Постинг
29.10.2015 12:45 -
На колела из Мюнхен
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 5437 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2016 13:18
Прочетен: 5437 Коментари: 8 Гласове:
1
Последна промяна: 24.01.2016 13:18
Наскоро преглеждах дебела книжка, която изброяваше курсовете и обученията, предлагани от една институция, наречена фолксхохшуле (буквално "народно висше училище", а по същността си - много добре развито читалище, да ме прощават немците). Там могат да се намерят курсове от типа на : "Енергийни паспорти за недвижимо имущество", "Алтернативи във ветеринарната медицина", "Сервиране в стъкло", "Сирия - Ирак - Ислямска държава - един регион на ръба на пропастта"... Обаче липсва ограмотителен курс по справяне с тарифите на мюнхенския градски транспорт. Вероятно защото въпросното фолксхохшуле се намира във Вилинген-Швенинген. Но преди всичко главната причина ми се вижда във факта, че за да се ориентираш и да пътуваш из Мюнхен евтино, трябва да си завършил не курс, а някакво специално висше образование. Аз нямах физическо време да изкарам такова, а и Софийският университет не го предлага. Положих аматьорски изследователски усилия да разуча сложната система в сайта на MVV - мюнхенския градски транспорт. Изобщо не смятам да споделям всичките си тайни. Мога да го направя само на платени курсове. Тук ще спомена само, че Мюнхен е разделен на 16 ринга:
Цената на билетчето зависи от това, през колко ринга минаваш. Цената на едно просто билетче е от 1,30 до 10,80 евро. Това зависи не само от броя рингове, които се каниш да пресечеш, но и от това, дали ще платиш в брой или с карта.Можеш да платиш на гише, на автомат, през интернет, да получиш хенди тикет (ако непоколебимо вярваш, че батерията ти ще издържи и няма да падне точно в момента, в който контрольорът пожелае да ти види тикета). Има също така дневни, няколкодневни, седмични и месечни карти. Там цената се влияе и от това по кое време на денонощието смяташ да ги използваш. Има карти за деца, за семейства... Абе много работи има. Просто трябва да си абсолютно наясно къде, по кое време и за колко време искаш да отидеш. И така за определен период напред. Единственото хубаво в цялата работа е, че начесто има гишета, в които едни мноооого учтиви и приветливи хора са готови с часове да те изслушват, да ти разучават маршрутите и да те съветват каква комбинация от билети да си купиш. Така че моят безплатен съвет е: научете добре немски или английски и отивайте да ви упътват. Само имайте предвид, че за електричката ще ви упътват от Дойче бан, а не от MVV. И непременно си поискайте наръч карти и справочници с разписания. Раздават се безплатно и много помагат. Също така и MVV, и DB имат приложения за андроид - така че можете да си ги свалите и в случай, че си намерите интернет, можете и в движение да прибегнете до техния съветник: внасяте начална спирка, крайна спирка, брой пътници, колко често ползвате този маршрут, ще водите ли със себе си куче, ще возите ли колело, какви налични превозни документи имате и програмата ви разкрива още какви билети трябва да си купите (ако трябва), колко време ще пътувате, през кои спирки ще минете и други такива интересни неща.
Автоматите за билети също могат да ви посъветват. Но са малко онези, които ще ви продадат билетче срещу кредитна карта.
Аз лично за първия ден взех групова карта за цялата градска мрежа:
Съответно направих план за обиколка на града с посещение на по-далечни цели - за да използваме картата пълноценно, понеже следващия ден имах намерение да вървим основно пеш.
Забележка: Груповата карта става толкова по-изгодна, колкото повече хора сте (максимум 5, освен това две деца от 6 до 14 години се броят за един възрастен), обаче ви прави неразделни за целия ден и до шест часа на следващия.Трябва да пътувате най-малко двама с нея. Никакъв шанс да се скарате и единият да си остане някъде да се цупи.
