, топла дъбова шума. Обаче после намерих по-полегато място и се добрах до

 image

Тъй, да охарактеризираме бабата. Съдейки по фенера, трябва да има нещо общо с Диоген. Съдейки по зловещите черепи – най-малкото е езичница, да не кажа, че има и нещо роднинско с Баба Яга.
Малко ми е дискомфортно да влизам в чужди запустели къщи...

image

Бабата на Червената шапчица е била счетоводителка!
image

Държала е на точността във времето и сметките, проверявала ги е на две машини и от много работа ѝ се е запалвала главата, така че даже в гората е ползвала вентилатор. Пиела е кафе след кафе...
Не знам защо пиша това в минало време...
Картините по стените също потвърждават счетоводната ми версия: една виждаме подпряна директно на „бюрото“ зад шевната машина, с която е съшивала нещо с бели конци. Тя трябва да ѝ е давала сили в борбата с дебити и кредити.

image

 Другата е над леглото – сигурно има защо:

 image

Има седем "Моста на любовта".
image

Аз минах по единия,
image


което изискваше доза хладнокръвие, защото парчетата дърво не са закрепени по никакъв начин за желязната скара. Хланокръвието ми не стигна до там да спра по средата, за да снимам красотата на гънката в релефа и прехвърлените през нея мостчета (впрочем, някои по-млади и не толкова куражлии и с не толкова плъзгащи се обувки предпочетоха да минат отдолу!). Така че се задоволявам с една снимка от другия "бряг":
                             image


Храмът (?)  „Свети Василий Велики“


image

На снимка на храма откъм гърба забелязвам, че табелките се обновяват по специфичен начин: старите не се махат, новите се слагат под тях. На трите ствола на дървета се виждат старите и новите табелки "Отца", "Светия дух", "Сина".

image

Има снимки в нета, че тук служи свещеник.

image


                                 image


Не знам как е според канона. Харесва ми свободата в тълкуването на вярата, когато е подчинена (свободата е подчинена...) на стремежа към Доброто.

За православните - храм, за дъновистите - Дънов, за другите вярвания - енергийна пирамида, дядо Добри, лабиринти и спирали:

image

image

image

Само мир да има! За всеки!

Всички тези дрънкулки служат като някакви кукички, на които да се закачат очите (или душите) на посетителите. Аз лично се радвам повече на ето такива неща:

image

image

Мидичка! Родна мидичка!image

Любов:

image


Всичко в парка е странна смесица от ентусиазъм, красота, опити с всякакви средства да се държат посетителите в Светлото, малко наивност, малко кич, странно въображение... Обаче аз не съм представителна извадка, защото съм много капризна и скептична (и малко мизантропска). Може би (и дано!!!) са много хората, които наистина ще получат импулс за духовно пробуждане

 image

Попаднах на едно съвсем прясно интервю на доктор Ангелов в Ютюб: https://www.youtube.com/watch?v=bNnOSpFANYM
Препоръчвам да се изгледа. Това изобщо не е някакъв замаен човек, някакъв блажен, който не е наясно с пулсиращия въпрос

                          image

И всъщност най-пробуждащ духа е именно досегът с гора, която доктор Ангелов не е обсебил, макар че му принадлежи на хартия. От това по-подтикващо към размисъл и смирение не може да има.

О, и да не забравя: част от опитите за възвисяване е и пълната липса на търговска дейност наоколо!!!

Не сме обходили целия парк. Оставихме си и за друг път,

image

като се надяваме пак да е така безлюдно. На снимки от нета се вижда, че може да бъде и неприятно пренаселено,
image

а моята хипотеза е, че твърде многото човешка битова енергия във въздуха унищожава магията и води до оглупяване. Явно не съм стояла достатъчно в парка, за да се превъзпитам.

 
БЕЛЕЖКА:  н
якъде наоколо има и останки от средновековния манастир „Света Богородица“ (http://svetimesta.com/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8/Ossikovski-Monastery-of-Virgin-Mary) – също остава в плановете.

  

Ето и обещаните линкове:

http://epicenter.bg/article/Povelitelyat-na-Nebesnite-pasbishta-quot-/87628/10/0

https://travelme.blue/2021/04/24/nebesnite-pasbishta/amp/

https://uchiteli.bg/interesting/v-parka-nebesnite-pasbishta-ima-sedem-mosta-na-liubovta/4492

https://opoznai.bg/view/priroden-park-nebesnite-pasbishta-osikovitza

https://razhodka.com/2014/09/nebesni-pasbisht/

https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=130808

https://m.peika.bg/statia/Nebesnite_pasbishta_kray_selo_Osikovitsa_l.a_i.95969_kray_osikovitsa_pasbishta_selo.html

https://svetatnasoncheto.blogspot.com/2021/01/blog-post.html

https://glarus.blog.bg/hobi/2009/06/08/stylbica-kym-nebeto.346087

https://patepisanici.com/2016/02/28/%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%89%D0%B0/

 

 

 

 





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Този човек е излял пълното си отчаяние
23.11.2021 18:04
и разочарование по един наистина поетичен начин. Дано му е донесло вътрешен мир.
цитирай
2. kolchakova - Струва ми се,
23.11.2021 19:49
че го прави неуморно и обречено.
цитирай
3. barin - Здравей, Колчакова. Вчера, като се ...
26.11.2021 07:55
Здравей, Колчакова. Вчера, като се разхождах из гората да търся място да посадя 53-тото си дърво покрай къщите от селищното образувание имаше много изхвърлени неща. Повървях повече и намериох чисто място с пподобни дървета и ненападнато от бръшлян. На по-високото в планините повече се пази, защото по-малко хора идват.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1506710
Постинги: 445
Коментари: 1065
Гласове: 1446
Архив
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31