Постинг
27.09.2011 16:49 -
Стената на приказките в Бургас
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 7811 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2011 10:55
Прочетен: 7811 Коментари: 9 Гласове:
4
Последна промяна: 03.10.2011 10:55
Преди сто години, когато бях малка, имаше в Бургаската морска градина една "Стена на приказките".
Взех снимката от интернет, защото не мога да намеря моите, а и те са чернобели.
Е, намерих една:
Често ме водеха при тази стена. На нея бяха пресъздадени с керамика сцени от много приказки. И на тези прощални снимки (от интернет) отпреди три години (когато стената е разрушена) си личи топлината на материала.
Имаше много деца. Галехме картинките, разказвахме приказките, на нас ни ги разказваха...
Сигурно по това си личи, че вече съм стара и изостанала, но тази стена имаше нещо общо с фантазията, с общуването, със семейството, с неделите...
До стената имаше езерце. В него пускахме донесетие от бащите ни - моряци радиоуправляеми модели. Беше пълно. Ей, това го имам снимано с камера, ако някой не вярва. И пак имаше нещо общо със семейството, с неделите, с... Абе с нас.
Или, ако е много нахално и неоправдано да говоря за другите, тогава: "с мене".
Проследих в интернет, че стената е станала опасна, че ще се бута и че има проект за нова. Видях и проекта. А сега отидох при новата стена.
Първо видях това:
Ако не се вижда добре, на табелата над "Приказките" пише "Увеселителен парк". А до нея "КАСА".
Е, ако не бях изрязала снимката по-горе, щеше да стане ясно, че тоя "увеселителен парк" не е от днес, а поне от три години.
Нейсе, това да му е кусурът.
Да видим стената:
Хубава е дори с това, че е чистичка, новичка, спретната.
Обаче... Къде тук са приказките?
А, може би тази универсална лисица и онаци птица, нарисувана така, както се рисуват чайки? Това не беше ли басня?
Ааа, русалката... Е това ще да е...
И тези дупки навсякъде, в които можеш да се забавляваш, като си пъхаш главата. Това лично на мен, дето се снимам пъхната във всяка дупка, дори на мен!, май ще ми омръзне в един момент.
Я да видим какво ни посреща на входа?
Я по от близо:
Ей, това забранителните табели са голяма работа - всички проблеми решават, всички отговорности снемат! И много настройват за игри и забавлеееения.
Спокойно, следва едно лигаво заиграване:
Я да видим сега как стоят нещата с измислянето на приказките.
Хм, сметало.Хм! ХМ!
А този метър? Впрочем, не е верен! МЕТЪР! ПРИКАЗКИ!
Вдясно - въже за катерене.
Зад него - много "приказни" неща:
Колко приказки измисли детето, докато въртя стрелката?
А това, докато се въртя на столчето?
А за смисъла на следващите неща дори не мога да се досетя, но едва се удържах да се огранича само с две снимки:
Има не само стена, но и езерце. В него няма нищо друго, освен едно момиченце.
Извадиха го след известно време и го пренесоха на ръце, да не си цапа краката.
Не съм против това създание. Но защо то се казва "Стена на приказките"? Защо тази подмяна на същностите? Това е една дидактична стена за обучителни и подвижни игри. Няма лошо. Нека да я има. Приемам, че съвременните деца нямат нужда от приказен свят, от фантазии, от душата на онези керамични герои.
Но какво пречеше да се запази поне късче, както запазиха Часовника в центъра. Едно късче можеше да се реставрира (хората по света какви работи реставрират!). Защото онази стена беше част от същността, от идентичността на не едно поколение бургазлии. Отрязаха ми я тази част. Ей така се създават безродниците.
Взех снимката от интернет, защото не мога да намеря моите, а и те са чернобели.
Е, намерих една:
Често ме водеха при тази стена. На нея бяха пресъздадени с керамика сцени от много приказки. И на тези прощални снимки (от интернет) отпреди три години (когато стената е разрушена) си личи топлината на материала.
Имаше много деца. Галехме картинките, разказвахме приказките, на нас ни ги разказваха...
Сигурно по това си личи, че вече съм стара и изостанала, но тази стена имаше нещо общо с фантазията, с общуването, със семейството, с неделите...
До стената имаше езерце. В него пускахме донесетие от бащите ни - моряци радиоуправляеми модели. Беше пълно. Ей, това го имам снимано с камера, ако някой не вярва. И пак имаше нещо общо със семейството, с неделите, с... Абе с нас.
