* * *

Запитах достолепния мъж

(над фелона му – тежък кръст):

– Не мога покой да намеря,

не мога така да живея,

кажи ми какво е това –

да простя?

Какво трябва да сторя?

Аз не разбирам какво е обида,

какво значи омраза.

И прошка какво означава –

не знам.

Знам само,

че ми е тесен светът.

Задушава ме.

И май ме е срам.

А мъжът, тъй спокоен във своята вяра,

ме учи,

че трябва

от жалост да не погинат

да нося сгрешилите

на плещите си

чак до господния трон,

като разпятие да ги нося,

да кажа на Бога: „Прости им

заради моята прошка”...

Сияе златният му фелон...

Излиза,

че съм простила.

Излиза така.

Но тогава

друго не съм направила, щом

не се сещам  такава цена,

на която да дам,

те да ме носят натам.


© Romolo Tavani - Fotolia.com