Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2013 12:10 - Посрещането на белгийската делегация
Автор: kolchakova Категория: Забавление   
Прочетен: 1824 Коментари: 2 Гласове:
3



 Откъс от романа "Възшествието на маймуните"
image

В коридора пред дирекцията се бяха събрали все дебели костюмирани жени. Жената-Правилник дотича запъхтяна.

– Пристигам направо от болницата. Моя малкия пак го сви язвата. Помолих Манекенката да не идвам, ама тя – трябвало да сме повече.

Спасов огледа сборището:

– Ще ги бием ли, какво ще ги правим. Нали бяха писали да сме само четирима представители.

Манекенката, Любвеобилната Есесовка и Лястовичата Бойга, единствените слаби дами там, и трите в бизнес-костюми, и трите изрусени, и трите остролици като брадви, по европейски делови и строги, влизаха и излизаха от дирекцията припряно. После поканиха чакащите да влязат. Вътре заседателната маса беше застлана с покривка. На покривката – две тарелки с дребни сладки, шишета с минерална вода, пред всеки стол – листи, в горния край на които беше принтнато името на Училището с адрес и телефони, върху листите – химикалки от онези, с името на Училището, адреса и телефоните. Като на конференция.

Край заседателната маса насяда Директоратът. Всички останали се сгъстиха по диваните и креслата покрай стената. Точно в шестнайсет и трийсет Динкова с каменно лице въведе четирима доста небрежно облечени мъже, които неловко се усмихваха. Седнаха срещу Директората. Манекенката ги поздрави с добре дошли и обяви, че сега ще им представи присъстващите на срещата.

– Аз се казвам Миглена Тотоманова и съм директор на Национално средно училище „Св. Георги Софийски” от месец март 2002 година. Преди това десет години съм била помощник-директор....

Говореше с тържествен тон – като на заря-проверка. Беше извикала да превежда един възрастен учител по английски, който преди да се пенсионира е бил професионален преводач. Оттогава обаче беше минало много време. Човекът беше силно оглушал. За да се чува, той също говореше високо, бавно и отчетливо. Освен това очевидно имаше нужда да се ориентира къде е попаднал и на кого превежда.

Спасов крадешком преброи всички присъстващи помощник-директори, координатори на профили, учители, преводача, двете колежки, водещи протокол на български и английски. Тържествената заря-проверка можеше да продължи до сутринта. Белгийците се измориха да обтягат устните си. Изпаднаха в ступор, имитиращ изслушване.

Срещата беше планирана за четиридесет минути. Двайсет от тях Манекенката реди имена, длъжности и професионални квалификации.

Белгийците поглеждаха от време на време със скрит въпрос Динкова. Тя пък гледаше безизразно право пред себе си. По едно време ван Ваал използва една кратка пауза и заговори:

– За нас е голямо удоволствие да бъдем гости на едно от, както разбрахме, най-големите училища на Балканския полуостров.

Говореше тихо и сдъвкваше думите. Преводачът, силно наведен напред, с полуотворена уста, се мъчеше да отгатне казаното.

– Господинът благодари за гостоприемството – налучка той.

Манекенката, облегнала лакътя на свитата си ръка на бюрото, направи с длан въртелив жест, който можеше да бъде разбран и като кралска благосклонност към упоритите гости, и като разрешение да се почерпят.

– Нашето гостуване в България цели да открием училище, което желае да бъде партньор по проект на програмата „Коменски” на училище „Света Дева Мария” в Бом.

Спасов най-сетне разбра за какво става дума. Преводачът обаче – не. Той примлясна няколко пъти, докато сглоби нещо логично от дочутото, и преведе:

– Господин Коменски – и посочи ван Ваал – е гост на нашето училище и партньор на училище „Света Дева Мария” в...

– Радев – просъска Манекенката, – Коменски е програма, не е човек!

И без да го изчака да се окопити, се обърна с подчертано учтива усмивка към делегацията:

– За нас би било много интересно да узнаем целта на вашето посещение.

След като чу превода, ван Ваал се размърда леко неспокойно, усмихна се и каза:

– Училище „Света Дева Мария” търси партньор по проект, който да насърчи взаимното опознаване на младежите от страните участнички...

Ван Ваал спря, за да даде възможност на преводача да се включи:

– Партньорът ни по проекта насърчава взаимното опознаване на младежите от страните-участнички.

Манекенката се усмихна с още по-тясна усмивка:

– А кой е партньорът?

Ван Ваал като че ли не беше чак толкова добър дипломат, та да не издаде с нещо недоумението си. Динкова не трепваше. Спасов се чудеше защо се държи така. Ако ги е довела, за да покаже това позорище – ясно. Но ако наистина иска белгийците да изберат Училището за партньор, тогава поведението й ставаше необяснимо.

Тъй като ван Ваал мълчеше, Манекенката каза:

– За нас щеше да е много приятно, ако директорката на училище „Света Дева Мария” ни беше дошла също на гости.

Никой не й се върза, но ван Ваал счете за нужно да поддържа разговора:

– Това би било твърде сложно като организация. Аз като почетен културен аташе съм поел ангажимента да намеря училище, което желае да стане партньор по програмата, и да го свържа с училището в Бом. А след това вече двете училища да започнат съвместна работа по проекта.

– Това би било твърде сложно като организация – преведе Радев. – Но на мен ми е възложена почетната длъжност да свържа програмата на „Света Дева Мария” с проекта.

– Предайте на колегата – поде Манекенката, като се обърна към Радев, за да я чува по-добре...

– На кой колега? – сепна се Радев.

– На директорката в Бом.