Или, ако е много нахално и неоправдано да говоря за другите, тогава: "с мене".
Проследих в интернет, че стената е станала опасна, че ще се бута и че има проект за нова. Видях и проекта. А сега отидох при новата стена.
Първо видях това:
Ако не се вижда добре, на табелата над "Приказките" пише "Увеселителен парк". А до нея "КАСА".
Е, ако не бях изрязала снимката по-горе, щеше да стане ясно, че тоя "увеселителен парк" не е от днес, а поне от три години.
Нейсе, това да му е кусурът.
Да видим стената:
Хубава е дори с това, че е чистичка, новичка, спретната.
Обаче... Къде тук са приказките?
А, може би тази универсална лисица и онаци птица, нарисувана така, както се рисуват чайки? Това не беше ли басня?
Ааа, русалката... Е това ще да е...
И тези дупки навсякъде, в които можеш да се забавляваш, като си пъхаш главата. Това лично на мен, дето се снимам пъхната във всяка дупка, дори на мен!, май ще ми омръзне в един момент.
Я да видим какво ни посреща на входа?
Я по от близо:
Ей, това забранителните табели са голяма работа - всички проблеми решават, всички отговорности снемат! И много настройват за игри и забавлеееения.
Спокойно, следва едно лигаво заиграване:
Я да видим сега как стоят нещата с измислянето на приказките.
Хм, сметало.Хм! ХМ!
А този метър? Впрочем, не е верен! МЕТЪР! ПРИКАЗКИ!
Вдясно - въже за катерене.
Зад него - много "приказни" неща:
Колко приказки измисли детето, докато въртя стрелката?
А това, докато се въртя на столчето?
А за смисъла на следващите неща дори не мога да се досетя, но едва се удържах да се огранича само с две снимки:
Има не само стена, но и езерце. В него няма нищо друго, освен едно момиченце.
Извадиха го след известно време и го пренесоха на ръце, да не си цапа краката.
Не съм против това създание. Но защо то се казва "Стена на приказките"? Защо тази подмяна на същностите? Това е една дидактична стена за обучителни и подвижни игри. Няма лошо. Нека да я има. Приемам, че съвременните деца нямат нужда от приказен свят, от фантазии, от душата на онези керамични герои.
Но какво пречеше да се запази поне късче, както запазиха Часовника в центъра. Едно късче можеше да се реставрира (хората по света какви работи реставрират!). Защото онази стена беше част от същността, от идентичността на не едно поколение бургазлии. Отрязаха ми я тази част. Ей така се създават безродниците.
Старата стена е по-хубава,но за съжаление много спомени от нашето детство са изтрити.Върви разправяй на децета какви забавления сме имали ние като не могат да ги видят сега.
цитирайно пък въпросът не е само в децата, а в нас самите, себе си губим така.
цитирай[quote=kolchakova]но пък въпросът не е само в децата, а в нас самите, себе си губим така.[/quote
Щом не ни е напуснало детското в нас има още надежда.
цитирайЩом не ни е напуснало детското в нас има още надежда.
4.
анонимен -
Не тъгувай, стенат нали я има в спомените ти - банално, но единствено вярно
29.09.2011 21:39
29.09.2011 21:39
Така или иначе, детството ни вече го няма и никоя стена, дори и вълшебна, не може да ни върне в него ( или да ни го върне него? Кое ли от двете и има ли значение...)
Ако бяха запазили стената, тя щеше да ти се стори ниска, очукана и жалка с наивните си шарени картинки.
Не може да не съм ти говорила за гранитената мечка в прословутата Градинка на Червената армия, както й казваха в детството ми. Голяма и доста страшна, с извит и ръбест гръб, който се извисяваше някъде до средата на търдите ми, със свирепи очички, тя беше едновременно плашеща и привличаща. На по-послушните им разрешаваха да се покатерят на гърба й за малко; трябваше да ми помогнат, за да се чучна там, беше неудобно ръбато да се седи и същевременно ти даваше някакво мигновено усещан за тържествуване.
Иди я виж сега - още е там, нали е от гранит, а не от цветен метал като безследно изчезналия козел от близкия също безследно изчезнал алпинеум. Мечката е омацана със спрей, ливван в пиянско вдъхновение и размах, и без капка естесически замисъл. Най-страшното обаче е друго. Тя се е смалила безвъзвратно, и някога злите й очички сега гледат подмазвачески-жалко, белким седне някое детенце н гърба й...
цитирайАко бяха запазили стената, тя щеше да ти се стори ниска, очукана и жалка с наивните си шарени картинки.
