Постинг
12.04.2011 11:01 -
Подбалканстване 4 - Радости и мъки в Копривщица
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 4533 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.04.2011 11:09
Прочетен: 4533 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 12.04.2011 11:09
Управителят на "Хаджи Иванчовата къща" ни показа снимка на къщата от началото на миналия век за да ни докаже, че вече почти век в Копривщица нищо не се е променило. Е, все пак в къщата има съвременни санитерни възли, а това не е малко.
Реших и аз да направя едно-две сравнения от по-скорошно време.
Последно бях в Копривщица 2005 година. Има известни разлики.
Да почна първо с мъките.
Това е къща, намираща се до Ослековата.
2005 година:
2011 година.
Ако не беше април месец от дървесната шума нямаше да се види ни една разлика.
Голямата ми мъка обаче е църквата "Свети Николай". За първи път влязох в нея една зима в началото на деветдесетте и ме порази с вековната духовност, която излъчва. Не подозирах, че при многократните си посещения ще успея да проникна вътре само още един път. При това си планирах ходенията така, че около 16:00 да съм при църквата, тогава някой я отварял. Пак не се получаваше.
Да започнем с чешмата. Снимка от 2005 г.
Снимка от сега.
До чешмата се е появила стрелка "Комплекс Дюлгерите и SPA"!!!
И двете входни врати в двора бяха отворени, което събуди в мен неоснователни надежди.
Затворено беше и през мръсните стъкла вътре не виждаше нищо различно от запущение.
Свети Николай над входа през камбанарията:
Тази снимка е от 2005 година. Виждат се две неща: стълбата за камбанарията вляво, която е поне привидно здрава, но може и да не е, щом от камбаната до двора виси въже. Или просто някой е искал да си спести усилията и бързо да приключи със задълженията си в 16:00 часа.
Това пак е от 2005 година - сградата до камбанарията.
А това е "прясната" снимка:
Ясно, че вече въжето си трябва:
Обожавам тази църква и ми е много мъчно, че любовта ми е толкова несподелена.
От 2005 имам само една снимка от притвора, а защо не съм снимала вътре - не знам.
В интернет също не намерих кой знае какво - само две-три снимки, и те от 2006 година. Явно църквата не е много достъпна.
И защо тогава на входа на Копривщица ме посреща това?
Хубавите неща.
Първо, в градинката се забелязва опит за усвояване на европейски пари:
Такива едни раздвижени табла:
С такива едни просветително-агитационни материали:
Надявам се да вършат работа на някого.
Второто е Класното училище:
То от край време изглежда добре, но сега, от няколко месеца, вътре има възстановки:
Апарат за розово масло:
Най-после разбрах на кое се вика "кросно", но не разбрах, как като си изтъка платното, ще си ритна кросното без да си счупя крака.
Така седял чорбаджията, посветен на обществено полезен труд - първи наченки на образование: събирал децата и ги просвещал, ама в какво - не ми стана ясно.
А после вече - класна стая.
Възпитателни средства:
В ъгъла се вижда онзи уред, който първо забелязах в Трявна (http://kolchakova.blog.bg/turizam/2010/07/08/avtosprint-8-den-shesti-triavna-etyra.573934).
Нито там, нито тук можаха да ми обяснят как се е използвал. Добре че си купих една книжка на тогавашния учител Христо Пулеков. Хванал се човекът преди век и половина и описал образователните системи в града си. Та това е фалага.
Връзват краката на провинилия се в примките, двама "асистенти" вържат дървото, а учителят налага по ходилата. Много е поучителна книжката.
Та така за хубавите и лоши промени в Копривщица.
А ето и два любими мои фотографски обекти - на едно място и еднакво нефункциониращи:
Реших и аз да направя едно-две сравнения от по-скорошно време.
Последно бях в Копривщица 2005 година. Има известни разлики.
Да почна първо с мъките.
Това е къща, намираща се до Ослековата.
2005 година:
2011 година.
Ако не беше април месец от дървесната шума нямаше да се види ни една разлика.
Голямата ми мъка обаче е църквата "Свети Николай". За първи път влязох в нея една зима в началото на деветдесетте и ме порази с вековната духовност, която излъчва. Не подозирах, че при многократните си посещения ще успея да проникна вътре само още един път. При това си планирах ходенията така, че около 16:00 да съм при църквата, тогава някой я отварял. Пак не се получаваше.
Да започнем с чешмата. Снимка от 2005 г.
Снимка от сега.
До чешмата се е появила стрелка "Комплекс Дюлгерите и SPA"!!!
И двете входни врати в двора бяха отворени, което събуди в мен неоснователни надежди.
Затворено беше и през мръсните стъкла вътре не виждаше нищо различно от запущение.
Свети Николай над входа през камбанарията:
Тази снимка е от 2005 година. Виждат се две неща: стълбата за камбанарията вляво, която е поне привидно здрава, но може и да не е, щом от камбаната до двора виси въже. Или просто някой е искал да си спести усилията и бързо да приключи със задълженията си в 16:00 часа.
Това пак е от 2005 година - сградата до камбанарията.
А това е "прясната" снимка:
Ясно, че вече въжето си трябва:
Обожавам тази църква и ми е много мъчно, че любовта ми е толкова несподелена.
От 2005 имам само една снимка от притвора, а защо не съм снимала вътре - не знам.
В интернет също не намерих кой знае какво - само две-три снимки, и те от 2006 година. Явно църквата не е много достъпна.
И защо тогава на входа на Копривщица ме посреща това?
Хубавите неща.
Първо, в градинката се забелязва опит за усвояване на европейски пари:
Такива едни раздвижени табла:
С такива едни просветително-агитационни материали:
Надявам се да вършат работа на някого.
Второто е Класното училище:
То от край време изглежда добре, но сега, от няколко месеца, вътре има възстановки:
Апарат за розово масло:
Най-после разбрах на кое се вика "кросно", но не разбрах, как като си изтъка платното, ще си ритна кросното без да си счупя крака.
Така седял чорбаджията, посветен на обществено полезен труд - първи наченки на образование: събирал децата и ги просвещал, ама в какво - не ми стана ясно.
А после вече - класна стая.
Възпитателни средства:
В ъгъла се вижда онзи уред, който първо забелязах в Трявна (http://kolchakova.blog.bg/turizam/2010/07/08/avtosprint-8-den-shesti-triavna-etyra.573934).
Нито там, нито тук можаха да ми обяснят как се е използвал. Добре че си купих една книжка на тогавашния учител Христо Пулеков. Хванал се човекът преди век и половина и описал образователните системи в града си. Та това е фалага.
Връзват краката на провинилия се в примките, двама "асистенти" вържат дървото, а учителят налага по ходилата. Много е поучителна книжката.
Та така за хубавите и лоши промени в Копривщица.
А ето и два любими мои фотографски обекти - на едно място и еднакво нефункциониращи:
Върви народе възродени и не забравяй, че...
Пътешествия & Приключения! Приятно п...
Копаят за злато около Стрелча
Пътешествия & Приключения! Приятно п...
Копаят за злато около Стрелча
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 1494