Прочетен: 2187 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2013 11:14
* * *
Добре е, че имам разумни познати -
та да ми повтарят неспирно съвета,
стовари ли се върху мен неприятност,
да не съм си я слагала хич на сърцето.
Наместо да водя войни, позитивно
(тъй и тъй няма какво да се прави!)
веднага да мисля, че първо съм жива,
а още по-първо, че първо съм здрава.
Нощес минал някой и с остро желязо
надрал ми и двете страни на колата.
Аз тутакси почвам – какво? – да се радвам,
че нямам ни рак, нито тумор в главата.
От месец оре Веикато в квартала,
защото не знае къде са тръбите.
Вмирисана ходя, ама пък съм цяла,
а някои бързият влак ги помита.
За двайсти път сменям си външната брава,
изкърпвам вратата и мисля: „Спокойно,
астероидите все още ни подминават,
а лично аз нямам вроден мегаколон.”
Понеже не бивало за леворъки кретени,
бандити и мухльовци аз да се кося,
по цял ден танцувам, че нямам анемия,
вертиго, простата и трихинелоза.
Пред мен се простря океан от възможности -
за щастие вечно намерих си начин:
накупих си книги по вътрешни болести,
по патология – цветни атласи.
Сега, щом подуша проблем, незабавно
отварям ги и с часове ги прелиствам.
Късмет до късмета: не са ме нападнали
ни херпес зостер, ни трипер, ни глисти.
Това примирение малко ме гложди,
но няма по-важно от туй да съм здрава.
Какво да направя – единствен животец:
ще си го опазвам, според както ми дават.
прекрасно изграден стих, лесно може да се запее, поетке с китара моя ;-)
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69