Прочетен: 5654 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2013 09:59
Хиподилът израстна?
Самата дума звучи като чудовище. Колко ли може да израстне едно чудовище?
Опива ме сериозният му и достопочтен вид, с който твърди, че и той иска да помогне и
да спаси България. Целият в бяло. Снежнобял гьонсурат. Някак е убягнало от
вниманието му, че е виновен за развращаването на цяло едно поколение.
През моето ученичество, докато пътувахме по екскурзии, пеехме в автобусите.
Ако се разровя, ще намеря и песните. Спомням си нещо за "дете на дивата пустиня...
амур... амур...". Имаше и едни други (за да не излезе и нашето поколение в бяло):
Индиански вожд покрит с пера
наврял в гъза си лулата на мира.
И бял го дебне
за да го еМне,
а той си прави ташак със смъртта.
Първо - мелодията не приличаше на истерични крясъци, което също не е маловажно.
Второ - текстът и до днес ми звучи по-скоро смешен (да не говорим, че и от
стихотворна гледна точка не е лош). "Правя си ташак" отдавна се е
десемантизирало като... И пеехме "еМне". Чак на стари години се сетих, че римата
ще е по-точна с друг съгласен, но поне аз по онова време го разбирах като: бял го
дебне, за да почне да го преследва и да се стрелят... Наивно дете!
Обаче гимназистите от началото на деветдесетте, които още носеха традицията
да се пее в автобусите, се деряха:
ПУТКА НЕЗАДОВОЛЕНА ТИ СИ
и
На майка ти у путката ще ти го нагнетя.
Шофьорът на един автобус спря над една пропаст и заплаши, че ще хвърли
автобуса вътре. Може би трябваше да го направи.
Та Вътков не се чувства отговорен за тази работи. Не ги усеща като проблем.
Просто бизнес, брато. Той ги е надраснал. Надраснал - надраснал...
Колко да ги е надраснал?
До "Подай лопатата!". Не повече.
Нека не забравяме, че говрим за България все пак. Тук хората 24 години след прехода все още гласуват за комунисти и комунистоиди.
И тогава вадят пет лева и хващат някой хипозавър да се прави на маймуна и готово. В Италия преди време имаше една порнозвезда, Чичолина, която показвайки попревтасалия си задник дори успя да влезе в парламента. Така че - нищо ново под слънцето.
Аз не знам кой е Хиподила и което е по-лошо, не ща и да знам. Не ме
интересува, ама никак.
Не ме интересува и политическият аспект или аспекти на вота, т.е. кой
за кого би гласувал спрямо въпросния хиподил.
Интересува ме основно моралният аспект на хиподилското сквернословие,
ако правилно съм разбрала за такова.
Разбира се, сквернословието е характерна трансгресия за подрастващите,
незрели човешки същества, редом с още редица други трансгресии, които те
осъществяват, израствайки. Някои по-явно, други по-скрито, вече според
човека, времето и други фактори, на които сега няма да се спирам. В
такъв един философски смисъл лошо няма.
От друга страна, трансгресията у нас започна да се изживява като „лошо
няма“ в рязък тласък в началото на 90-те, когато внезапно стана ясно и
че няма лошо да крадеш, да лъжеш, да мамиш, да се подебаваш с учителите
си и да не уважаваш никого и нищо. Някак неусетно театралните постановки
се превърнаха в отчетливи изкрясквания на псувни и мръсотии, за
най-голямо удоволствие на артистите (че как! за първи път могат да го
правят! и то на сцената!) и на голяма част от публиката (по същата
причина, но сублимирана). Горе-долу тогава спрях да ходя на театър, но
това е друга тема.
Някак постепенно се оказахме заобиколени от хора със синдрома на Турет,
изразен с различна тежест. Придобит и затвърден.
Втората страна на моралния аспект засяга въпроса с порастването и
надрастването. Ако правилно разбирам, неизвестният за мен хиподил, и
нека завинаги да си остане неизвестен за мен, амин, бил рекъл,
включвайки се в политиката, че той вече бил пораснал и бил надраснал
копролалията си от млади години.