За следващия ден взех талончета:
Хубавото на тези талончета е, че могат да се ползват от много пътници едновременно, а не както е в София - всеки пътник със свои си талончета. Трябва внимателно да се прочете отзад указанието: как се сгъва и как се валидизира. На нашите талончета се вижда, че първо двама души са си валидизирали по две талончета. Какво значат отпечатаните цифри си знаят само проверяващите. Много ме е яд за тези две талончета. Не се ориентирах добре - всъщност целта на пътуването ни можеше да се стигне и като слезем две спирки по-рано. Това щеше да ни излезе с по едно талонче по-малко, ама... Така ни се объркаха сметките за последното пътуване от хотела за летището. Нямаше да ни стигнат точно тези две пропилени талончета, та се наложи да висим на една пре-дълга опашка и да се изповядваме подробно на служителката къде ще се намираме и по кое време на следващия ден възнамеряваме да тръгнем, та да ни продадат още едно билетче, равно на тези напразно прахосани две талончета. Всъщност, с 10 цента по-скъпо:
А за деня, в който планирахме да пътуваме от хотела до Октоберфест най-изгодна се оказа групова карта за рингове 1-8.
Не я купихме от спирката на електричката в Ехинг, защото точно в мига, в който се оказахме на перона, влакът дойде. Качихме се и констатирахме, че вътре няма автомат. В трамваите има. В автобусите име. В електричката - НЕ! Затова пък има контролааа. Аз имам много, ама много горчив опит с контролите на образцовия софийски градски транспорт, затова веднага ми стана лошо. Отивам при жената-контрольорка и си признавам, че съм мислела, че вътре има автомат. А тя веднага свирна с пръсти, дойдоха пет човека от баварския НСБОП, свалиха ме на земята, сложиха ми белезници, стъпиха ми на гърба и казаха, че трябва веднага...
Лъжа. Нещо подобно ми се случи в автобус 74, когато се оказа, че куфарът ми надхвърля размерите, разрешени за превоз без допълнителен билет.
А в мюнхенската електричка жената се усмихна и каза, че трябва на другата спирка да слезем и да си купим билети, иначе трябва да ни глоби по 60 евро. Слязохме. Посъветвахме се с автомата и си купихме горната карта. Хубавото е, че двете спирки се оказаха в един ринг, че иначе можеше да стане доста сложно с прибирането вечерта.
Единственото, което малко ме напрегна, беше, че после тази жена ни провери (и каза "отлично"), обаче с нея имаше двама циганоподобни дебели мъже в анцузи, също контрольори, които провериха петима пияни (беше Октоберфест) млади арийци, не им видяха превозните документи и не им взеха по 60 евро. Леко ми се накърни чувството за справедливост, по-скоро се дезориентира.
Та така с мюнхенския градски транспорт. И така и не разбрах, багажът трябва ли да се таксува отделно, ако сумата от трите му дименсии надхвърля 140 см...
Останах с впечатлението, че основният начин за придвижване са велосипедите. Огромни плацове с паркирани велосипеди съм виждала в Белгия. Тук няма такова нещо. Всички колелета летят по велосипедните алеи на талази.
Пак връзка с БГ. Ходейки си по крайморската алея в Бургас, аз, по петдесетгодишен навик, си гледам морето и въобще не съобразявам, че на асфалта има начертани жълти линии. Край мен преминава велосипедист и гневно извиква: "У вас на село така ли си ходиш, ма?". Пък аз село нямам, та не знам как се ходи там. А и той отмина бързо, не беше склонен да ми изслушва отговора.
В Мюнхен доста често се оказвахме върху велосипедните алеи. И какво? Велосипедистите ни изчакваха да ги видим, да се отстраним и... и... и... Трудно ми е да го произнеса, но ни казваха "Данке".
Съдейки по двора на хазяите ни, всеки мюнхенец си има колело:
Паркирането на велосипедите става където му е удобно на собственика.
Примерно на моста на Изар:
Или за стълба на някоя лампа:
Или просто на тротоара:
Видяхме колела, заключени за оградите на обществени сгради под табели: "Моля, не си паркирайте велосипедите тук!" Бих казала, че това бяха едни от малкото заключени колела, които срещнахме.
Някои пък буквално препречваха пътя. Нямам такава снимка, но тази с мотора може да докаже думите ми:
Никой не му чупи огледалата или не му рита стъпенката, или не му прави нищо на този мотор, с което да стане ясно, че пешеходците не са съгласни да им пречи на тротоара. Сигурно защото всъщност не им пречи.
Голяма част от велосипедите не са заключени. Някои са си с велосипедните чанти (не съм проверявала дали в тях има нещо :).