Не може да не съм ти говорила за гранитената мечка в прословутата Градинка на Червената армия, както й казваха в детството ми. Голяма и доста страшна, с извит и ръбест гръб, който се извисяваше някъде до средата на търдите ми, със свирепи очички, тя беше едновременно плашеща и привличаща. На по-послушните им разрешаваха да се покатерят на гърба й за малко; трябваше да ми помогнат, за да се чучна там, беше неудобно ръбато да се седи и същевременно ти даваше някакво мигновено усещан за тържествуване.
Иди я виж сега - още е там, нали е от гранит, а не от цветен метал като безследно изчезналия козел от близкия също безследно изчезнал алпинеум. Мечката е омацана със спрей, ливван в пиянско вдъхновение и размах, и без капка естесически замисъл. Най-страшното обаче е друго. Тя се е смалила безвъзвратно, и някога злите й очички сега гледат подмазвачески-жалко, белким седне някое детенце н гърба й...
Аз тази мечка не си я спомням от детството си, обаче сега, когато тръгнах на работа там, където работя вече шеста година, всеки ден минавах край нея (докато нямаше метро) и тя ми даваше кураж. Защото, както знаеш, смяната на работата ми беше доста драматична. Потупам я по гърбината и ми олекне. Продължавам към офиса.
Та така. Обичам я аз тази мечка, тя ми е приятелче. Омазана, неомазана, добре, че е там.
А колкото до стената - никога не ми се е струвала жалка. Както не ми се струват родителите ми жалки с остаряването си.
цитирайТа така. Обичам я аз тази мечка, тя ми е приятелче. Омазана, неомазана, добре, че е там.
А колкото до стената - никога не ми се е струвала жалка. Както не ми се струват родителите ми жалки с остаряването си.
6.
анонимен -
То в една река два пъти не можеш да влезеш, камо ли ...хм, стена и мечка :)
30.09.2011 12:58
30.09.2011 12:58
Аз също си я обичам, но вече не я виждам такава, каквато съм я виждала нявга. Ти кога за последен път си виждала въпросната стена?
Без съмнение, новата конструкция е съмнителна, но не чак толкова. Всъщност снощният ми пост беше явно неловък и неуспял опит да те, хм, утеша за стеновата загуба. Никога не съм била добра в такива начинания, признавам.
Колкото до финалната ти реплика за родителите, намирам я за ниуместна аналогия и крайно некоректен аргумент, и хич даже няма да я коментирам :-).
цитирайБез съмнение, новата конструкция е съмнителна, но не чак толкова. Всъщност снощният ми пост беше явно неловък и неуспял опит да те, хм, утеша за стеновата загуба. Никога не съм била добра в такива начинания, признавам.
Колкото до финалната ти реплика за родителите, намирам я за ниуместна аналогия и крайно некоректен аргумент, и хич даже няма да я коментирам :-).
7.
анонимен -
Съжалявам за безобразните печатни ...
30.09.2011 12:59
30.09.2011 12:59
Съжалявам за безобразните печатни грешки, ако знаеш само от какво пиша... :-(
цитирай
8.
анонимен -
Здравей, разбирам носталгията ти ...
30.09.2011 17:31
30.09.2011 17:31
Здравей, разбирам носталгията ти по миналото и по детството ти. Много хубави неща изчезнаха. Но въпреки всичко тази площадка е най-красивата която съм виждала в България и не е от метални и пластмасови елементи. Ще се амортизира много по бавно от всички останали типове катерушки. Не е кичозно шарена.А геройчетата по стените са стилизирани и лесно разпознаваеми - Карлсон, Шапкаря, принцеси и принцове, Червената Шапчица... Все пак са си традиционните.Личи си че са го правили хора с вкус.Часовникът сметалото и метъра са нестандартни елементи. Хубаво е играта и учението да вървят ръка за ръка. Кътчето е много красиво. Съжалявам че не съм от Бургас и няма да мога да водя децата си на такава площадка :)
Наистина разбирам защо ти е тъжно, но и новото може да е хубаво, не само старото.
цитирайНаистина разбирам защо ти е тъжно, но и новото може да е хубаво, не само старото.
нямам нищо против новото. Имам против вечно да започвам наново. Има такива хора, които непрекъснато сменят къщите си, мебелите, не пазят старите снимки, не помнят старите песни. Не съм против това, не им се бъркам, но щеше да е хубаво и те да не го правят. Аз лично не обичам да се чувствам еднодневка.
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
За този блог
Гласове: 1494