– Ама аз не я познавам.

Спасов се намеси:

– Радев, просто превеждай, бе!

– Предайте на колегата, че преди всичко ние желаем да се запознаем с проекта, по който тя иска да работим заедно.

Докато ван Ваал обмисляше репликата си, седящият до Динкова белгиец я запита нещо учудено. Тя просъска отговора с ъгълчето на устата си, без да променя каменната си поза.

Междувременно влезе Муцарела и даде на Манекенката зле изрязани с ножица листчета с големина на пощенски картички. На тях с тлъст шрифт беше принтирала името на Училището, адреса и телефоните му. Доста накриво. Последваха четири-пет минути раздаване на хартийките.

Ван Ваал огледа аудиторията, напомняща женски вариант на президиум на ЦК на КПСС, обеща, че ще предаде всичко на директорката от Бом, и стана, тъй като времето било много пресрочено и закъснявали за друга среща в центъра.

Но не беше познал! Две дебели художнички взеха хилавата делегация в преса и я отведоха в Голямата учителска стая да разглеждат изложба от рисувани платове. Останалите присъстващи също отидоха на изложбата – да попречат на безвременното отстъпление.

– Абе аз май разбрах за какво става дума – каза неуверено Спасов, когато останаха само двамата с Жената-Правилник в дирекцията.

– Пък аз – не – отговори мрачно тя. – Основно не разбрах защо се държим така.

Част от групата за натиск се върна и Жената-Правилник млъкна.

– Айде бе! – разврещя се злорадо Мамището. – Те ще ми кажат на мене с кого ще работим по проекти! Те се извъдъха най-умните.

И тя се тръшна запарена на дивана, като поради засилката и голямото си шкембе леко вирна крака.

– Да-а бе, моля ти се – проточи блеещо Лястовичата Бойга. – Ние не можем да си правим сами проекти, те ще ми определят с кого да съм партньор.

Лястовичата Бойга седна край масата и отвори една минерална вода, като друсаше нервно крак. Надигна бутилката. Любвеобилната Есесовка и Манекенката влязоха почти под ръка, озъбено ухилени:

– Нека гледат там! Няма да ги пуснем, докато не разгледат всичко! – редеше Любвеобилната Есесовка.

Манекенката процеди:

– С Министерството ще ме плашат!

– Кой те плаши с Министерството? – полюбопитства Спасов.

Манекенката завъртя очи и не отговори. Демек: „Дребен си ти да ги разбереш тези работи, дето стават по нашите върхове”. Спасов стисна зъби. След няколко дни от майките разбра, че те са писали жалба в Министерството и оттам било наредено на Манекенката да приеме делегацията.

– Добре, аз тръгвам – изправи се Спасов.

– Сйди, къде тръгнб, бе? – изкрещя Мамището. – Сйди да изядем сладките!

И се нахвърли върху тарелките, като преди това с мъка се измъкна от дивана.

Муцарела влезе запъхтяна:

– Тръгват си!

Манекенката не мръдна.

– Няма ли да ги изпратим? – попита Жената-Правилник.

– Да ги изпраща който ги е канил! – отсече Любвеобилната Есесовка.

– Аз все пак искам да попитам – смутено се обади една профилаторка, – защо не искаме да работим по този проект?

– Какъв проект бе, Гери? – рипна Манекенката. – Ти разбра ли какъв е проектът? Някой показа ли ни го?

– Ня-аакакво училищеее ня-аакъде си било иискало неещо – пробля Лястовичата Бойга.

– Откъде да го знаем какво е това училище! „Света Дева Мария”! – завика Любвеобилната Есесовка. – Може да е някаква секта!

– Аз... доколкото съм чувала... – обади се плахо някой от дивана, – там всички училища са католически.

– Не знам! – отсече с вдигнати край лицето длани Манекенката. – На мен тук са ми поверили две хиляди ученици и аз отговарям за тях.

Манекенката изпъчи отговорно гърди.

– Добре де – поде Спасов, – това все пак е почетен посланик. Не е кой да е. Винаги е добре да имаш такъв приятел. Можехме да пробваме да ни подкрепи в Министерството по нашите проблеми.

– Почетен не посланик, а културен аташе! – изцеди Манекенката и презрително погледна към човека, който не правеше разлика между двете. – Аз, аз ще уредя нещата в Училище! Ти какво си мислиш, че аз седя със скръстени ръце ли? Откъде го знаеш кой е тоя? Довели ми някакви! Да не ти е показал документите си?

– Трябваше охраната да му поиска паспорта! – плесна се по костеливото коляно Лястовичата Бойга.

– Е, само това оставаше – обречено въздъхна Манекенката.

– Защо бе, на него това му е задължение! – изви глас Любвеобилната Есесовка.

Манекенката махна нещастно с ръка.

– Имаме толкова родители по високите етажи на властта – лисна масълце в огъня Спасов. – Можехме да ги помолим да проверят кой какъв е.

– Какво че го проверяват, бе! – заврещя Мамището. – Нема да пра`им с него проекти и толкова!

– Сами ще си правим проектите – стисна надменно голямата си уста със силно издадена челюст Лястовичата Бойга и се занамества на стола като кокошка в полог. – `Се едно-о... ние сме от гората и не знаем какво е това проект!

Завъртя по спирала ръка към тавана. Кръстоса крака.

Спасов и Жената-Правилник тихо се измъкнаха.

 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - :-)
23.04.2013 23:09
имам смътното усещане, че познавам тези хора...
цитирай
2. kolchakova - Хм
24.04.2013 09:38
Не знам защо имаш такова смътно усещане...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449463
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930