Тук, например, също ми липсва веригата:
Обаче можеш да видиш заключено дърво:
Това колело не само не е заключено.
То много отдавна не е заключено:
Видяхме колела, които стояха подпрени на дървета, ръждясали, с разпаднали се гуми и с капли, враснали в тревата. Незаключени.
За мен това е напълно необяснимо.
Но - аз съм българче.
П.П. За да избегна недоразуменията: какво е искал да каже авторът се пояснява в коментарите.
Цената на билетчето зависи от това, през колко ринга минаваш. Цената на едно просто билетче е от 1,30 до 10,80 евро. Това зависи не само от броя рингове, които се каниш да пресечеш, но и от това, дали ще платиш в брой или с карта.Можеш да платиш на гише, на автомат, през интернет, да получиш хенди тикет (ако непоколебимо вярваш, че батерията ти ще издържи и няма да падне точно в момента, в който контрольорът пожелае да ти види тикета). Има също така дневни, няколкодневни, седмични и месечни карти. Там цената се влияе и от това по кое време на денонощието смяташ да ги използваш. Има карти за деца, за семейства... Абе много работи има. Просто трябва да си абсолютно наясно къде, по кое време и за колко време искаш да отидеш. И така за определен период напред. Единственото хубаво в цялата работа е, че начесто има гишета, в които едни мноооого учтиви и приветливи хора са готови с часове да те изслушват, да ти разучават маршрутите и да те съветват каква комбинация от билети да си купиш. Така че моят безплатен съвет е: научете добре немски или английски и отивайте да ви упътват. Само имайте предвид, че за електричката ще ви упътват от Дойче бан, а не от MVV. И непременно си поискайте наръч карти и справочници с разписания. Раздават се безплатно и много помагат. Също така и MVV, и DB имат приложения за андроид - така че можете да си ги свалите и в случай, че си намерите интернет, можете и в движение да прибегнете до техния съветник: внасяте начална спирка, крайна спирка, брой пътници, колко често ползвате този маршрут, ще водите ли със себе си куче, ще возите ли колело, какви налични превозни документи имате и програмата ви разкрива още какви билети трябва да си купите (ако трябва), колко време ще пътувате, през кои спирки ще минете и други такива интересни неща.
Автоматите за билети също могат да ви посъветват. Но са малко онези, които ще ви продадат билетче срещу кредитна карта.
Аз лично за първия ден взех групова карта за цялата градска мрежа:
Съответно направих план за обиколка на града с посещение на по-далечни цели - за да използваме картата пълноценно, понеже следващия ден имах намерение да вървим основно пеш.
Забележка: Груповата карта става толкова по-изгодна, колкото повече хора сте (максимум 5, освен това две деца от 6 до 14 години се броят за един възрастен), обаче ви прави неразделни за целия ден и до шест часа на следващия.Трябва да пътувате най-малко двама с нея. Никакъв шанс да се скарате и единият да си остане някъде да се цупи.
За следващия ден взех талончета:
Хубавото на тези талончета е, че могат да се ползват от много пътници едновременно, а не както е в София - всеки пътник със свои си талончета. Трябва внимателно да се прочете отзад указанието: как се сгъва и как се валидизира. На нашите талончета се вижда, че първо двама души са си валидизирали по две талончета. Какво значат отпечатаните цифри си знаят само проверяващите. Много ме е яд за тези две талончета. Не се ориентирах добре - всъщност целта на пътуването ни можеше да се стигне и като слезем две спирки по-рано. Това щеше да ни излезе с по едно талонче по-малко, ама... Така ни се объркаха сметките за последното пътуване от хотела за летището. Нямаше да ни стигнат точно тези две пропилени талончета, та се наложи да висим на една пре-дълга опашка и да се изповядваме подробно на служителката къде ще се намираме и по кое време на следващия ден възнамеряваме да тръгнем, та да ни продадат още едно билетче, равно на тези напразно прахосани две талончета. Всъщност, с 10 цента по-скъпо:
А за деня, в който планирахме да пътуваме от хотела до Октоберфест най-изгодна се оказа групова карта за рингове 1-8.
