Това все пак е позитивен пост.
В ранната есен си бях уредила среща на фонтана при централния вход на Южния парк. Срещата се състоя в нарочения час, но мястото не беше същото - нямаше фонтан. Имаше купища чакъл и пясък, безбройни, безбрежни - като дюни в пустиня.
Един ноемврийски ден, преминавайки с автобус край централния вход, щастливо забелязах нов, голям, позициониран насред ярък плочник и функциониращ фонтан. При първа възможност отидох да го увековеча.
Тръгнах по поредната новооткрита от мен (за мен) пътека:




Вероятно по нея стъпват само обитателите на прилежащата кооперация:

Ако въобще в нея се е излъгал да живее някой. Тази фасада е чудесна, но отзад са скрити десетки други постройки, нагъчкани като пътници в метрото в час пик. Дори не е нужно да си подават солта през прозорците - всеки може да я вземе без дори да  става от масата. Както и да е - баровците да си решават. Мойта работа е да се разхождам.

Напълно проходима алея.

Започва моето ненаситно жълто.

Обаче като повърви човек, защото и до алеята да стигнеш си е път през лозенските улици, му се приисква да поседне.



То дори не е "На пънче ще поседна, баничка ще си похапна..."
По-скоро - на храстче ще покацна...

Или - в храстче ще се понахендря...

Но пък е пусто и тихо, което е приятно, ако не четеш особено жълти вестници.



Границата между "дивотията" и "цивилизацията" - Перловската река (чудя се дали и нея да не я сложа в кавички).

И пак - жълто:







Ето го новооблагородения централен вход.
Много обичам тези късноесенни косослънчеви следобеди, когато отпред е слънчево,

а зад гърба ти - не.

Иначе -разни издържливи на студа цветя:





Паметниците на латиноамериканските герои не бяха в кондиция, но се е появил един балкански:

Употребих известно време, за да изчисля на какъв точно език е написан:


По този повод искам да скокна до Борисовата градина: и там имат проблеми с обновените бюстове (които като че ли са намазани с вакса и неволно предизвикват в мозъка ми непрекъснато чукане на тема "Двете ваксаджийчета").

Ето и по-отблизо.

Особено като се има предвид на какво е създател...
Връщаме се в Южния парк. Мъка! Фонтанът вече не работи.

Ще чакаме да се стопят ледените буци.

Пак скокче до Борисовата:

И пак обратно, но вече на път към хотел "Хемус".
Тази снимка е от поредицата "Софийски теснотии - пространствени и умствени".

Ако не е много ясно, ето и от друга страна (като не съм хванала няколкото коли, които се преплетоха на десет квадрата вдясно):




Предполагам, че само Хелзинки (освен кметът - районен или столичен) се радва на това място. Е, и аз се повъртях малко из него - да не се чувства необитаемо и ненужно.