Това е третата серия за интернет пазаруването.

Имам си едно Изкопаемо, което много се ядосва на тези ми преживявания. Пък аз ги мисля като смешни. Освен, разбира се, трагичния елемент, че все повече хора не стават за нищо.

И така, поръчах си от Т-Маркет разни неща. Откак веднъж от друго място си бях поръчала акула и всичко необходимо за приготвянето на ястие с нея, а после всичкото необходимо дойде, а акулата – НЕ, при това – без никакво предупреждение, вече не разчитам за най-близкото ядене на поръчки от където и да е.

В случая напоръчвах разни тежки неща за по принцип: тиквички, моркови, патладжани, плодове, плюс разни дребни разфасовки. Дойде едно супер симпатично момче, довлече торбите, извади пос-терминала и започнахме да пробваме да си платя сметката. Допирах, пъхах, размахвахме устройството, наблягахме му, че разбираме, че вали дъжд, но все пак... На петия-шестия път предложих да излезем на двора. Все пак в центъра на София досами МОЛа е нормално да няма сигнал. Непрекъснато ми се случва.

- Ами добре - съгласи се момчето. – проверете си покупките и да пробваме.

Махнах с ръка. Не мога да извадя на стълбищата артикули от две претъпкани торби и да ги сверявам с поръчката и с фактурата. Никога не съм го правила.

Слязохме на двора. Ходихме-бродихме, размахвахме устройството. Накрая момчето каза, че ще изпрати друг колега, да му платя на него. Предпочетох с най-голямо неудоволствие да му платя в брой и се разделихме мокри и без дългове. Поне от моя страна.

Като се качих, констатирах, че ми липсва патладжанът. Липсва в торбата, не в касовата бележка. Обадих се на момчето – да не би да се търкаля в баничарката. Нямаше го.

- Аз ще ѝ кажа на тая. Че как съм ѝ набрал! – закани се загадъчно момчето.

Аз реших, че не съм за 2,49. Майната им, другия път вадя едни мушами на стълбището и започвам да редя хранителни продукти по стъпалата и да чеквам, да чеквам...

Обаче в мейла ми се появи писмо от Т-Маркет да съм им оценяла услугата. И им я оцених. Зле. И им написах и за неработещия терминал, и за липсващия патладжан.

Това стана в събота. В неделя сутринта много приятен женски глас ми каза, че ми е прочел оплакването и ще ми донесат патладжана. Това е трогателно. Очаквах да ми кажат, че е трябвало веднага, в присъствието, че рекламации..., че може и да ги мамя...

Само дето нямах възможност да седя цяла неделя вкъщи и да чакам кило патладжан. Нито я имах в понеделник. Предложиха ми да ми го донесат при следваща покупка, но им отговорих, че при такова положение следваща покупка може и да няма. Аз още не си представях какво може да се окаже положението.

Разбрахме се за вторник 19 – 21 ч.

Във вторник към 20:00 телефонът ми звънна. Обикновено преди доставка получавам СМС, че куриерът ще дойде след 3-4-5 минути. Сега вдигам на непознат номер и отсреща върху мен се изсипват талази от крясъци на фона на щракането на аварийки:

- Трябва да ви доставя един патладжан. Обаче навигацията ме доведе до някакви ламарини и не мога да ви доставя патладжана. Някой друг ще ви го достави.

- Какви ламарини? – питам.

- Не знам. Не съм от тук. Навигацията ме доведе до едни ламарини. Не знам къде съм. Има някакъв паркинг.

- А навигацията не ви ли казва къде сте?

- Не, не съм от тук! Не знам къде съм!

- А знаете ли къде е молът на „Стамболийски“?

- Не знам, нали ви казвам, че не съм от тук! Навигацията ме докара до едни ламарини!

- А поне знаете ли къде е булевард „Стамболийски“?

- Не знам къде е! Въобще не знам къде съм!

- А поне знаете ли дали сте в София?

Кратко замисляне или може би кратка пауза, целяща да предотврати изстрел с гаубица.

- Мисля, че съм в София.

Това трябва да беше саркастично, но прозвуча неуверено.

- Ами наистина не мога да ви помогна. Надявам се да успеете някак да се махнете от ламарините и да се приберете вкъщи.

Обадих се на Т-Маркет и едно крайно неучтиво момче ми каза провлачено и с демонстративна апатичност и незаинтересованост, че значи ще проверят какъв е случаят със загубения доставчик и някой друг път ще ми донесат патладжана.

- На кого ще го донесете?

- Ами на вас.

- Ама вие не знаете с кого говорите.

- Аз ви виждам номера.

Прозвуча като майор Петров.

Обаче аз не се обаждах от телефона, през който правя поръчките. Не нарочно, а поради разсеяност. Забих го с този факт и се наложи той да се проооотегне, да взееееме химикалка и да си заааапише номера и поръчката.

На другия ден едно старо куче без всякакви лиготии ми намери адреса и ми достави килото патладжан. А на торбичката имаше залепен адрес в кв. „Стрелбище“, бл., ет., тел. номер на жена със съвсем други име и фамилия. И дата от преди два дена.

Та се чудя дали да не ѝ звънна да дойде да пием по едно кафе и да си делнем патладжаните – по 1 Ѕ на човек ще дойдат.