Не я купихме от спирката на електричката в Ехинг, защото точно в мига, в който се оказахме на перона, влакът дойде. Качихме се и констатирахме, че вътре няма автомат. В трамваите има. В автобусите име. В електричката - НЕ! Затова пък има контролааа. Аз имам много, ама много горчив опит с контролите на образцовия софийски градски транспорт, затова веднага ми стана лошо. Отивам при жената-контрольорка и си признавам, че съм мислела, че вътре има автомат. А тя веднага свирна с пръсти, дойдоха пет човека от баварския НСБОП, свалиха ме на земята, сложиха ми белезници, стъпиха ми на гърба и казаха, че трябва веднага...
Лъжа. Нещо подобно ми се случи в автобус 74, когато се оказа, че куфарът ми надхвърля размерите, разрешени за превоз без допълнителен билет.
А в мюнхенската електричка жената се усмихна и каза, че трябва на другата спирка да слезем и да си купим билети, иначе трябва да ни глоби по 60 евро. Слязохме. Посъветвахме се с автомата и си купихме горната карта. Хубавото е, че двете спирки се оказаха в един ринг, че иначе можеше да стане доста сложно с прибирането вечерта.
Единственото, което малко ме напрегна, беше, че после тази жена ни провери (и каза "отлично"), обаче с нея имаше двама циганоподобни дебели мъже в анцузи, също контрольори, които провериха петима пияни (беше Октоберфест) млади арийци, не им видяха превозните документи и не им взеха по 60 евро. Леко ми се накърни чувството за справедливост, по-скоро се дезориентира.
Та така с мюнхенския градски транспорт. И така и не разбрах, багажът трябва ли да се таксува отделно, ако сумата от трите му дименсии надхвърля 140 см...
Останах с впечатлението, че основният начин за придвижване са велосипедите. Огромни плацове с паркирани велосипеди съм виждала в Белгия. Тук няма такова нещо. Всички колелета летят по велосипедните алеи на талази.
Пак връзка с БГ. Ходейки си по крайморската алея в Бургас, аз, по петдесетгодишен навик, си гледам морето и въобще не съобразявам, че на асфалта има начертани жълти линии. Край мен преминава велосипедист и гневно извиква: "У вас на село така ли си ходиш, ма?". Пък аз село нямам, та не знам как се ходи там. А и той отмина бързо, не беше склонен да ми изслушва отговора.
В Мюнхен доста често се оказвахме върху велосипедните алеи. И какво? Велосипедистите ни изчакваха да ги видим, да се отстраним и... и... и... Трудно ми е да го произнеса, но ни казваха "Данке".
Съдейки по двора на хазяите ни, всеки мюнхенец си има колело:
Паркирането на велосипедите става където му е удобно на собственика.
Примерно на моста на Изар:
Или за стълба на някоя лампа:
Или просто на тротоара:
Видяхме колела, заключени за оградите на обществени сгради под табели: "Моля, не си паркирайте велосипедите тук!" Бих казала, че това бяха едни от малкото заключени колела, които срещнахме.
Някои пък буквално препречваха пътя. Нямам такава снимка, но тази с мотора може да докаже думите ми:
Никой не му чупи огледалата или не му рита стъпенката, или не му прави нищо на този мотор, с което да стане ясно, че пешеходците не са съгласни да им пречи на тротоара. Сигурно защото всъщност не им пречи.
Голяма част от велосипедите не са заключени. Някои са си с велосипедните чанти (не съм проверявала дали в тях има нещо :).
Тук, например, също ми липсва веригата:
Обаче можеш да видиш заключено дърво:
Това колело не само не е заключено.
То много отдавна не е заключено:
Видяхме колела, които стояха подпрени на дървета, ръждясали, с разпаднали се гуми и с капли, враснали в тревата. Незаключени.
За мен това е напълно необяснимо.
Но - аз съм българче.
П.П. За да избегна недоразуменията: какво е искал да каже авторът се пояснява в коментарите.
Йога - път към инвалидност и...духовна с...
Ден трети 1 - Полет с балони над Кападок...
Най-хубавите най-близки плажове до Петри...
Ден трети 1 - Полет с балони над Кападок...
Най-хубавите най-близки плажове до Петри...
но тук толкова сложно сте го обяснили, че хората ще се притеснят от толкова обяснения. Системата хич не е чак толкова сложна, не плашете излишно читателите. :)
цитирайНе се плашете. Първо - има нарочни служители, които винаги ще ви обяснят какво билетче да си купите. Второ - контрольорите не са като тези в софийския градски транспорт. И трето - винаги можете да си купите най-скъпата карта за цялата градска мрежа и така да се презастраховате :)
цитирайВсъщност едва ли ще ги глобят, най-много да ги свалят от превоза.