Това просто не може да бъде.
Защото ако наистина беше пораснал и надраснал своята копролалия, той
щеше да се свре в най-тъмното кътче, което намери, и да си стои там
много дълго.
И много да го е срам от себе си.
А останалото са приказки за лека ноищ, деца и опиум за народа.
Защо трябва да се разсъждава толкова много, за нещо толкова малко?
Елена, дете на дивата пустиня...
Амур... Амур... (т.е. Любов... Любов...)
И всъщност, ние не пеехме "Елена", а "О, Лея". И ще взема да я намеря тази тетрадка с песни от едно време и да видя какво сме пяли толкова. И е интересно откъде се взимаха тези песни.
Второ - животът е съставен от малки неща и отделно - от Белене.
Всичко друго е дребно:
"Здравейте, циркаджии"
Горноораховските лекари
Половин година без вода
трамвай на 40 минути
Сирене с палмово масло
Война на найлоновите торбички
Дреболии
Обаче една до друга.
И ти определят живота.
"Здравейте, циркаджии"
Горноораховските лекари
Половин година без вода
трамвай на 40 минути
Сирене с палмово масло
Война на найлоновите торбички"
ми определят живота. Не сме ние хората, които живеем в най-лоши условия, въпреки че причината за съвремените депресии могат да бъдат някои от гореспоменатите несгоди.
Ако мислех така, ако тези примери биха "обърнали колата" ми - отдавна да съм се гръмнал.
Дреболии приемам само с много мерудии, пресен лимонов сок и малко чисто масло, придружени с подходящо темперирана за целта мека ракия. В моменти на слабост и емоцинално нестабилни периоди на компрмис - приемам и дреболии с палмово масло, увити в найлоново пликче, на трамвайна спирка, слушайки реч на Станишев и преглъщайки току-що потеклата след половин година вода.
19.05.2013 10:44
2. че фактът, че трябва да носиш непрекъснато торбички по джобовете си (в случай, че пазаруваш), не те затруднява, а лицемерието да се заменят торбичките с дръжки с такива без дръжки няма нищо общо със състоянието на живота ти?
3. че половин година носене на вода от реката във второто десетилетие на 21 век в столицата на държава от Европа не е нещо, което би повлияло на живота ти?
Няма да продължавам, само ще обобщя, че огромното болшинство от хората не смятат, че наглостта, лицемерието и немукаетлъкът на управляващите определят живота им. Очевидно така смятат. Което също ми определя живота.
Апропо, забрави в изброяването:" като не си си слагал найлонови пликчета на краката, за да стигнеш без много кал до най-близката автобусна спирка, където да чакаш рейса 40 минути"
Няма да продължавам, няма дори да започвам да разказвам, тъй като оставащите ми 1409 символа само ще обидят с лаконичността си едно подобно встъпление.
затова - не му мисли, а подготвяй молбата ( която да е стъклена, но да не се търкаля!!!) че да не свършат местата...
Обаче следващият пост вече променя нещата. При такъв прекрасен живот много ясно, че няма да те интересува кой управлява останалите нещастници и им вгорчава живота с безводие, торбички, ел. крушки, здравни каси, цифровизации, а от съвсем скоро - и с технически паспорти. Този последния филм се очаква съвсем скоро по кината! Коминг суун. Но вие там със сърничките сте далеч от тези неща. Чакате си автобусите, греете се наслънчице, перете си торбичките в чистите потоци...
А както е казал Достоевски: "Времето не е предмет, а идея... Ще угасне в ума. Красотата ще спаси света!!"
Затуй, не се помайвай, ами се заеми с квадратната молба, дето да не се търкаля и се устреми към поточета, пчелички, обувки от телешки бокс ( от патагонско щастливо теле) и скъпи немски коли в тъмната цветова гама.
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69