Лично мен за няколко месеца в Германия и после много други пътувания нито веднъж не са ме проверявали. Но пък и аз съм била изрядна - с най-скъпата карта! :)
Може би причината, че в Мюнхен ми се видя фасулско с превоза е, че системата в Германия я познавам от 15 години, тогава бях там няколко месеца - писах си дипломната работа и после бях на практика.
Така че един курс по транспорт за начинаещи преди пътуване не би бил излишен за читателите. Но все пак не е толкова страшно. Ние на какви по-големи идиотии сме свикнали, та един транспорт ли...
цитирайЛично мен за няколко месеца в Германия и после много други пътувания нито веднъж не са ме проверявали. Но пък и аз съм била изрядна - с най-скъпата карта! :)
Може би причината, че в Мюнхен ми се видя фасулско с превоза е, че системата в Германия я познавам от 15 години, тогава бях там няколко месеца - писах си дипломната работа и после бях на практика.
Така че един курс по транспорт за начинаещи преди пътуване не би бил излишен за читателите. Но все пак не е толкова страшно. Ние на какви по-големи идиотии сме свикнали, та един транспорт ли...
че трябва непрекъснато да мисля колко ринга ще пресичам този ден, ми се струва много обременителна. Включително и защото изобщо не познавам Мюнхен. Разбира се, това важи само за туристи. Жителите на града вероятно до един са с карти, които включват всевъзможни намаления и нямат нищо общо с цените на билетчетата. Както и да е. Всъщност, основният ми патос, колкото и да не си личи, е в това, че:
1. контрольорите са доброжелателни;
2. самият градски транспорт чрез обясняващите си служители, автоматите и пр. е доброжелателен.
3. велосипедистите са доброжелателни;
4. велосипедите в голямата си част не се заключват, а това сигурно значи нещо.
цитирай1. контрольорите са доброжелателни;
2. самият градски транспорт чрез обясняващите си служители, автоматите и пр. е доброжелателен.
3. велосипедистите са доброжелателни;
4. велосипедите в голямата си част не се заключват, а това сигурно значи нещо.
Купихме една 3 дневна карта за група и още една еднодневна и това беше цялата кондика.
Понеже имам голям опит и в доста по-големи градове, Мюнхен хич не ме е затруднил, обърнахме го с хастара наобратно. Ходихме и до Нимфенбург, изобщо не съм му разбрала ринга, но той е доста далеч от центъра. Супер си изкарахме. Канех се снимки да пускам, но след това направих още 3-4 пътувания едно след друго и не ми остана време. Може и да подбера нещо, че имам един месец сега "прозорец" преди следващото заминаване. :)
цитирайПонеже имам голям опит и в доста по-големи градове, Мюнхен хич не ме е затруднил, обърнахме го с хастара наобратно. Ходихме и до Нимфенбург, изобщо не съм му разбрала ринга, но той е доста далеч от центъра. Супер си изкарахме. Канех се снимки да пускам, но след това направих още 3-4 пътувания едно след друго и не ми остана време. Може и да подбера нещо, че имам един месец сега "прозорец" преди следващото заминаване. :)
че сте видели пясъчните фигури. Колкото до Мюнхен - да, ако си там за повече време - може да си вземеш тридневна карта. Обаче ако си за два дена- много е трудно да намериш нещо изгодно, а аз, като българче, ненавиждам да давам пари на градския транспорт и на мобилните оператори. Винаги се чувствам измамена. В Мюнхен, разбира се, това не би трябвало да важи, но - неизтребим инстинкт. Освен това си е нещо като игра - как да намерим най-краткия път, най-евтиния начин за придвижване. И не на последно място: все пак съм спедитор - това ми е работата: да решавам логистични задачи.
цитирайда ти кажа, че в такъв случай мястото ти е в Женева - там транспортът за туристи е безплатен. Което е направо прекрасно на фона на цялата скъпотия там. :)
Лека вечер!
цитирайЛека вечер!
По-скоро ми се струва излишно сложно. Обаче Женева не е лоша идея.
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 1494